МОТИВИ към НЧХД№22542105/2019 г.:
Обвинението е от частен
характер. Делото е образувано по тъжба на В.П.С. *** срещу подсъдимия И.Л.Н. *** с обвинение в престъпления
по чл.148 ал.2 във връзка с ал.1, т.1 във връзка с чл.147, ал.1 от НК.
Подсъдимият се обвинява в
това, че на 22.10.2019 г. в с.С.публично е казал нещо унизително за честта и достойнството
на В.П.С. ***,
а именно, че е един от местните феодали - престъпление по чл.148 ал.2 във
връзка с ал.1, т.1 във връзка с чл.147, ал.1 от НК.
Второто обвинение против И.Л.Н. е за това, че на
22.10.2019 г. в с.С.публично е приписал престъпление на
В.П.С. ***-вземане
на подкупи с цел уреждане на работа - престъпление по чл.148 ал.2 във връзка с
ал.1, т.1 във връзка с чл.147, ал.1 от НК.
Подсъдимият И.Н. не се
признава за виновен по предявените му обвинения. Дава обяснения за фактическата
обстановка.
Районният съд обсъди събраните по делото
гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване
разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:
Във връзка с провеждане
през месец октомври на 2019 г. местни избори за избор кмет на Община Б.и
Общински съвет тъжителят В.С. бил регистриран като кандидат за кмет от името на
политическа партия, надлежно регистрирана в ОИК Б.. Бях общински съветник и
председател на Общинския съвет Б.в мандат 2015-2019 г. Същият бил общински
ръководител съм на политическата партия, която представлявам на територията на
Община Б..
Подсъдимият И.Н. също
бил регистриран като кандидат за общински съветник при ОС Б., но от друга
политическа сила.
На 22.10.2019 г. около
18.20 ч. в читалището на с.С.политическата партия, от чието име подсъдимият бил
кандидат за общински съветник, провела предизборна среща с жителите на с.С.. За
целта залата била озвучена с тонколони и високоговорители, така че не само
присъстващите в залата, но и намиращите се на площада пред читалището да слушат
предизборната агитация.
В един момент от
представянето думата била дадена на подсъдимия Н.. В своето изказване същият
обяснил причините поради които се кандидатирал за съветник, с оглед неуредиците
в общината и въобще в страната. В тази връзка същият заявил: „Някой хора си
мислят, че а.. са феодалите на Община Б.. Това няма как да стане. Визирам г-н В..“.
По нататък в изказването
си подсъдимият Н. обяснил, че разговарял с познати, които му предложили да
започне работа на „ВЕЦовете“. Същият попитал къде да си попълни молба за работа.
Получил отговор, който подсъдимият представил така: „Отиваш, вика при В.С.,
тогава беше три хиляди лева. Даваш му, вика, три хиляди лева и чакаш. И аз останах, като гръмнат. Викам, чакай, той
кадровик ли е, какъв е. Какъв е този човек и те ми казват: ами той, викат, е
кадровик, викат, на цялата община. Ма, викам, добре, той какъв председател на
ГЕРБ. Ама аз това нещо не мога, не мога да го приема. За мене това е абсолютна,
тотална корупция.“.
Изказването на
подсъдимия достояние освен на присъстващите в залата и на множество хора извън
нея, с оглед озвучаването с тонколони. Един от присъстващите на събранието е излъчил на живо срещата, в
т.ч. и изказването на подсъдимия Н. в социалната мрежа – Фейсбук, като по този
начин било възприето от тъжителя.
В тъжбата се излагат
твърдения, че изказването на подсъдимия било направено с цел да злепостави тъжителя,
като общественик, тъй като бил разгласил факти и обстоятелства позорящи го от
гледна точка на морала, както и му преписал извършване на престъпления -
взимане на подкупи с цел уреждане на работа. Това унизило честта и достойнство на тъжителя.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите С.Д., Г.Г., Х.В., А.Р., И.В., Г.Н., Д.П., В.М.,
заключението на техническата експертиза и писмените доказателства приложени по
делото.
Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия само в частта им, в която
сочи, че действително той е направил изказването на инкриминираната дата, по
време на предизборната среща, в което е използвал инкриминираните изрази. Тези
негови обяснения, както фактът на изречената инкриминирани реплики се
потвърдиха изцяло и от по-голямата част от събраните гласни доказателства,
както и от вещественото доказателство-видео запис на срещата публикуват във
„Фесбук“, чието съдържание е възпроизведено в заключението на техническата експертиза.
Според заключението на вещото лице видео файлът, намиращ се на интернет
адрес www.facebook.com/100038190413897/videos/141395713810108
е в автентичния си вид в момента на заснемане и върху него не са правени
манипулации, прекъсвания и наставяния.
Поради тези обстоятелства няма никакво съмнение, че именно подсъдимият Н. е
заявил публично:Някой хора си мислят, че а.. са
феодалите на Община Б.. Това няма как да стане. Визирам г-н В..“, както и че част
от изказването му е бил абзацът: „Отиваш, вика при В.С., тогава беше три хиляди
лева. Даваш му, вика, три хиляди лева и чакаш. И аз останах, като гръмнат. Викам, чакай, той
кадровик ли е, какъв е. Какъв е този човек и те ми казват: ами той, викат, е
кадровик, викат, на цялата община. Ма, викам, добре, той какьв председател на
ГЕРБ. Ама аз това нещо не мога, не мога да го приема. За мене това е абсолютна,
тотална корупция.“
На
първо място следва да се постави въпроса за съдържанието на обективираната
информация, отнасяща се до пострадалия. При
обидата деецът дава своя негативна личностна оценка чрез епитети, квалификации,
сравнения, псувни и др., докато при клеветата деецът разгласява
неистински позорни обстоятелства или приписва престъпление, което не е
извършено.
Съдът не е обвързан с посочената от тъжителката правна квалификация на деянието.
Както е известно в правната теория и практика, тъжителят не е длъжен да дава
правна квалификация на деянието в частната тъжба. В тъжбата тъжителят има
задължението единствено да направи подробно описание на правно значимите факти
и обстоятелства, които да са ясни и разбираеми за подсъдимия, т.е. да може да
разбере обвинението и да организира защитата си. Единствено съдът е този, който
има задължението да даде правна квалификация на изложените в тъжбата факти и то
с постановяване на крайния съдебен акт.
Изпълнителното
деяние на престъплението обида - чл.146 НК, се изразява в казване или
извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово
присъствие. Средството, с което си служи авторът на обидата, е
словесна информация. Тази информация представлява субективно виждане и оценка
на извършителя за личността на пострадалия: унизителни епитети, псувни, цинични
сравнения, които характеризират личността, които целят да се засегне честта и
достойството на пострадалия. В тази връзка обидните изрази, не са факти,
поддаващи се на индивидуализация по време, място и начин на проявление, а
субективни личностни негативни мнения, оценки, становища и сравнения, за
проверката на които не съществуват обективни критерии.
За разлика от обидата, за осъществянване престъпленито „клевета“ е
необходимо да бъдат разгласени позорни обстоятелства, които са неистински или
да бъде преписано престъпление, което не е извършено. Позорните обстоятелства
преставляват конкретни факти от миналото или настоящето, които дават конкретна
информация за определени негативни прояви прояви на личността, т.е. определят
личността в отрицателна насока от гледище на изискванията на морала и добрите
нрави.
В този смисъл изразът „…са
феодалите на Община Б.“, ако са налице и останалите
обективни и субективни елементи, сочи на обида, а не клевета, тъй
като представлява категоризация на личността, с определено унижаващо
сравнение. Несъмнено думата „феодал“ е натоварена с негативно значение и се
използва обикновено за човек, притежаващ власт, която осъществява чрез
деспотизъм и подтисничество, т.е. по своето съдържание е унизителна.
Но за да е съставомерна и наказуема обидата, задължително е да се постигне
персонална индивидуализация на нейния адресат. Предмет на посегателството на
обидата е винаги конкретната чест и достойнство на конкретната личност.
За да се установи дали написаното от подсъдимия е конкретно насочено към
определен адресат, в случая тъжителя, казаното следва да бъде възприемано в неговата цялост в контекста на цялостното
звучене на фразата.
В тази част изказването на подсъдимия Н., изнесено в пълнота в заключението
на техническата експертиза е следното: „Някой хора си мислят, че а.. са феодалите на Община Б.. Това няма как да
стане. Визирам г-н В..“.
Няма съмнение, че безлична обида не може да бъде осъществена, безадресна
също, каквото се явява казаното в първото изречение на подсъдимия.
Но в случая обидното определение не насочено към тъжителя, а на против към
друго лице, конкретно упоменато от подсъдимия в последното изречение от
фразата: „Визирам г-н В.“.
Тук само следва да се каже, че
според показанията на свидетеля Х.В., на инкриминираната дата, т.е. на
предизборната среща, подсъдимият бил казал по адрес на тъжителя, че е „феодал
от общината“. Това обаче е категорично невярно, от единственото абсолютно
обективно доказателство – вещественото, съдържащо видеозапис на инкриминираната
реплика, възпроизведена в заключението на техническата експертиза стана ясно,
че подсъдимият е изрекъл посоченото от свидетеля обидно сравнение, но същото не
било адресирано до тъжителя С.. Това обаче не значи, че свидетелят В. умишлено
говори неистини, респ. че не е надежден свидетел. Вероятно поради изминалия
период от време от инкриминираните събития до момент на на неговото
свидетелстване, той е забравил точното изказване на подсъдимия или пък не го
възприел правилно, в контекста на цялото изявление.
В случая, за да е налице състав на престъпление „обида” подсъдимият следва
да е изложил своите негативни квалификации, насочени конкретно към тъжителя С..
Такива обстоятелства трябва да бъдат обективно твърдени, съобщени, а не да се
подразбират, изхождайки индивидуално от собственото на пострадалия въображение.
Твърдението, че думите на подсъдимия целели, да се внуши, негативна промяна на обществена
оценка, конкретно за него, с казаното, че е част от местните феодали, които
създават корупционна среда в Община Б., се дължи на оценъчни съждения, на
изводи и определен начин на мислене на самия тъжител, за което не може да се
ангажира отговорността на подсъдимия, тъй като не са част от обективната
действителност.
В този ред на мисли съдът, въз основа на събраните доказателства прима, че подсъдимият
не е осъществил признаците на престъплението обида от субективна страна.
Поради това съдът призна подсъдимия И.Л.Н.
за НЕВИНОВЕН,
в това че на
22.10.2019 г. в с.С.публично е казал нещо унизително за честта и достойнството
на В.П.С. ***, а именно, че е един от местните феодали и го ОПРАВДА по обвинението в
престъпление по чл.148 ал.2 във връзка с ал.1, т.1 във връзка с чл.147, ал.1 от НК.
Що се касае до другия инкриминиран израз, че тъжителят вземал по 3 000
лв. от желаещи да бъдат назначени на работа, според съдебния състав, се касае за клевета при втората форма на
изпълнително деяние - приписване на пострадалия на неизвършено от него престъпление.
За да
е налице клевета, е необходимо от обективна страна да се разпространяват
неистински позорни обстоятелства или да се приписва някому престъпление. От
субективна страна, деянието може да бъде осъществено само умишлено - като деецът
съзнава, че разпространява позорни обстоятелства за някого, които не отговарят
на действителността, или че му приписва престъпление, което оклеветеният не е
извършил (пряк умисъл), или като допуска, че обстоятелствата са неистински,
респ., че пострадалият не е извършил престъпление, но се съгласява с
настъпването на престъпния резултат (евентуален умисъл).
Отговорност за клевета възниква и когато приписаното някому престъпление е
достатъчно, макар и ненапълно конкретизирано. В изказването си, както се
установи категорично, подсъдимият е казал следното: „Отиваш, вика при В.С., тогава беше три хиляди лева. Даваш му, вика, три
хиляди лева и чакаш. И аз останах, като
гръмнат. Викам, чакай, той кадровик ли е, какъв е. Какъв е този човек и те ми
казват: ами той, викат, е кадровик, викат, на цялата община. Ма, викам, добре,
той какьв председател на ГЕРБ. Ама аз това нещо не мога, не мога да го приема.
За мене това е абсолютна, тотална корупция.“
В тази част подсъдимият е изложил твърдения конкретно за тъжителя, т.е.
извършителя на неправомерните действия, в конкретния случай споменавайки го по
име и за действията му, изразяващи се приемане
облага под формата на парични средства, която не му се
следва, за да упражни влияние при назначаване на
някого на конкретна работа във ВЕЦовете.
Не е необходимо, по-специално, подсъдимият непременно да е приписал на
тъжителя кога и от кого е вземал облага, както и върху кого е упражнил влияние,
за да бъде изпълнена целта по назначаване на даващия облагата на работа, но в
случая изложените твърдения сочат на престъпление по чл.304б,
ал.1 от НК - лице,
което поиска
или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, за да упражни
влияние при вземане на решение от длъжностно лице или чуждо длъжностно лице във
връзка със службата му.
Обществената укоримост на престъплението клевета и наказателната
отговорност се осъществява, поради неистинността на позорящите обстоятелства, в
случай действия осъществяващи състав на престъпление, което не извършено.
Законът дава приоритет на засегнатото лице и презюмира, че всеки гражданин е с
почтена репутация. Поради това, когато с дадена информация са разгласени
позорни обстоятелства
или приписано престъпление, извършителят не се наказва,
само ако докаже истинността на разгласените обстоятелства или съществуването на
съобщеното престъпление.
В този смисъл тежестта за доказване за действителни действия на тъжителя по
осъществяване на състав на престъпление, като изключение от общото правило,
пада върху подсъдимия.
В обясненията си подсъдимият твърди, че клеветнически
твърдения не били негови собствени, а пресъздаване на чужди
такива, поради това не бил извършил престъплението,
тъй като действал със съзнанието, че
разпространената от него информация съществува обективно. Казано му
било от лице с прякор „Ш.“ и от други негови съселяни.
В подкрепа на тези обяснения са показанията на свидетеля Г.Г., който
присъствал когато въпросното лице, което се установи че е Н.Х.М., казала на
подсъдимия Н., че познава човек, който може да уреди подсъдимият да започне
работа, като електротехник срещу 3000 лв. Казал също че този човек бил „г-н С. ***,
който можел да уреди работата срещу 3000 лв. и подсъдимият можел да започне
работа към вецовете.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Г. за тези обстоятелства, тъй
като неговите показания не бяха опровергани, затова събра доказателства за
надеждността на въпросното лице Н.Х.М., който обективно невъзможно не може да
бъде разпитан лично, тъй като е починал на 25.09.2019 г., видно от
представеното от Кметство с.С.препис-извлечение от акт за смърт /л.84/.
Установи, че Н.М. е бил диагностициран първоначално с биполярно афективно
разстройство, за което е лекуван в ДПБ Пазарджик от 03.07.2007 г. до 05.09.2007
г., а в последствие с параноидна шизофрения, за което е пребивавал в ДПБ
Пазарджик в периода 1.08.2010 г. – 24.09.2010 г., видно от писмата представени
от ДПБ Пазарджик (л.61 и л.81 от делото). Поради поставената диагноза
параноидна шизофрения е бил освидетелстван от ТЕЛК Пазарджик с 60% намалена
трудоспособност с Решение от 05.04.2017
г.
Освен това видно от показанията на свидетеля С.Д. въпросният Н.М. имал
проявления на психическото си заболяване, което се изразявало с викове и
крясъци на площада на селото и изказвания за организиране банкети за
политически лидери.
В показанията си свидетелят А.Р. заяви, че е казвал на подсъдимия Н., че
негови колеги са му съобщавали, че тъжителят С. „е вземал пари,за да ги назначи
на работа“. Свидетелят не съобщи имената на въпросните негови колеги, но заяви
че били, първо трима, после двама, души и разговорът с тях за даването на пари
и започването на работа се провел 2017-2018 г. Същите били започнали работа в
строителна група в предприятие „Язовири и каскади“.
В тази връзка от предприятие „Язовири и каскади“ бе представено писмо, в
което е посочено, че в предприятието – язовирен район „Чаира“ с.С., в
строителна бригада работят 13 лица, като два от тях И.Д.В. и Г.З.Н. са
започнали работа по трудови договори, първият от 01.11.2017г., а вторият от
28.05.2018 г..
Въпросните лица И.В. и Г.Н. бяха разпитани по делото, като свидетели.
Свидетелят В. в показанията си категорично и ясно заяви, че наистина
познава тъжителя С., но по повод на започването работа в строителната бригада не
са се срещал с него и не разговарял с него по този повод. Други негови колеги
не били му споделяли, че се налагало да дават пари, за да започнат работа.
Такова обстоятелство не било обсъждано и със свидетеля Р., когото той познавал.
От своя страна свидетелят Н. също даде показания, че не имал лични
взаимоотношения със тъжителя С., не се бил срещал с него и същият не бил му
помагал да започне работа, както и че не С. не му е искал нища, за да работа.
За наличие на свободно място му бил обадил директора на предприятието, след
което си подал молбата в гр.София /централата на НЕК/ и чакал от там да му се
обадят, за да започне работа, както и станало.
Допълнително бяха разпитани още двама свидетели Д.П. и В.М., работещи от 2018 г. в предприятие „Водноелектрически
централи“ , ВЕЦ С.. И двамата свидетели дадоха еднопосочни показания, че не са
имали срещи и разговори с тъжителя по повод на започването им на работа,
въпреки че свидетелят П. познавал С. от ученическите си години.
Обобщено,
в съдебната практика се приема, че когато
на лицето се приписва престъпление, се изисква да е за общественоопасно деяние,
достатъчно конкретно начин и обща характеристика на извършване, дори и без да е
напълно конкретизирано, например относно целта на дееца. За съставомерността на
деянието е необходимо обаче приписваното престъпление, че не е извършено от
пострадалия, което се съзнава от клеветящия или най-малко се допуска, вкл.
авторството. Тя ще е налице и когато е било вече известно като мълва, слух,
съмнение, както подсъдимият твърди че „вземането на пари от С.“
било „обществена тайна“, щом като то се поднася наново в
публичното пространство, за да се засили неговата позорна
"истинност".
В настоящия случай защита твърди, че изложеното от подсъдимия на
предизборната среща е било с насоченост срещу негативно, според него, поведение
на тъжителя в качеството му на председател на Общинския съвет и кандидат за
кмет и общински съветник.
При това положение съд следва да разгледа казуса през призмата на чл.10 от ЕКПЧ,
съобразявайки доколко изнесеното е израз на правото свободно да се изразява и
разпространява мнение, гарантирано в чл.39, ал.1
от Конституцията на РБ (КРБ), разтълкувано в решение №7 от
04.06.1996 г. по к. д. №1/96 г. на Конституционния съд, а доколкото
анализираният проблем е и предмет на регулиране с чл.10 от ЕКПЧ,
значение на приложимо право има и практиката на ЕСПЧ като част от общностното
право на ЕС, чийто член е България.
Според цитираното решение на КС по тълкуване на разпоредбите на чл.39,
40
и 41 от КРБ,
с тях се "гарантира и защитава свободата да се отстоява мнение и то да се
прави достояние на останалите както като лично поведение, така и като социален
процес, независимо от съдържанието на мнението", при многообразие на
средствата за изразяване и разпространяването му, като присъщо на всяко
демократично и плуралистично общество, даващо право за реализация на индивида
или съответната общност като равнопоставен участник в обществената дискусия и
възможността да се създава информирано обществено мнение у останалите. То обаче
не е и не може да се приеме като абсолютно, като чл.10, § 2 от
ЕКПЧ допуска, а КРБ в чл.39, ал. 2
въвежда ограничения за упражняването му, съобразно и залегналото в чл.57, ал. 2
от същата общо положение за всички права да не се допуска злоупотреба с
упражняването им по начин, който накърнява права или законни интереси на други.
По отношение на клеветата, най-важният критерий за преценка е доколко
конкретното изразяване на факти и мнение е обществено значимо и необходимо в
контекста на обществения дебат срещу това, дали то се използва за накърняване
на правата и доброто име на другиго, защитими по чл.4, ал.2
и чл.32, ал.1,
изр.2 от КРБ, като се разширяват границите на приемливата критика по
отношение на политик, действащ в качеството на държавна или обществена фигура,
при справедлив баланс между интересите на общността и интересите на индивида.
Безспорно
основаният въпрос, отговорът на който изисква престъпният състав, по който подсъдимия Н. е предаден на съд, е - имал ли е той достатъчно
основание да оповести несъмнено негативните от гледна точка на общоприетия
морал и ценности сведения за тъжителя.
В
тази връзка и с оглед изложеното по-горе, следва да
се отбележи, че разпространяването на отрицателни сведения другиго е допустимо
в условията на всяка правова държава, чиито фундаменти по дефиниция са
плурализмът и свободата на словото. Лимитът на тази свобода е противостоящото й
право на лична чест и достойнство като естествено присъщи на всеки индивид. Балансът
между двете групи от права следва да се счита за спазен, когато
разпространената информация, макар и отрицателна, е истинска, т.е.
съответстваща на действителността или когато разпространяващият я е имал
достатъчно поводи да я приеме за такава. В последния случай поведението не може
да се счита за общественоопасно, а за такова, насочено към информиране на
обществото за значими явления и създаване на условия за обществен дебат.
В
аспекта на позицията на подсъдимия в качеството му на кандидат за
общински съветник, желаещ да подобри работата на обществените институции в
района, в който се е кандидатирал, представянето на негативната
информация следва да се счита за добросъвестно и следователно ненадхвърлящо
изискуемия лимит, когато получените от преставящия ги
сведения са били така проверени, че да не са оставили съмнения за истинността
им.
В
случая това условие не е
спазено.
Безспорно
се установи по делото и в тази насока
доказателствата са еднопосочни, че подсъдимият е получил информацията на слух, без дори да се опита да се добере до
достоверен източник, т.е. свидетел на евентуално плащане на тъжителя със
сочената цел.
Представените
от трети лица сведения, едното от
които с оглед състоянието му, будещо повече от съмнение за достоверността на
казатото
са били възприети както от подсъдимия без дори да се опита
да намери поне един очевидец.
Напротив всички разпитани по делото свидетели, започнали работа в периода
2017 г.-2018 г., категорично опровергаха истинността на изнесеното от
подсъдимия за търговия с влияние.
При
това положение, съдът счита, разговорът с лицата Н.М. и А.Р., следва да бъде приравнен на слух или
клюка с очевиден дефицит на достоверност, още повече че истинността
на този слух бе категорично опровергана от свидетели очевидци.
Съдът
намира, че не може да се
приеме, че с изнесеното, подсъдимият е изпълнил гражданския си
дълг и е подложил на критика въпроси свързани с дейността на тъжителя, в качеството на обществена личност, още
по-малко като председател на общинския съвет. Напротив, казаното, с оглед
установената липса на извършено престъпление е използвано за накърняване на
правата и доброто име на другиго, надхвърляйки значително справедливия баланс
между интересите на общността и интересите на индивида.
Това произтича и от факта, че изнасяйки казаното му от другиго, без
проверка на достоверността, същият е демонстрирал ясно своята оценка за
тъжителя, окачествявайки действията му като „абсолютна, тотална корупция“,
което в най-общ смисъл представлява злоупотреба с обществена служба за лично
облагодетелстване.
Въз основа на анализа на събраните доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност съдът прие, че подсъдимият И.Л.Н. е осъществил обективна и субективна
страна признаците признаците престъпния състав на чл.148, ал.2, във връзка с ал.1, т.1 във
връзка с чл.147, ал.1 от НК, като на 22.10.2019 г. в с.С., публично
е преписал престъпление по чл.304Б, ал.1 от НК на В.П.С. ***.
Клеветата е умишлено престъпление. От субективна страна
то може да бъде извършено при пряк или евентуален умисъл.
Прекият умисъл ще е налице, когато деецът при ясно
съзнание за неистинността на позорните обстоятелства ги разгласява, като
обективно цели злепоставяне и опозоряване на обекта на клеветата.
В случая такъв умисъл не се установи, но при преценка
за истинността на разгласените факти подсъдимият е проявил абсолютно
необоснована самонадеяност, която не почива на конкретни обективни фактори.
Следователно подсъдимият е извършил деянието при евентуален умисъл. При тази
форма на вина подсъдимият отговаря наказателно, тъй като не е извършил
възможните и необходими проверки относно истинността на фактите, сочещи на
престъпление.
Според установената
съдебната практика са налице два критерия за „публичност“ на клеветата. Единият
е когато деянието е на място, което е обществено по своя характер и
предназначение, а вторият - когато е на такова място
В случая подсъдимият е направил изказването си в
сградата на читалището в с.С.пред множество събрали се хора, т.е. на място,
което е публично по своето предназначение. Освен това, с оглед озвучаването на
предизборната среща е могло и е възприето от значителен брой лица.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия И.Н. за извършените от него престъпления,
съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието
и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на обидата и
клеветата, която е висока. Престъпленията са систематизирани в Глава втора на
НК “Престъпления против личността”, раздел VІІ “Обида и клевета” и засяга ценно
благо, от което зависи обществената значимост на индивида – самооценката,
личната стойност и ценност на индивида. Съдът прецени и обществената опасност
на конкретното деяние, която безспорно е висока, като се има начина и мотивите
за извършването, както и качество на пострадалия.
Разпоредбата на чл.148, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 от НК предвижда наказание
наказание глоба от пет хиляди лева до петнадесет хиляди
лева и обществено порицание.
Видно от събраните по делото доказателства подсъдимият
Н. е неосъждан. Не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а
от НК, към инкриминираната дата и не представлява личност с висока степен на
обществена опасност.
При тези данни съдът счете, че са че са налице
условията за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на И.Н. от наказателна
отговорност и налагане на същата на административно наказание глоба.
Въз основа на изложеното съдът на основание чл.301,
ал.1, т.4 от НПК във връзка с чл.78а, ал.1 от НК освободи И.Л.Н. от наказателна отговорност за
извършено престъпление, като му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лева, платима в полза на Държавата.
При определяне размера на глобата съдът взе предвид и
семейното, материално и имотно състояние на подсъдимия, както и вредните
последици за пострадалия и определи наказанието при превес на смекчаващите
вината обстоятелства.
Във връзка с направеното искане и с оглед разпоредбите
на чл.189, ал.3 от НПК И.Н. бе осъден да заплати В.С. направените от последния
деловодни разноски в размер на 491 лева.
С оглед постановената оправдателна присъда, съдът на
основание чл.190, ал.1 от НПК осъди тъжителят В.С. да заплати на подсъдимия И.Н.
направените от последния деловодни разноски в размер на 480 лева.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: