РЕШЕНИЕ
№ 185/29.6.2020г.
гр.
Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла
Горчева, като разгледа докладваното гр.
дело №1421/2019 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.55, ал.1 ЗЗД. Ищецът М.Г. Братанов, ЕГН **********, твърди, че с
ответника В.Р.В., ЕГН **********, се познават от години, като през последните
три-четири често си правели взаимни услуги. Излага, че отв. В. му споделил, че
наследил от брат си л. а. „Опел Астра”, **************, който възнамерявал да
продаде, тъй като нямал нужда от него. Твърди, че след устна договорка с
ответника, в късния следобед на 19.07.2019 г. заедно с В. Д. отишъл до дома на
отв. В. ***, за да му предаде уговорената за автомобила цена от 1200.00 лв.
Твърди още, че във връзка с продажбата на автомобила не са сключвали
предварителен договор в изискуемата форма, уговорките били устни. Сочи, че
колата била в добър външен вид, само предното стъкло било пукнато, за което се
разбрали с отв. В. да намали цената със 100.00 лв, а той да го смени за своя
сметка. Сочи също, че се разбрали да вземе автомобила и да го закара на сервиз,
за да го огледат и подменят пукнатото стъкло, след което да отидат при нотариус
и да прехвърлят собствеността. Твърди, че след като се разбрали, в присъствието
на В. Д. дал на отв. В. договорената цена за автомобила 1100.00 лв, при което ответникът
му дал малкия талон и ключовете и обяснил, че автомобила се движи само на газ,
но газовата бутилка не била заредена, което породило у ищеца съмнение, че
двигателят може да е блокирал. Твърди, че на 21.07.2019 г. при направено замерване
от специалист – автомонтьор Т. С., се установило, че в три от цилиндрите няма
никаква компресия, поради което двигателят не работел, както и че ремонта ще е
много скъп. Ищецът твърди, че като разбрал какво е състоянието на автомобила,
се свързал с отв. В. по телефон и му казал какво е установил Т. С., а ответникът
отговорил, че това не го интересува, при което ищецът заявил, че не желае да закупи
преозното средство в такова състояние и иска да му бъдат върнати дадените на
ответника пари. Посочва, че с Т. С. на буксир закарали автомобила пред дома на
ответника, позвънил му да излезе, за да му предаде ключовете и талона и да си
вземе парите, но ответникът не отговорил на неколкократните му позвънявания и
не излязъл от дома си, при което ищецът оставил автомобила заедно с ключовете
за него пред дома на ответника, на мястото, откъдето го взел. Твърди, че с отв.
В. не са сключвали договор в нотариална форма за прехвърляне собствеността на
автомобила и въпреки, че му го върнал, до настоящия момент отв. В. не му е
възстановил дадената сума, с която ищецът искал да обезпечи покупката на лекия
автомобил. Излага, че подал жалба в РП Девня, по която била образувана преписка
№594/2019 г. по опис на РП Девня, както и че с постановление от 20.08.2019 г.
прокурор при РП Девня отказал образуване на досъдебно производство с мотив, че
не е налице извършено престъпление. Заявява, че дадената от него сума 1100.00
лв представлява платена авансово на ответника на 19.07.2019 г. продажна цена на
л. а. „Опел Астра”, ******* по обещан договор за покупко-продажба на
автомобила, какъвто всъщност в последтвие не бил сключен. Сочи, че направеното
от него плащане било извършено с оглед очаквано прехвърляне на лекия автомобил,
което не е осъществено. Претендира, ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата 1100.00 лв, представляваща платена авансово на 19.07.2019 г. продажна
цена по неосъществен договор за покупко-продажба на л. а. „Опел Астра”, *******.
Претенедира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва иска като
неоснователен. Предявява към ищеца насрещна претенция – да върне негов документ
- предаденият му при постигане на неформалното съгласие за сключване на
окончателен договор т. нар. „малък талон” – свидетелство за регистрация на МПС
част ІІ. Твърди, че има право на обезщетение съобразно нормата на чл.12 ЗЗД, чийто
размер се определя по правилата на чл.93 ЗЗД, при което не дължи връщане на
сумата и има право да я задържи като обезщетение поради несключен договор. В
условие на евентуалност, претендира като обезщетение за отказа на ищеца да
изпълни задълженията си по преддоговорните отношения, да заплати обезщетение в
размер на обичайната неустойка за неизпълнен договор в размер 10% от продажната
цена, при което претендира обезщетение в размер 220.00 лв, ако съдът не приеме,
че има право да задържи изцяло даденето капаро по предварителния договор.
Ответникът предлага на ищцовата страна спогодба. При непостигане на спогодба,
отправя възражение за прихващане на вземането на ищеца с неговото вземане за
обезщетения поради отказ да сключат окончателен договор в размер 1000.00 лв.
Отправя възражение за прихващане на неговото евентуално вземане за сумата
1100.00 лв срещу вземане в същия размер като част от вземания спрямо ищеца за
извършени агротехнически услуги, за общо сумата над 2600.00 лв. Моли съда, при
непостигане на спогодба, да отхвърли претенцията като неоснователна, евентуално
като погасена поради прихващане. Претендира разноски при отхвърляне на иска или
прекратяване на производството по делото.
В първо с. з. ищцовата страна
оспорва наведените с отговора на исковата молба ответника твърдения за налични
повреди при връщане на превозното средство, за извършена от ищеца подмяна на
делко и захранващ кабел на автомобила, както и за дължими от ищеца суми на
ответника за извършена жътва на 55 дка през 2019 г. на стойност 720.00 лв, като
твърди, че съответната цена е платена от ищеца на 19.07.2019 г.
След преценка на събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактеческа страна следното:
Видно от крдитираните като
безпристрастно дадени в резултат на непосредствени лични възприятия,
непротиворечащи помежду си и взаимно допъващи се показания на всеки един от
свидетелите В.Д. и Т.С., на 19.07.2019 г. ищецът М. Братанов отишъл със свид. В. Д. до дома на отв. В. В. ***
и там, в присъствие на свидетеля предложил, ответникът да му продаде своя л. а.
„Опел Астра“ като ответникът приел това да стана при цена 1100.00 лв и обяснил,
че автомобила е без гориво и трябва да бъде зареден, за да бъде приведен в
движение, при което ищецът поискал да вземе автомобила на буксир, дал на
ответника съгласуваната цена и двамата се разбрали да сключат сделката пред
нотариус в последствие като ответникът заявил, че тогава ще предаде на ищеца и
големия регистрационен талон на превозното средство. На следващия следобед
свид. Т. С. бил повикан от ищеца до бензиностанцията в с. Ветрино, където
видял, че ищецът прави неуспешен опит да запали процесния автомобил,
след което откарал същия на буксир до с. Калоян, а на следващия ден замерил
компресията на двигателя, установил, че функционират само три от цилиндрите,
забелязал, че автомобила е в добър външен вид и няма други видими недостатъци,
при което казал на ищеца, че може да го отремонтира и след това трябва само да
се пастира, за да бъде в перфектно състояние. Въпреки това, ищецът предпочел да
се откаже от сделката, провел в присъствие на свид. Т. С. телефонен разговор с
ответника, когото уведомил, че двигателя на автомобила не работи и заедно със
свидетелите В. Д. и Т. С. откарали обратно л. а. „Опел Астра“ пред дома на
ответника в с. Червенци и след като безрезултатно изчакали около половин час
ответникът да се появи, оставили превозното средство там и си заминали като в
ищеца останал т. нар. „малък“ регистрационен талон.
В противоречие с твърденията на свид. В. Д., свид. Р.Р. –
дъщеря на отв. В. В., твърди, да е присъствала при договарянето между ищеца и нейния
родител като възприела непосредствено, двамата да се съгласяват за цена на
сделката 2200.00 лв, от които дадената от ищеца сума 1100.00 лв да се счита
само за капаро. При съпоставяне в очна ставка със свид. В. Д., същият
безпротиворечиво и категорично потвърждава опровергаващите изявленията на свид.
Р. Р. свои непосредствени възприятия като изрично посочва, да е видял тогава
там нейната майка, но не и свид. Р. Р., при което съдът кредитира като
безпристрастно дадени и аргументирано потвърдени при очната ставка показания на
свид. В. Д. спрямо твърденията на определено заинтересования от изхода на спора
свид. Р. Р.. Същевременно, дори са бъдат счетени за достоверни, твърденията на
свид. Р. Р. за налични увреждания по оставения по-рано в същия ден пред техния
дом процесен автомобил, те не са в състояние да опровергаят показанията на
свид. Т. С., че е оставил превозното средство пред дома на ответника в
безупречен външен вид, така, както го възприел часове по-рано в същия ден,
доколкото между възприятията на всеки от тези двама свидетели е изминал
достатъчен период, през който твърдените от свид. Р. Р. увреждания би могло да
са причинени от трето лице, извън времето, през което автомобила е бил в
държане на ищеца. Отделно от това, изявленията на свид. Р. Р. за възприети от
нея при вдигане капака подменени агрегати на автомобила, са напълно
повърхностни, неясни и неподкрепени от каквито и да е други данни и не са в
състояние да формират конкретни фактически констатации.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Ищецът и ответникът не са
страни по договор за продажба на МПС, нито по предварителен договор за продажба
на МПС, защото всички договорености помежду им са само устни и не са оформени в
изискуемата за този вид сделки писмена форма с нотариална заверка на подписите
или само писмена форма. Затова, техните взаимоотношения следва да бъдат третирани
като преддоговорни. В този смисъл, уговореното помежду им предстоящо сключване
на сделката в законоустановената форма при конкретна цена, представлява постигната
преддоговорна съгласуваност за една бъдеща сделка, на което основание продавачът
предварително е получил поисканата цена, а купувачът е поел държането върху
вещта. И последвалия отказ от купувача от плануваната сделка с връщане на
вещта, води до обогатяване на получилия обратно вещта си продавач, който не е
възстановил на купувача платената цена, въпреки неосъществяването на
основанието за нейното получаване. В процесната хипотеза на преддоговорни
отношения, отправеното от ответника-продавач възражение за недобросъвестност на
ищеца-купувач, предполага установяване на воденето на преговори от купувча при
предварително реално липсващо у него намерение да сключи сделката или при предварително
формирано намерение за фиктивно водене на преговорите с измамлива цел. Наведените
от ответника твърдения за осъществена от ищеца преди връщането на автомобила
подмяна на възли и агрегати от автомобила с такива от друг автомобил,
съответстват на хипотезата за измамлива цел в поведението на ищеца, но
приобщените доказателства не съдържат обективни, категорични и конкретни данни
в тази насока. Поради това, отправената от ответника прененция за дължимо от
ищеца обезщетение по чл.12 ЗЗД е неоснователна. Неподкрепено от обективни и
категорични доказателства е и твърдението за причинени от ищеца увреждания по
маската, бронята и калника на автомобила, които да обуславят основание за прихващане
от ответника на съответна част от дадената му от ищеца сума. Извън
обстоятелството, че подобни данни се посочват само от заинтересования от изхода
на спора свидетел Р. Р., безспорен е и факта, че от момента на оставане на
автомобила обратно от ищеца пред дома на ответника до констатиране на
твърдените увреждания, е изминал достатъчен период, през който такива
увреждания е възможно да са причинени от трето лице. Както бе изтъкнато,
твърдението на ответната страна, че дадената от ищеца сума представлява капаро
(задатък), не се счита за установено от приобщените доказателства, но при това,
след като между стрните не е налице правоотношение по договор или по
предварителен договор, дадената сума не може да се счита за капаро, доколкото,
без наличие на предварителна или окончателна сделка, между страните не
възникват задължения, чието евентуално неизпълнение да се обезпечава чрез
задатък. В този смисъл, дори при евентуално наличие на уговорка за капаро,
сумата отново се явява получена по неосъществено основание.
При тези констатации, се
налага извод за основателност на отправената от ищцовата страна претенция за
връщане в пълен размер на получената по неосъществено основание сума, с която
ответникът се е обогатил, поради което предявения иск следва да бъде уважен.
При този изход на спора и
съобразно отправената молба по чл.78, ал.1 ГПК с представен списък на разноски
в размер 350.00 лв, от които възнаграждение за адвокат 300.00 лв и 50.00 лв
такса за разглеждане на делото, ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати сторените от ищеца разноски в пълен размер.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.Р.В., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на М.Г. Братанов, ЕГН **********, сумите: 1100.00
лв (хиляда и сто лева, 00 ст.),
представляваща авансово платена цена на 19.07.2019 г. по неосъществен договор за
покупко-продажба на л. а. „Опел Астра”, *******; 350.00 лв (триста и петдесет лева, 00
ст.), представляваща обезщетение за направени разноски в производството, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: