О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 260766 /15,12,2020
г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав, в закрито заседание на
15,12,2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА НЕДЯЛКА
СВИРКОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова в. ч. гр. д. № 2455/2020 г. и прие
следното:
Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********; против
Разпореждане № 59849/31,08,2020 г., постановено по ч. гр. д. № 10697/2020 г. на
РС Пловдив, ХIХ гр. състав, с което е отхвърлено заявление с вх. № 50031/25,08,2020 г.
от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично
вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник Б.В.М. с ЕГН **********. Жалбоподателят
твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и иска да се отмени
първоинстанционното разпореждане и да се разпореди издаване на исканата със
заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
срещу длъжника.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено следното:
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. №
50031/25,08,2020 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София,
ЕИК *********; за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
срещу Б.В.М. с ЕГН **********; за вземания, дължими на основание Договор за
потребителски кредит № 163505/02,03,2017 г. между длъжника и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“
АД, които дружеството-заявител е придобило въз основа на договор за цесия от
19,07,2019 г., както следва: главница в
размер на 507,47 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от
предявяване на заявлението; договорна лихва за периода от 01,04,2017 г. до 30,06,2017
г. в размер на 31,62 лв.; обезщетение за
забава за периода от 19,07,2019 г. до
12,03,2020 г. в размер на 33,34 лв..
С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението като е приел, че
е налице обоснована вероятност вземанията да се
основават на неравноправни клаузи.
Настоящата инстанция споделя този извод по следните съображения:
Доколкото претенциите се основават на договор за паричен заем,
предоставен от търговец, длъжникът има качеството потребител по см. на ЗЗП.
Поради това заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за
наличие на неравноправни клаузи в договора.
Въззивният съд приема за правилен извода за евентуална неравноправност
на уговорките за възнаградителна лихва (претендирана за периода от
01,04,2017 г. до 30,06,2017 г. в размер на 31,62 лв.), по следните съображения:
В договора за потребителски кредит е посочено, че годишният лихвен
процент е фиксиран на 41%, а ГПР е 49,66%. В договора за кредит не е посочена
методиката на определяне на ГПР. Доколкото по делото липсват данни, относно
риска за заемодателя вземането му да остане неудовлетворено, както и с оглед на
обстоятелството, че в настоящото производство не могат да се събират
доказателства в този смисъл, съдът не е в състояние да прецени дали размерът на
така определения фиксиран годишен лихвен процент е необосновано завишен, респ. дали
е в съответствие с добросъвестността и добрите нрави. В този смисъл и с оглед
нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, а именно, че всяка клауза уговорена във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, съществува вероятност уговорката за дължимата по договора
възнаградителна лихва да е неравноправна.
Според заявлението, длъжникът е заплатил една или повече от дължимите
вноски. В рамките на заповедното производство не би могло да се провери каква
част от заплатените суми е отнесена като погашения по главницата и каква – като
заплащане на договорна лихва, за която се допуска да е неравноправна.
Следователно в настоящото производство не би могло да се приеме, че цялата
претендирана със заявлението главница е дължима, поради което заявлението
следва да се отхвърли изцяло.
До тези изводи е достигнал и РС като е отхвърлил заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Затова съдът приема обжалваното разпореждане за
законосъобразно и
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 59849/31,08,2020 г., постановено по ч. гр. д. №
10697/2020 г. на РС Пловдив, ХIХ гр. състав, с което е отхвърлено заявление с
вх. № 50031/25,08,2020 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********; за издаване
на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник Б.В.М.
с ЕГН **********.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: