№ 40
гр. П., 07.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на седми март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
при участието на секретаря Катя Т. Кентова
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско
дело № 20225200900113 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищец Т. О. П., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. М.
Д., надлежно упълномощена с исковата молба.
За ответникът ЗАД „Армеец“ АД, редовно призован, се явява юрк. Л. М.
- Л., надлежно упълномощена от днес.
Не се явяват вещите лица д-р П. М. и инж. М. – редовно призовани.
Явяват се допуснатите свидетели В. Г. Л., С. А. С. и С.П..
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Юрк. Л.: Да се даде ход на делото.
При счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 146, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИСТЪПИ към доклад по делото.
Делото е образувано по предявен от Т. О. П., чрез адвокат М. И. Д. от
САК иск срещу ЗАД “Армеец” АД за неимуществени вреди в размер на 50
000 лева и иск за имуществени вреди в размер на 667 лева.
В исковата молба се сочи, че на 24.11.2021 г., около 16.30 часа, на
1
главен път 1-8, между гр. П. и гр. П., в района на километър 192 + 500м., при
управление на лек автомобил марка “Ф. Т Крос”, водачът В. Л., въпреки
наличието на пътен знак Б2 (Спри! Пропусни движещите се по път с
предимство “) излиза от крайпътната територия, намираща се в дясно на
галения път I - 8 в посока към гр. П., като при наличието на пътното платно на
пътна маркировка М-1 (единична непрекъсната линия, която е забранено да
се пресича и застъпва, извършва маневра “завой на ляво”, като преминава
през пътното платно за движение в посока към гр. П., пресича пътната
маркировка М-1 и навлиза в платното за движение към гр. П., за да продължи
към този град. По този начин, водачът Л. не е пропуснал движещия се по път
с предимство ( по главен път I - 8) в платното за движение към град П., лек
автомобил “БМВ 420 Д”, управляван от ищеца Т. П. и е настъпил удар между
двата автомобила. Вследствие на неправомерните действия на водача Л. е
настъпило ПТП с пострадали лица и материални щети.
По случая е бил издаден Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, образувано било ДП № 978/2021г. по описа на ОД МВР - П., РУП П..В
резултат на ПТП-то бил пострадал Т. О. П. - водач на лек автомобил марка
“БМВ”, модел “420 Д”, който управлявал автомобила с правилно поставен
обезопасителен колан.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е бил откаран по спешност в
МБАЛ П., където бил хоспитализиран за периода 24.11.2021 г. - 27.11.2021 г.
и получил следните увреждания: счупване на втора, трета и четвърта
метатарзална кост на десния крак с дислокация, фрактури на 2, 3 и 4 пръсти на
десния крак. Бил подложен на операция за открито наместване с вътрешна
фиксация. Фрактурата на 2-ра метатарзална кост се репозирала и фиксирала с
1/3 семитубуларна плака с 6 винта. Фрактурите на 3-та и 4-та метатарзални
кости се репозирали и фиксирали с К-игли. Кракът бил обездвижен с гипсова
имобилизация, не можел да се придвижва свободно. Придвижвал се с
помощта на патерица през първите 4 месеца, тъй като се чувствал нестабилен
и изпитвал силни болки при стъпване. Болките му продължавали и към
депозиране на исковата молба, като предстоели и нови курсове на
рехабилитации. Към настоящия момент изпитвал силни болки в крайника при
промяна на времето и при натоварване и по-продължително ходене.
Твърди се също, че към момента на депозиране на исковата молба, имал
2
контузия на гръден кош, вследствие на която изпитвал силни болки и
страдания, и към настоящия момент, и по линията на предпазния колан имал
синкаво-червена ивица, която се заличила едва след първия месец;
Ищецът сочи, че бил подложен на операция на десния крак, поставяне
на метални импланти, след което била поставена и гипсова имобилизация,
било му предписано медикаментозно лечение с „Клексан“ и „Кетонал“.
Лечението било болнично, а после продължило при домашни условия за
период от 5 месеца. В домашни условия престоят преминавал основно на
постелен режим през първия месец, доколкото травмите на десния крак и
гръдния кош не му позволявали да използва активно помощни средства, тъй
като имал силни болки в гръдния кош. Крайникът му бил силно отточен през
първия месец. През този период отново бил подложен на лечение, като
значително били затруднени движенията му вследствие на получените
травми. Първите три седмици бил изцяло зависим от грижата на близките си,
което оказвало негативно влияние върху психиката на ищеца, който се
чувствал в тяхна тежест. Твърди се също, че все още не можел да забрави
катастрофата и да преодолее травмата си и до настоящия момент трудно
заспивал, често сънувал кошмари и се страхувал.
Сочи се, че е направил разходи, изразяващи се в лечение до момента в
размер на 667 лева - за заплатени импланти, за което е представена фактура с
касов бон.
Сочат, че за виновния водач на лек автомобил марка “Ф.”, модел “Т
Крос”, с peг. № ******** била налице валидна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите при ЗАД “Армеец” АД - Застрахователна
полица № BG/11/121002431616, валидна от 19.08.2021г. до 18.08.2022 г.,
която покривала вредите, за които виновният водач Л. отговарял.
Ищецът е изложил обстоятелства, че на 17.12.2021г. е подадена молба
пред ЗАД “Армеец” АД, с която била предявена претенция по доброволен ред
за изплащане на обезщетение за търпените от Т. П. имуществени и
неимуществени вреди по реда на чл. 380 от КЗ. Била образувана
ликвидационна преписка по щета. Били представени всички изискани и
налични документи. Ищецът посочил и банкова сметка.Твърди се, че до
настоящия момент не било заплатено обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, а също бил постановен отказ с писмо с изх. №Л-
3
3201/19.05.2022г., което обусловило правния интерес от завеждане на
настоящото дело.
Във връзка с така изложените обстоятелства, се моли съда да постанови
решение, с което ЗАД “Армеец” АД, бъде осъдено да заплати на ищеца
сумите от 50 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за
причинените на Т. О. П., вследствие на процесното ПТП, неимуществени
вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания от причинените травми,
ведно със законната лихва от датата на уведомяването на ответника -
17.12.2021 година, до окончателното изплащане, както и сумата от 667 лева,
представляващо застрахователно обезщетение за причинените на Т. О. П.,
вследствие на процесното ПТП, имуществени вреди (разходи за лечение -
заплатени импланти), ведно със законната лихва от датата на уведомлението -
17.12.2021г. до окончателното изплащане. Претендират се и направените по
делото разноски, включително и адвокатски хонорар по реда на чл.38, ал. 1, т.
2 от ЗАдв.
Представените писмени доказателства са приети с постановеното
определение № 46 от 27.01.2023 година.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ЗАД „АРМЕЕЦ” АД чрез юрк. Г. С..
Оспорват се всички елементи от фактическият състав на непозволеното
увреждане.
Оспорва се изцяло отговорността на застрахования по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
застрахователно дружество водач В. Г. Л. за настъпване на процесното
пътнотранспортно произшествие.
Оспорва се наличието на вина, като субективно отношение и като
елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане на водача В. Г. Л.
към момента на настъпване на ПТП от 24.11.2021 год.
Сочат, че същият не бил реализирал виновно и противоправно
поведение, в резултат на което да е причинил процесното ПТП и да е
настъпил вредоносния резултат.
Сочат, че В. Г. Л. при управлението на застрахования лек автомобил не
по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП,
не бил нарушил виновно правилата за движение по пътищата и за него
4
събитието било случайно по смисъла на чл. 15 от НК. Същият, като водач на
застрахования лек автомобил, не е имал техническа и професионална
възможност да предотврати настъпването на ПТП.
Твърди се, че за да се ангажира отговорността на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
трябвало да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД. В случая се оспорват всички елементи.
Посочват, че отговорността на застрахователя била функционално
обусловена от отговорността на застрахования деликвент и имала вторичен
характер, т.е. застрахователят дължал обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият бил отговорен спрямо увредените лица за репарирането им.
Сочат, че фактическият състав на деликтната отговорност включвала
четири кумулативни елемента - противоправно поведение, вреда, причинна
връзка и вина, която съгласно чл. 45 от ЗЗД се предполагала до доказване на
противното и следвало изцяло да бъде доказан от ищеца.
Доколкото договорната отговорност на застрахователя по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност” на автомобилистите била
функционална на деликтната отговорност на застрахованото лице, то не било
налице и основание за ангажиране отговорността на ЗАД “Армеец” АД, във
връзка с предявените искове.
Считат, че при описания механизъм на процесното ПТП и с оглед
представените по делото доказателства, застрахованият при Дружеството
водач нямал вина за настъпване на процесното произшествие и реализирането
на последното било по външни причини, независещи от неговото поведение,
т.е. налице било случайно деяние.
Твърдят, че вина за настъпване на ПТП имал изцяло ищецът Т. О. П..
При условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, изразяващо се в
неспазване на разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Твърди се, че Т. О. П., в качеството си на водач на лек автомобил „БМВ
420 Д" с per. № EZ893AM, се е движил с превишена /несъобразена скорост,
което в значителна степен е допринесло за настъпване на произшествието.
Поради тази му висока скорост ищецът не е успял да спре преди да настъпи
5
ударът с другото превозно средство.
Твърди се, че водачът на л.а. „БМВ 420 Д“ - Т. П. не е подал светлинен
сигнал за предприетата маневра „изпреварване“ на попътно движещо се
МПС, непосредствено преди настъпване на процесното ПТП, не се е убедил,
че предприетата от него маневра е безопасна, с оглед наличието на друго
МПС - лек автомобил „Ф. Т Крос“ на пътното платно, с което бил създал
опасност за останалите участници в движението.
Сочат още, че са нарушени норми на чл.20, чл. 25, чл. 47, чл. 50 от
ЗДвП.
Твърди се, че Т. П., в качеството си на водач е управлявал МПС със
скорост, превишаваща максимално допустимата такава за съответния пътен
участък и/или несъобразена с конкретните пътни и атмосферни условия,
навлязъл е в лентата за насрещно движение, и/или не е предприел намаляване
на скоростта и/или спиране при възникнала на пътя опасност, като по този
начин с поведението си е предизвикал настъпването на ПТП и вредите.
Отделно от горното се прави възражение за намаляване отговорността
на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите - по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД, предвид факта, че
пострадалият, в качеството му на водач на лек автомобил „БМВ 420 Д“ е бил
без поставен обезопасителен колан, с което е нарушил разпоредбата на
чл.137а от ЗДвП, тъй като, ако е бил с поставен обезопасителен колан,
получените от него травматични увреждания, не биха настъпили.
Цитира се разпоредбата на чл.51, ал. 2 от ЗЗД.
Сочи се, че фактът на съпричиняване, следвало да бъде отчетен при
реализиране гражданската отговорност на водача на МПС, респ. на неговия
застраховател, в частта за определяне размера на обезщетението, дължимо на
пострадалия, като на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, дължимото обезщетение
на ищеца, следвало да бъде намалено.
Оспорва се механизма на настъпване на процесното ПТП, както и
твърденията в исковата молба за наличие на пряка и непрекъсната причинно-
следствена връзка на настъпилите увреждания на ищеца с механизма на ПТП.
Оспорва се Констативен протокол за ПТП с пострадали лица в частта, в
която са отразени обстоятелствата и причините за настъпилото на 24.11.2021
6
г. ПТП.
Оспорва се твърдението в исковата молба, че ищецът търпи твърдените
неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди.
Ответника сочи, че не съществува основание в закона въз основа на
което, съдът да презюмира действително претърпените неимуществени вреди.
Съгласно разп. на чл.51, ал.2 от ЗЗД за вреди, причинени от непозволено
увреждане, обезщетение се дължало за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Тези вреди, обаче, трябвало да са
действителни, реално причинени - да съществуват обективно, а чл. 52 от ЗЗД
прогласявал, че обезщетението за неимуществени вреди се определял от съда
по справедливост.
Ответникът не бил обвързван от твърденията на ищеца, нито по
отношение наличието на неимуществени вреди, нито относно техния размер.
От представените с исковата молба писмени доказателства било видно,
че липсвали такива, от които можело да се направи обоснован извод, че
ищецът търпял твърдените неимуществени вреди.
Оспорват се твърденията в исковата молба за наличие на пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка между твърдяните от ищеца за
настъпили неимуществени и имуществени вреди и процесното ПТП, като се
твърди, че изложеното в обстоятелствената част на исковата молба не
отговаряло на съдържанието на приложените към исковата молба писмени
доказателства и на обективната истина.
Алтернативно сочат, че в случай, че ищецът докажел наличието на
твърдените вреди и същите били вследствие на виновното поведение на
застрахования в ответното дружество водач, то се твърди, че видът и
интензитетът им в никакъв случай не могли да имат за паричен еквивалент
стойността претендирана от същия.
Оспорва се размера на предявените искове за неимуществени вреди,
като считат същия за прекомерен и неоснователно завишен, съобразно реално
претърпените от ищеца вреди, трайната съдебна практика и социално-
икономическите условия на живот в страната.
Оспорва се претенцията по акцесорния иск за плащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва, като неоснователността на главния иск
7
водело и до неоснователността на иска за присъждане на законна лихва.
Оспорва се претенцията на ищеца за присъждане на разноски за правна
защита - адвокатско възнаграждение, като неоснователна, като се твърди, че
такива разноски не са действително направени и това обстоятелство не е
удостоверено.
При условията на евентуалност оспорват по размер адвокатския
хонорар на процесуалния представител на ищеца, като прекомерно завишен,
съобразно фактическата и правна сложност на защитата, необходима за
образуване и представителство по делото, като оспорват и претенцията за
заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, като
неоснователна и недоказана.
Сочат, че на основание чл.175 от ГПК ответникът признава
наличието на застрахователно правоотношение, породено от договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т Крос“ с per. № СВ5680СС към датата на
процесното събитие.
Предвид изложеното се моли да бъдат отхвърлени изцяло, като
неоснователни и недоказани, исковите претенции на ищеца, като се присъдят
сторените съдебни и деловодни разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Взема се становище по доказателствата и доказателствените искания
на ищцовата страна.
По направеното док.искане, съдът е разпоредил издаването му, като се
е произнесъл и по останалите док.искания с определение № 46 от 27.01.2023
г.
В срока по чл.372 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба от
Т. О. П., чрез пълномощника си адв. М. Д., с която се оспорват изцяло
наведените от ответника в отговора на исковата молба твърдения, които
считат за неоснователни и необосновани.
С допълнителната искова се оспорват наведените от ответника
твърдения, че по делото не били представени доказателства за виновното
поведение и/или незаконосъобразно такова на застрахования при ответното
застрахователно дружество водач Л..
Оспорват се наведените от ответника твърдения за липса на причинно-
8
следствена връзка на причинените травматични увреди с механизма на ПТП и
противоправното поведение на водача, застрахована при ответното дружество
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Оспорват се наведените твърдения за протовоправно поведение от
страна на пострадалия Т. П..
Твърди се, че той не само не бил предполагал, че водачът Л. ще
предприеме подобна маневра, но й не е могъл да предотврати настъпването на
удара и ПТП. Т. П. бил управлявал автомобила си със скорост, съобразена с
релефа и пътните условия, състоянието на пътя, с характера и интензитета на
движение, с видимостта.
Оспорват се наведените твърдения, че пострадалият бил нарушил
разпоредбите на чл. 20, чл. 21, чл. 25, чл. 45, чл. 50 и чл. 137а от ЗДвП.
Оспорват се всички наведени твърдения за вина и противоправно
поведение от страна на пострадалия Т. П., като се твърди, че настъпването на
ПТП за него било непредотвратимо.
Твърди се в случая, че пострадалият по никакъв начин не бил
допринесъл с поведението си за настъпване на процесното ПТП и на
вредоносния резултат.
Оспорват се наведените твърдения, че водачът на л.а. “Ф. Т Крос” Л.
бил действал своевременно, адекватно и законосъобразно, и, че нямал вина за
настъпване на процесното ПТП.
Оспорва се твърдението на ответника, че за водача Л. било налице
случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, и, че не е имал техническа и
професионална възможност да предотврати настъпването на ПТП, както, и,
че той не бил отговорен за настъпването на ПТП и вредоносния резултат.
Оспорват се наведените твърдения за съпричиняване от страна на
водача - ищец Т. П., както и, че той е управлявал автомобила си с
несъобразена скорост.
Твърдят, че същият е управлявал колата си със съобразена скорост,
както и с правилно поставен обезопасителен колан.
Оспорват се наведените твърдения, че настъпилите травми били само и
единствено по причина от неправомерното поведение на пострадалия ищец.
В допълнителната искова молба ищецът твърди, че причинените травми
9
в областта на гръдния кош представлявали т.нар. „коланна травма“, а
фрактурите на десния крак нямали отношение с поставянето на
обезопасителен колан.
Оспорват се наведените твърдения за прекомерност на претенцията за
неимуществени вреди и че същата противоречала на принципа на
справедливостта, заложени в чл. 52 от ЗЗД.
Неоснователни били и твърденията в отговора на исковата молба,
относно размера на исковата претенция, за който ответната страна сочила, че
не кореспондира с принципа на справедливостта, за което се взема
становище.
По отношение на нормата на чл. 52 от ЗЗД, се сочи, че съгласно ППВС
№ 4/1968 г. понятието „справедливост” не било абстрактно понятие, а то било
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябвало да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението.
Твърди се, че неоснователно било възражението, че застрахователят не
дължи лихва за забава, като сочат, че върху определената сума за
обезщетение на неимуществени вреди, следвало да се присъди лихва за
забава.
Твърдят, че искът е допустим, налице е заведена от увреденото лице по
реда на чл. 380 от КЗ, доброволна претенция пред ответника.
Ответното дружество било сезирано на 17.12.2021 г. от ищеца по
доброволен ред, по който не е определено и не било платено застрахователно
обезщетение в законноустановения срок, като била представена цялата
документация от воденото досъдебно производство.
Сочат се и разпоредбите на чл.494, т.10 и чл.497 във вр. с чл. 496 от КЗ,
като основания за присъждане на законна лихва, съгласно които норми,
застрахователят отговарял за плащане на законови лихви върху дължимото
обезщетение, която отговорност била в резултат на неговата собствена забава,
какъвто е настоящия случай.
Твърдят, че в настоящия случай са налице всички предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника, а именно: валидно застрахователно
правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност” на
10
автомобилистите, деликт, причинно-следствена връзка между вредите и
деликта, противоправно и виновно поведение на водача, причинени вреди,
сезиране на ответното застрахователно дружество по реда на чл. 380 от КЗ, с
изпълнение на съответните задължения от страна на увреденото лице.
В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на
допълнителната искова молба, с който се заявява, че ответната страна
поддържа всички възражения и оспорвания на исковата претенция, изложени
в първоначалния отговор на ЗАД „Армеец" АД, и, че държат на направените
доказателствени искания.
Съдът е изпратил на страните Определение № 46 от 27.01.2023 г.,
съдържащо кратък доклад.
Съдът е приел, че е сезиран с искове с правно основание чл. 432 от КЗ
във вр. с чл. 45 от ЗЗД, които са процесуално допустими.
В тежест на ищеца по този иск е да установи наличието на законовите
предпоставки: причинна връзка с виновно противоправно деяние на лице,
чиято „Гражданска отговорност“ на мПС към датата на деянието е
застраховано при ответника, както и че ищецът е претърпял неимуществени и
имуществени вреди, респ. техния размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, като следва да
установи онези свои правоизключващи и правопогасяващи възражения, които
са положителни факти, каквото е възражението за съпричиняване, напр. като
установи соченото от него поведение на ищеца, което е в причинна връзка с
резултата, както и останалите си възражения.
Приел е за основателни направените от страните доказателствени
искания.
Допуснал е изслушването на САвтЕ и СМЕ по формулирани от двете
страни въпроси.
Допуснал е до разпит по двама свидетели и на двете страни.
Постановил е да се издаде съдебно удостоверение на ответника, което
да му послужи пред РП П. за снабдяване с копие на документи по пр.пр. №
06083/2021 г. /ДП № 978/2021 г./
На основание чл. 375, ал. 1 от ГПК съдът е дал възможност на страните
да упражнят правата си, като предприемат съответните процесуални действия
11
за установяване на техните твърдения и възражения.
Съдът отделя като безспорно в отношенията между страните, че е
налице сключена валидна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите при ЗАД “Армеец” АД с лек автомобил марка “Ф. ”, модел
“Т Крос”, с рег. № ******** - Застрахователна полица №
BG/11/121002431616, валидна от 19.08.2021г. до 18.08.2022г.
Адв. Д.: Нямам възражение по доклада. Има само една техническа
грешка в исковата молба. На стр. 2-ра по средата съм изписала: „Към
настоящия момент кракът е все още гипсиран“. Искам да кажа имплантиран,
тоест все още е с имплант и предстои операция.
Юрк. Л.: Нямам възражение по доклада.
Съдът ДОКЛАДВА молба вх. № 1784/21.02.2023 г. и молба вх. №
1664/17.02.2023 г., към които страните са приложили платежни документи за
указания им депозит за допуснатите по делото експертизи.
Юрк. Л.: Моля да ми бъде предоставено издаденото от вас съдебно
удостоверение. Нямах възможност да дойда да го получа лично. Не съм се
снабдила с посочените в отговора ни документи. Моля да ми бъде
предоставена възможност. В момента, в който се снабдя с препис от
писмените документи от РП П., ще ви ги представя по делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЧВА на юрк. Л. съдебно удостоверение, съгласно постановеното
определение №46 от 27.01.2023г. което да й послужи пред РП П..
Адв. Д.: Доколкото знам съдебното удостоверение е за снабдяване с
материали от ДП. Аз бях уведомена от ищеца, че през последните дни той е
получил постановление за прекратяване на ДП, поради изявено желание от
негова страна на основание чл. 343, ал. 2, но тъй като той е опериран и си е
вкъщи, не успях да се снабдя с препис за съда, моля да ми дадете възможност
да представя това постановление. Във връзка със заявеното от мен, че същият
в настоящия момент се възстановява след операция за отстраняване на
имплатните и е бил хоспитализиран, извършена в периода 24-28.02.2023 г.,
представям епикриза в оригинал. Моля да ми дадете кратък срок да представя
12
препис за другата страна, тъй като от близък на ищеца ми беше предоставена
днес.
Юрк. Л.: Доколкото епикрпизата е с данни за извършване на
хоспитализация в периода 24-28.02.2023 г., и, доколко днес е първо съдебно
заседание, искането за приемане на това писмено доказателство не е
преклудирано. По същество, доколко същото е относимо, не мога да се
аргументирам.
Адв. Д.: Относимо е, тъй като още в исковата молба съм заявила, че към
момента на депозирането той е бил с имплатни, които е следвало да бъдат
отстранени и те са отстранени през изминалата седмица, и във връзка с тях
съм заявила, че той търпи болки и страдания, и действително той търпи и към
настоящия момент.
Юрк. Л.: Доколкото в епикризата е записано като диагноза „Гранулом,
тип „чуждо тяло“, не мога да взема отношение в момента. Оспорвам да се
касае тази оперативна намеса за отстраняване на тези метални импланти,
които твърди ищеца, но това ще се установи от медицинската експерти.
Съдът счита представената днес епикриза за относима и допустима, тъй
като е издадена на 24.02.2023 г., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представената за Т. О. П. епикриза от „МБАЛ-П.“ АД от
24.02.2023 г., И.З. № 3006/2023, по КП 219.
По повод отправените доказателствени искания от ищеца за представяне
на постановление, с което е приключило процесното дознание и представяне
на относимите доказателства, според ответника, съобразно издаденото му
съдебно удостоверение, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА възможност на двете страни най-късно в едномесечен срок,
считано от днес, да представят тези доказателства.
ПРИСТЪПИ към разпит на допуснатите по делото свидетели, затова
Сне се самоличността на свидетеля Л., както следва:
13
СВ. В. Г. Л. : 66 г., бълг., бълг.гр., женен, неос., без родство с ищеца и без
служебни ангажименти с ответното дружество. Предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Л.:
СВ. В. Л.: Желая да бъда свидетел. Обещавам да говоря истината.
Спомням си за ПТП през 2021 г. Беше Екатеринин ден тогава, на
24.11.2021 г., някъде около 16:00-16:15 часа, отидохме с един приятел до
автосервиз. Това е след табелата на гр. П., посока за гр. П.. Там го оставих да
си вземе леката си кола от този сервиз. Аз тръгнах сам да се прибирам.
Фактически трябваше да се прибирам за П.. Там пътя е черен, отклонение,
има действително знак „Стоп“, за да се включа в шосето. Посоката е
първоначално към гр. П. едното платно, а другото е за гр. П.. Има друго
отклонение – табелата за П. и има отклонение за ШЕЛ. Аз се огледах. Това е
непосредствено след изхода на П. след табелата. От лявата страна е „Лукойл“,
а отсреща е „ШЕЛ“. Фактически от П. преди табелата се намира „Лукойл“, в
дъното е „ОМВ“ на кръговото движение и фактически аз погледнах много
добре. Няма забрана наляво или надясно при „Стопа“ и фактически от тази
„Лукойл“ или „ОМВ“ в дъното нямаше никакво движение. Като погледнах от
П. идващите коли към П., видях само една кола и ми се видя тя на разстояние
150-200 метра, дадох мигач и тръгнах да се изнасям. Фактически след като
дадох десен мигач и се обърнах надясно, видях бялата колата, с която
претърпях ПТП, видях, че се движи бързо, и аз продължих в платното за П..
Широчината е някъде 5-6 метра на едното платно и толкова е и на другото.
Фактически не си спомням да съм пресичал тази непрекъсната линия, защото
после като се сблъскахме, моята кола се намираше в платното, което води от
П. към П.. Възможно е и да съм пресякъл линията. Това видях и фактически
след като се ударихме и аз имах синини по лицето, бял с колан. Видяхме се с
Т. П. - ищеца. Той беше много ядосан от това нещо. Обаче се успокои, аз се
извиних и казах: „Ако има нещо, извинявайте. Не съм предполагал, че може
да се ударим“ и много скоро дойде полиция. Взеха ни веднага проби за
алкохол. Бяха отрицателни пробите и за двамата. Скоро дойде и линейка. И
двамата ни закараха в Бърза помощ. Фактически не съм оглеждал
положението, какви следи има, какви протоколи са съставени. Бях в шок. В
болницата на скенер ми гледаха главата, имах охлузвания. И двата ербега
14
излезнаха и двете врати бяха ударени.
Моята цел всъщност беше от този път, който е страничен и където
имаше „Стоп“ да се придвижа в посока П., да взема ляв завой.
След удара колата беше в платното от П. към П.. Не си спомням да съм
пресичал линията, но възможно е. Има свидетели и експерти, те ще кажат.
Ищецът удари с неговата предна лява част на БМВ-то моите две врати
от дясната страна. Аз като завивам съм от лявата страна, като шофьор.
Фактически ударът беше от дясната страна и двете странични врати на
автомобила ми са повредени.
На главния път П. - П. шосето е с непрекъсна линия.
От пътя, от който аз излизах, е перпендикулярен.
Непрекъсната линия е при знака „Стоп“. Там може да се включиш и
наляво, и надясно. Там няма ограничение. Отсреща донякъде, точно в тази
част, където се завива наляво, там е непрекъсната.
Като предприех маневрата за ляв завой дадох мигач, плавно се включих,
5-10 км/в час карах, просто лазех. Първо гледах наляво, като обърнах
надясно, първо видях автомобил, фактически почти бях спрял и много леко се
движех в това другото платно.
Аз като погледнах, на 150-200 метра видях една по-светла кола, която
се движеше. Не съм видял две-три коли. Като се обърнах наляво – абсолютно
чисто. Като се обърнах надясно видях, че бялата колата ме наближаваше.
Фактически не мога да кажа точно, в кое платно е била, но се движеше към
П. и с висока скорост ми се видя. Бил съм в някакво междинно положение и
като видях просто си завих в моето платно. Колата идваше отдясно на мен.
Контактът с този бял автомобил беше в неговата лява предна част.
Малко и странично имаше увреждания. Има снимки, и аз имам снимки.
Когато стана ПТП-то, по това време беше светло. Имаше дървета с
клони, те са големи, не като арка, но като цяло се виждаше, имаше видимост и
не беше мъгливо, не беше мрачно. Беше ясно време и се виждаше.
Аз бях в положение да се изнасям /показва с ръката да се изнася в ляво/,
като видях че ме приближава, пак завих, като се надявах да си мине в лентата,
защото лентата там е доста широко. Аз завих, за да продължа в лентата за
насрещното. Надолу има голяма видимост. Там има две бензиностанции,
15
вижда се отдалече.
Страните по отделно: Нямаме повече въпроси към свидетеля.
Сне се самоличността на свидетеля Спасова, както следва:
СВ. С.М.С.: 32 г., бълг., бълг. гр., неомъжена, неос., без родствени и
служебни отношения със страните по делото. Предупреден за отговорността
по чл. 290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетелката Спасова:
СВ. С.П.: Желая да бъда свидетел. Обещавам да говоря истината.
По време на инцидента съжителствахме заедно с ищеца. Сега с ищеца
сме в приятелски отношения.
Зная за настъпилото ПТП през 2021 г. Физически видях ищеца в П.. Аз
бях в София. Звъня ми няколко пъти. Нямах възможност да говоря. На един
от пътите звъннах. Той беше на видеоразговор. Каза ми, че са го ударили. Не
можа да ми обясни точно, какво се е случило. Не беше в състояние да говори.
Предположих, че е в линейка. Питах го какво е станало. Той просто ми каза:
„Човекът е добре“. Очевидно имаше още някой в линейката. Попитах го той
как е. Каза, че в момента са му казали, че е със счупен крак. Повече не
разбрах, какво ми каза. След това аз тръгнах от София. Пристигнах в П. в
болницата. Той беше долу в една инвалидна количка. Кракът му беше
изключително подут. Говорих със сестрите, какво се е случило, какво
предстои. Казаха ми, че е с надробен крак долу в стъпалото и се нуждае от
спешна операция. Вечерта, когато пристигнах се наложи да го гипсират
временно, защото на другия ден беше операцията. Гипсираха го, прибрахме
се, болеше го страшно много. Тази нощ не спахме. Беше на успокоителни. На
другия ден сутринта беше операцията. След като мина операцията, не беше
никак в добро състояние. Беше с много тежки упойки. Няколко дни остана в
болницата. Аз бях с него, за да му помагам, защото се нуждаеше от основните
грижи – да ходи на подлога на тоалетна, да яде, всички елементарни основни
неща. След като го изписаха му сложиха метални игли и един метален пирон с
няколко винта. Прибрахме се в къщи и тогава започна интересната част.
Налагаше се постоянно да бъда при него. Взех си няколко седмици отпуска,
за да му помагам. Сменяхме превръзки, промивахме рани, помагах му с
16
къпането, защото той нямаше как сам да се изкъпе. Трябваше да увиваме
целия крак от коляното надолу, защото той беше бинтован. Не можеше
изобщо да се обслужва сам. След това може би две-три седмици, не се сещам
след колко време, отидохме в болницата, махнаха му иглите металните и му
гипсираха крака. Гипсираха му крака. Започнах да ходя на работа. Той седеше
сам в къщи. Налагаше се да се прибирам до вкъщи, за да му помагам. Това
доведе до други проблеми. Наложи се да си подам молбата за напускане. Това
се случва в София. Затова, че си бях останала в къщи, се налагаше да се
прибирам, за да му помагам. Прибрахме се в София. Наложи се да си подам
молбата за напускане. Не можехме нищо да правим. Трябваше да си седим
само в къщи. Вс празници задушевно ги прекарвахме двамата в къщи. Никъде
не ходихме. В края на януари – средата на февруари му свалиха гипса.
Започна да ходи с патерици, защото нямаше как да се движи сам. Десният му
крак беше обездвижен от гипса, от металните неща, които бяха в крака му.
Доста време изкара с патериците. Може би някъде до лятото – юни началото
на юли. През цялото време аз се грижех за него. Никой друг не полагаше
грижи за него, бях само аз.
През цялото време го болеше. Дълго време беше на болкоуспокояващи
инжекции. След това мина на хапчета. Взимаше хапчета за сън. Налагаше се
и аз да будувам, в случай, че му се приходи на тоалетна.
Той по принцип беше изключително деен човек. Заради ситуацията той
не излизаше и никъде не ходеше. Беше доста дреме в къщи. Отказваше дори и
хора да идват в къщи. Стана много изнервен, много потиснат. Откакто се
случи инцидента, нямаше как да ходи на работа. Той шофираше и нямаше как
да кара. Това разбира се рефлектира и върху финансите ни, защото всичко
остана на мой гръб. И до ден днешен тъй не може да си възстанови нормалния
процес на работа и да си стъпи на краката, както беше преди това. Докато той
не махна патериците реално, той не започна никаква дейност. Промени се,
много се промени. Той стана изнервен, аз станах изнервена. Доста се
объркаха нещата.
От инцидента има белег на дясното стъпало от пръстите почти горе до
сгъвката, там, където беше металния пирон. Белегът си стои там. Не ходи бос.
Предпочита да не ходи бос дори и в къщи. Може би с времето ще изчезне.
Оплакваше се много, когато се налагаше да ходи с затворени обувки за
17
повече от час-час и половина, кракът му се подуваше страшно много и го
болеше много. Трябваше да събуе обувките. Миналата седмица го оперираха
и му свалиха последното метално нещо. До последно се оплакваше, че го
боли и кракът му се подуваше.
Кракът можеше да си го движи от сгъвката. Пръстите, където бяха
всичките натрошавания и до ден днешен не може да се сгъват. Доколкото
знам тепърва ще ходи на рехабилитация, след като му свалиха всичките
метали. Преди това не можеше. Докторът каза, че докато не се свали всичко,
не трябва да ходи на рехабилитация. Невъзможно е да си сгъва пръстите
След операцията сме се чували. Аз съм го питала, дали го боли. Може
би е прекалено прясна раната, нормално е да го боли и да му е изтръпнал
крака, и да има затруднения при ходенето. Видях го всъщност, видях че
накуцва, дано се оправи.
Той ходеше, замяташе крака след като махна патериците лятото.
Започна да шофира, но по-малко. Има човек с него, когато се налага да
шофира. Работата му е свързана с по-дълъг период на шофиране и той не
може да го издържи, започва пак да го боли крака, започва пак да се подува.
Психически не се чувства добре. Работи като шофьор – от държава до
България доставя автомобили. Шофира автовоз. Има втори шофьор, когато се
налага да го смени, защото кракът му се подува и го боли.
Страните по отделно : Нямаме повече въпроси към свидетеля.
Сне се самоличността на свидетеля С., както следва:
СВ. С. А. С.: 61 г., бълг., бълг.гр., женен, неос., без родствени и
служебни отношения със страните по делото. Предупреден за отговорността
по чл. 290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля С.:
СВ. С. С.: Желая да бъда свидетел. Обещавам да говоря истината.
Спомням си за ПТП-то, станало през есента на 2021 г. на пътя П. - П..
Аз съм таксиметров шофьор. Пътувах с клиент в посока П. от село
Мало Конаре. Около 100 метра преди табелата на П., карах около 60 км,
защото след табелата важат 50 км в населено место, бях отбил достатъчно
18
скоростта и в този момент видях, че отляво ме изпреварва бял автомобил
БМВ, италианска регистрация, ако не се бъркам. 50 метра преди мен, колата
не успя да се прибере в платното, половината беше в другото платно и там се
срещнаха с синия автомобил, който излизаше от автокъщата там.
Аз видях БМВ-то, когато беше успоредно с мен. Преди това не съм го
видял. Той доста бързо караше. Не очаквах, че там ще ме изпревари кола,
защото навлиза в града и осевата линия е непрекъсната. Според мен бързо
караше и не му стигна времето да се прибере в своето платно. Там е
забранено изпреварването. След ката строфата вече е непрекъсната, има
кръстовище. Това беше непосредствено около 50-100 метра преди табелата на
П..
Ударът стана пред очите ми. Не можах да спра, защото зад мен имаше
автомобили и ако спра ставаше верижна катастрофа. Обадих се на тел. 112 да
изпратят линейка.
Аз ги видях, защото след като се удариха, колите се разделиха лекичко
и аз ги заобиколих отдясно двете коли.
Беше ударена лявата част на бялата кола, а синята – вратите от дясната
страна, от обратната страна на шофьора.
В момента, в който той ме изпреварва, аз не мога да го видя, защото той
е отляво на мен.
Синият автомобил го видях, че е спрял преди да излезе на главния път и
да се включи за наляво. Първо възприех синия автомобил, а след това видях
белия автомобил.
Синият автомобил беше спрял на знака „Стоп“ и не можех да видя, дали
има ляв мигач или десен, защото той е застанал перпендикулярно.
Мястото, където стана ПТП-то е двулентов пътя.
Синята кола беше спряла на „Стопа“. Белият автомобил навлиза в
насрещната лента, беше с половината си част в лентата, в която трябваше да
се включи синия автомобил.
Синият автомобил беше извън платната, когато аз го възприех. Аз карах
бавно, влизам в града, водачът на синия автомобил е помислил, че има време
да се включи в движението, защото аз карах бавно, нямаше опасност аз да го
блъсна, но в този момент премина белия автомобил. Стана за десета от
19
секундите.
Двата автомобила се удариха в пътното платно за насрещното
движение. БМВ беше в половината на насрещното платно, не успя да се
прибере в платното си.
Страните: Нямаме въпроси към свидетеля.
Св. С.: Моля да ми бъдат изплатени 50 лева за явяването ми в дн.с.з.
Съдът с оглед изявлението на свидетеля и на основание чл. 168 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
УКАЗВА на ответната страна в 3-дневен срок, считано от днес, да
преведе сумата от 50 лева за разноски за свидетеля по особената сметка на
ОС П. за вещи лица, депозити и гаранции.
УКАЗВА на свидетеля в 3-дневен срок, считано от днес да представи
молба, в която да посочи трите си имена, ЕГН и банкова сметка, по която да
му се преведат разноски за днешното явяване в с.з.
След депозиране на тази молба, да се изплатят 50 лева разноски на св.
С. А. С..
За събиране на писмени доказателства и допуснатите съдебни
експертизи, както и уведомяването от инж. М. за възпрепятстването му да
депозира експертизата си до края на месец април, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 09.05.2023 г. от 09:30 часа , за
която дата и час страните уведомени. Да се призоват двете вещи лица.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:25
часа.
Съдия при Окръжен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
20