РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Златоград, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело №
20225420100120 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба депозирана от С. В. М. срещу
О.Н.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията,
че е собственик на следните имоти: 1. Имот с идентификатор 51319.15.74,
находящ се в местността „Б.“, начин на трайно ползване - Н., с площ от 12
050 кв.м., стар номер 002906 съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-
18-75/19.11.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК при граници и
съседи: имот с идентификатор 51319.15.52; 51319.15.53; 51319.15.108;
51319.15.84; 51319.15.73 и 2. Имот с идентификатор 51319.15.73, находящ се
в местността „Б.“, начин на трайно ползване - Л., с площ от 3 759 кв.м., стар
номер 002905, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
75/19.11.2021 г. на изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи:
имот с идентификатор 51319.15.74; 51319.15.84; 51319.15.83; 51319.15.104.
Ищецът твърди, че притежава правото на собственост върху описаните
имоти, които е придобил по наследство от своя баща и от своя чичо и владее
считано от 1989 г. явно и необезпокоявано от никого. Сочи още, че ежегодно,
считано от 1989 г., а преди това и неговият баща обработвал процесните
имоти, като през годините засаждал различни селскостопански култури
заедно със семейството си. Твърди, че към настоящия момент двата имота
представляват ливади, които ежегодно се почистват, като след това се косят и
се събира сеното. В имота ищецът притежавал две електроснабдени жилищни
сгради – едноетажна и двуетажна, които ползвал за задоволяване на
жилищните си нужди. В исковата молба се сочи, че процесните имоти са
1
оградени, като бъдейки съседни – ограда не е поставена само по вътрешната
им граница.
При направена справка ищецът установил, че процесните имоти с
идентификатор 51319.15.74 и 51319.15.73 по кадастралната карта и
кадастралните регистри одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-
18-75/19.11.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК били записани като
стопанисвани от Община Н. и попадат в категорията на земи по чл.19 ЗСПЗЗ,
като сочи, че същите, никога не са били с неустановен собственик или
безстопанствени, а още по-малко Община Н. някога да ги е управлявала и
стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.19 ЗСПЗЗ. Сочи още, че
процесните имоти никога не са били включвани в ТКЗС, ДЗС, АПК или
образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или
одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ. Излагат се съображения,
че в периода от 1989 г. до настоящия момент вкл. ищецът не е прекъсвал и не
е губил владението върху двата имота, които постоянно, явно и
необезпокояван от никого са владяни от него като собствени. По тези
причини, ищецът счита, че Община Н. не е могла да стане собственик на
имотите предмет на спора, тъй като не са били налице предпоставките на чл.
19 ЗСПЗЗ за придобиването на собствеността, доколкото същите никога не са
влизали в блокове на ТКЗС, не са били отчуждавани и одържавявани и не са
съществували пречки за придобиването им по давност. При тези твърдения
ищецът моли, съдът да се произнесе с решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника Община Н., че е собственик на 1.
Имот с идентификатор 51319.15.74, находящ се в местността „Б.“, начин на
трайно ползване - Н., с площ от 12 050 кв.м., със стар номер 002906, съгласно
Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на изпълнителния
директор на АГКК при граници и съседи: имот с идентификатор 51319.15.52;
51319.15.53; 51319.15.108; 51319.15.84; 51319.15.73 и 2. Имот с
идентификатор 51319.15.73, находящ се в местността „Б.“, начин на трайно
ползване - Л., с площ от 3 759 кв.м., със стар номер 002905, съгласно Заповед
за одобрение на КККР № РД-18- 75/19.11.2021 г. на изпълнителен директор
на АГКК при граници и съседи: имот с идентификатор 51319.15.74;
51319.15.84; 51319.15.83; 51319.15.104, въз основа на изтекла в негова полза
придобивна давност.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
В проведеното на 10.11.2022 г. открито съдебно заседание ищецът се
явява лично и с процесуален представител, който поддържа исковата молба
по изложените в нея съображения.
Ответникът се представлява от процесуален представител, който заявява,
че не оспорва предявените искове. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, претендиран от ищеца.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за установяване по отношение на Община Н., правото на
2
собственост на ищеца С. В. М., върху: 1. ПИ с идентификатор 51319.15.74,
находящ се в местността „Б.“, начин на трайно ползване - Н., с площ от 12
050 кв.м., със стар номер 002906, съгласно Заповед за одобрение на КККР №
РД-18-75/19.11.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК при граници и
съседи: имот с идентификатор 51319.15.52; 51319.15.53; 51319.15.108;
51319.15.84; 51319.15.73 и 2. ПИ с идентификатор 51319.15.73, находящ се в
местността „Б.“, начин на трайно ползване - Л., с площ от 3 759 кв.м., със стар
номер 002905, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
75/19.11.2021 г. на изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи:
имот с идентификатор 51319.15.74; 51319.15.84; 51319.15.83; 51319.15.104,
придобити въз основа на давностно владение.
За основателността на предявените искове, в доказателствена тежест на
ищеца е да установи по делото пълно и главно правото си на собственост
върху процесните имоти, придобито на въведеното основание - придобивна
давност, т.е. че е упражнявал в продължение на 10 години непрекъснато,
спокойно и явно фактическа власт върху имота, който е считал за собствен.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите А.А.Т. (в далечна родствена връзка с ищеца) и св. М. А.К. (без
родство), се установява, че свидетелите познават добре процесните имоти,
тъй като притежават имоти в съседство, като ги описват подробно посочвайки
границите и приблизителна площ (описват имотите като един общ имот, като
какъвто ги възприемат, бъдейки два съседни имота, обработвани общо от
ищеца). Свидетелите еднопосочно заявяват пред съда, че за период по-дълъг
от 20 години (св. К. – на 69 г. дори заявява, че откакто се помни) единствено
ищецът е този, който ползва процесните имоти, като границите на земята са
обозначени със синори. Никога не са чували за имота да има спорове от други
лица, както и в района не е имало ТКЗС, АПК или друг вид стопанство.
Първият елемент от състава на придобивната давност е упражняване на
владение, което да съдържа признаците, установени в чл. 68 ЗС. Съгласно
текста на цитираната разпоредба, владението представлява упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго
като своя. Външен, обективен признак на владението е упражняването на
фактическа власт.
Като съобрази събраните по делото гласни доказателства, съдът намира,
за установено, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху поцесните
имоти за период значително надхвърлящ 10 години
Субективният признак на владението е намерението на владелецът – той
държи вещта като своя, т.е. той се смята или иска да стане собственик. В
случая от показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищецът е
считал имотите за своя собственост – обработват ги, като засаждал в едната
част земеделски култури, а друга част използвал за ливада, която коси. Още
около 1974 г. ищецът заедно с баща си построил в имота масивна сграда –
вила, а по-късно около 1995 г. е построил и друга сграда – колиба. При така
събраните доказателства, съдът намира, че се установява по делото и
субективният елемент на владението, поради което са налице кумулативно
предвидените предпоставки, необходими за приложението на института на
придобивната давност – упражнявано владение върху процесната площ за
срок от повече от 10 години.
3
В настоящото производство, ответникът не въвежда възражение за
придобиване на имота като общинска собственост на основание чл. 19, ал.1
ЗСПЗЗ и включването му във фонда на общината по чл.19 ЗСПЗЗ, поради
което съдът, въпреки твърденията в исковата молба, не намира за необходимо
да излага мотиви във връзка с невъведено в процеса твърдение. Ответникът,
чрез процесуалния си представител изрично заявява, че не оспорва
предявените искове.
По изложените съображения, съдът намира, че предявените искове са
основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква единствено за
ищеца. Такива се претендират, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК в
общ размер на сумата от 1020 лв., от които 100 лв. – заплатена държавна
такса, 10 лв. – д.т. за вписване на исковата молба, 10 лв. – д.т. за съдебни
удостоверения и 900 лв. – адвокатско възнаграждение, заплатено изцяло в
брой, съобразно представен ДПЗС. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът
като съобрази ниската правна и фактическа сложност на делото намира, че в
случая адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до предвидения
в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. (в ред. ДВ, бр. 45 от
15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г.) минимум, а именно – в общ размер на
сумата от 200 лв. (от по 100 лв. за всеки от двата иска).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79 ЗС по отношение на Община Неделино, БУЛСТАТ ****, с адрес: гр.
Н., общ. Н., обл. С., ул. „А.С.“ № *, че С. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
Н., общ. Н., обл. С., ул. „Д.Ч.“ № *, е собственик на ПИ с идентификатор
51319.15.74, находящ се в местността „Б.“, начин на трайно ползване - Н., с
площ от 12 050 кв.м., със стар номер 002906, съгласно Заповед за одобрение
на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК при
граници и съседи: имот с идентификатор 51319.15.52; 51319.15.53;
51319.15.108; 51319.15.84; 51319.15.73 и ПИ с идентификатор 51319.15.73,
находящ се в местността „Б.“, начин на трайно ползване - Л., с площ от 3 759
кв.м., със стар номер 002905, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-
18- 75/19.11.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК, при граници и
съседи: имот с идентификатор 51319.15.74; 51319.15.84; 51319.15.83;
51319.15.104, придобити въз основа на давностно владение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Община Н., БУЛСТАТ ***, с
адрес: гр. Н., общ. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № * да заплати на С. В. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Н., общ. Н., обл. С., ул. „Д.Ч.“ № * сумата в общ
размер на 320 лв. (триста и двадесет лева) – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-С., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – З.: _________В.Д.______________
5