№ 13646
гр. София, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.А
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20231110145249 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „****“ АД срещу Т. И. И., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 4 645.11 лв. – главница по
Договор за кредит „***“ от 26.06.2018 г., ведно със законната лихва от 13.10.2022 г. до
изплащане на вземането; 727.28 лв. – възнаградителна лихва за периода от 10.07.2019 г. до
08.12.2021 г.; 67.82 лв. – мораторна неустойка за периода от 10.08.2019 г. до 08.12.2021 г.;
394 лв. – законна лихва за забава за периода от 09.12.2021 г. до 10.10.2022 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №
55502/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното и исковото производства.
Ищецът твърди, че договорът е сключен между ответника и „***“ АД, чийто
правоприемник е той, като на ответника бил предоставен заем в размер 5 000 лв., който той
се задължил да върне на 120 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 58.49 лв., с
краен срок на погасяване 10.07.2028 г. Излага, че поради забава в плащанията на поне 4 бр.
погасителни вноски на 02.12.2021 г. на ответника е връчена покана-уведомление за
предсрочна изискуемост и на 09.12.2021 г. кредитът е станал предсрочно изискуем. При
условията на евентуалност моли да се приеме, че банката е упражнила правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем с исковата молба.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основание и размер. Признава сключването на процесния договор.
Релевира възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора, поради което счита, че
дължи само чистата стойност на кредита.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа страна следното:
С Определение № 19789/13.05.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда
проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно
сключването на Договор за кредит „***“ от 26.06.2018 г. между „***“ АД и ответника, както
и вливане на дружеството – кредитор в ищцовото дружество.
Видно е от представения договор, че по него банката отпуска потребителски кредит в
размер на 5 000 лв., при уговорени номинален фиксиран ГЛП в размер на 6.55 % за целия
срок на договор и ГПР към момента на сключване на договора в размер на 8.90 %, като
общата дължима от кредитополучателя сума към момента на сключване на договора възлиза
на 7 384.11 лв. и следва да бъде заплатена от него на 120 месечни анюитетни вноски, всяка в
размер на 58.49 лв. с изключение на последната, която е в размер на 59 лв., дължими на 10-о
число на съответния месец, с краен срок на погасяване на кредита 10.07.2028 г. Уговорен е
гратисен период от максимум 3 месеца в рамките на 1 година, но не повече от общо 18
месеца за срока на договора, след одобрение от страна на банката.
Според чл. 2, ал. 1 от Част ІІ от договора кредитът ще бъде усвоен безкасово по
разплащателната сметка на кредитополучателя, посочена в т. 6 от Част І – с IBAN ****, в 3-
дневен срок след подписване на договора.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от Част ІІ размерът на лихвения процент може да бъде променян
единствено по взаимно съгласие на банката и кредитополучателя освен в случаите по чл. 8,
ал. 5 от Част ІІ, за което страните са се съгласили при сключването на договора. В чл. 8, ал. 5
от Част ІІ е уговорено, че при спирането на преводите на работната заплата от страна на
кредитополучателя или от страна на работодателя по сметката на кредитополучателя
лихвата се завишава съгласно посоченото в т. 8.2. от Част І. В т. 8.2. от Част І е посочено, че
в случаите по чл. 8, ал. 5 от Част ІІ номиналният лихвен процент се увеличава с 0.5
процентни пункта. Съгласно чл. 23 от Част ІІ в случай на годишна инфлация над 15 %
банката има право след задълбочен анализ на въздействието й и с цел опазване на
финансовата стабилност и интересите на вложителите си да промени размера на лихвения
процент за кредити в български лева с не повече от процента на инфлацията, като
задължително уведомява кредитополучателя и той има право да издължи предсрочно
кредита, без да дължи такса за това.
Според чл. 10, ал. 1 от Част ІІ при неиздължаване /изцяло или частично/ на месечен
анюитет /или на лихви и застрахователни премии през частичния гратисен период/ в
предвидените в договора /погасителния план/ срокове освен договорната лихва се дължи и
лихва за просрочие в размер на наказателната надбавка по т. 9.1. от Част І, като тя се
начислява отделно извън анюитетните вноски /лихви и застрахователни премии през
частичния гратисен период/ и при плащане се погасява преди дължимите анюитетни вноски.
В т. 9.1. от Част І е уговорена наказателна надбавка върху просрочени погасителни вноски в
размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент по т. 8, т. е. 12.55 %. Съгласно чл. 4, ал.
6 от Част ІІ този лихвен процент е изчислен на база номинален лихвен процент към датата
2
на сключване на договора и се променя съответно на промяната на номиналния лихвен
процент.
В чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Част ІІ е уговорено, че кредитополучателят ще изплаща
главницата и лихвите по кредита от посочената негова разплащателна сметка при банката,
като дава съгласието си банката да събира служебно дължимите суми по кредита на
съответния падеж директно от нея.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от Част ІІ при възникване на просрочено плащане на
задължение по договора със забава над 90 дни банката има право да обяви вземането си за
възстановяване на целия кредит за предсрочно изискуемо, като в този случай изискуемостта
настъпва след уведомяване на кредитополучателя с писмо с обратна разписка на адреса,
уговорен между страните в чл. 16 от договора.
С Покана-уведомление с изх. № ****/19.08.2021 г. до кредитополучателя банката е
посочила, че поради неплащане в срок на дължими вноски по договора за кредит го обявява
за предсрочно изискуем. Поканата е връчена на ответника чрез залепване на 17.11.2021 г. на
уведомление по реда на чл. 47 ГПК на посочения в договора негов адрес, за който е
изяснено, че съвпада с неговите постоянен и настоящ адреси, като е установено и това, че
той няма актуална месторабота.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като
пълно, обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че кредитът в размер на 5 000 лв. е
усвоен по банкова сметка на ответника с IBAN ****. Вещото лице посочва, че по кредита е
постъпила сума в общ размер на 715.83 лв., с която са погасени следните задължения: 354.89
лв. – главница; 329.73 лв. – възнаградителна лихва; 31.21 лв. – застраховка, както и че
плащанията на суми по кредита е преустановено на 10.08.2019 г. Установява се, че към
09.12.2021 г. непогасената главница е в размер на 4 645.11 лв., възнаградителната лихва е в
размер на 727.28 лв. за периода от 10.08.2019 г. до 09.12.2021 г., лихвената надбавка за забава
е в размер на 67.82 лв. за периода от 10.08.2019 г. до 09.12.2021 г., а законната лихва за
периода от 10.12.2021 г. до 11.10.2022 г. възлиза на 394.83 лв.
При така установената фактическа обстановка и като съобрази доводите на
страните, съдът формира следните правни изводи:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за
установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 55502/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете
са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката
по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и
издадената заповед по чл. 417 ГПК.
Основателността на исковите претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ за главница и възнаградителна лихва се обуславя от доказването от
ищеца на следните предпоставки: наличието на действително правоотношение по Договор
за кредит „***“ от 26.06.2018 г., сключен между „***“ АД и ответника, и неговото
съдържание, включително наличието на валидна клауза за възнаградителна лихва; усвояване
3
на кредита от ответника; изискуемост на вземанията и техния размер; вливане на
дружеството – кредитор в ищцовото дружество.
В случая по делото е безспорно сключването между „***“ АД и ответника на договор
за банков кредит, по който последният има качеството на кредитополучател. Безспорно е и
това, че ищцовата банка е правоприемник на банката – кредитор, от което следва, че именно
ищецът е материалноправно легитимиран за вземанията по договора.
Касае се за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, който не е сред изрично
изключените хипотези в чл. 4 ЗПК, поради което този закон е приложим за кредитното
правоотношение между страните, респ. то попада в обхвата и на ЗЗП.
Възражението на ответника за наличие на неравноправни клаузи в договора е
бланкетно заявено. Същевременно в изпълнение на задължението по чл. 7, ал. 3 ГПК за
извършване на служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора съдът не
установи наличието на уговорки във вреда на потребителя, които да не отговарят на
изискването за добросъвестност и да водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. От друга страна, при сключване на процесния
договор за кредит са спазени изискванията на ЗПК за валидността му. Предвид
гореизложеното и след като не се установява нито наличието на неравноправни клаузи в
договора, нито нарушения, които чл. 22 ЗПК да въздига в такива, водещи до абсолютна
недействителност на договора за кредит, съдът намира, че между страните е налице валидно
правоотношение по Договор за кредит „***“ от 26.06.2018 г.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза отпуснатата от банката
сума по кредита е усвоена от кредитополучателя, като му е преведена по посочената в
договора негова банкова сметка. Следователно доказано е предоставянето от банката на
заемната сума на ответника.
Установено е, че задълженията по договора за главница и възнаградителна лихва
подлежат на плащане на конкретно уговорен брой анюитетни вноски, дължими на 10-о
число на съответния месец, а задължението за главница е с краен срок на погасяване на
10.07.2028 г., но ищецът твърди, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Съгласно т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в
случай на уговорена предсрочна изискуемост на кредита при неплащането на определен
брой вноски, в какъвто смисъл е и клаузата на чл. 10, ал. 2 от Част ІІ от процесния договор
за кредит, вземането става изискуемо освен при неизпълнението, визирано като основание
за предсрочна изискуемост, и след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили и обективните факти, обуславящи
настъпването й. В случая се изяснява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
че ответникът е преустановил плащанията по договора, считано от 10.08.2019 г., от което
следва, че е налице неизпълнение по смисъла на чл. 10, ал. 2 от Част ІІ от договора, даващо
право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Упражняването на правото на
4
кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем изисква уведомлението да е достигнало
до длъжника. В случая предсрочната изискуемост е била надлежно обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ
с връчване на покана-уведомление на посочения в договора адрес, съвпадащ с неговите
постоянен и настоящ адреси, по реда на чл. 47 ГПК, като е извършена проверка за
месторабота, но не са установени данни за актуална такава. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК
поканата-уведомление се счита връчена с изтичането на срока за получаването й, т.е. на
02.12.2021 г. Следователно именно на 02.12.2021 г. кредитът е станал предсрочно изискуем.
Ето защо съдът намира, че ответникът дължи цялата неплатена главница по договора,
размерът на която възлиза на претендираната сума от 4 645.11 лв., за която вещото лице
посочва, че няма данни за извършени плащания. Върху тази сума той дължи и законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 13.10.2022 г., до окончателното
плащане.
Изяснено е, че кредитополучателят е поел по договора за кредит задължение за
заплащане на възнаградителна лихва и страните са уговорили начина на нейното
определяне. Уговорките за възнаградителна лихва са валидни, в който смисъл важат
изложените по-горе съображения.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че задължението
за възнаградителна лихва по вноската, дължима на 10.07.2019 г., е изцяло платено, както и
че възнаградителната лихва не е платена от 10.08.2019 г. нататък.
По отношение на крайния момент на дължимост на възнаградителна лихва по
договора с оглед обстоятелството, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, съдът
съобрази т. 2 от ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в което е
прието следното: „Размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.“. В мотивите е възприето
следното: „Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане
на предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване
на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните
са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. Уговорената в договора лихва е
възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора…
Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения
срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на
паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за
последващ период – след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. Уредбата
на предсрочната изискуемост по договора за банков кредит в чл. 432, ал. 1 ТЗ е изрична
относно размера на вземането на кредитора – „предсрочно връщане на сумата по кредита”,
и изключва заплащането на възнаграждение в размер на уговорените за срока на договора
лихви… За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се
5
определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на
договора преди изменението му.“. В случая е установено по делото, че предсрочната
изискуемост е настъпила на 02.12.2021 г., поради което възнаградителна лихва от този
момент нататък не се дължи от кредитополучателя.
По горните съображения съдът приема, че ответникът има непогасено задължение за
възнаградителна лихва само за част от исковия период – от 10.08.2019 г. до 01.12.2021 г.
/датата, предшестваща предсрочната изискуемост на кредита/, като той е платил дължимата
за предходния период възнаградителна лихва, а за периода от 02.12.2021 г. до 08.12.2021 г. не
дължи такава, защото кредитът вече е бил предсрочно изискуем.
Размера на дължимата за периода от 10.08.2019 г. до 01.12.2021 г. възнаградителна
лихва съдът определи по реда на чл. 162 ГПК, съобразявайки заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, и приема, че възлиза на сумата от 720 лв.
Следователно искът за възнаградителна лихва е частично основателен – за сумата от
720 лв. и за периода от 10.08.2019 г. до 01.12.2021 г., а за разликата над тази сума до пълния
предявен размер и за останалата част от исковия период следва да бъде отхвърлен.
Що се отнася до иска за сумата от 67.82 лв., претендирана като лихвена надбавка за
забава, съдът, изпълнявайки задължението си да даде правна квалификация на
претендираното от ищеца материално право, намира, че в действителност съобразно
фактическите твърдения в исковата молба се касае за претенция с правно основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за мораторна неустойка.
Неустойката представлява предварително уговорено между страните задължение на
неизправната страна да заплати на изправната обезщетение за вреди, без да е необходимо те
да се доказват. Страните са тези, които уговарят кое главно задължение се обезпечава с
неустойка, както и формата на неизпълнение, която прави задължението за неустойка
изискуемо. В случая се касае за неустойка за забавено изпълнение на парично задължение.
Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне вземането за
неустойка, включва следните кумулативни предпоставки: наличие на валидна неустоечна
клауза; осъществяване на предпоставките за претендиране на неустойката – изпадане на
ответника в забава в плащането на погасителни вноски по кредита. Съгласно правилото на
чл. 154, ал. 1 ГПК доказването на тези обстоятелства, както и на размера на дължимата
неустойка, е в тежест на ищеца.
В случая е установено наличието на главно задължение за заплащане от
кредитополучателя на месечни анюитетни вноски по кредита с посочени в погасителния
план размери и месечни падежни дати на всяка от тях.
Доказано е и наличието в договора на неустоечни клаузи – тези по чл. 10, ал. 1 от
Част ІІ и т. 9.1. от Част І. Според тях при неиздължаване /изцяло или частично/ на месечен
анюитет /или на лихви и застрахователни премии през частичния гратисен период/ в
предвидените в договора /погасителния план/ срокове освен договорната лихва се дължи и
лихва за просрочие в размер на наказателна надбавка от 12.55 % върху просрочените
погасителни вноски.
6
Установено е по делото изпадането на ответника в просрочие по отношение на
погасителните вноски, дължими от 10.08.2019 г. нататък, от което следва, че е доказано
осъществяването на предпоставките за претендиране на уговорената в договора неустойка.
В случая се претендира мораторна неустойка за периода от 10.08.2019 г. до 08.12.2021
г., като нейният размер се установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза
и възлиза на сумата от 67.82 лв., поради което искът с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е
изцяло основателен.
Поради продължаващата и след крайния момент на претенцията за мораторна
неустойка забава в плащането на главницата се дължи се на банката на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД законната лихва за забава за периода от 09.12.2021 г. до 10.10.2022 г. Нейният размер
се изяснява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и възлиза на 394.83 лв.
Следва да се посочи, че вещото лице е изчислило законната лихва за малко по-различен
период от исковия – от 10.12.2021 г. до 11.10.2022 г., което според съда не рефлектира върху
правилността на заключението относно самия размер, още повече че в случая ищецът
претендира вземане за законна лихва в по-малък размер – 394 лв. Ето защо искът следва да
бъде изцяло уважен.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
всички сторени от него разноски за заповедното и исковото производства, защото
независимо от частичното отхвърляне на иска за възнаградителна лихва, от математическа
гледна точка отхвърлената част от исковете е пренебрежимо малка /под 1 % от тяхната цена/.
Следователно на ищеца се дължат разноски за заповедното производство в общ
размер на 166.70 лв., включващи: 116.70 лв. – държавна такса, и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, и разноски за исковото производство в общ размер на 1 704.68 лв.,
включващи: 116.68 лв. – държавна такса, 883.42 лв. – депозит за особен представител; 604.58
лв. – депозит за вещо лице, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
че Т. И. И., ЕГН **********, с адрес: ****, дължи на „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: ****, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9
ЗПК, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 4 645.11 лв. – главница по Договор
за кредит „***“ от 26.06.2018 г., ведно със законната лихва от 13.10.2022 г. до изплащане на
вземането; 720 лв. – възнаградителна лихва за периода от 10.08.2019 г. до 01.12.2021 г.; 67.82
лв. – мораторна неустойка за периода от 10.08.2019 г. до 08.12.2021 г.; 394 лв. – законна
лихва за забава за периода от 09.12.2021 г. до 10.10.2022 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 55502/2022 г. по описа
7
на СРС, 85 състав, като ОТХВЪРЛЯ частично иска за възнаградителна лихва – за разликата
над 720 лв. до пълния предявен размер от 727.28 лв. и за периода от 10.07.2019 г. до
09.08.2019 г. и от 02.12.2021 г. до 08.12.2021 г.
ОСЪЖДА Т. И. И., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на „****“ АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
сумата от 166.70 лв. – разноски за заповедното производство, и сумата от 1 704.68 лв. –
разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8