Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 01.11.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на четвърти октомври две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Христинка Димитрова
при
секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор В. Радева – прокурор в
Окръжна прокуратура-гр.Варна, командирована да изпълнява длъжността прокурор в
Окръжна прокуратура – гр.Шумен със Заповед № РД-07-697 от 06.08.2021г. на
Главния прокурор, като разгледа докладваното от административния съдия Сн.
Чолакова КАНД № 212 по описа за 2021г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „Т.Б.“ ЕАД, депозирана чрез адвокат С.К.,
срещу Решение № 63/15.06.2021г. на Районен съд – гр.Шумен, постановено по АНД №
645/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № В-0047266/18.11.2020г. на директора на Регионална Дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към ГД „Контрол
на пазара“ при КЗП, с което на „Т.Б.“ ЕАД, *** е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл. 222а от ЗЗП за нарушение на
чл. 113, ал. 1 от ЗЗП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи,
че в акта и в НП некоректно са посочени датата и мястото на извършване на нарушението.
Твърди също, че дружеството не е извършило вмененото му неизпълнение и
законосъобразно е отказало удовлетворяването на предявената рекламация, с оглед
установената механична повреда. Застъпва и становище за допуснато от районния
съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в
неизлагане на мотиви в съдебното решение по всички наведени от санкционираното
дружество възражения. Навежда и доводи за явна несправедливост на наложената
имуществена санкция, с оглед определянето ѝ в максималния предвиден от
законодателя размер. Поради това отправя искане за отмяна на съдебния акт и на
потвърденото с него наказателно постановление. В условията на алтернативност
претендира редуциране на имуществената санкция до законния ѝ минимум.
Претендира присъждане на сторените деловодни разноски.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се представлява.
Ответната страна,
Комисия за защита на потребителите, чрез РД - гр. Варна, депозира писмено
становище посредством старши юрисконсулт В.П., в което се поддържа позиция за
неоснователност на оспорването и се претендират деловодни разноски. В съдебно
заседание ответникът, редовно и своевременно призован, не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят извършва
търговска дейност в обект – магазин „Теленор“ за продажба на мобилни апарати и
аксесоари и телекомуникационни услуги, находящ се в гр. Шумен, бул. „Симеон
Велики“ № 46В.
По повод постъпила
потребителска жалба с вх. №В-03-1503 от 04.09.2020г. на 10.09.2020г. била
извършена проверка в обекта от служители при КЗП, офис Шумен. Било установено,
че на 04.05.2020г. потребителят Б.Б.закупил от търговеца мобилен телефон „Huawei
Y5 2019“ с IMEI 862408045338169. Поради проявен дефект в апарата била предявена
рекламация, приета с протокол за приемане на устройство № *********/25.08.2020г.
В съставения приемен протокол като особени белези при приемане на телефона в
магазина било вписано, че има следи от употреба. При предаване на апарата в
съставения сервизен протокол от 13.08.2020г. било посочено единствено, че има
драскотини. На 01.09.2020г. телефонът бил върнат на потребителя неотремонтиран
с прекратена гаранция, като било посочено, че основанието за отказ е установено
от сервиза и представлява механично увреждане, изразяващо се в деформиран
/огънат/ панел. По време на проверката било установено, че телефонът бил върнат
на потребителя неотремонтиран. Резултатите от проверката били отразени в
Констативен протокол №К-2663541/10.09.2020г. На 14.09.2020г. от дружеството
било представено писмено становище, в което описват причините, поради които са
отказали да отремонтират телефона.
С Констативен протокол
№К-0134807/16.09.2020г. представител на дружеството бил поканен да се яви за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение. За
констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение №К-0047266/25.09.2020г., като
актосъставителят посочил, че с описаното деяние била нарушена разпоредбата на
чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. Актът бил връчен на представител на дружеството и
подписан от него без възражения. Впоследствие касаторът не се възползвал от законното
си право и не депозирал и допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт, наказващият орган издал
впоследствие процесното наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка съдът е приел, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, а в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. По съществото на спора, съдът е
счел, че търговецът неправомерно е отказал удовлетворяването на рекламацията,
доколкото не са били налице основанията за отнемане на гаранцията, съобразно
предоставените на потребителя условия, респ. постановеният отказ от гаранционно
обслужване е неправомерен, което предопределя и извода, че дружеството е
осъществило описаната в АУАН и в НП, деятелност. Предходният съдебен състав е констатирал
още, че наказващият орган правилно е индивидуализирал размера на наложената
санкция, определяйки я в максимален размер. Поради изложените съображения съдът
е потвърдил оспорения пред него правораздавателен акт.
Настоящият съдебен състав споделя
установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи за липса на допуснати съществени процесуални
нарушения, опорочаващи санкционната процедура и за съставомерност на
деятелността на дружеството на плоскостта на приложения
административнонаказателен състав.
От събраните по делото доказателства
се установява по категоричен начин, че в хода на санкционното производство не
са допуснати съществени нарушения на императивните процесуални правила,
налагащи отмяната на постановлението. В НП изчерпателно са описани релевантните
за отговорността на санкционирания субект обстоятелства. И в акта, и в НП,
изрично са посочени датата и мястото на извършване на нарушението
/индивидуализирано като адрес/, като същите са правилно установени, доколкото
нарушението е осъществено в деня, в който на потребителя е отказана рекламация
– 01.09.2020г., и в този смисъл доводите на касатора за неправилно установяване
на датата на извършване на нарушение не могат да бъдат споделени. Видно от
констативно-съобразителната част на НП, наказващият орган е посочил и
доказателствата, подкрепящи описаното нарушение, като ги е анализирал при
обосноваване на становището си за незаконосъобразност на поведението на
търговеца. Описанието му съответства на правната квалификация, дадена от
контролните органи, като обективните му признаци разкриват белези на
правонарушение по смисъла на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, свеждащо се до непривеждане
на стока в съответствие с договора за продажба.
Според обстоятелствената част на
наказателното постановление, на касатора е наложена имуществена санкция за
това, че не е изпълнил административното си задължение да приведе
потребителската стока в съответствие с договора за продажба на потребителя, с
което е нарушил чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. За констатираното нарушение на лицето е
наложена имуществена санкция на основание чл. 222а от ЗЗП. Изпълнителното
деяние, релевантно за ангажиране на имуществената отговорност по чл. 222а от
ЗЗП, е неизпълнение на визираното в чл. 113, ал. 1 от ЗЗП задължение търговецът
да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба. В
случая фактите, обуславящи материалната законосъобразност на наложената
санкция, са безспорно установени – налице е надлежно предявена рекламация, като
търговецът е отказал да приведе потребителската стока в съответствие с договора
за продажба.
Правилни и съобразени с нормативната
уредба и приобщените доказателства са и изводите на съда относно безспорната
установеност на вмененото на касатора нарушение. От приложените по делото
доказателства се установява, че потребителят е предявил пред служител на
търговеца рекламация за закупения от него мобилен телефон, при приемането на
който не са констатирани съществени щети върху корпуса му – като бележки са
отразени единствено следи от употреба, но липсва констатация за огънат панел,
което несъмнено представлява лесно установима щета дори и при обикновен
визуален преглед в магазина. И след като служителят, приел устройството за ремонт, не я е отразил, не
може да се приеме, че същата е причинена преди предявяване на рекламацията.
Едва в централния сервиз е установено коментираното огъване, послужило като
основание за отклоняване на рекламационната претенция. В този смисъл, последващите
констатации за наличие на такива е възможно да се дължат на неправилно
съхранение, транспорт или от други действия на служители от дружеството или на
оторизирания сервиз. При това положение, законосъобразен се явява решаващия
извод на районния съд, че с оглед липсата на доказателства при приемане на
апарата по него да е имало следи от някакво механично увреждане и деформации,
не би могло да се сподели извода, че посоченият дефект се дължи на наличие на
посоченото механично увреждане, и очевидно не може да се счете, че повредата е
причинена от такова външно въздействие, поради което не са били налице
условията за отнемане на гаранцията, съгласно предоставените на потребителя
гаранционни условия.
Поради изложеното, правилно районният
съд е достигнал до извод за незаконосъобразност на постановения отказ за
привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба. След като не е
установено, че дефектите, които показва закупената стока, се дължат на
неправилна експлоатация или съхранение от потребителя, търговецът е бил длъжен
да изпълни задължението си по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП и като не е сторил това,
същият е нарушил посочената разпоредба и правилно е бил санкциониран за
неизпълнение на задължението си. Оттук следва да се приеме за установено по
несъмнен начин извършването на нарушението, визирано в АУАН и НП, като
наведеното оплакване за необоснованост на атакуваното решение е неоснователно.
На следващо място, неоснователно е и
възражението на касационния жалбоподател за неспазване правилата за
индивидуализация на наказанието при определяне размера на наложената
имуществена санкция. Същият е подведен под отговорност по
административнонаказателния състав, регламентиран в чл. 222а от ЗЗП, според
който за нарушение по чл. 113 от ЗЗП по отношение на едноличните търговци и
юридическите лица се налага имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. за
всеки отделен случай. В случая на касатора е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лева, т. е. в нормативно регламентираните предели и в
максималния размер, предвиден от законодателя. Този размер напълно съответства
на тежестта на извършеното нарушение и обществената опасност на нарушителя,
доколкото по делото не са установени обстоятелства, смекчаващи отговорността на
същия, като същевременно преди извършване на процесното нарушение наказаният
субект е бил санкциониран за идентични нарушения с влезли в законна сила
наказателни постановления, като наложените с тях санкции очевидно не са
постигнали целения предупредителен и превъзпитателен ефект, след като
дружеството е продължило да не спазва задълженията си, произтичащи от
разпоредбите на ЗЗП. С оглед на това наложеното наказание е индивидуализирано
при съблюдаване на изискванията, регламентирани в чл. 27 от ЗАНН, поради което
не е явно несправедливо по смисъла, вложен в чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, във
вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
По тези съображения настоящата
инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в унисон с
материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради
което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му.
При този изход на спора и с оглед отправената
претенция на КЗП, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото в
минимален размер от 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 63/15.06.2021г. на
Районен съд – гр.Шумен, постановено по АНД № 645/2021г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
„Т.Б.“ ЕАД, ***, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда
6,представлявано от Д.К.К., Я.Х. и М.С. да заплати на Комисия за защита на
потребителите – гр.София разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
01.11.2021г.