Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260074 / 10.9.2020г. 10.09.2020г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На тридесет и първи август Година
2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Теодора Тодорова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №01386 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от С.М.М., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 2160,00лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.10.2003г.- 30.04.2009г.,, сумата от 1243,21лв., представляваща лихва за забава за периода 30.11.2003г.- 23.11.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 04.12.2009г.- до окончателното изплащане на вземането, сумата от 172,10лв., представляваща направени по делото разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№07026/2009г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№***. на ЧСИ С. Д.. Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “Топлофикация- Перник”АД не е подал отговор.
В съдебно заседание ответникът “Топлофикация- Перник”АД е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че са предприети изпълнителни действия, в резултат на които давността е прекъсвана многократно.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по съществото на спора.
По основателността:
От фактическа страна се установява, че по ч.г.д.№07026/2009г. на ПРС е издадена заповед за
изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 30.06.2010г., с
който ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 2160,00лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.10.2003г.-
30.04.2009г., сумата от 1243,21лв., представляваща лихва за забава за периода
30.11.2003г.- 23.11.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението- 04.12.2009г.- до окончателното изплащане
на вземането, сумата от 172,10лв., представляваща направени по делото разноски.
Въз основа на процесния
изпълнителен лист и по молба на
ответника от 30.12.2010г. е образувано изп.д.№***. на ЧСИ С. Д., като в молбата
са посочени конкретни изпълнителни способи за пристъпване към принудително
изпълнение. По изпълнителното дело са извършвани множество справки, но не са
предприемани същинески изпълнителни действия.
С протоколно определение
от с.з. на ПРС от 31.08.2020г. ПРС е обявил като безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните, че по изп.д.№***. на ЧСИ С. Д. не са събирани парични
суми от длъжника, нито такива са изплащани на взискателя.
Предвид
гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено следното от
правна страна:
Съгласно
чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната
незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
По аргумент от
разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и
влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва
стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта
на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за
изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и
обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти,
несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в
сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и
са изключени от съдебна проверка. Съгласно константната съдебна практика на ВКС
при всички хипотези на чл. 41 ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в
сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение, всяко възражение на
длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено
с нов иск, извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК.
Предвид гореизложеното
и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК, правнорелевантни в настоящото производство са
само фактите, които са настъпили след 30.06.2010г., когато
е влязла в сила заповедта за изпълнение и е издаден
изпълнителен лист. Именно от този момент започва да тече срокът на новата
погасителна давност относно вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в
издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111 б. "в" от Закона за задълже-нията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. "в" от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва само с изпълнителна сила. Единствено в случаите, когато има постановено решение по установителен иск по чл.415, респ. чл.422 ГПК, се формира сила на пресъдено нещо относно съществуване на вземането и само в този случай е приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Такова решение в случая няма. Правните последици на заповедта за изпълнение не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Влязлата в сила заповед за изпълнение не се приравнява на влязло в сила съдебно решение, поради което и за новата погасителна давност се прилагат правилата на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида на вземането. При снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в заповедното производство за вземането не се поражда сила на пресъдено нещо, поради което не се променя давностният срок, с изтичането на който то се погасява. Аргумент за това намира и в ППВС 2 / 29.09.1977год. по гр.дело № 1 /77 год., което към настоящия момент не е загубило сила. Според разясненията, дадени в ППВС № 2 /1977год., т.2 на отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл.303 и слeдв. от ГПК подлежат само тези съдебни актове, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани и срещу които не е предвиден друг ред за защита /напр. необжалваемите и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения, прекратителни определения при отказ от иск, съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправните въпроси, са приравнени по правни последици на влезли в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред/. Заповедите за изпълнение не са сред посочените категория актове. Те са постановени в заповедното производство, съставляващо част от изпълнителното, не решават материалноправен спор по същество, а процесуалноправният ред на защита на длъжника е предвиден в чл.414 от ГПК, чл.423 от ГПК и чл. 424 от ГПК, поради което не се ползват със сила на пресъдено нещо, нито се приравняват по правни последици на влезлите в сила решения. Следователно макар и установени с влязла в сила заповед за изпълнение, вземанията на “Топлофикация - Перник” АД не губят характера си на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. “в” от ЗЗД и ще се погасяват със специалната тригодишна давност. Новата давност по смисъла на чл.117, ал.2 от ЗЗД е всякога петгодишна само в отношенията между участващите в исковото производство лица, за които със сила на пресъдено нещо е установено съществуването на определено право или вземане. В този смисъл са Решение № 1771/10.07.2018г. по гр. дело № 2108/2018г. по описа на САС, Решение от 11.10.2018г. на СГС по гр. дело № 10267/2017г., Решение №149/07.05.2019г. по възз.гр.д.№113/2019г. на ПОС.
Последното изпълнително действие по изп.д.№***. на ЧСИ С. Д. е извършено 30.12.2010г., когато взискателят е подал молба за образуване на изпълнително производство, в която са посочени конкретни изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение. Към този момент е било в сила Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, съгласно което давност не тече по време на висящо изпълнително производство. Отмяната на тълкуването на Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС в частта, съгласно която давност не тече по време на висящо изпълнително производство, е извършено с т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Тази отмяна обаче има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т.е.от 26.06.2015г. (в този смисъл Решение № 170/17.09.2018г. по гр. дело № 2382/2017г. ГК, IV г.о. на ВКС).
Междувременно обаче по изп.д.№***. на ЧСИ С. Д. е прекратено по право на 30.12.2012г., поради това и от този момент е започнала да тече тригодишната давност за процесните вземания, която е изтекла на 30.12.2015г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че процесните вземания са погасени поради изтекла погасителна давност.
Предвид гореизложеното съдът намира, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Ищецът претендира да му бъдат заплатени и направените по делото разноски в размер на 613,13лв., от които сумата от 136,13лв. за държавна такса, сумата от 3,00лв. за преводна такса, сумата от 24,00лв. за прилагане на копие от изпълнително дело и сумата от 450,00лв. за адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на делото следва да му бъдат присъдени.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от С.М.М., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2160,00лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.10.2003г.- 30.04.2009г., сумата от 1243,21лв., представляваща лихва за забава за периода 30.11.2003г.- 23.11.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 04.12.2009г.- до окончателното изплащане на вземането, сумата от 172,10лв., представляваща направени по делото разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№07026/2009г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№***. на ЧСИ С. Д., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, да заплати на С.М.М., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 613,13лв., от които сумата от 136,13лв. за държавна такса, сумата от 3,00лв. за преводна такса, сумата от 24,00лв. за прилагане на копие от изпълнително дело и сумата от 450,00лв. за адвокатско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: