РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Ямбол, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петранка Ст. Жекова
Членове:Гергана Ж. Кондова
Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Г. Д. Г.
като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно
административно наказателно дело № 20242300600283 по описа за 2024
година
За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на обв.Р. Б., депозирана
чрез защитника му адв.М. А., против решение №116/ 10.07.2024г.постановено
по анд № 458/2024г.по описа на Районен съд- Ямбол.
С процесното решение Р. Б. е признат за виновен в това, че през периода
от **.**.****г.до **.**.****г.в гр.****, действайки в условията на
продължавано престъпление, в качеството си на лекар ординатор специалист
по образна диагностика в отделение по образна диагностика при МБАЛ
„*******“ АД- гр.**** снабдил И. Т. Д., А. Ю. Д. и В. С. Я. с лъжливи
свидетелства за състоянието на здравето им – резултати от ренгенологични
изследвания № **/**.**.****г.,на И. Д., № ***/**.**.****г.на А. Д. и № ***/
**.**.****г.на В. Я., в които удостоверил неверни обстоятелства относно
здравословното състояние „исхемичен мозъчен инсулт в басейна на дясна
средномозъчна артерия“ за Д. и Я. и „исхемичен мозъчен инсулт в лява
1
горномозъчна хемисфера“ по отношение на Д., като не е действал в качеството
на длъжностно лице - престъпление по чл.312, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на
1400лева.
Обвиняемият е осъден на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати в
приход на републикански бюджет по сметка на ОД на МВР- Ямбол сумата
2274, 56лева
В жалбата на обв.Б. се излагат бланкетни доводи за незаконосъобразност
и необоснованост на решението. На това основание се прави искане за
неговата отмяна и постановяване на ново, с което обвиняемият да бъде
оправдан по предявеното му обвинение.
Депозирано е допълнение към въззивната жалба, в което се обосновават
наведените в жалбата доводи. Твърди се, че районният съд е допуснал
процесуално нарушение, като е отказал да проведе съдебно следствие за
разпит на свидетелите и вещите лица, с което е нарушил правото на защита на
обвиняемия. Това нарушение може да бъде отстранено с връщане на делото за
ново разглеждане от друг съдебен състав. Излагат се и подробни съображения
за липса на мотиви, тъй като в същото не е направен анализ на събраните на
ДП доказателства.
В съдебно заседание въззивникът- обвиняем участва, чрез
упълномощения си защитник адв.А., чрез която поддържа изцяло жалбата по
изложените в нея съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура- Ямбол пледира да се
потвърди обжалваното решение, тъй като същото е законосъобразно и
правилно, а наложеното наказание справедлИ. и съответно на степента на
обществената опасност на деянието и на личността на извършителя.
Окръжен съд- Ямбол след проверка на атакувания съдебен акт,
пледоариите на защитника на обвиняемия и прокурора, както и доводите в
жалбата намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице имащо
право и интерес да обжалва и в срока по чл.319 ал.1 НПК, а разгледана по
същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Приетата фактическа обстановка от районния съд е напълно обоснована
2
и правилна, тъй като се подкрепя от събраните на ДП доказателства, както и с
тези събрани на въззивната инстанция.
Безспорно е установено, че обвиняемият Р. Б. е с висше медицинско
образование, с призната специалност по образна диагностика от 2014г. Същия
работи в отделение по образна диагностика при МБАЛ „*******“ АД гр.****.
Организацията на работата в отделението изисква задължително резултата от
компютърното- томографско изследване да се разчете от лекар. Това е
записано и в длъжностната му характеристика раздел 6, т.1 „б“, а именно
„коректно и изчерпателно разчитане на рентгеновите снимки и свързаното с
това определяне на диагноза“ /л.233- 235, т.2, ДП/. Обв.Б. е запознат с
длъжностната си характеристика на *.**.****г.
На **.**.****г.обвиняемият извършил компютърно- томографско
изследване на главен мозък на св.И. Д., след което лично разчел и изготвил
резултата това изследване /прил на л.111, т.1, ДП/, като записал- „закл. ИМИ в
лява ГМХ“, което означава, че е налице исхемичен мозъчен инсулт в лява
горномозъчна хемисфера.
Св.Д. е записан като пациент в практиката на д-р К. Я., от чиито
показания е видно, че същата не го е преглеждала и не знае за негово
заболяване.
На **.**.****г.свидетелката Н. К.- лекар невролог издава медицинско
направление с поставена диагноза състояние след „ИМИ в БЛСМ“. В
направлението е записано, че се издава на основание преглед и КАТ на главен
мозък, т.е. разчета на резултата от рентгеновото изследване.
На **.**.****г.свидетелката В. Г.- общопрактикуващ лекар, но не е личен
лекар на св. Д. издава медицинско направление и направление за ТЕЛК за
определяне процент инвалидност на Д., като се вписва диагноза болен
преживял мозъчен инсулт, както и е записано, че е на легло.
На **.**.****г.е постановено експертно решение №*** на ТЕЛК при
МБАЛ „*******“АД- Ямбол с председател св.д-рР. И., д-р П. и д-р А., с което
е определена 95% трудова неработоспособност без чужда помощ на св.Д. и е
посочена диагноза състояние след ИМИ в БЛСМА от м.февруари 2017г. с
остатъчна десностранна хемипареза в тежка степен.
От показанията на св.И. Д. е видно, че същия е ходел на изследването на
рентген и невролог на собствен ход придружен от брат си, а комисията на
3
ТЕЛК го е посетила в дома му. Не е лежал в болница.
На **.**.****г.обвиняемият Б. извършил компютърно- томографско КТ
изследване на главен мозък на св.А. Ю. Д., след което лично разчел и изготвил
резултата това изследване №***/**.**.****г./прил на л.94, т.1, ДП/, като
записал- „закл. ИМИ в басейна на д.СМА“, което означава, че е налице
исхемичен мозъчен инсулт в басейна на дясната средномозъчна артерия.
Св.Д. е записана като пациент в практиката на д-р И. П., от чиито
показания е видно, че същата не я е преглеждала и не знае за нейна
заболяване.
На **.**.****г.отново свидетелката Н. К.- лекар невролог издава
медицинско направление поставена диагноза състояние след „ИМИ в б
ДСМА“. В направлението е записано, че се издава на и основание КАТ на
главен мозък, т.е. разчета на резултата от рентгеновото изследване.
На същата дата свидетелката В. Г.- общопрактикуващ лекар, но не е
личен лекар на св. Д. издава медицинско направление и направление за ТЕЛК
за определяне процент инвалидност на Д., като се вписва диагноза болен
преживял мозъчен инсулт, както и е записано, че е на легло.
На **.**.****г.е постановено експертно решение №*** на ТЕЛК с
председател св.д-р Р. И., д-р П. и д-р А., с което е определена 75% трудова
неработоспособност на св.Д. и е посочена диагноза състояние след ИМИ в
БЛСМА от м.февруари 20**г. с остатъчна левостранна хемипареза в средна
степен.
На **.**.****г.обвиняемият Б. извършил компютърно- томографско
изследване на главен мозък на св.В. С. Я., след което лично разчел и изготвил
резултата това изследване № ***/**.**.****г./прил на л.99, т.1, ДП/, като
записал- „закл. ИМИ в басейна на д.СМА“, което означава, че е налице
исхемичен мозъчен инсулт в басейна на дясната средномозъчна артерия.
Св.Я. е записана като пациент в практиката на д-р К. Я., от чиито
показания е видно, че същата не я е преглеждала и не знае за нейно
заболяване.
На същата дата е изготвено медицинско направление от лекар невролог
д-р К., с вписване на същата диагноза установена и поставена от обв.Б.,
иездадено е и медицинско направление от св.В. Г. /въпреки, че не личен
4
лекар на св.Я./, документите са внесени за разглеждзане в ТЕЛК при МБАЛ
„*******“ АД-**** и отново на същата дата **.**.****г. същата лекарска
комисия е постановила експертно решение № **** на ТЕЛК, с което е
определена 50% трайно намалена неработоспособност и е посочена диагноза
състояние след ИМИ в БДСМА от *.**.****г. с остатъчна левостранна
хемипареза в лека степен.
На тримата свидетели е била отпусната и са получавали пенсия за
инвалидност на основание освидетелстването.
По ДП са назначени и изготвени три съдебномедицински експертизи,
както следва:
От заключенията първоначалната и допълнителната съдебномедицински
експертизи изготвени от вещите лица доц. д-р К. К. - специалист по
неврология, зам.началник на Клиника по нервни болести и доц. д-р С. Г. доц. в
Клиника по образна диагностика и двамата в МИ-МВР – София е видно, че
при извършените на **.**.****г. клинични прегледи и компютърни-
томографски изследвания на И. Д., А. Д. и В. С., не е установен обективен
неврологичен дефицит, както и остатъчни клинични и
компютърнотомографски белези за преживян мозъчен инсулт. Същите са
категорични, че след преживян мозъчен инсулт обективните симптоми от
увреждане на централния двигателен неврон, като болестно оживени
сухожилни и надкостни рефлекси, появата на патологични рефлекси от
групата на Б., остават за цял жИ.т.
Вещите лица са категорични в отговора си, че в представените от Д., Я. и
Д. оригинали на рентгенови филми на КАТ на главен мозък, съответно от
**.**.****г., от **.**.****г. и от **.**.****г., както и в представените
оригинали на компакт дискове, съдържащи на КАТ на главен мозък на Д. от
**.**.****г. и КАТ на главен мозък на Д. от **.**.****г., не се установяват
данни за претърпян мозъчносъдов инцидент – исхемичен мозъчен инсулт в
басейна на дясна средномозъчна артерия, както около срезове 34, 35, 36 и 37,
така и във всички останали срезове от изследването, и исхемичен мозъчен
инсулт в лява голямомозъчна хемисфера както около срезове 60 и 78, така и
във всички срезове от изследването.
Заключенията на съдебномедицинските експертизи изготвени от вещото
лице д-р Й. - лекар в отделение по образна диагностика в Комплексен
5
онкологичен диспансер гр.**** **** също са еднозначни и категорични, че в
оригиналните снимки на КАТ на главен мозък на лицата А. Д. от **.**.****
год., В. Я. от **.**.**** год. и И. Д. от **.**.**** год., се установява „типична
интракраниална находка“, както и не е са налице белези на претърпян мозъчно
съдов инцидент във всички срезове от изследването.
От заключението на тройната съдебномедицинска експертиза изготвено
от вещите лица д-р К., д.м., началник отделение по Съдебна медицина при
МБАЛ „Д-р Т. В.“ АД- гр.****, д-р С. А. - специалист по образна диагностика
при ДКЦ 1- гр.**** и д-р В. Х. - ординатор в отделение по образна
диагностика при МБАЛ „Д-р Т. В.“АД гр.**** е видно, че в изследваните
оригинали на рентгенови филми на КАТ на главен мозък на А. Д., В. Я. и И.
Д., както и в дисковете, съдържащи снимки от компютърен томограф за А. Д.
и И. Д. не са установени КТ данни за исхемичен мозъчен инсулт.
От заключението на съдебно- почеркова експертиза е видно, че
ръкописния текст под графа „резултат от рентгенологично изследване“ и
подписите, положени в графа лекар в ренгенологичните изследвания на А. Д.,
В. Я. и И. Д., са изпълнени и положени от Р. А. Б..
От писмо изх.№ ****-****/**.**.****г.на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ /прил.на л. 129,130, н.2, ДП/ е видно, че за Д., Я. и Д. за
инкриминирания период няма данни да са им извършвани прегледи, както и
да са били хоспитализирани по отношение неврологично заболяване –
исхемичен мозъчен инсулт. Д-р К. няма налична амбулаторна документация за
извършени прегледи и консултации на трите лица. Трите лица не са били
регистрирани в амбулаторните журнали за провеждане на образно
изследване.
Решаващата съдебна инстанция е приела за установена същата
фактическа обстановка, която е идентична с фактическите положения,
посочени в постановлението по чл.375 от НПК на РП-Ямбол.
По искане на обвиняемият, направено чрез защитника му въззивният
съд проведе разпит на свидетелите А. Д., В. Я., И. Д., К. Я., И. П., Т. Д., Р. И.,
Н. К., В. Г., М. С. и А. К.. От показанията на свидетелите на съдебното
следствие, както и тези дадени на досъдебното производство и приобщени
към доказателствения материал, чрез прочитане на основание 281, ал.4,
вр.ал.1, т.2 от НПК не се установиха нови факти и обстоятелства, тъй като
6
свидетелите потвърдиха показанията си от ДП. Съдът не кредитира
единствено показанията на свидетелите Д., Я. и Д. в частта им в която сочат,
че са се лекували в болница, което категорично се опровергава от справката
на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. По отношение показанията
на останалите свидетели съдът намира, че същите правилно и обосновано са
кредитирани от районния съд, тъй като същите са последователни и
напротиворечиви.
Съдът кредитира напълно заключенията на изготвените в хода на
досъдебното производство съдебномедицински експертизи, тъй като същите
еднозначно и категорично дават отговор, че при разчета на оригиналните
снимки на КАТ на главен мозък на лицата А. Д. от **.**.**** год., В. Я. от
**.**.**** год. и И. Д. от **.**.**** год., не са налице белези на претърпян
мозъчно съдов инцидент във всички срезове от изследванията.
По отношение авторството на предмета на престъплението саморъчно
написани резултати от ренгенологични изследвания №**/**.**.****г.,на И. Д.,
№ ***/**.**.****г.на А. Д. и № ***/ **.**.****г.на В. Я. не е налице спор, че
техен автор е обвиняемият Б.. Същото се установява от заключението на
съдебно- почерковата експертиза, която се кредитира напълно от съда, като
същата не се оспорва и от обвиняемият.
Въззивната инстанция напълно споделя и направения анализ на
събраните доказателства, тъй като същите са анализирани както поотделно
така и в тяхната съвкупност, поради което е ненужно да се преповтарят
доводите на първоинстанционния съд.
Съдът не споделя доводите на защитника на обвиняемия за
необоснованост на решението на районния съд поради липса на анализ на
събраните гласни доказателства. Анализа на доказателствата следва да бъде
свързан с предмета на доказване, а не с преразказ на свидетелските показания
за факти неотносими към престъплението.
При правилно установена фактическа обстановка районният съд е
направил и обосновани правни изводи като е приел, че обвиняемият К. Г. с
деянието си е осъществил както от обективна така и от субективна страна
състава на престъпление по чл.312, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, тъй като през
периода от **.**.****г.до **.**.****г.в гр.Ямбол, действайки в условията на
продължавано престъпление, в качеството си на лекар ординатор специалист
7
по образна диагностика в отделение по образна диагностика при МБАЛ
„*******“ АД гр.**** снабдил И. Т. Д., А. Ю. Д. и В. С. Я. с лъжливи
свидетелства за състоянието на здравето им – резултати от рентгенологични
изследвания № **/**.**.****г.,на И. Д., № ***/**.**.****г.на А. Д. и № ***/
**.**.****г.на В. Я., в които удостоверил неверни обстоятелства относно
здравословното състояние „исхемичен мозъчен инсулт в басейна на дясна
средномозъчна артерия“ за Д. и Я. и „исхемичен мозъчен инсулт в лява
горномозъчна хемисфера“ по отношение на Д., като не е действал в качеството
на длъжностно лице.
От обективна страна престъплението по чл.312, ал.1 от НК или така
нареченото лъжлИ. документиране има за предмет истински документ, тъй
като е издаден от неговия автор, но е с „преиначено“ съдържание. В случая по
делото е установено по безспорен и категоричен начин, че отразените от
обв.Б. резултати от рентгенологични изследвания №**/**.**.****г.,на И. Д.,
№ ***/**.**.****г.на А. Д. и № ***/**.**.****г.на В. Я. представляват
свидетелство за състояние на здравето на посочените лица, както и че
отразеното в тях не отговаря на фактическото им здравословно състояние, към
момента на провеждане на рентгеновото изследване. Дадените от
обвиняемият заключения, че резултата от образното изследване на Д. и Я. е
наличие на „исхемичен мозъчен инсулт в басейна на дясна средномозъчна
артерия“, а Д. „исхемичен мозъчен инсулт в лява горномозъчна хемисфера“
категорично представляват лъжливи свидетелства за тяхното здравословно
състояние, тъй като в последствие оригиналните рентгенови снимки са
разчетени от всички посочени по- горе вещи лица и същите дават еднозначен
и категоричен отговор, че в разчетените от обвиняемия рентгенови снимки не
са налице никакви данни даващи основание да се приеме, че лицата имат
ИМИ.
Съдът не споделя доводите на защитника на обвиняемия, че липсва
предмет на престъплението по чл.312, ал.1 от НК, тъй като предмет на
лъжлИ.то документиране може да бъде документ свидетелство за състояние
на здраве, а разчета на изследването от скенер не е такова свидетелство. Това
твърдение е нелогично и неправилно, тъй като според националния консенсус
за профилактика, диагноза и лечение на мозъчносъдовите заболявания на
Българското дружество по неврология за установяването на мозъчен инсулт
на първо място се препоръчва незабавно провеждане на КТ /компютърна
8
томография/, което е доказателство за важността на това изследване с оглед
установяване наличието или не на мозъчен инсулт. Също така в длъжностната
характеристика на обвиняемия в качеството на лекар специалист по образна
диагностика като основно негово задължение е вменено коректно и
изчерпателно да разчита рентгеновите снимки и да определи диагноза.
Обвиняемият е субект на престъплението по чл.312, ал.1 от НК, тъй като
по делото е безспорно установено, че същия е лекар, специалист по образна
диагностика. По това обстоятелство не се спори, както и не е спорно, че към
момента на съставянето и снабдяването на лицата с лъжливите свидетелства
за състоянието на здравето им не е действал в качеството на длъжностно лице.
Такива са ръководителите на медицинските заведения, когато действат в това
си качество, а обвиняемият е лекар в отделението по образна диагностика. В
тази насока се споделят доводите на районния съд, както и цитираната
съдебна практика относима към този въпрос.
Районният съд е анализирал поотделно трите инкриминирани деяния,
който анализ се споделя от въззивната инстанция. Законосъобразно и
правилно е прието, че трите отделни инкриминирани деяния са извършени в
непродължителен период от време, като всяко едно деяние поотделно
осъществява състава на едно и също престъпление по чл.312, ал.1 от НК,
извършени са при еднородност на вината и последващото се явява
продължение на предходното.
От субективна страна трите отделни инкриминирани деяния са
извършени от обвиняемия с пряк умисъл, тъй като същия като лекар
притежаващ специалност по образна диагностика и с дългогодишен стаж в
тази област е съзнавал, че отразените в рентгеновите изследвания
обстоятелства относно здравословното състояние на Д., Д. и Я. не
съответстват на обективните находки, установени при извършените им
изследвания. В тази насока самият обвиняем сочи, че не е бил напълно
убеден, че отразеното от него е вярно, но въпреки това е посочил в трите
документа, че се касае за наличие на ИМИ. Не се споделят доводите на
защитника на обвиняемия за липса на умисъл към извършване на
престъпление, тъй като в противен случай това би означавало обвиняемият да
не притежава нужните знания и умения да упражнява лекарската си професия.
От заключенията на трите СМЕ е видно, че няма никакво съмнение, че от
9
рентгеновите снимки на главния мозък на тримата свидетели Д., Д. и Я. не е
налице находка, която да дава основание да се счита, че същите са претърпели
ИМИ.
Действително разследването в хода на ДП се е ограничило единствено
до трите издадени от обвиняемия лъжливи резултати от ренгенологични
изследвания, игнорирайки издадените също вероятно лъжливи свидетелства
за здравословно състояние на останалите лекари, невролог и служители на
ТЕЛК, но това не освобождава обвиняемия от наказателна отговорност.
Същия носи наказателна отговорност за собствените си действия.
Относно вида и размера на наложеното наказание:
Извършеното от обвиняемия престъпление е умишлено, за същото
законодателя е предвидил две алтернативни наказания лишаване от свобода
до 2 години или пробация, обвиняемия е неосъждан и от деянието не са
настъпили имуществени вреди, поради което правилно районният съд е приел,
че са налице всички материално правни предпоставки за приложението на
разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК. При определяне размера на
административното наказание глоба са отчетени наличните смегчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, поради което наложеното административно
наказание към минималния му размер глоба в размер на 1400лева е
справедлИ..
Не са налице законови основания за намаляване размера на наложеното
административно наказание- глоба, тъй като това би било необосновано
снизхождение.
По отношение присъдените разноски съдът намира обжалваното
решение за правилно и законосъобразно.
По изложените го- горе съображения, обжалваното решение като
правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.338 НПК, Ямболския окръжен съд
,
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 116/10.07.2024г.постановено по анд №
458/2024г.по описа на Районен съд- Ямбол.
Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11