Решение по КНАХД №1539/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.

Образувано е по жалба от ОД на МВР-Пловдив, чрез процесуален представител по пълномощие, против Решение № 697 от 20.06.2025г., постановено по АНД № 6635/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХII нак.състав, с което е отменен Електронен фиш Серия К № 9876650 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на Л. Ц. Н., [ЕГН], законен представител на „Хидробетон“ ООД, [ЕИК], е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Санкцията е наложена за нарушение извършено на 26.10.2024г. в 12:28 часа в [населено място], бул. „България“ до номер 117 в посока [улица].

В жалбата се навеждат касационни основания за постановяването на атакуваното решение при неправилно приложение на материалния закон. Акцентира се върху коректната правна квалификация на деянието, че същото е доказано, че има снимката на техническото средство от деня на контрол. Неправилно било кредитирано показанието на тахографа. Иска се отмяна на решението и постановяването на друго, с което да се потвърди обжалваният електронен фиш. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация- „Хидробетон“ ООД, чрез адв. Р. Р.- пълномощник, взема становище по депозираната жалба, с което я намира за неоснователна и като такава моли да се остави без уважение. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив предлага да се отмени обжалваното решение.

Настоящият съдебен състав приема, че разглежданата касационна жалба се явява подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, следователно е допустима.

От доказателствения материал по делото безспорно се установява, че на 26.10.2024г. в 12:28 часа в [населено място], бул.“България“ до номер 117 в посока [улица]при отчетен толеранс от минус 3 км./ч. в полза на водача, с МПС Волво ФМ, вид специален автомобил с рег. номер № [рег. номер] е извършено нарушение на скоростния режим, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 000355ВВ, като при разрешена скорост 50 км/ч. е установена скорост 86 км/ч. и превишаване на разрешената скорост с 36 км/ч. Като собственик, на когото е регистрирано МПС, бил вписан „Хидробетон“ ООД, [ЕИК] с представител- Л. Ц. Н., [ЕГН] и била наложена глоба 400 лв. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ПРС и приел, че ЕФ е издаден без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбата е уважена и ЕФ отменен с мотиви, че не може да приеме за безспорно доказано, че от страна на дружеството е реализирано вмененото му във вина деяние. Повод за това е намерен в приетата извадка на дигитално устройство „тахограф“ за заснетото МПС, от която било видно, че на посочените дата и час е отразено движение със скорост в порядъка на 50-60 км/ч, която била далеч от твърдяната такава от 86 км/ч.

Решението е неправилно.

В кориците на първоинстанционното дело е представена разпечатка /лист 11 от това дело/ на скорост за периода 26.10.2024г. 00:00 ч.- 15:00ч./, за която дружеството е твърдяло, а и понастоящем твърди, че възпроизвежда данни от устройство за ограничаване на скоростта по смисъла на § 1, т. 1 от Наредба № 13 от 19.04.2004г. за изискванията за задължителната употреба на устройства за ограничаване на скоростта, монтирани в моторните превозни средства(Наредбата). Макар тази разпечатка да не изпълнява посочената доказателствена функция, то тя е доказателствена индикация, че в процесното МПС /което е категория N/ е монтирано устройство за ограничение на скоростта по смисъла на § 1, т. 1 от Наредбата. Според разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от тази наредба МПС от категорията N могат да се движат по пътища, отворени за обществено ползване, само ако са оборудвани с устройство за ограничаване на скоростта, настроено по такъв начин, че максималната им скорост да не надвишава 90 километра в час. Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от тази Наредба лицата по чл. 6, ал. 1 извършват проверка на устройствата за ограничаване на скоростта и издават протокол по образец. Според ал. 2 от тази разпоредба проверката се извършва в рамките на контролната проверка на тахографите.

Касационната инстанция приема, че във въпросния товарен автомобил има монтиран дигитален тахограф, който регистрира и съхранява информацията за скоростта на движението на автомобила и времето на управление, прекъсване, и почивка на екипажите. Представените и приети като доказателство от съда разпечатка от дигиталния тахограф на хартия за дейности/превозно средство/ [рег. номер] за 26.10.2024г. не са годни и не могат по несъмнен начин да установят скоростта на управлявания автомобил, респективно не може да опровергаят установеното с годно техническо средство за установяване на административни нарушения, представляващи управление на МПС с превишена скорост за съответния пътен участък, че на въпросната дата-26.10.2024г. сниманото МПС, се е движило със скорост 86км/ч. Това е така, тъй като разпечатката на хартия за дейности на автомобила с рег. № [рег. номер], извършени на 26.10.2024г. не съдържа никаква информация за мястото, където е осъществявано движението на автомобила, нито за неговата скорост.

При тази уредба и с оглед твърдяното от жалбоподателя, въззивният съд, на основание чл. 107, ал. 2 от НПК, е следвало да събере по своя инициатива последния протокол /съгласно приложението към чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба/ за проверка на устройството за ограничаване на скоростта, монтирано в процесния влекач, за да констатира, дали са изпълнени изискванията на чл. 5, ал. 1 и на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 3 от 19.04.2004г. за изискванията за задължителна употреба на устройства за ограничаване на скоростта, монтирани в моторните превозни средства и, съответно, дали този автомобил обективно може да развие скоростта, която е посочена в оспорения електронен фиш. Приетият на л. 12 по делото на ПРС Протокол от контролна проверка пор. № BG193/********** е от дата 27.04.2023г. и е доста преди датата 26.10.2024г., на която е заснет автомобила. Следвало е съдът да изиска достоверни данни от електронния тахограф/карта на водача или друго записващо оборудване, за да почерпи информация за маршрута и скоростта на посочения автомобил на процесната дата с оглед обективните признаци на състава на сочената като нарушена разпоредба от ЗДвП. Като не е сторил това съдът е постановил решение в нарушение на разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от НПК.

Що са касае до втората група оплаквания на касатора, свързани със спазване на техническите изисквания към АТСС, с което е регистрирана скоростта, то касационната инстанция намира, че те са неоснователни, като няма необходимост да се повтарят изводите на районният съд, които са правилни – арг. от чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Следва решението на районният съд да се отмени, като делото се върне на друг състав на същия съд, който в изпълнение на нормата на чл. 107, ал. 2 от НПК служебно да събере от собственика на МПС Волво ФМ, вид-специален автомобил, рег. № [рег. номер] последния протокол за проверка на устройството за ограничаване на скоростта, монтирано в автомобила или, ако такова не е налично, да изиска данни от електронния тахограф/карта на водача или друго записващо оборудване, с оглед информация за маршрута и скоростта на посоченото МПС на процесната дата. Тези доказателства следва да бъдат преценени и обсъдени в съдебното решение с оглед предмета на доказване и предвид изискванията на състава на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските.

Ето защо Адми­ни­ст­ративен съд-Пловдив, ХХIV к. състав на основание чл.221 ал.2, предл. второ от АПК:

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 697 от 20.06.2025г., постановено по АНД № 6635/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХII нак.състав.

ВРЪЩА делото на друг състав от същия съд за ново произнасяне.

Решението е окончателно.