Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 151
гр.
Горна Оряховица, 30.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГО, 8-ми състав, в публичното заседание на двадесет и девети март през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ТРИФОН
СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 2147 по описа на ГОРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 220, ал. 1 КТ.
Ищецът „Престиж-96“АД гр. В. Търново твърди, че с
ответника били обвързани от валидно трудово правоотношение, в рамките на което
последният заемал при ищеца длъжността „работник сладкарско производство“.
Трудовото правоотношение с ответника било прекратено по негова молба на
основание чл. 326, ал. 1 КТ при неспазен срок на предизвестието от 1
месец, предвид на което за ищеца възникнало правото на обезщетение по чл.
220, ал. 1 КТ за сумата 749,76 лева и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 62,63
лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 25.10.2017 г. до
20.08.2018 г. Ищецът депозирал заявление по чл. 410 ГПК, за което по
ч.гр.д. № 1692/2018 г. на 23.08.2018 г. била издадена заповед по чл. 410 ГПК. Ответникът не бил намерен на постоянния и настоящия си адрес, поради което
и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3 ГПК ищецът моли съдът да признае
горното вземане за установено. Претендира законна лихва от 23.08.2018 г. до
окончателното погасяване на вземането и разноски.
Ответникът Д.Г.Ц. ***, чрез назначения му особен
представител е взел становище за неоснователност на иска. Прави възражение за
прихващане между дължимите от работодателя възнаграждения и обезщетения с
дължимото от работника обезщетение за неспазено предизвестие и мораторна лихва.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 220,
ал. 1 КТ:
Страните по делото не спорят и от представените по
делото писмени доказателства – трудов договор № 17/12.02.2015 г. и допълнителни
споразумения към същия се установява, че са били обвързани от валидно трудово
правоотношение, в рамките на което ответникът заемал при ищеца длъжността
"работник сладкарско производство ". Видно от съдържанието на
трудовия договор – т. 10, страните предвидили, че срокът за предизвестие при
прекратяване на трудовия договор се определя на 30 календарни дни и е еднакъв
за двете страни.
С писмена молба, депозирана пред работодателя с вх. №
225-48/24.10.2017 г., неоспорена от страните, ответникът Д.Г.Ц. поискал да бъде
освободен от работа, а трудовият му договор прекратен, считано от същия ден –
24.10.2017 г. По делото е представена и заповед № 261/24.10.2017 г., издадена
от изпълнителния директор на ищцовото дружество, с която трудовото
правоотношение с ответника било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ считано
от 24.10.2017 г.
С нормата на чл. 326, ал. 1 КТ законодателят
е предвидил потестативното право на работника едностранно да прекрати трудовото
правоотношение, без значение на мотива за същото, като отправи писмено
предизвестие до работодателя. Същото ответникът е направил с молбата си от
24.10.2017 г., неоспорена от страните по делото. Преобразувателният ефект на
писменото изявление на ищеца настъпил на 24.10.2017 г. на основание чл.
335, ал. 2, т. 3 КТ при прекратяване без предизвестие, от която дата и
трудовото правоотношение между страните било прекратено.
Законът в нормата на чл. 326, ал. 1 КТ установява форма на изявлението на работника или служителя за предизвестие,
а именно писмена такава.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника, основани на извършеното от ищеца плащане на дължимите по трудовото
правоотношение възнаграждения и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ.
Изпълнението на тези му задължения на работодател не обосновава извод за него
да не е възникнало право на вземане за обезщетение за неспазено от служителя му
предизвестие.
При неизпълнение задължението на някоя от страните да
спази срока на предизвестието и прекрати договора без предизвестие, на
основание чл. 220, ал. 1 КТ, прекратилата договора страна дължи на
насрещната обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
неспазения срок.
Размерът на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ,
във вр. чл. 228, ал. 1 КТ следва да се определи на базата на брутното
трудово възнаграждение, получено от работника или служителя за последния
отработен месец преди възникването на основанието за плащане на обезщетението.
Това е възнаграждението за месеца, през който работникът или служителят е
положил труд през всички работни дни на месеца. От приложените на по делото
фишове за заплати, неоспорени от страните, се установява, че последният месец,
през който ответникът е положил труд през всичките 21 работни дни е месец септември
2017 г. За сравнение – за м.10.2017 г. отработените дни са 2.
По горните мотиви база за определяне на обезщетението
по чл. 220, ал. 2 КТ е дължимото брутно трудово възнаграждение /БТВ/
на ищеца за месец септември 2017 г. До този извод е достигнало и вещото лице по
изслушаната по делото ССчЕ. Размерът на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ, във вр. чл. 228, ал. 1 КТ съгласно изслушаното по делото
заключение на ССчЕ възлиза в размер на брутната сума 993,48 лева. Особеният
представител назначен на ответника оспорва заключението на ССчЕ с възражения,
че към БТВ не следва да се включва добавката бонус. Съдът намира възражението
за основателно, защото законодателят е дал легална дефиниция на понятието БТВ в
чл. 17 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В
брутното възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 КТ се
включват основаната работна заплата, определено според прилаганите системи за
заплащане на труда, допълнителни трудови възнаграждения определени с наредбата,
с друг нормативен акт, с колективен или индивидуален трудов договор или с
вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер, допълнително
трудово възнаграждение или вътрешно заместване по чл. 259 от КТ. Допълнително
възнаграждение, което не е в зависимост единствено от отработеното време, а се
изплаща по преценка на работодателя според качеството на положения труд не е с
постоянен характер по смисъла на чл. 15, ал. 2 от Наредбата. Поради това
целевите награди и премиите, предназначени да стимулират трудовото участие и да
възнаградят висок трудов резултат не спадат към допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер и не са елемент от брутното трудово
възнаграждение по смисъла на чл. 17 от Наредбата. В този смисъл са : решение №
847 по гр. д. № 1558/2009 г., решение № 55 по гр. д. № 4256/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и др. Ето защо съдът счита, че са
опровергани констатациите на вещото лице и твърдението на ищеца, поради което
размерът на дължимото обезщетение следва да бъде преизчислен, като от общият
размер на заплатата 993,48 лв. следва да се извади т. нар. „бонус“ в размер на
462, 96 лв., т.к. същият е с непостянен характер или размерът на дължимото
обезщетение съдът определя на 530, 52 лв.
По направеното възражение за прихващане за дължимите
от ищеца суми за незаплатено трудово възнаграждение за м. октомври 2017 г.,
както и дължимите от ищеца суми за обезщетения по чл. 224 КТ – неизползван
платен годишен отпуск в размер на 2 дни, съдът намира, че е основателно. Видно
от отговор № 2 на заключението по назначената по делото ССчЕ вещото лице е
посочило, че размерът на дължимите и незаплатени от работодателя на работника
основни, допълнителни възнаграждения и обезщетения, към момента на прекратяване
на трудовото правоотношение на ответника за м. октомври 2017 г. възлиза на 221,
96 лв. брутно и 178,72 лв. нетно/стр. 204/. От допълнително зададения на вещото
лице въпрос в съдебно заседание се установява, че обезщетението дължимо на
работника за един ден неизползван платен годишен отпуск възлиза на 56, 02 лв.
или за два дни неизползван платен годишен отпуск на работника се дължат 112,
04лв. Общо дължимото от ищеца на ответника възнаграждение възлиза на 334 лв.
След приспадане на дължимата сума от ответника в размер на 530, 52 лв. от
дължимото му начислено и незаплатено от работодателя възнаграждение и обезщетение
се получава сумата от 196,52 лв. до която сума следва да се уважи предявеният
иск по чл. 220, ал. 2 от КТ, а за остатъкът от целият предявен размер от 749,76
лв. следва да се отхвърли.
По иска по чл. 86 ЗЗД.
Установи се наличие на главен дълг в размер на 196,52
лв., поради което следва да се начисли и акцесорната претенция за законна
лихва, която за периода 25. 10. 2017 г. до 20.08.2018 г. възлиза на 16,41 лв.,
като за остатъка до целия предявен размер от 62, 43 лв. следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Ищецът
претендира и доказва сторени разноски в размер на 25 лева – заплатена държавна
такса, 150 лева за експертиза и 100 лева юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и 300 лв. разноски депозит за
назначения на ответника особен представител, или общо 575 лв. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК същите следва да му бъдат присъдени съразмерно
в размер на 150,71 лв.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т.
12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк.д. №
4/2013 г. ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. По горните мотиви на съда на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 6,55 лева - разноски,
сторени в производството по ч.гр.д. № 1692/2018 г. по описа на ГОРС.
Мотивиран от горното, Горнооряховски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 220, ал. 1 КТ, че Д.Г.Ц., ЕГН ********** *** дължи
на „Престиж-96“ АД, ЕИК ********* сумата 196,52 лева, представляваща
обезщетението за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото
правоотношение, ведно със законната
лихва считано от 23.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл.
86 ЗЗД сумата от 16,41 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата от 196,52 лв. за периода 25.10.2017 г. – 20.08.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 220, ал.1 КТ до пълния
предявен размер от 749,76 лв. като погасен
чрез ПРИХВАЩАНЕ със сумата от 334 лв.,
представляваща непогасената част от дължимото за месец октомври 2017 г. брутно трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на два дни, и като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и иска по чл. 86 ЗЗД до целия предявен размер от 62,63 лв., за които по ч.гр.д. № 1692/2018 г. по описа на ГОРС
на 23.08.2018 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д.Г.Ц.,
ЕГН ********** ***, да заплати на „Престиж-96“ АД, ЕИК *********, сумата 150,71
лева – разноски в производството по чл. 422 ГПК, сторени пред ГОРС, и
сумата 6,55 лева – разноски в производството по ч.гр.д. № 1692/2018 г. по описа
на ГОРС.
Решението подлежи на
обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
След влизане в сила на решението, препис
от същото да се приложи по частно гражданско дело №1692/2018г. по описа на ГОРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: