РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е
1519
гр.Пловдив, 11 . 07 . 2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Д.Караиванова, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1459/2019г., за да се произнесе , взе предвид
следното :
Н.С.Т., ЕГН **********,***,
представлявана от адв.Г.Т. обжалва Уведомително писмо
с изх.№ 02-160-6500/9133 от 04.04.2019г., издадено от Изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие” за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013г. – в частта
относно удържана сума в размер на 154,90лв. от оторизираната сума за кампания
2013г. в размер на 1 502.55лв. по СЕПП и 46.40лв. по СНДП, на основание чл.38
ал.15 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/.
Становища на страните :
- В съдебно заседание, проведено на
03.07.2019г. адв.Т. заяви уточнение в обхвата на
оспорването - уведомителното писмо /УП/
се обжалва само в частта /стр.8 по номерацията на административния акт/, с
която на основание чл.38 ал.15 ЗДДФЛ от оторизираната сума за Кампания 2013г- в
размер на 1 502,55лв. по СЕПП и 46,40лв. по СНДП, е удържана сума в размер на
154,90лв.
По отношение конкретизираната част от
спора в жалбата е посочено, че по заявление за подпомагане за кампания 2013г. е
издадено УП изх.№ 02-160-6500/9133 от 13.08.2014г. на Зам. Изпълнителния
директор на ДФЗ, отменено с влязло в сила Решение № 313 от 13.02.2019г по адм.д.№ 3849/2018г., АС-Пловдив. С оспореното УП е
извършено плащане за кампания 2013, като от оторизираната сума е удържана сума
в размер на 154,90лв. на основание чл.38 ал.15 ЗДДФЛ. Поддържа се, че
цитираната норма е в сила от 01.01.2019г. и касае случаите, в които се облагат
субсидиите на нерегистрирани като земеделски стопани физически лица. В случая
субсидиите за кампания 2013г. е следвало да се изплатят най-късно до края на
месец юни 2014г., и към този момент Н.Т. е била регистрирана като земеделски
стопанин. Жалбоподателката е била земеделски стопанин
до края на 2017г. Нормата на чл.38 ал.15 ЗДДФЛ е материалноправна
и действа занапред. В тази вр. – фактът, че ДФЗ
незаконосъобразно е прихващал субсидиите за 2013г. и е извършил плащане едва на
06.02.2019г., а не до месец юни 2014г., не е основание за удържане на сумата от
154,90лв., съгл. чл.38 ал.15 ЗДДФЛ, тъй като тези субсидии е следвало да се
изплатят през 2014г. Съгласно УП, сумите са оторизирани през 2014г. на база
незаконно прихващане, което е отменено и не е приложима разпоредбата на чл.38
ал.15 ЗДДФЛ именно поради оторизация през 2014г. Поискано
е УП в оспорената част да бъде отменено с присъждане на направените съдебни
разноски по представения списък за разноските /л.67 – с изрично пояснение
относно размера на разноските, претендирани при
оспорване на административния акт : 500лв. на основание чл.8 ал.2 т.7 от
Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
- Ответникът Изпълнителен Директор ДФ
”Земеделие” се представлява от ст.юрисконсулт н. и оспорва жалбата. Поддържа
законосъобразност на акта, с искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрк. възнаграждение. Оспорен е размера на претендираното адв.възнаграждение
с възражение за прекомерност. Поддържа, че едва с оспореното УП е налице оторизация на исканата сума за кампания 2013 по съответните
схеми за подпомагане, поради което правилно административният орган на
основание чл.38 ал.15 ЗДДФЛ е удържал от изплатената с акта субсидия – сумата
от 154лв. Освен това, към 2019г. Н.Т. не е регистриран земеделски производител,
поради което сумата е удържана законосъобразно.
Окръжна прокуратура-Пловдив не участва
по делото.
Обжалваното УП според данните от
преписката е съобщено на оспорващото лице на 09.04.2019г. /л.31/. Жалбата е
подадена чрез Български пощи на 19.04.2019г. /плик - л.22/ - в 14 дн.срок,
посочен в уведомителното писмо, от адресат на неблагоприятен административен
акт – по отношение заявен обхват на спора. Жалбата е допустима.
1. Оспореният акт е
издаден във вр. със заявление за плащания на площ по схемите и мерките
за директни плащания за кампания 2013г. /Схема за единно плащане на площ – СЕПП
и Схема за национално доплащане на площ – СНДП/.
В обстоятелствената част
на решението са изложени следните данни /фактически основания/: - „Във връзка с
влязло в сила Решение № 313 от 13.02.2019г. по адм.д.№
3849/2018г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което се отменя
уведомително писмо № 02-160-6500/9133 от 13.08.2014г. на изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция и се връща преписката за ново
произнасяне от страна на административния орган, ДФ „Земеделие”, при
съобразяване с указанията на съда и разпоредбите на Глава пета, Раздел I ат
Административно-процесуалния кодекс, преразгледа отново подаденото от Вас
заявление за кампания 2013”
Предвид конкретизация в
обхвата на оспорването, относима е частта от УП
/стр.8 от акта; л.30 от делото/, по отношение Таблица 2 : Извършени плащания /в
лева/ и в частност – колона 4 „Удържана сума”, за която са налице следните
фактически и правни основания : „Оторизираната сума по СЕПП и СНДП през 2014
година е удържана за погасяване на възникнало задължение, обективирано
в Заповед № 03-160-РД/61 от 18.02.2013г. на директора на ДФЗ-Пловдив по мярка
112 „Създаване на стопанства на млади фермери”, за което е изпратена Покана за
доброволно изпълнение с № 01-6500/4953 от 22.04.2013г. След обявяване на нищожността
на Заповед № 03-160-РД/61 от 18.02.2013г. с Решение № 34 от 08.01.2018г. по адм.д.№ 2819/2017г. по описа на Административен съд –
Пловдив, на 06.02.2019г.
прихванатата сума е възстановена. На основание чл.38, ал.15 от Закона за
данъците върху доходите на физическите лица от оторизараната
сума за кампания 2013 в размер на 1502,55 по СЕПП и 46,40 по СНДП е удържана
сума в размер на 154,90лв.”.
1.1. В оспорената част от
УП, административният акт е неблагоприятен за жалбоподателката,
тъй като засяга пряко правата и законните й интереси с удържане на сума от оторизираната сума за кампания 2013г. Към момента няма спор за
характера на писмото, което макар и да е наречено “уведомително”, не само
уведомява, но и засяга непосредствено правата и законните интереси на
земеделския стопанин – кандидат за подпомагане за кампания 2013, поради което е
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК и подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК.
1.2. Относно
компетентност на органа – издател : Обжалваното УП е издадено и
подписано от Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие”, правомощията на който
административен орган произтичат пряко от закона / чл. 20 т. 3, чл. 20а ал. 1 и ал. 2 т.
2 ЗПЗП вр. § 1 т. 13 ДР ЗПЗП/, при съобразяване с
правните основания за издаване на акта : чл.30, чл.37, чл.43 ал.3 т.5, чл.47
ал.2 т.6 ЗПЗП; чл.17 ал.6, чл.18 от Наредба № 5/27.02.2009г.; чл.24, чл.16а,
чл.16г ал.4 от Наредба № 105 от 22.08.2006г. ; чл.28 ал.1, чл.2 ал.23 от
Регламент /ЕО/ № 1122/2009; данни за специализираният слой „Площи в добро
земеделско състояние” за кампания 2013, одобрен със Заповеди №№ РД 09-840 от
02.12.2013г. и РД 09-114 от 27.02.2014г. на министъра на земеделието и храните.
1.3. Представената административна преписка
съдържа /л.15 и сл./ : Заповеди №№ РД 09-840 от 02.12.2013г. и РД 09-114 от
27.02.2014г. на Министъра на земеделието и храните за одобряване на обновения
специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние“ за Кампания 2013 и за
одобряване на окончателен специализиран слой „Площи в добро земеделско
състояние“ за Кампания 2013г.; писмено уведомление от Министъра на земеделието
и храните до ИД на ДФЗ от 05.03.2014г. относно предаване на окончателни за
Кампания 2013 цифрови географски данни от СИЗП; Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми
и мерки за директни плащания за Кампания 2013 изх.№ 02-160-6500/9133 от
13.08.2014г. /л.32 и сл./, съдържащо в Таблица 2 – колона „Прихваната сума“,
размерът на която е изцяло оторизираната сума, като според обяснението в УП –
колона „Прихваната сума“ отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в
резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за
които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други
схеми и мерки, администрирани от ДФЗ; заявление за регистрация 2013 от
26.04.2013г. /л.40 и сл./ със съпътстваща документация.
2. По отношение мотивите в
уведомителните писма съдебната практика възприема, че мотивите се съдържат
както в съответните колони на таблиците в самия административния акт, така и в
тези, които са посочени като приложения към него – неразделна част от акта.
Словесната и табличната част на уведомителното писмо с обяснителните колони
представляват едно цяло - в административния акт се съдържат правни и
фактически основания. Фактическите основания следва не само да са отразени в акта,
но и да са обосновани с конкретни данни от преписката, от които произтича
приетия резултат.
2.1. Преписката бе допълнена със
заверено копие на Решение № 313/ 13.02.2019г., по адм.д.№
3849/2018г., АС-Пловдив, влязло в сила на 13.03.2019г. /л.64, 65/. Със съдебния
акт е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за
Кампания 2013 изх.№ 02-160-6500/9133 от 13.08.2014г. – в частта за извършеното
прихващане на сумата от 1502,55лв. и преписката е върната в тази й част на
административния орган за ново разглеждане при съобразяване указанията в
решението / „Следва изрично да бъде отбелязано, че никъде в оспореното
уведомително писмо не е посочено ясно и конкретно прихващането срещу какви
задължения на жалбоподателката се прави. В този
смисъл напълно основателно и доказано е възражението за липса на задължителните
и необходими реквизити по чл.59, ал.2 АПК в съдържанието на оспореното писмо,
защото липсват конкретните правни и фактически основания, мотивирали
административния орган да го издаде. Нарушението е съществено, защото е довело
до неяснота в съдържанието на самия административен акт и до невъзможност на
адресата да организира адекватно защитата си. Предвид всичко изложено съдът намира,
че оспореното уведомително писмо следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, а преписката да бъде върната на административния орган за
ново произнасяне при съобразяване на новонастъпилите
факти – влязлото в сила решение № 34 от 08.01.2018г., постановено по адм. дело № 2819/2017г. на Административен съд Пловдив и
влязлото в сила решение № 4681 от 12.07.2018г. по въззивно
гр.д. № 8782/2017г. на СГС, г.о., с което е отменено решението от 02.03.2017г.
по гр.д. № 24692/2013 г. на СРС, 38 гр.с. „/. Производството по адм.д. № 3849/2018г. е повторно, след като с Решение №
15672 от 14.12.218г., постановено по адм. дело №
11937/2017г. на ВАС, ІV о., е обезсилено решение № 408 от 23.02.2016г., постановено
по адм. дело № 79/2015г. на Административен съд
Пловдив, и делото е върнато за ново разглеждане. Жалбата против УП от
13.08.2014г. е била подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК.
С Решение № 34 от 08.01.2018г.,
постановено по адм. дело № 2819/2017г. на
Административен съд Пловдив, са обявени за нищожни Заповед № 03-160-РД/61 от
18.02.2013г. на Директора на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд
"Земеделие", с която на основание чл. 20а ал.2 ЗПЗП и Заповед на
Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" № 03-РД/3033 от 24.04.2012г.
и чл. 33, ал.1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на
стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2007-2013г., е отказано плащането на финансовата помощ, представляваща
второ плащане по Договор № 16/112/00563 от 14.11.2008 г. на ползвателя Н.Т..
2.2. Жалбоподателката
е регистрирана като земеделски производител в Интегрираната система за
администриране и контрол /ИСАК/ с уникален регистрационен номер /УРН/ 374599 и
за кампания 2013г. е подала заявление за подпомагане УИН 16/090513/30181 от
26.04.2013г., с което е заявила подпомагане по Схемата за единно плащане на
площ /СЕПП/ и Схемата за национални доплащания на хектар земеделска земя /СНДП/.
По делото е прието заверено копие от регистрационен документ на земеделски
производител по отношение оспорващото лице за периода 25.03.2009г. –
25.02.2017г. включително.
3. Спор по фактите няма. Обхватът на
спора касае законосъобразно прилагане на нормата на чл.38 ал.15 ЗДДФЛ /нова –
ДВ, бр. 98 от 2018г., в сила от 1.01.2019г./ : „С окончателен данък се облага
брутната сума на придобитите от физически лица, нерегистрирани като земеделски
стопани, облагаеми доходи, получени под
формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за
гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони
и от държавния бюджет.“. Според чл.35 ЗДДФЛ - Облагаемият доход е брутната сума
на облагаемите доходи, придобити през
данъчната година от : 1. обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с
такъв характер; 2. /отм. – ДВ, бр. 98 от 2018г., в сила от 1.01.2019г./; 3.
/доп. - ДВ, бр. 94 от 2012г., в сила от 1.01.2013г./ лихви, в т. ч. съдържащи
се във вноските по лизинг, с изключение на лихвите по чл. 38, ал. 13; 4.
производствени дивиденти от кооперации; 5. упражняване на права на
интелектуална собственост по наследство; 6. всички други източници, които не са
изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на
този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното
подоходно облагане. Според двете норми, от значение за данъчното облагане е
наличието на доход /а не приход/ и моментът на получаването му, а не моментът
на възникване на вземането. Няма спор относно характера на нормата и действието
й занапред с арг. и от чл.14 ал.1 ЗНА – „Обратна сила
на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична
разпоредба.“, като се отчита, че данъкът не е санкция по см. на чл.14 ал.3 ЗНА
и в случая липсва норма като напр. ПРЗ към ЗКПО от същата редакция - ДВ, бр. 98
от 2018г., в сила от 1.01.2019г. относно прилагането на §33-§36 /Параграф 32,
т. 1, 2 и 3 относно чл. 22а, 22в и 22г от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица се прилагат и при ползване на данъчни облекчения за 2018 г. и
т.н./. Видът на нормата е определящ за действието ѝ във времето.
Установеното с чл.14 ал. 1 ЗНА правило е за действие занапред на нормативните
актове. Обратна сила може да се даде само по изключение с изрична разпоредба.
За процесуалните правни норми е присъщо обратното действие.
ЗДДФЛ е данъчен закон, поради което
определящ в чл. 38 ал. 15 ЗДДФЛ за облагането на дохода от държавни помощи,
субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието,
от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет - е
моментът, когато данъкът става изискуем, а това е заплащането /придобиването/
на сумата /арг. от Решение № 880 от 27.01.2016г. на
ВАС по адм. д. № 1509/2015г., I о. относно разпоредбата
на чл. 38 ал. 13 ЗДДФЛ, въведена с изменението в ДВ, бр. 94/2012г., в сила от
1.01.2013г. : „Законът не съдържа разпоредба, според която лихвите да се
облагат само от депозитни сметки след 1.01.2013 г., тъй като определящо в чл.
38, ал. 13 ЗДДФЛ за облагането на дохода от лихви е моментът, когато данъкът
става изискуем, а това е заплащането (придобиването) на лихвата.“/.
Ведно с посоченото се съобрази
разпоредбата на чл.46 във вр. с чл. 65 ал.14 от
Глава дванадесета ВНАСЯНЕ НА
ДАНЪЦИТЕ, Раздел I - Срокове и място за
внасяне на данъци, удържани от платеца на дохода, Срокове за внасяне на данъци,
удържани от платеца на дохода/нова – ДВ, бр. 98 от 2018г., в сила от
1.01.2019г./ : „Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 15 се удържа и
внася от администратора на съответната помощ в срок до края на месеца, следващ
тримесечието на придобиването на дохода.“.
Необходимо е да бъде отбелязано, че
предпоставките за издаване на оспореното УП са възникнали през 2014г., когато е
издадено отмененото уведомително писмо от 13.08.2014г. С отмяната на този
административен акт при новото произнасяне, в съответствие с чл.142 ал.1 АПК -
приложимият закон е действащия към този период, а не приет след това и въвеждащ
нови и/или допълнителни основания за издаване на УП относно кампания 2013г. / в
този см. Решение № 6030 от 18.06.2003г. на ВАС по адм.
д. № 3488/2003г./. Тоест, приложими са основанията за издаване на административен
акт /положителен или отказ/, съобразно действащия закон към възникване на
предпоставки за прилагането му – 2014г. Посоченото е относимо
към предпоставките за прилагане на нормите от ЗПЗП от съответното материалноправно правоотношение, но не към прилагане на
данъчните норми, за които бе посочено, че е от значение моментът на заплащането
/придобиването; получаването/ на сумата. Следователно, прилагането на чл.38
ал.15 ЗДДФЛ от страна на административния орган – администратор на съответната
помощ по см. на чл.65 ал.14 с.з. в случая, не е незаконосъобразно.
Действително, оспорването на УП от
13.08.2014г. е осъществено редовно и не поради процесуалното поведение на Н.Т.
съдебното производство е приключило с обезсилване на съдебен акт при първото
разглеждане на жалбата, което от своя страна е довело до образуване на следващо
административно дело през 2018г., респект – с отмяна на УП от 13.08.2014г. и
връщане на преписката за ново разглеждане, последицата е издаденото УП от
04.04.2019г. – предмет на настоящия спор в конкретно обжалваната част. Липсва обаче
основание за несъразмерност на УП в оспорената част, предвид гарантиран от
закона и осъществен в случая път на защита правата и интересите на жалбоподателката по отношение забавения период за изплащане
на оторизираната сума - по делото не бе приета за съвместно разглеждане искова
молба от Н.Т. против ДФЗ с цена на иска – 723лв. /л.69 и сл./. Исковата
претенция бе отделена за самостоятелно разглеждане, предвид че е основана на
отменен административен акт, който не е идентичен с административния акт, чиято
конкретна част е предмет на спора по настоящото дело. Осъщественият път за
защита правата и интересите на Н.Т. от последиците на забавеното изплащане на
субсидията за кампания 2013г. е основан на отмяната на УП от 13.08.2014г. с
цитираното по-горе Решение № 313 от 13.02.2019г. на АС-Пловдив по адм.д.№ 3849/2018г. и чл.29 §2 от Регламент /ЕО/ № 73 от 19
януари 2009г. на Съвета за установяване на общи правила за схеми за директно
подпомагане на земеделски стопани - субсидиите по всички схеми за директни
плащания се превеждат от 1 декември на текущата година до 30 юни на следващата,
като това става най-много на две вноски. В случая сумите са изплатени на
06.02.2019г. със забавяне от около 5 години, като считано от 01.07.2014г.
/респект. 13.08.2014г. – дата на издаване на отмененото УП/, ДФЗ е в забава.
По изложените съображения жалбата се
приема за неоснователна, предвид което съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата на Н.С.Т., ЕГН **********,***,
против Уведомително писмо с изх.№ 02-160-6500/9133 от 04.04.2019г., издадено от
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за
кампания 2013г. – в частта относно удържана сума в размер на 154,90лв. от
оторизираната сума за кампания 2013г., на основание чл.38 ал.15 от Закона за
данъците върху доходите на физическите лица.
Осъжда Н.С.Т., ЕГН **********,*** да
заплати на ДФ “Земеделие” сума в размер на 100 лв., юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия : /п/