№ 260217
гр.Пловдив,
25.05.2021г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
търговско отделение ХXс, в открито заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Цветелина
Георгиева
при секретаря Милена Левашка и в присъствието на прокурора ……… ............................, разгледа докладваното от съдията т.д. № 972 по описа за 2019г на
Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното:
Обективно съединени искове на основание чл.432 от КЗ и 429,
ал.3 от КЗ.
Предявени от П.А.Р., ЕГН **********
*** против "ЗД "БУЛ
ИНС"" АД – гр. София, ЕИК *********. Моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да му заплати следните суми: обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 60 000лв, ведно със законната
лихва, начиная от 06.06.2017г до окончателното изплащане, изразяващи се в
претърпени болки и страдания следствие на получена средна телесна повреда - разкъсно-контузна
рана на дясното коляно с непълно счупване на горния край на голямопищялната
кост и разкъсване на съединително-тъканната връзка на капачката на долен десен
крайник, както и преживян стрес, депресия, настъпил развод, притеснения за това,
че не може да се грижи за себе си и за двете си непълнолетни деца; сумата общо
от 1470,61лв, ведно със законната
лихва, начиная от датата на предявяване на иска 12.11.2019г до окончателното
ѝ изплащане, представляваща имуществени вреди от заплатени разходи по
проведеното лечение на получените увреждания, като всички вреди са следствие от
претърпяно от ищеца на 28.04.2017г ПТП на пътна връзка на надлез „Родопи” в гр.
Пловдив, причинено виновно от В.С.К., при управление на л.а. „Мазда” с рег.№ ****,
установено с Решение №1115 от 11.06.2019г по НАХД № 3068/2019г по описа на РС -
Пловдив. Претендира разноски – възнаграждение за адвокатска защита по реда на
чл.38 от ЗА.
Ответникът "ЗД "БУЛ
ИНС"" АД – гр. София, ЕИК ********* на първо място счита иска за неимушествени
вреди за недопустим, оспорва ги и по същество като твърди, че от ищеца са
допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, довели до
настъпването на пътния инцидент, както и че непоставянето от него на предпазен
колан е причина за претърпените травми, оспорва обезщетението за неимуществени
вреди и по размер като прекомерно, както и началния момент, от които за
заплащането му е изпаднал в забава. Оспорва и иска за обезщетение за
имуществени вреди. Поради това моли съда да отхвърли исковете. Претендира
разноски.
Пловдивският окръжен съд, като
взе предвид доказателствата по делото, намира за установено следното:
Ищецът посочва, че на 28.04.2017г
е претърпял пътнотранспортно произшествие на пътна връзка на надлез „Родопи” в
гр. Пловдив, причинено виновно от В.С.К., при управление на л.а. „Мазда” с
рег.№ ****, установено с Решение №1115 от 11.06.2019г по НАХД № 3068/2019г по
описа на РС – Пловдив. От инцидента е получил увреждания, наложили неговата
хоспитализация и извършването на оперативна интервенция с поставяне на
спонгиозен винт и с процес на възстановяване от 45 дни. След това се е наложила
втора оперативна интервенция на 04.07.2017г за частично отстраняване на
имплантираните уреди в патела декстра с престой в болнично заведение от 3 дни,
но след това се е наложило отново постъпването му в болница на 24.07.2017г
поради нестихващи болки. Извършена е последваща рехабилитация, като въпреки
това на 17.10.2017г се е наложила нова хоспитализация и извършването на трета
оперативна интервенция, тъй като по отношение на дясна петна кост е
констатирана остеопороза със зони на пълно разграждане на петната структура.
Четвърта оперативна интервенция е извършена на 04.01.2018г за отстраняване на
имплантираните уреди от тибия и фибула. Временната му нетрудоспособност е
констатирана и с издадени му две експертни решения на ТЕЛК № 4814/24.10.2017г и
№ 6148/21.12.2017г.
Тежкият и дълъг процес на
възстановяване се отразило изключително тежко както на физическото му, така и
на психическото му състояние, тъй като той не можел да се обслужва сам, а
трябвало да разчита на своята майка и считал себе си за тежест на семейството и
двете си деца. Ищецът не можел да работи и да ги издържа, обезверил се, изпаднал
в тежък душевен дискомфорт и напрегнатото му ежедневие се отразило необратимо
на отношенията със съпругата му, която една година след инцидента напуснала
семейството си, заживяла отделно на квартира, поверила отглеждането на децата
на ищеца и бракът им бил прекратен с влязло в сила съдебно решение.
В процеса ответникът е направил на първо място възражение за недопустимост на иска за обезщетение на
неимуществени вреди, тъй като
ищецът бил предявил пред него претенция за
обезщетение в размер на 20 000лв, а предявеният сега иск бил за 60 000лв.
Оспорва исковете и по същество като прави възражение за съпричиняване от ищеца, което
следва да се разгледа в настоящото производство, тъй
като неговото поведение не е било изследвано в приключилото наказателно
производство и по този въпрос няма произнасяне с Решението по НАХД № 3068/2019г
по описа на РС – Пловдив. Посочва, че управляваният от ищеца лек автомобил е бил фабрично оборудван с обезопасителен
колан, но ищецът не го е бил поставил и с това е допринесъл за вредите. Прави и
възражение за прекомерност на претендирания общ размер на обезщетение спрямо
икономическата и социална действителност в страната.
По отношение
на иска за претендирано обезщетение за забавено плащане посочва, че датата от
която се дължи е 18.07.2019г, на която пред него от ищеца е била предявена
претенция,
окомплектована с всички
необходими за
разглеждането ѝ документи.
Оспорва претенцията за заплащане на
имуществени вреди – разходи за лечение, тъй като от представените касови бонове
не може да се установи за какво са извършени разходите и дали те са свързани
именно с вредите от процесното ПТП.
Съобразно заявените от страните
факти с изготвения по делото проект за доклад съдът на първо място прие, че е
неоснователно възражението на ответника за недопустимост на предявения иск за обезвреда на неимуществени вреди,
поради разлика в заявения пред него размер и този по исковата молба, тъй като
разпоредбата на чл.380, ал.1 от КЗ предпоставя предявяването на претенция към
застрахователя като условие за допустимост на последващ иск пред съда, но не
изисква идентичност между двете претенции. По делото няма спор, че претенцията
за заплащане на обезщетения до застрахователното дружество е била предявена на 18.07.2019г а и тя не е удовлетворена, което преви исковете
допустими.
Съдът прие по делото заверен препис от влязло в сила Решение по НАХД № 3068/2019г, което е задължително за него
на основание чл.300 от ГПК относно извършеното деяние, неговата противоправност
и виновността на дееца и поради това съдът указа на страните, че тези обстоятелства не се нуждаят от доказване. В приключилото наказателно
производство не е бил изследван, не е бил предмет на произнасяне от страна на
съда механизмът на настъпване
на произшествието, нито е изследван въпросът какво е участието на всеки един от
водачите при настъпване на ПТП, поради което съдът указа на страните, че тези
обстоятелства ще са предмет на разглеждане и произнасяне в настоящия спор и
разпредели доказателствената тежест между тях с проекта си за доклад. Страните не спорят по
отношение наличието на валидно сключената застраховка „Гражданска отговорност”
за лекия автомобил, причинил ПТП, от което
произтича
отговорността на ответника.
В резултат от преживяното
пътнотранспортно произшествие ищецът
твърди за него да са настъпили посочените в исковата молба увреждания, които са
установени с влязлото в сила решение в наказателноадминистративния процес,
както се установяват и от изслушаните и приети по делото медицинска експертиза
и първоначална и повторна автотехнически експертизи. Нараняванията и конкретно
непълното счупване на долен десен крайник е наложило оперативно лечение и
рехабилитации, като поради възникнали усложнения ищецът се е наложило да
претъпри общо четири операции от настъпването на ПТП 28.04.2017г до началото на м. януари 2018г,
всички съпроводени с интензивни болки, особено след оперативна интервенция и
невъзможност за ищеца да се движи, още по-малко да е в състояние да полага
труд, тъй като професията му е международен шофор. Всички тези обстоятелства се
установяват и от приетите по делото писмени медицински документи – болнични
листове, епикризи, решения на ЛКК и ТЕЛК, от подробните показания на
разпитаната като свидетел негова майка, с която живеят в едно домакинство, а
също и от приетата по делото медицинска експертиза. Последната посочва, че след
инцидента ищецът е бил в отпуск по болест с разрешение на ЛКК и ТЕЛК комисии с
прекъсвания общо 340 дни. При извършения му личен преглед на 27.05.2020г вещото
лице е установило, че ищецът се движи с накуцвания, налице е оток в долната
част на десния крак и болка, която е налице и при натоварване на крака. От
вещото лице е констатирало настъпило усложнение при проведеното лечение –
развила се е болестта на Зукер, което е локална остеопороза, характеризираща се
с постоянни отоци – тази болест се лекува бавно и поради това лечението
продължава и към момента на извършения личен преглед. С оглед последната
констатация вещото лице дава обяснения в съдебно заседание, че представените от
ищеца писмени доказателства за извършени медицински разходи са във връзка с
лечението, като такава вещото лице посочва, че не може да установи за касови
бонове, в които не са посочени конкретните видове закупени лекарства. Съдът
намира, че тъй като всички претендирани като заплатени от ищеца суми са за
консумативи и лекарства в периода на възстановяването му, то е налице връзката
им с претърпените увреждания и искът за имуществени вреди следва да бъде уважен
в пълен размер.
Тежкият процес на възстановяване
е установен и от показанията на майката на ищеца, която е полагала ежедневни
грижи за своя син, без той да е в състояние да се обгрижва сам и който поради непрекъснатите
болки и липсата на осезаемо възстановяване се е изнервил, не можел да спи,
чувствал се непълноценен, в тежест на своето семейство, което не можел да
издържа, а единствените му доходи били от обезщетението за временна
нетрудоспособност, без да може да разчита на подкрепата на други свои близки,
освен неговата майка, които били починали. Всички това довело и до прекратяване
на брака на ищеца със съпругата му, което се установява и от приетото по делото
съдебно решение на РС - Пловдив, като вторият изслушан свидетел по делото,
съсед на ищеца и неговата майка дават показания, че съпругата му е напуснала
семейното жилище преди той да се възстанови, като е оставила при него и двете
им деца. Грижи за тях се е наложило да полага тяхната баба и майка на ищеца,
което той е преживавал още по - тежко. За целия период на лечението е било
необходимо да се търси помощ, включително такава е оказвал и изслушания
свидетел А.Т., за да може да бъде свалян от апартамента до входа на блока и
превозван от майка си с автомобил. След това ищецът е започнал работа, за да
осигурява доходи за семейството си, макар кракът му да е продължавал да се подува
и да го боли и това е състоянието му и към момента на извършения личен преглед,
повече от 3 години след катастрофата.
При така установеното, съдът
намира, че получените от ищеца увреждания са засегнали изцяло живота му, както
като физическа активност и възможност за полагане на труд, с претърпяни силни
по интензитет и не еднократни болки, които продължават и понастоящем. Изцяло е
променен и личният живот и психичното му здраве, като ищецът е преживал силни
притеснения, възприемайки за себе си като бреме за близките си, още повече предвид
невъзможността да осигурява на двете си деца доходи, без да може да разчита на
помощ на друг, освен на своята майка, която по нейни показания получава месечна
пенсия от 220лв с добавка от 50лв наследствена пенсия от съпруга ѝ. Като
последица от уврежданията на ищеца е и прекратяването на брака със съпругата
му. Ето защо съдът намира, че са налице изключителни обстоятелства по преживяните
от ищеца вреди от уврежданията му, както в
чисто физиологичен, така и в психо-емоционален аспект, които изцяло, необратимо
са променили живота му и това е състоянието му и понастоящем. За справедливото обезщетяване
на всички преживяни болки и страдания съдът намира,
че следва да определи обезщетение в
размер на исковата
претенция от 60 000лв. В този смисъл е и налице и
постановено Решение № 151 от 2.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 2629/2015 г., I т.
о., ТК.
При определяне на крайния размер
на обезщетение съдът следва да обсъди и направеното от ответника възражение за
съпричиняване от страна на ищеца, който е управлявал автомобила си без поставен
предпазен колан. За изследване на това възражение по делото са приети
първоначална и повторна автотехнически експертизи. От последната, която като
изследвани обстоятелства и изводи допълва първоначалната, се установява, че
ищецът се е движил по път с предимство като е управлявал автомобила си с около
52 – 53 км/ч, без да има пряка видимост към лек автомобил „Мазда Примаси“,
който се е движил с около 44 км/ч, без водачът му да се съобрази с пътен знак
Б2 – Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство! и да спре, а е продължил
движението си, от което е последвал удара с автомобила на ищеца. Лекият
автомобил „Мазда Примаси“ е станал видим за ищеца 1,1 секунда преди удара, без
той да е имал техническа възможност да го предотврати, предприемайки аварийно
спиране. Настъпилият удар е бил челен за ищеца, поради което от вещото лице се
прави извод, че движението на тялото му под въздействието на инерционните сили
е било напред и наляво и в този момент десният крак се удря във волана на
автомобила, като дори да е поставен предпазен колан той не предпазва крайниците
на тялото от съприкосновение с интериорни елементи от купето на автомобила. Пак
предвид установената от вещото лице динамика на удара заключава, че при
непоставен от ищеца предпазен колан тялото му би било отхвърлено напред и
наляво спрямо салона на автомобила като последва удар в предна ляма колонка с
настъпване на черепно-мозъчна травма, вътрешни разкъсвания и други, които не се
установява да са получени от ищеца.
При така установеното съдът
намира, че при управлението на своя автомобил ищецът е бил с поставен предпазен
колан, не е разполагал с техническа възможност да предприеме аварийно спиране и
избегне удара. Следователно от него не са извършени нарушения на правилата за движение,
с които той да е допринесъл за настъпването на получените от него увреждания и
последвалите ги вреди и възражението на ответника в обратния смисъл е
неоснователно. Ето защо определеният от съда размер на обезщетение за
настъпилите неимуществени вреди не следва да бъде намалян при условията на
чл.51, ал.2 от ЗЗД, каквито по делото не се доказа да са налице.
По
отношение на иска за заплащане от ответника на лихви за забава, съдът намира,
че отговорността му възниква по силата на чл. 429, ал.3 от КЗ, съгласно който застрахователят заплаща само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. По делото се установи, че ищецът
е предявил претенция
за обезщетяване, окомплектована с всички необходими документи, на 18.07.2019г,
като застрахователят дължи произнасяне до 15 работни дни, т.е до 08.08.2019г,
след която дата е изпаднал в забава. Следователно по отношение на иска за
обезщетяване на неимуществени вреди ответникът дължи лихва за забава от
09.08.2019г и така следва да бъде присъдена, а за предхождащия датата исков
период, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
На
основание чл.78 от ГПК ищецът има право на разноски – дължимо адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл.38 от ЗА и в размер на основание чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – 2374,12лв, дължимо от ответинка на пълномощника му.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът застраховател следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ПОС държавна такса в размер на 2458,83лв и разноски за експертизи в размер на 506,20лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС"" АД – гр. София, ЕИК ********* да заплати на П.А.Р., ЕГН ********** *** следните
суми: обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 60000лв, ведно със
законната лихва, начиная от 09.08.2019г до окончателното изплащане, изразяващи
се в претърпени болки и страдания следствие на получена средна телесна повреда
- разкъсно-контузна рана на дясното коляно с непълно счупване на горния край на
голямопищялната кост и разкъсване на съединително-тъканната връзка на капачката
на долен десен крайник, както и преживян стрес, депресия, загуба на
семейството, притеснения за за това, че не може да се грижи за себе си и за
двете си непълнолетни деца; сумата общо от 1470,61лв,
ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска 12.11.2019г
до окончателното ѝ изплащане, представляваща имуществени вреди от
заплатени разходи по проведеното лечение на получените увреждания, като всички
вреди са следствие от претърпяно от ищеца на 28.04.2017г ПТП на пътна връзка на
надлез „Родопи” в гр. Пловдив, причинено виновно от В.С.К., при управление на
л.а. „Мазда” с рег.№ ****, установено с Решение №1115 от 11.06.2019г по НАХД №
3068/2019г по описа на РС – Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на лихва за забавено плащане на главницата от 60 000лв за
периода от 06.06.2017г до 08.08.2019г включително, като неоснователен.
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ
ИНС"" АД – гр. София, ЕИК ********* да заплати на адв. Г.К.Т., ЕГН ********** ***, като пълномощник на П.А.Р.,
ЕГН ********** *** сумата от 2374,12лв – дължимо възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА за
адвокатска защита пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ
ИНС"" АД – гр. София, ЕИК ********* да заплати по
сметка на ОС – Пловдив сумите от 2458,83лв - дължима държавна такса за разглеждане на делото и 506,20лв - разноски за експертизи.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред АС - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: