Р Е Ш Е Н И Е
Номер 712 от 27.05.2022
г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на деветнадесети май
две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Диана Ганева
2. Галя Русева
при секретаря Йовка Банкова и
прокурор Христо Колев като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно
наказателно административен характер дело номер 465 по описа за 2022 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.208 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Териториална
дирекция Митници Бургас (с предишно наименование Териториална дирекция Южна
морска), против решение № 399/27.07.2021г., постановено по НАХД № 1519/2021 по
описа на Районен съд Бургас, допълнено с решение №103/11.02.2022г., с което е отменено наказателно постановление № 1413/2020г. от 26.02.2021 г., издадено от
Директора на ТД Южна Морска към Агенция Митници (към настоящем с наименование ТД
Митница-Бургас), с което на „ЗАНИ ГРУП“ ЕООД: 1. на основание чл.124, ал.1, във вр. с чл.107е, ал.2 от
Закона за акцизите и данъчните складове, е присъдено да заплати 7199,23 лева,
представляващи пазарната цена на стоките, предмет на нарушението; 2. на
основание чл.124, ал.1, във вр. с чл.107е, ал.2 от ЗАДС е присъдено дружеството
да заплати 9028,12 лева, представляващи пазарната стойност на стоките, предмет
на нарушението; 3. за нарушение по чл. 126, ал. 1 от Закона за
акцизите и данъчните складове (ЗАДС), на основание чл. 126, ал. 1, т. 2 ЗАДС, е наложена
имуществена санкция в размер на 8111,70 лева; 4.за нарушение по чл. 126, ал. 1 от Закона за
акцизите и данъчните складове (ЗАДС), на основание чл. 126, ал. 1, т. 2 ЗАДС, е наложена
имуществена санкция в размер на 9832, 14 лева.
В касационните жалби (срещу първоначалното и допълнителното
решение) се иска отмяна на оспорваните съдебни актове и потвърждаване на наказателното
постановление. Излагат се доводи, според които районният съд неправилно е
приел, че излишъците не попадат в нито една от хипотезите за начисляване на
акциз, съгласно чл.19 от ЗАДС. Според касатора хипотезите за начисляване на
акциз са формулирани в чл.2 и чл.20 от ЗАДС, а в чл.19 от ЗАДС е формулирано
изключение, в случаите когато конкретните стоки са били поставени под режим
отложено плащане на акциз. Не сочи нови доказателства. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В съдебно заседание, касаторът,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт И., която поддържа жалбите
срещу първоначалното и допълнителното решение. Пледира жалбите да бъдат уважени,
като бъде отменено решение №
399/27.07.2021г., постановено по НАХД № 1519/2021 по описа на Районен съд
Бургас, допълнено с решение №103/11.02.2022г., с което е отменено наказателно постановление № 1413/2020г. от 26.02.2021 г., издадено от
Директора на ТД Южна Морска към Агенция Митници, като оспореното наказателно
постановление бъде потвърдено. Пледира
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от дружеството на адв.Н.
Ответникът по касация, редовно призован, се
представлява от адв.Н., която е депозирала отговор на касационната жалба. В
проведеното на 19.05.2022г. съдебно заседание за „ЗАНИ ГРУП“ ЕООД представител
не се явява. По делото е постъпила молба от адв.Н. с искане жалбата да бъде
отхвърлена, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Представителят на прокуратурата
поддържа становище за основателност на оспорването.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Всяка една от касационните
жалби (срещу първоначалното и допълнителното решение) е подадена в преклузивния
14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с
изискванията за форма и реквизити, поради което всяка една от жалбите е процесуално допустима.
Разгледани по същество жалбите
са неоснователни.
С обжалваното решение №399/27.07.2021г., постановено по НАХД № 1519/2021 по описа
на Районен съд Бургас, допълнено с решение №103/11.02.2022г., Районен
съд Бургас е отменил наказателно постановление № 1413/2020 г. от 26.02.2021 г.,
издадено от Директора на ТД Южна Морска към Агенция Митници (по- настоящем с
наименование ТД Митница-Бургас), с което на „ЗАНИ ГРУП“ ЕООД :на основание чл.124, ал.1, във вр.
с чл.107е, ал.2 от Закона за акцизите и данъчните складове, е присъдено да
заплати 7199,23 лева, представляващи пазарната цена на стоките, предмет на
нарушението; 2. на основание чл.124, ал.1, във вр. с чл.107е, ал.2 от ЗАДС е
присъдено дружеството да заплати 9028,12 лева, представляващи пазарната
стойност, предмет на нарушението; 3. за нарушение по чл. 126, ал. 1 от Закона за
акцизите и данъчните складове (ЗАДС), на основание чл. 126, ал. 1, т. 2 ЗАДС е наложена
имуществена санкция в размер на 8111,70 лева; 4.за нарушение по чл. 126, ал. 1 от Закона за
акцизите и данъчните складове (ЗАДС), на основание чл. 126, ал. 1, т. 2 ЗАДС е наложена
имуществена санкция в размер на 9832, 14 лева.
За да постанови решенията
(решение №399/27.07.2021г. и решение №103/11.02.2022г.)
съдът е приел, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, поради липса на осъществен състав на
административно нарушение. Прието е, че липсва законово изискване надлежно осчетоводените
излишъци да са придружени от документ за платен акциз, тъй като инвентаризацията
не е предвидена като начален момент, от който да се дължи акциз съгласно чл. 20
от ЗАДС, както и не попада в никоя от хипотезите за начисляване на акциз съгласно
чл. 19 ЗАДС.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Възраженията
на касатора са неоснователни.
Решението
на първоинстанционния съд, допълнено със съдебно решение, е валидно, допустимо и правилно. При
постановяването съдът пълно и всестранно
е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е
формирал правилни изводи по приложението на материалния закон. Изложените от въззивния съд доводи се споделят и от настоящия съдебен
състав, като съдът се позовава на тях на основание нормата на чл.221, ал.2,
изр.2-ро от АПК.
В
нормата на чл.126 от ЗАДС е предвидена отговорност на лице, което държи,
предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон
или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен
документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител,
когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага: 1. глоба в
двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно
нарушение – не по-малко от 2000 лв. – за физическите лица; 2. имуществена
санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв., а при
повторно нарушение – не по-малко от 4000 лв. – за юридическите лица и
едноличните търговци.
Фактите
по делото са безспорно установени и подробно описани от първоинстанционния съд,
като административнонаказващият орган не оспорва, че установеният излишък е
надлежно заведен в счетоводната документация на търговеца, както и не се
твърди, че се касае за количества горива, които са придобити по друг начин,
извън счетоводно отразения. В хода на производството е установен излишък, който
е продаден и държан без платен акциз. Цялото количество е коректно заведено в
счетоводна сметка „304 3 дизел Б6“ в счетоводната отчетност на „Зани Груп“
ЕООД. Измерванията са направени при привеждане на горивото към температура
15˚С и са по данни от нивомерната система. Констатирането на излишъци е в
следствие от инвентаризация, като от наказващият орган не се оспорва
счетоводната документация и не се твърди, че посочените горива са придобити по
друг начин. Правилно съдът е приел, че тези излишъци могат да се дължат на
физико-химичната особеност на стоката, която променя своя обем при промяна на
температурата, както и на отклонението, което може да даде нивомерната система,
като сбора от възможните отклонения при тези два фактора надхвърля количеството
гориво, за което се твърди, че няма документ.
Както
правилно е прието, за да се ангажира отговорността на дружеството на основание
чл.126, ал.1 от ЗАДС, следва да бъде установено, че административно-наказателноотговорното
лице държи, продава гориво, без да притежава изискващите се документи.
Установяването
на „излишък“ при извършването на инвентаризация не е сред хипотезите, при които
дължи акциз съгласно чл.19, 20 от ЗАДС. Изводите на административнонаказващият
орган, че за надлежно заведените излишъци също следва да е налице документ,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, не намират
законова опора. Количествата акцизни стоки, с които дружеството е оперирало, са
надлежно осчетоводени и за същите са регистрирани съобщения в системата на НАП
за потвърждаване на доставките. Други биха били изводите, ако се установи, че
процесните количества не са „излишък“, но такива данни не са налични по делото
и не са разглеждани от административнонаказващия орган.
При
така установените, безспорни от фактическа страна обстоятелства, правилно първоинстанционният
съд е направил извод за несъставомерност на деянията, поради липса на законовозадължение
за начисляване на акциз, поради което е отменил наказателното постановление.
С
оглед изложеното и на основание чл.221,
ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН,
обжалваното решение № 399/27.07.2021г., постановено по НАХД № 1519/2021
по описа на Районен съд Бургас, допълнено с решение №103/11.02.2022г., е валидно, допустимо и правилно, поради което следва
да бъде оставено в сила.
Искане за присъждане на
разноски са направили и двете страни. С
оглед изхода на делото, а именно отхвърляне на оспорването по касационните
жалби, искането за присъждане на разноски е основателно, като основателно е и
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съобразно
разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая
се касае за касационно административнонаказателно производство, което е
образувано във връзка с обжалване на първоинстанционен съдебен акт, с който е отменено
НП, с което е наложено административно наказание - имуществена санкция в
общ размер на 17944 лв. ( 8111.70 лв. за
първото нарушение и 9832.14 лв. за второто нарушение). Сумата от 7199.23 лв.,
представляваща пазарната цена на стоките, предмет на нарушението по т.І и
сумата от 9028.12 лв., представляваща пазарната цена на стоките, предмет на
нарушението по т.ІІ, не следва да бъдат включени, тъй като както съдът вече
посочи адвокатското възнаграждение се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението. Определено по правилата на
чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, минималният размер на
адвокатското възнаграждение възлиза на 1068.20
лв., т.е. сумата от 1550 лв. е
прекомерна. С оглед изхода на спора и като съобрази представения договор за
правна защита и съдействие, фактура за извършено плащане, съдът намира, че
искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде
уважено до размера на 1068.20 лв.
По изложените
съображения и на основание чл.221, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 399/27.07.2021г., постановено по НАХД № 1519/2021 по
описа на Районен съд - Бургас, допълнено с решение №103/11.02.2022г., с което е отменено наказателно постановление № 1413/2020г. от 26.02.2021 г., издадено от
Директора на ТД Южна Морска към Агенция Митници (понастоящем с наименование ТД
Митница Бургас).
ОСЪЖДА ТД Митница Бургас към Агенция Митници
(с предишно наименование ТД Южна Морска) да заплати на „ЗАНИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адресна управление: гр.Бургас, ул.“Цар Симеон І“ №83,
ет.1 , представлявано от Я.Д., направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1068.20 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.