Решение по дело №254/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 219,  ал. 1 и чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.

Образувано по жалба на Г.Н.Г. ***, действащ чрез пълномощника си * Л.Я., против Изричен отказ на Кмета на Община Враца, обективиран в писмо  рег. № 9400-0-2300/3/ от 15.03.2024 г. по молба с вх. № 94000-2300/2/ от 29.02.2024 г. с правно основание чл. 192, ал. 2 от ЗУТ.

Изложени са доводи, че жалбоподателят, в качеството му на собственик на УПИ II /имот с идентификатор 12259.1026.152/, който към настоящия момент фигурира в плана на *** като УПИ VI – 152, ***, е необходимо учредяване на право на преминаване през имот с идентификатор 12259.1026.161, съставляващ УПИ VII – 153, кв. 25, като правото на преминаване е в северозападната част на имота, между сграда 12259.1026.161.1 и имот 12259.1026.152.

Поддържа се, че собственикът на съседния имот 12259.1026.161 е изградил ограда на същия, с която достъпът с автомобил до подхода, рампата и подземният етаж на сградата с идентификатор 12259.1026.152.1 е невъзможно да бъде осъществен. Такъв достъп е необходим с цел осигуряване функционирането на обекта в сградата като ситничарска работилница – цех за производство на закуски.

Претендират се разноските по производството

Ответната страна – Кмета на Община Враца, редовно призован, представител не се явява и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на оспорване АА и от лице с правен интерес.

По делото са събрани писмени доказателства. Допусната е и е изслушана от съда СТЕ, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда. Приложени са към делото адм. Дело № 131/2023 г. и адм. Дело № 525/2023 г. по описа на АдмС – Враца.

С определение № 748/12.04.2024 г., постановено по настоящето дело е оставена без разглеждане настоящата жалба и е прекратено производството по делото. Цитираното определение е отменено с Определение № 7333/13.06.2024 г., постановено по адм. Дело № 5564/2024 г. по описа на ВАС и делото е върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизвадствените действия.

С молба вх. № 94000-12374/14.09.2022 г. Г.Г. ***, на основание  чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, да издаде заповед, с която да учреди в негова полза, в качеството му на собственик на УПИ II /имот с идентификатор 12259.1026.152/, който към настоящия момент фигурира в плана на *** като УПИ VI – 152, ***, право на преминаване през имот с идентификатор 12259.1026.161, съставляващ УПИ VII – 153, ***, като правото на преминаване е в северозападната част на имота, между сграда 12259.1026.161.1 и имот 12259.1026.152.

Не е спорно по делото, че по това искане липсва произнасяне от страна на кмета на Община Враца в срока по чл. 57, ал. 5 от АПК, който е изтекъл на 14.10.2022 г. /петък/. Доколкото не се установявя в срок до 28.10.2022 г., включително, във връзка с тази молба да е оспорен мълчалив отказ на кмета на Община Враца, то към датата 29.10.2022 г. е налице влязъл в сила мълчалив отказ на кмета на Община Враца по молба вх. № 94000-12374/14.09.2022 г.

С последващата молба вх. № 9400-0-2344/20.02.2023 г. е поискал отново от кмета на Община Враца да издаде заповед по  чл. 192, ал. 2 от ЗУТ. Видно от съдържанието на двете молби, същите са идентични по предмет, страни и правно основание, без да са посочени нови факти или искания в молбата от 20.02.2023 г.

С молба вх. № 94000-12374/14.09.2023 г. жалбоподателят е сезирал за пореден път Кмета на Община Враца със същото искане с правно основание чл. 192, ал. 2 от ЗУТ - за издаване на заповед, с която се учреди право на преминаване през чужд имот.

С определение № 166/31.03.2023 г., постановено по адм. дело № 131/2023 г. на АдмС – Враца е оставена без разглеждане жалбата на Г.Н.Г. ***, действащ чрез пълномощника си * Л.Я., против Мълчалив отказ на Кмета на Община Враца да се произнесе по молба с вх. № 9400-0-2344/20.02.2023 г. с правно основание чл. 192, ал. 2 от ЗУТ и е прекратено производството по делото, по съображения за недопустимо административното производство, на основание  чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Цитираното определение е оставено в сила с Определение № 5039/07.06.2023 г., постановено по адм. дело № 5337/2023 г. на ВАС.

С определение № 585/11.10.2023 г., постановено по адм. дело № 525/2023 г. по описа на АдмС – Враца е оставена без разглеждане жалба/искане по чл. 256,ал. 1 от АПК  срещу  бездействие на Общинската администрация и на Кмета на Община Враца по молба вх. № 94000-12374 от 14.09.2022 г. и молба вх. № 9400-0-2344 от 20.02.2023 г. от Г.Н.Г. *** и е прекратено производството по делото. Определение № 585/11.10.2023 г., постановено по адм. дело № 525/2023 г. по описа на АдмС – Враца е оставено в сила с Определение № 226/10.01.2024 г., постановено по адм. дело № 11394/2023 г. по описа на ВАС.

С поредна молба вх. № 94000-2300/1/ от 20.02.2024 г. отново е поискано издаването на заповед за учредяване право на преминаване. С писмо рег. № 94000-2300 /1/ от 21.02.2024 г. жалбоподателя е уведомен, че искането му е неоснователно.

Заявлението на жалбоподателя обективирано в молба с вх. № 94000-2300/2/ от 29.02.2024 г. до Кмета на Община Враца е с идентично искане като предходните четири.

С оспореното в настоящето производство писмо рег. № 9400-0-2300/3/ от 15.03.2024 г., Кмета на Община Враца е уведомил жалбоподателя, във връзка с негова молба с вх. № 94000-2300/2/ от 29.02.2024 г., че искането му за издаване на заповед за право на преминаване през чужд имот е неоснователно и не следва да бъде удовлетворено. В цитираното писмо са обективирани констатациите на нарочна комисия, съдържащи се в Констативен протокол № 24/07.03.2024 г., а именно, че УПИ VI – 152, *** има два изхода: към улица с идентификатор 12259.1026.232 лицето е 8 метра и към улица с идентификатор 12259.1026.141, лицето е 26,90 метра.

Съгласно заключението на вещото лице, собственият на жалбоподателя имот идентификатор 12259.1026.152. е ситуиран и разположен c излаз на две улици: от югоизток към *** с лице от 8,06 метра към прилежащата улица и от северозапад към вътрешноквартална улица с лице 26,90 метра. В западната част на имота е реализирана двуетажна сграда със сутерен (подземен етаж), с идентификатор 12259.1026.152.1 по КККР на ***. Сградата е със смесено предназначение и обособени самостоятелни обекти: на първи етаж – търговски обект – „кафе-сладкарница“; на втори етаж – обособен жилищен обект; в сутерена на сградата, на кота -2,60 метра е разположен обект със стопанско предназначение – „ситничарска работилница“, състояща се от работно и складови помещение, с отделен вход от югоизточната фасада на сградата. Достъпът до обект със стопанско предназначение – „ситничарска работилница“ се осъществява пешеходно от първото ниво на сградата, през вътрешния двор и транспортно, посредством изградена бетонова рампа през двора на имота към прилежащата от югоизток ***.

Според вещото лице, спрямо фактическото разположение и местоположението на обекта „ситничарска работилница“, рампата осигурява единствената възможност за достъп с колички, палетни колички или други транспортни средства, като оградата по вътрешната граница на ПИ с идентификатор 12259.1026.152. и ПИ с идентификатор 12259.1026.161 попада върху съществуващата рампа и чрез нея се ограничава транспортният достъп до обекта „ситничарска работилница“, находящ се в сутерена на сграда12259.1026.152.1.

Заключението на експерта е, че фактическото положение на имота – ограничен подход и теренни особености в ПИ с идентификатор 12259.1026.152. (наличие на голяма разлика във височината на терена при входа на обект „ситничарска работилница“ в южната му част и към прилежащата*** и височината на терена при входа на обекта в подземния етаж) неговото местоположение и ориентация спрямо границите на имота, както и съществуващото застрояване, разположението на сградите, за достъп до обект „ситничарска работилница“ и ползването му по предназначение, друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

В случая обжалваното писмо съдържа изричен отказ да бъде уважено направеното от Г.Н.Г. искане за издаване на заповед по реда на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ за учредяване на право на преминаване през чужд поземлен имот - ПИ с идентификатор 12259.1026.161, собственост на „Н.– **“ ЕООД, като с него се приключва образуваното по заявление с вх. № 94000-2300/2/ от 29.02.2024 г. административно производство. Очевидно е, че предметното съдържание и характера на правните последици на обективираното в писмо рег. № 9400-0-2300/3/ от 15.03.2024 г. на Кмета на община Враца волеизявление, засягат непосредствено правата и законните интереси на жалбоподателя. В този смисъл оспореният акт по своята правна същност представлява индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал. 1 от АПК.

С оглед на гореизложеното съдът приема че оспорването, като направено от легитимирани лица с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореният отказ да бъде издадена заповед по реда на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, обективиран в писмо рег. № 9400-0-2300/3/ от 15.03.2024 г., е постановен от материално и териториално компетентен орган - кмета на община Враца, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ.

Обжалваният административен акт е в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган за липса кумулативното наличие на материалноправните предпоставки, регламентирани в чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, за да бъде принудително учредено по административен ред право на преминаване през чужд поземлен имот. В този смисъл при постановяване на обжалвания акт съдът приема за спазени изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК.

Отказът е направен и при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 192, ал. 1 от ЗУТ право на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите. По силата на ал. 2, когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината.

Издаването на заповед за учредяване право на преминаване през чужд/и поземлен/и имоти по реда на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, става при кумулативното наличие на следните предпоставки: да не е осигурен достъп до поземления имот, който се обслужва от учреденото право на преминаване; такъв достъп да не може да се осигури при друго техническо решение, с оглед явната икономическа нецелесъобразност на последното; и да не е постигнато съгласие между собствениците на обслужващия/те и на обслужвания имоти.

Съгласно чл. 170, ал. 2 от АПК, когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. Правилата за тежестта на доказване са обърнати и административният орган не дължи установяване на съществуването на фактическите основания за издаване на акта и изпълнението на законовите изисквания за това, а оспорващият следва да докаже наличието на условията за издаване на поискания акт. По делото не се установява от оспорващия наличието на всички предпоставки по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ за учредяване от кмета на общината на право на преминаване по заявлението на жалбоподателя, които предпоставки следва да съществуват кумулативно.

В настоящия случай е налице само едно от предвидените от закона положителни и отрицателни условия в полза на имота на жалбоподателя да бъде издадена заповед за учредяване право на преминаване през чужд поземлен имот и това е липсата на съгласие между жалбоподателя и собственика на обслужващия имот. Собствения на жалбоподателя поземлен имот е ситуиран и разположен c излаз на две улици: от югоизток към *** с лице от 8,06 метра към прилежащата улица и от северозапад към вътрешноквартална улица с лице 26,90 метра.

След като е налице достъп до имота на оспорващия не следва да се учредява друго право на преминаване през чужд имот, в какъвто смисъл е и трайната практика на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 8800 от 15.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1933/2024 г., II о., Решение № 17482 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4999/2019 г., II о.,  и др.

Наличието на лице към улица в размер по-голям от минималния нормативно установен предполага възможност за достъп до разположените в имота сгради откъм улицата. Невъзможността за влизането с автомобил до подземният етаж на сградата с идентификатор 12259.1026.152.1, находяща се в имота не може да обоснове липса на достъп до имота и необходимост от учредяване на право на преминаване през чужд имот. Намесата на административния орган по реда на  чл. 192, ал. 2 от ЗУТ е допустима само при липса на друг подходящ начин за достъп до господстващия имот, както и икономическа нецелесъобразност на друго техническо решение, както правилно приема и решаващият съд. В случая е налице начин за автомобилен и пешеходен достъп до имота на заявителя чрез улицата, към която има лице и това изключва учредяването на право на преминаване през чужд имот по административен ред.

Независимо от изхода на спора разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Н.Г. *** против Изричен отказ на Кмета на Община Враца, обективиран в писмо  рег. № 9400-0-2300/3/ от 15.03.2024 г. по молба с вх. № 94000-2300/2/ от 29.02.2024 г. с правно основание чл. 192, ал. 2 от ЗУТ.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.