№ 730
гр. Бургас, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20212120205461 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Р. ЯН. Г., ЕГН ********** против Наказателно
постановление № Б-30/04.11.2021г., издадено от Началник на РДНСК-Бургас, с което на
основание чл. 239, ал. 1, т. 2 ЗУТ, вр. чл. 222, ал.1, т. 15 ЗУТ, на жалбоподателката е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева за нарушение на чл.
232, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗУТ.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното
НП. Оспорва се констатацията на АНО, че се касае в случая за непреместваеми обекти, като
подробно се анализират законовите разпоредби, които дефинират понятието „преместваем
обект“. Жалбоподателката, редовно уведомена не се явява, представлява се от адв. Б..
Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи за отмяна на обжалваното
наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски в полза на
жалбоподателката за изплатени адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещото
лице.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, явява се гл. експерт А.,
надлежно упълномощена, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
Свидетелката Ж.К. на длъжност главен инспектор в РДНСК – Бургас извършила
1
проверка на документи във връзка с издадено от жалбоподателката в качеството й на главен
архитект на Община Созопол, разрешение за поставяне № 91/02.06.2021 г. на преместваеми
обекти № 17 и № 23 по одобрена схема – склад с площ 20 кв.м и заведение за бързо
обслужване с площ 65 кв. м, разположени в Община Созопол на територията на морски
плаж „Смокини-север“. Свидетелката К. констатирала, че за процесните обекти,
наименовани „обект №17 и обект № 23“ са били одобрени проект част „Архитектура“ и
„Конструктивна“, като в конструктивното становище е записано под т. 3: „ колоните да се
анкерират, посредством стоманени анкери в единични стоманобетонови фундаменти“.
След запознаване с инвестиционния проект за обект № 17 и обект № 23 свидетелката К.
достигнала до извод, че двата обекта са проектирани като монтажен строеж. При така
направените констатации свидетелката К. съставила на 09.07.2021 г. срещу
жалбоподателката АУАН за това, че в качеството си на гл. архитект на Община Созопол е
одобрила инвестиционни проекти за изграждане на строеж, а е издала разрешение за
поставяне на преместваеми обекти № 17 и № 23. Впоследствие на 04.11.2021 г. било
издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Доказателствата по
делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти. За установяване на релевантните по делото факти, по искане на
процесуалния представител на жалбоподателката, съдът допусна изготвяне на съдебно-
техническа експертиза, която в съвкупност с приетите писмени и гласни доказателства
напълно изясняват установената по делото фактическа обстановка. Съдебно-техническата
експертиза е компетентно изготвена, вещото лице е отговорило на всички поставени
въпроси, поради което съдът напълно е кредитира.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи,
в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Настоящият състав като инстанция по същество
след извършена проверка за законност, констатира, че в проведеното
административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които обуславят отмяна на обжалвания акт.
На първо място следва да се отбележи, че основаният спорен между страните въпрос е,
дали представените за одобрение на жалбоподателката инвестиционни проекти, са за
изграждане на строеж или на преместваем обект, за какъвто е било издадено разрешение за
поставяне от жалбоподателката. На жалбоподателката е вменено извършено нарушение по
чл. 232, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗУТ, т. е., че лошо е изпълнила възложени й задължения,
2
свързани с разпоредбата на чл. 56, ал. 2 ЗУТ, а именно процедурата за разрешение за
поставяне на преместваеми обекти. За да ангажира административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката АНО е приел, че представените на жалбоподателката в
качеството й на гл. архитект на Община Созопол инвестиционни проекти за процесните
обекти касаят строеж, а не преместваеми обекти, за поставянето на които жалбоподателката
е издала разрешение за поставяне № 91/02.06.2021 г.
Легалната дефиниция на понятието „преместваем обект“ е дадена от законодателя в §
5, т. 80 от ДР на ЗУТ (действаща редакция към датата на нарушението – 02.06.2021 г.), а
именно „преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след
отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде
преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да
бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е
ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не
изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху
който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва
временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния
слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от
преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена
устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
От изготвена по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
предоставените за одобрение инвестиционни проекти касаят преместваеми обекти. Вещото
лице архитект посочва, че процесните обекти № 17 и № 23, са проектиран със сглобяеми
конструкции и монтажни довършителни работи, като чрез правилен демонтаж на всеки от
неговите елементи (врати, фасадни обшивки, инсталации и конструкции), тези обекти могат
да бъдат преместени в пространството и сглобени на друго място, без да губят
геометричните си и обемно-пространствени характеристики, определящи
индивидуализацията му. Така описаното от вещото лице в заключението, според съда
попада в обхвата на нормата на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, като изрично вещото лице посочва в
разпита, че при спазване на всички изисквания при демонтаж, механична намеса няма да
промени самите конструктивни елементи, тяхната цялост, а единствено начина, по който са
свързани, като по този начин може да бъдат ползвани на друго място. В тази връзка съдът
намира за неправилен извода на АНО, че одобреният инвестиционен проект за обекти № 17
и № 23, предвиждат изграждане на строеж, а не поставяне на преместваеми обекти. В
действителност в заключението вещото лице посочва, че процесният обект постройка с
площ 65 кв.м (обект № 23), не може да бъде поставен и закрепен стабилно върху терена без
монтажни работи. В отговора на въпрос 1.6 вещото лице обаче описва, че в конструктивния
проект на обекта е предвидено решение за стабилност на обекта чрез вкопаване в пясъчната
основа на предварително изготвени типови единични стоманобетонни фундаменти с
монтажни елементи, към които се закрепят дървените колони, като технологията на
изпълнение изключва извършване на строителни дейности на мястото на поставяне.
3
Следователно монтажните дейности, които следва да се извършват по проекта не са СМР по
смисъла на § 5, т. 40 от ДР на ЗУТ. Също така в отговора на въпрос 1.3 в експертизата,
вещото лице посочва, че единичните стоманобетонни фундаменти, са неразделна част от
конструкцията и отговарят на изискването на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ в частта „сглобяем
конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект.
На следващо място отново неправилно АНО е приел, че процесните обекти не са
преместваеми, тъй като според одобрения проект обектите не могат да бъдат преместени,
без да загубят своята цялост. При определяне на един обект дали е преместваем или не,
следва да се има предвид, че действащата към датата на нарушението (02.06.2021 г.)
редакция на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, в който е дефинирано понятието „преместваем обект“,
се предвижда след преместване обектът да запази своята индивидуализация, а не своята
цялост. От заключението на изготвената по делото съдебно-техничекса експертиза
безспорно се установява, че при правилно проведен демонтаж на конструктивните елементи
на процесните обекти (демонтаж на обшивки, врати, инсталации и конструкции от дървени
профили), както и откопаване на единичните фундаменти, обектите могат да бъдат
монтирани на друго място със същото или подобно предназначение, без да загубят своята
индивидуализация.
От гореизложеното следва извод, че жалбоподателката не е нарушила разпоредбите
на ЗУТ и правилно е издала разрешение за поставяне на преместваеми обекти, в
съответствие с одобрения инвестиционен проект за процесните обекти № 17 и № 23. По тази
причина неправилно е била наказана за извършено нарушение по чл. 232, ал. 1, т. 1, предл.
второ от ЗУТ. Ето защо обжалваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното НП,
на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се заплатят направените
разноски за изплатени адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещото лице. Видно
от представен по делото договор за правна защита и съдействие жалбоподателката е
заплатила в брой 300 лева за адвокат, както и 780 лева депозит за възнаграждение на вещото
лице по допусната съдебно-техничекса експертиза. Същите суми се претендират за
присъждане от жалбоподателката, като претенцията се явява основателна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Б-30/04.11.2021г., издадено от Началник на
РДНСК-Бургас, с което на основание чл. 239, ал. 1, т. 2 ЗУТ, вр. чл. 222, ал.1, т. 15 ЗУТ, на
Р. ЯН. Г., ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
1000 лева за нарушение на чл. 232, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗУТ.
4
ОСЪЖДА Дирекция за Национален строителен контрол да заплати на Р. ЯН. Г., ЕГН
********** сумата от 300 лева, представляваща разноски за платено адвокатско
възнаграждение и сумата от 780 лева, представляваща разноски за платено възнаграждение
на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5