Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 29 /17.01.2023 година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на дванадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в открито заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Христо Христов
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Нели Стоянова
секретар В.Т.
прокурор Христо Колев
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 2080/2022 година
Производството
е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Д.А.К.
с ЕГН ********** ***, против решение № 1001/28.10.2022 година по н.а.х.д. № 2892/2022
година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърден електронен фиш серия К
№ 5430044, издаден от ОД – Бургас на МВР (ЕФ).
С НП, на К., за нарушение на
чл. 21 ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на
основание чл. 182 ал. 1 т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 400 лева.
Касаторът оспорва решението с
твърдения, че същото е необосновано. Твърди, чрез процесуален представител, че РС
не е отчел обстоятелството, че към датата и часа на извършване на нарушението К.
е присъствала на учебни занятия – втора смяна в гимназиален курс, за което е представено
надлежно доказателство – извадка от електронен дневник на училището. Заявява,
че ако лицето, посочено като нарушител докаже, че не е управлявало автомобила в
часа и на датата, описани в ЕФ, фишът следва да бъде отменен, защото
наказващият орган следва да докаже извършването на нарушението, „а не
гражданинът да доказва своята невинност“.
Иска се отмяна на решението и
на ЕФ.
Ответникът не изразява
становище по жалбата.
Прокурорът пледира
неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
С ЕФ К. е наказана за това, че
на 05.11.2021 година, в 17:10 часа, на път първи клас Е-773, км 491, в посока
от квартал Ветрен към КПП-1 Бургас, в района на бензиностанция „Ромпетрол“, при
разрешена скорост в участъка от 90 км/ч (въведена със знак В-26), е управлявала
със скорост 122 км/ч лек автомобил с регистрационен № А 0500 КК в нарушение на
чл. 21 ал. 2 от ЗДвП. Нарушението е засечено със система „MultiRadar SD 580” № 00209D32D4F9.
За да постанови решението си,
съдът е преценил, че нарушението е надлежно описано, като ясно са отразени
дата, място и час, както и доказателствата, които го потвърждават. Обосновал е
извод за съставомерност на констатираното деяние и правилно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицето, на соченото основание, с
налагане на наказанията, предвидени в съответната санкционна разпоредба.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Възраженията на касатора са
неоснователни. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на РС, довели до
потвърждаване на ЕФ, като приема, че са спазени всички предпоставки за неговото
издаване.
Фактическата обстановка е
изяснена напълно. Изложени са логични и еднопосочни съображения защо съдът
приема, че извършването на нарушението е доказано. Фактите са съпоставени с
приложимото материално право и е направен обоснован извод за отговорността на К., във връзка с извършеното нарушение.
В административнонаказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения, които РС е следвало да
обсъди, а не го е сторил.
Едва в хода на процеса пред РС
К. твърди, че на датата и в часа на заснемане на автомобила се е намирала в
учебно заведение, т.е. не е била водач, следователно не може да бъде
санкционирана. Тя, обаче, не е използвала възможността на чл. 189 ал. 5 от ЗДвП, за да обори законовата презумпция, че е управлявала МПС към този момент
(включително не е посочила и лице като действителния водач в жалбата си до РС),
поради което напълно законосъобразно спрямо нея са възникнали правните
последици по чл. 188 от ЗДвП.
Само за пълнота на
изложението, настоящият състав отчита, че доказателството, несвоевременно представено от процесуалния представител на
жалбоподателя, след приключване на съдебното следствие в заседанието на РС – извлечение от електронния дневник на
училището – не удостоверява, че К. е присъствала в учебните часове. То
удостоверява единствено, че на 05.11.2021 година не са отбелязани отсъствия на Д.К. от учебните занятия в ПГРЕ „Г.
С. Раковски“ – Бургас, факт с други правни последици от твърдените в
касационната жалба.
Предвид събраните по делото
доказателства, се установява съставомерност на констатираното нарушение, тъй
като автомобилът е заснет при движение със скорост над разрешената от
стационарно разположено автоматизирано техническо средство. Изготвената снимка
и прилежащото детайлно увеличение на регистрационния номер на МПС дават
възможност то да бъде идентифицирано по несъмнен начин. Съответно, след като К.
не е посочила, че трето лице е управлявало автомобила в деня на нарушението,
законосъобразно е била наказана.
С оглед изложеното и на
основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, решението на РС
следва да бъде оставено в сила.
Затова, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1001/28.10.2022 година по н.а.х.д. № 2892/2022
година на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: