Мотиви към Присъда № 24/20.09.2017г. по НЧХД № 31 по описа за 2017г. на РС-Дулово:
Против подсъдимата Д.А.Г. - родена на *** ***, ********,
с ЕГН **********, е повдигнато обвинение затова, че на ******г. в
съдебно заседание пред Районен съд - Дулово по гр. д. № *** по описа за ***год., започнало в *** часа, е разгласила
позорни обстоятелства за П.Д.С. ***, че „*****” е блокирал сметката ѝ“, че е била „прибрана във Варна от полицията“,
че „цялата къща е била обзета от големи насекоми, защото е била необитаема“и ѝ е приписала престъпление „измама“
като е заявила „Брат ми е бил излъган” и е „бил излъган от госпожа П.”
- престъпление по чл.148 ал.2 във вр. с ал.1, т.2, вр. чл.147, ал.1 от НК.
Подсъдимата Д.А.Г. не
се явява в съдебното производство и не се възползва от правото си да
даде обяснения в хода на съдебното следствие.Същата не е открита на адреса за призоваване,
констатирано е, че живее в Германия, поради което на осн. чл. 269, ал.3, т.4 НПК й е назначен служебен защитник и производството е протекло в нейно
отсъствие.
Защитникът на подсъдимата - адв.С.С.
от САК оспорва тъжбата. Не се явява в последно съдебно заседание.
В съдебното производство
частния тъжител е предявил граждански иск против подсъдимата,който е приет за съвместно разглеждане
и решаване в наказателния процес в размер на 3000лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди от престъплението.
Повереникът
на частния тъжител адв.В.Л. от ДАК намира частното обвинение за
изцяло доказано относно време,място и авторство на деянието. Намира, че са
събрани достатъчно доказателства които по безспорен начин установяват, че
подсъдимата е извършила деянието за което й е повдигнато обвинение. Гражданския иск счита
за установен по основание и моли да бъде уважен
в пълния предявен размер.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства,поотделно и
в тяхната съвкупност,приема за установено следното:
Частния
тъжител П.Д.С. заедно със сестра си са продали свой съсобствен недвижим имот на
брата на подсъдимита Р.Х.Т., за който бил изготвен предварителен договор за
покупко –продажба от ****г. с нотариална заверка. Цената на сделката била
50000евро. Тъй като до окончателна сделка не се стигнало, Р.Т. завел гражданско
дело в РС-Дулово с № ****/***г. за обявяване на този предварителен договор за
окончателен.
В
тази връзка в съдебно заседание на ****г. подсъдимата Д.Г. била разпитана в
качеството на свидетел за обстоятелства относно плащането на сумата по
договора.
Показанията й били обективирани в протокол от
съдебно заседание, приет като писмено доказателство по делото.
От същите става ясно, че подсъдимата е
изпращала от Германия на тъжителката суми в евро, които както е записано в
договора представлявали вноски – 48 на брой, всяка по 1000евро, и които при
окончателното им плащане ще образуват договорената продажна цена на имота в
размер на 50000евро.
Подсъдимата е заявила, че всичко с плащането
било наред до момента в който при изпращане последната вноска от ***** чрез
„Уестърн юниън“ тя й била върната
обратно.
Пред съда подсъдимата е обяснила,че се е
обадила на П. да й каже че е изпратила парите и от нея разбрала, че е прибрана
в полицията в гр.Варна да обясни откъде получава пари всеки месец и защо ги
получава.
В протокола от проведеното на *****г. съдебно
заседание изрично е записано, че подсъдимата е научила лично от тъжителката по
телефона, че последната е била викана в полицията да обяснява от къде всеки
месец получава суми и какво е основанието за получаването им.
По отношение на брат си Р.Х.,
подсъдимата е заявила, че извън
договорката тъжителката е накарала брат й да подпише споразумение за още
3000евро, поради което счита че той е бил излъган от П.С..
Показанията като свидетел по гражданското
дело са дадени от подсъдимата, след като й е разяснена наказателната
отговорност която носи по чл. 290, ал.1 от НК.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от
протокола от съдебно заседание проведено
на ****г.по
гр. д. № *** по описа за ***год. по описа , започнало
в ***часа и приключило в *** часа.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани двама свидетели
поискани от тъжителя – Ю.Т.И. и А. Б. Д..
В
показанията си свидетелят Ю.Т.И., описва емоционалното състояние на тъжителката не от лични впечатления, а от това
което тя му е разказала. Заяви, че от тъжителката е разбрал, че същата е била
наклеветена в съдебно заседание на *****.
Съдът
не приема неговите показания за достоверни, тъй като свидетелят е в близки
приятелски отношения с тъжителката и пресъздават нейните твърдения. Тези показания нямат доказателствена стойност в процеса,
тъй като твърденията на тъжителя трябва да бъдат доказани с други
доказателствени средства в процеса, а не чрез вторични доказателства, които ги
пресъздават.
В
показанията си А. Б. Д. описва психичното състояние на тъжителката, която е
ходила при нея за консултация и преглед. Заяви пред съда, че това което й е
обяснила тъжителката С., че води дела в следствие на което при нея е настъпила
тревожност и не можела да спи. Споделила е, че се чувствала смазана от обида от
лице участвало в съдебно заседание което е засегнало достойнството й като
човек. Свидетелят не заяви категорично, че психичното състояние на тъжителката
е усложнено единствено и само в следствие на действията на подсъдимата в
качеството й на свидетел по гр.дело № 250/2015г.
Съдът
приема тези показания за достоверни и вътрешно непротиворечиви доколкото
отразяват психичното състояние на тъжителката на база споделеното от последната
при нейните прегледи, че е в това състояние в следствие на дела които води и
несигурността от техния изход.
Не
бяха събрани доказателства в насока, че с действията си подсъдимата е създала
дискомфорт у тъжителката, че е увредила престижа и авторитета й сред обществото
и пред семейството й, и че е навредила на доброто й име.
От
представената и приета като доказателство по делото медицинска документация
издадена на тъжителката след извършени
прегледи на ***г. и на ****г. от специалист психиатър, се установява че същата
е станала тревожна, с вътрешно безпокойство и нарушен сън в следствие на това,
че непрекъснато мислела за изхода назапочнато съдебно дело и непрекъснатите
спомени за него.
При така установената
фактическа обстановка, която принципно не се оспорва от страните,
съдът прави следните правни изводи:
По отношение повдигнатото обвинение по чл. 148 ал.2 във вр. ал.1 т.2 от НК във вр.чл. 147, ал.1 от НК следва да се има предвид, че съставът на
същото престъпление предвижда разгласяване позорно обстоятелство за другия или припсване
му на престъпление, като съгласно правната теория, втората хипотеза е частен
случай на първата.
Настоящият състав на съда счита, че в конкретният случай подс.Г.
не е осъществила и състава на престъпление по чл. 147, ал.1 от НК - „клевета”
Престъплението „клевета” е предвидено в чл.147 от НК. Съгласно
ал.1 на този член „който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му
препише престъпление се наказва за клевета”. Субект на престъплението клевета
може да бъде всяко наказателно отговорно лице. Осъществяване на изпълнителното
деяние се изразява в разгласяване на инкриминираните обстоятелства пред повече
хора (повече от един) или на място, което позволява обстоятелствата да бъдат
възприети от повече хора. За да е налице клевета е необходимо от обективна
страна разгласяването на позорни обстоятелства за другиму или да се препише
престъпление с цел да повлияят отрицателно на обществената оценка, която това
лице получава в средата, в която живее или работи. За да е налице съставомерно
деяние по чл.147 от НК разгласените факти или обстоятелства освен опозоряващи
трябва да бъдат и неистински. Следва да се посочи, че за съставомерността на
деянието по чл.147, ал.1 от НК не е необходимо да се установява дали честта и
достойнството на оклеветения са засегнати. Вината на подсъдимия по чл.147, ал.1
от НК следва да се определи въз основа на съзнанието, което е имал за
обективните елементи на деянието, когато е разгласил неверни позорни
обстоятелства и е преписал престъпление, за което се знае, че не е извършено.
При клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия, а се разпространяват
позорни обстоятелства за честта му, които не са истински или му се приписва
престъпление, което не е извършил.
Видно от тъжбата, в същата се сочат като инкриминирани изразите
„….Брат
ми е бил излъган. ……И е бил излъган от госпожа П.…..“ Посочените изрази не осъществяват от обективна
страна състава на престъплението „клевета”, тъй като нито разгласяват позорни
обстоятелства, нито приписват престъпления на тъжителя. В разглеждания случай с
изразите, инкриминирани в тъжбата и съдържащи се в протокол от съдебно
заседание проведено на ***г. по грдело № ***/***г. по описа на РС-Дулово, не се
реализира състав на престъпление по чл.147, ал.1 от НК. Това е така, защото в
случая не е изпълнен нито интелектуалният, нито волевият момент, тъй като с
действията си подсъдимата не е целяла да разгласява позорни обстоятелства или
да припише престъпление. В случая с показанията си подс. Г. не е имала
намерение да наклевети и опозори тъжителката, а изложила личната си преценка за
това за което е била призована да свидетелства, от гледна точка на обстоятелството
че тя лично е извършвала плащанията по договора за покупко-продажба.
От събраните по делото доказателства съдът приема, че в случая
липсва умисъл – пряк или евентуален у подсъдимата за извършване на клевета по
отношение на тъжителката. Клеветническите твърдения със съдържанието, очертано
в чл.147 ал.1 от НК, могат да бъдат разпространявани само умишлено при пряк или
евентуален умисъл. По делото се установи, че подсъдимата при даване на
показания пред Районен съд – Дулово не е имал намерение да разгласява позорни
за честта и достойнството на тъжителката обстоятелства, а по скоро ако е
възможно да спомогне за разкриване на обективната истина свързана с възникнал
гражданско-правен спор между брат й и тъжителката. Още повече, че показанията
са дадени под страх от наказателна отговорност и ако съдебният състав разгледал
гр.дело № ****/****г. бе възприел казаното от подсъдимата в качеството й на
свидетел като деяние по чл. 286 от НК или чл. 290 от НК, то той щеше да изпрати
материалите на РП-Дулово за извършване на проверка дали е налице „набедяване“
или „лъжествидетелстване“, за да се потърси наказателна отговорност на
подсъдимата Г., което не е сторено.
Предвид на това, съдът приема, че не са налице данни за
субективния състав на престъплението клевета. Липсва умисъл, който трябва да е
към унизяване достойнството на тъжителя.
Следва да се посочи също така, че в съдебната практика, както и в
правната доктрина се приема, че предмет на клевета могат да бъдат твърдения с
конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство,
като това обстоятелство следва да бъде позорно, т.е. недостойно от гледна точка
на общоприетите морални разбирания, и да предизвиква еднозначна негативна
оценка на обществото или в частност да представлява преписване на престъпление.
На следващо място, тези факти трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се
извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на
субективна психическа дейност. В случая нито един от цитираните изрази не
разгласява информация за позорно обстоятелство, свързано с личността на
тъжителя.
При тези данни, съдът намира, че от обективна и субективна страна
не е осъществен състав на престъплението „клевета“, в което подсъдимата е
обвинена. Поради липса на състав на извършено престъпление съдът призна подсъдимата
за невиновна и я оправда изцяло по повдигнатото обвинение по чл. 148, ал.2 във
вр. с ал.1, т.2 от НК във вр. с 147,
ал.1 от НК.
По предявеният граждански иск:
Доколкото
съдът призна подсъдимата за невинна в извършване на престъплението по
чл.148,ал.2 във вр.ал.1,т.2 от НК във вр. с чл. чл.147 ал.1 от НК ,тъй като не се доказа по несъмнен и безспорен
начин подсъдимата да
е осъществила състава на горепосочените престъпления, отхвърли предявения граждански
иск , приет за съвместно разглеждане и решаване в наказателното производство за сумата от
3000лв., като неоснователен и
недоказан .
Мотивиран от гореизложеното,съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: