Решение по дело №939/2020 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е 

 

   №  ...................../ ................ 2020 г.   гр. Варна

                       

                                    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Втори касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

           

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ЙОВА ПРОДАНОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ :  ГЕРГАНА СТОЯНОВА

                                                                                     ДИМИТЪР МИХОВ

 

при секретаря Наталия Зирковска  и с участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията Йова Проданова касационно административно - наказателно дело № 939 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взепредвид:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Ф.Н.А. ЕГН **********, със съдебен адрес ***, партер, кантора 1, чрез адв.С.С. против Решение № 75 от 20.01.2020 година, постановено по н.а.х.д. № 3839/2019 година на Районен съд Варна, ХХІХ състав.

С частна жалба Областна дирекция на МВР Варна е оспорила Разпореждане на районния съд от 03.02.2020 година, с което е отказано произнасяне по искане за присъждане на разноски в полза на страната, с искане то да бъде отменено и делото върнато на районния съд за произнасяне. В евентуалност е предявено искане за постановяване на решение, с което да бъде присъдено исканото възнаграждение.

Решението е оспорено от жалбоподателя Ф.А. с твърдения за допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според жалбоподателя въззивният съд не е съобразил факта, че Заповед за налагане на принудителна административна мярка от 14.11.2018 г., с която е било отнето свидетелството за управление на МПС, е била връчена на лицето на 01.04.2019 г., т.е, след установяване на нарушението на 25.03.2019 г., обстоятелство, което изключва знанието му за отнетата правоспособност към деня на деянието. Наличието на съществени процесуални нарушения е обосновано с оплакването, че във въззивната инстанция не е призован и разпитан допуснатия свидетел – М.А., не са призовани актосъставителя и свидетеля по акта. Искането е решението на районния съд да бъде отменено, както и потвърденото с нето наказателно постановление. Претендират се съдебни разноски. 

Ответната страна - Областна дирекция на МВР Варна не e изразила становище по жалбата на Ф.А..

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на Ф.А. по съображения, че изгубването на правоспособност е настъпило по силата на закона на основание чл.157, ал.4 от ЗДвП, като връчването на заповедта за налагане на ПАМ е ирелевантно за съставомерността на деянието.

Касационният състав, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.218 АПК, за да се произнесе, взе предвид:

С решението от 20.01.2020 година районният съд потвърждава Наказателно постановление № 19-0442-000381/16.05.2019 г. на началник сектор към ОД на МВР Варна, с което на Ф.Н.А. за нарушение на чл.150 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер 200 лв.

Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд приема за установено, че на 25.03.2019 г. жалбоподателя А. се е движил в с.Приселци с лек автомобил с рег.№****** без да притежава СУМПС – неправоспособен, след отнемане на всички контролни точки, за което е съставен Акт за установяване на административно нарушение, след което е издадено оспореното наказателно постановление. 

При извършената служебна проверка относно компетентността на издателя на наказателното постановление и спазването на процесуалните правила в производството, въззивният съд преценява, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешнитеработи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, при съобразяване на разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН относно индивидуализацията на нарушителя, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го установяват.

Като съобразява задължението, което вменява разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да бъде управлявано от правоспособен водач и събраните доказателства,  въззивният съд приема, че СУМПС на Ф. А. е било отнето, отнети са му били и всички контролни точки, той е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП. Издадената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка от 14.11.2018 г., е била обжалвана и е влязла в сила на 02.12.2019 г. с постановяване на решение от Административен съд – Бургас. Вземайки предвид и нормата на чл.172, ал.6 от ЗДвП, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, районният съд приема за категорично установено извършването на нарушението по чл.150 ЗДвП.

В решението са изложени съображения за правилно индивидуализиране на наложеното наказание, при съобразяване на доказателствата за множество други нарушения на ЗДвП от А.. Обсъдено и прието за неприложимо е квалифицирането на деянието като маловажен случай.

Касационният състав намира оспореното решение за постановено при съобразяване на процесуалния и материален закон.

Неоснователни са оплакванията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички доказателства и възражения на касатора. Въззивният съд е събрал и оценил относимите към спора  доказателства. По делото са събрани като доказателства показанията на актосъставителя М.А.А., разпитан като свидетел в съдебно заседание на 07.11.2019 година, чиито показания изцяло съответстват на останалите доказателства по делото. 

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-002941 от 14.11.2018 г. на началник група към ОД на МВР – Бургас е издадена на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, поради отнемане на всички контролни точки на водача, потвърждаващи валидността на СУМПС. Заповедта е връчена на адресата на 01.04.2019 г., но оспореното наказателно постановление от 16.05.2019 г. е издадено на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Посочената разпоредба предвижда наказание глоба от 100 до 300 лв. за лице, което управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Категорично доказателствата по делото установяват в конкретния случай, че загубването на правоспособност  е осъществено по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Съгласно  чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. При тази редакция на нормата юридическият факт, който води до загубване на правоспособност е отнемането на всички контролни точки. С настъпването на факта на отнемането на контролните точки се проявяват предвидените в закона последици – водачът губи придобитата правоспособност и за него възниква задължението да върне свидетелството за правоуправление в съответната служба на МВР. Издаването на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е последица на неизпълнението на задължението му, възникнало на основание чл.157, ал.4 от ЗДвП, поради което, както тя, така и съобщението за нея са правноирелевантни за съставомерността на процесното нарушение.

В касационната жалба е посочено като касационно основание за отмяна на въззивното решение неговата необоснованост. Касационно основание необоснованост  не може да бъде обсъждано в настоящото производство, предвид специалната норма на чл.63, ал.1 от ЗАНН, препращаща към разпоредбата на  чл.348, ал.1 от НПК.

При изложените съображения касационната жалба е неоснователна, поради което решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

По отношение на Разпореждането на районния съд от 03.02.2020 година, с което е отказал произнасяне на искането за присъждане на разноски, съдът преценява следното:

Разпореждането е мотивирано от районния съд с липсата на изрична правна уредба на института – допълване на решение, в ЗАНН и НПК, като е изразено становище, че искането следва да бъде разгледано по реда на възизвното обжалване.

Съдът намира разпореждането за постановено в нарушение на закона.

С изменението и допълнението на Закона за административните нарушения и наказания ДВ бр.94/2019 година, новата ал.3 на чл.63 от ЗАНН урежда правото на страните във въззивното производство за  присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Тази нова разпоредба въвежда като приложими в производството пред районния съд наред с процесуалните правила на НПК и процесуални правила на АПК в случаите, като е предявено искане за присъждане на разноски. Възможността за допълване на решението е изрично уредена в нормата на чл.176 от АПК, по силата на препращащата разпоредба на чл.144 АПК съответно приложение могат да намерят и процесуални правила на Гражданския процесуален кодекс.

Предвид изложените съображения разпореждането на районния съд  от 03.02.2020 година следва да бъде отменено и делото върнато на същия състав на съда за провеждане на производство и произнасяне по искането за присъждане на разноски.

Водим от горното, съдът

 

                                       Р    Е    Ш    И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 75 от 20.01.2020 година, постановено по н.а.х.д. № 3839/2019 година на Районен съд Варна, ХХІХ състав.

 

ОТМЕНЯ Разпореждането от 03.02.2020 година на Варненския районен съд по а.н.х.д.№ 3839/2019 година, с което е отказано произнасяне на искането на Областна дирекция на МВР Варна за присъждане на разноски по делото.

 

ВРЪЩА делото на същия съд за продъжаване на съдо производствените действия и произнасяне на искането.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: