Решение по дело №16304/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2457
Дата: 1 юли 2022 г.
Съдия: Веселина Иванова Няголова
Дело: 20211110216304
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2457
гр. София, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110216304 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № Р-10-814 от 01.11.2021 година
заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност” е наложил на „К.К.Л.” АД, с ЕИК **********
имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/лева на осн. чл.221, ал.8,
т.3 от ЗППЦК за извършено нарушение по чл.100о¹, ал.2, вр. чл.100т, ал.4, вр.
ал.1 от ЗППЦК.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало
санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за
отмяна.
В жалбата се излагат оплаквания, че процесното наказателно
постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон
и нарушения на процесуалните правила. На първо място се изтъква, че при
съставянето на АУАН е допуснато нарушение на чл.40, ал.1 ЗАНН, т.к не е
участвал надлежно овластен представител на дружеството, като се оспорва
обема на представителната власт на служителя К.. На следващо място се
излагат аргументи за неправилно приложени на материалния закон,
доколкото се изтъква, че дружеството изготвя и представя тримесечни
финансови отчети, съгласно разпоредбата на чл.100о¹, ал.7 ЗППЦК, а не
уведомления за финансово състояние, предвид на което с непредставянето на
същото е нарушена именно посочената разпоредба, за която чл.221, ал.1, т.3
ЗППЦК предвижда нарочна санкция, а не нормата на чл.100о¹, ал.2, вр.
1
чл.100т, ал.4, вр. ал.1 от ЗППЦК, посочена от наказващия орган. В
заключение се излагат смекчаващи отговорността обстоятелства и се
претендира за маловажност на случая.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от юрисконсулт Цв., който моли за отмяна на наказателното постановление
по съображенията, изложените в жалбата, като акцентира върху липсата на
надлежно упълномощаване на лицето, участвало при съставяне на АУАН като
представител на дружеството. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована, се
представлява от юрисконсулт Г., която моли наказателното постановление да
бъде потвърдено изцяло, изтъква, че дори при съставянето на АУАН да е
допуснато нарушение на процесуалните правила, то същото не е от
категорията на съществените, доколкото по никакъв начин не е ограничило
правото на защита на санкционирания субект, т.к. на дружеството е надлежно
изпратена покана за съставяне на АУАН. В противовес на твърденията за
маловажност на случая се посочва, че задължението е изпълнено едва след
съставянето на акта. В допълнение са представени подробни писмени
бележки. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено
следното:
Жалбоподателят „К.К.Л.” АД, ЕИК **********, е търговско дружество
със седалище в гр. София, което се представлява от изпълнителния директор
– П.С.ДЖ.Л..
Търговско дружество „К.К.Л.” АД било вписано като публично
дружество, емитент на ценни книжа в регистъра на публичните дружество и
други емитенти на ценни книжа, воден от КФН на основание чл.30, ал.1, т.3
от ЗКФН. С оглед на това дружеството е адресат на разпоредбите на ЗППЦК,
в частност изискването за разкриване на регулирана информация съгласно
глава Шеста „а“, раздел II от ЗППЦК, като разкриването се осъществя чрез
представяне на информация пред обществеността, а по силата на изричната
разпоредба на чл.100т, ал.4 ЗПППЦК и пред Комисията за финансов надзор
по определен с нарочна наредба ред. Съгласно чл.100о¹, ал.1 от ЗППЦК част
от регулираната информация, която дружеството следва да разкрива, е
уведомление за финансовото си състояние за първо, трето и четвърто
тримесечие, а срокът за представяне на данните до 30 дни от приключване на
съответния период.
При извършена проверка от страна на свидетеля К.Д.- главен експерт в
КФН, управление „Надзор на инвестиционната дейност“, било установено, че
дружеството жалбоподател не е изпълнило посоченото задължение за първия
период на 2021г., като не е представило в КФН, уведомление за финансовото
2
си състояние за първо тримесечие на 2021г. в 30-дневен срок от изтичане на
периода, а именно до 05.05.2021г.(след отчитане на почивните и празнични
дни). Уведомлението било депозирано в КФН чрез електронната платформа
комисията на 27.05.2021г.
Същевременно с писмо изх. № РГ-05-1488-7/18.05.2021г., изпратено на
електронната поща на дружеството, до същото била изпратена покана за
съставяне на АУАН във връзка с констатирания пропуск.(пункт III от
писмото).
В тази връзка с АУАН Р-06-464/31.05.2021г. съставен от свидетеля К.Д.
главен експерт в управление „Надзор на инвестиционната дейност” на КФН,
на „К.К.Л.” АД било повдигнато административно-наказателно обвинение за
това, че в качеството си на публично дружество не е представило на КФН
уведомление за финансовото си състояние за първото тримесечие на 2021г. в
предвидения за това срок, а именно до 05.05.2021г. квалифицирано от
актосъставителя като нарушение на чл.100о¹, ал.1, вр. чл. 100т, ал.4, вр. ал.1
от ЗППЦК.
Актът би съставен с участието на М.Б.- представител на дружеството,
легитимирал се с изрично пълномощно за представителство пред КФН, с
нотариална заверка на подписа.
Въз основа на акта било издадено наказателно постановление (НП) № Р-
10-814 от 01.11.2021 година заместник-председателя на КФН, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност” е наложил на „К.К.Л.” АД,
с ЕИК ********** имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/лева на
осн. чл.221, ал.8, т.3 от ЗППЦК за извършено нарушение по чл.100о¹, ал.2, вр.
чл.100т, ал.4, вр. ал.1 от ЗППЦК.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетелите К.Д., както и на приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН № Р-06-464/31.05.2021 година,
наказателно постановление (НП) № Р-10-814 от 01.11.2021 година, Писмо
изх. № РГ-05-1488-7/18.05.2021г. Заповед за компетентност на
актосъставителя, известие за доставяне, пълномощно с нотариална заверка на
подписа, извлечение от партидата на дружеството в регистъра на КФН.
Съдът кредитира в пълна степен, показанията на свидетелката Д., като ги
намира за последователни, логични и непротиворечиви, като освен това
същите в пълна степен съответстват на приобщените по делото писмени
доказателства. От разказа на свидетелката се установява последователността
на предприетите от КФН действия спрямо поднадзорното дружеството,
резултата от проверката и последващите действия на дружеството.
Настоящият съдебен състав кредитира напълно изброените по-горе писмени
доказателства, същите по несъмнен начин установяват факти, включени в
предмета на доказване по делото. Съдът ги възприема в цялост като същите
са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката
им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
3
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните
изводи от правна страна:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от
легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок,
и срещу акт, подлежащ на обжалване, като разгледана по същество се явява
неоснователна в искането за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на АУАН № Р-06-464/31.05.2021 година, който е съставен от компетентен
орган- главен експерт в управление „Надзор на инвестиционната дейност”
при КФН, определен със Заповед № 3-61 от 17.03.2021г. на зам. председателя
на КФН, управление „Надзор на инвестиционната дейност”, в рамките на
материалната и териториална компетентност на последния. Въз основа на
посочения акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното НП, което също е издадено от териториално и материално
компетентен орган, съгласно чл.222, ал.1 ЗППЦК- заместник председател на
КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“. Нито
при съставянето на АУАН, нито на НП са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила свързани с тяхното съдържание и реквизити, като
същите отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН, съдържат
пълно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и съответна на фактите правна квалификация.
Спазени са процесуалните срокове и специфичните изисквания по
съставяне и връчване на актовете. Актът за установяване на административно
нарушение, както и останалите документи, е връчен на надлежно
упълномощен представител на дружеството- М.Б.. Съдът намира за
неоснователно оплакването на жалбоподателя за допусната при съставяне на
АУАН нарушение на чл.40, ал.1 ЗАНН, в частност на изискването за участие
на нарушителя в процедурата по съставяне на акта. В процедурата
дружеството е било надлежно представлявано от пълномощник, с приложено
по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа. Видно от
съдържанието на същото, в него изрично е включено осъществяване на
представителство пред Комисията за финансов надзор, при това именно по
въпросите свързани с публичното предлагане на ценни книжа, като изрично е
посочено, че на пълномощника се дава пасивна представителна власт за
получаване на всякакви документи, издадени в тази връзка. Предвид на това
съдът намира, че с участието на пълномощника М.Б. при съставяне на акта, е
изпълнено изискването на чл.40, ал.1 ЗАНН и не се констатира процесуално
нарушение, което да обуславя отмяна на наказателното постановление.
В хода на административно-наказателното производство на
дружеството- жалбоподател „К.К.Л.“ АД е било повдигнато
административно-наказателно обвинение за извършено нарушение на
чл.100о¹ ал.1, вр. чл.100т, ал.4 от ЗППЦК- неизпълнение на изискванията за
4
публично разкриване на информация чрез представяне пред КФН на
уведомление за финансовото състояние на дружеството за първото
тримесечие на 2021г. в предвидения за това срок. Възприетата от
актосъставителя фактическа обстановка, отразена и от наказващия орган
съответства на установеното от настоящия съдебен състав, при което
нарушението също се явява установено по безспорен начин.
Търговско дружество „К.К.Л.” АД, е регистрирано като публично
дружество, емитент на ценни книжа, в регистъра на Комисията за финансов
надзор и като такова се явява адресат на отчетните задължения на публичните
дружества и обект на контрола упражнявана от КФН. В тази връзка и
съгласно чл. 100т, ал.4 вр. чл.100о¹, ал.1 от ЗППЦК, дружеството било
задължено да представи в КФН посоченото уведомление в срок до 30 дни,
който за първото тримесечие на 2021г., при зачитане на почивните и
празнични дни изтича на 05.05.2021г. Респективно като не е изпълнило
задължението в посочения срок, дружеството е осъществило състава на
вмененото му административно нарушение, в деня следващ деня, в който е
изтекъл дадения от КФН срок, а именно -06.05.2021г.
С оглед на това правилно е ангажирана административната отговорност
на дружеството за допуснато нарушение на изискването за разкриване на
регулирана информация чрез представянето й пред КФН, което правилно е
определено като нарушение на чл.100о¹, ал.1, вр. чл.100т. ал.4 ЗППЦК, за
извършено нарушение в съответствие с нормата на чл.221,ал.8,т.3 от ЗППЦК,
препращаща към чл.221, ал.1, т.3 ЗППЦК, която предвижда отговорност за
нарушения на чл.100о¹. Доколкото нарушението е извършено от юридическо
лице, не е необходимо обсъждане на субективната страна.
Съгласно чл.221, ал.8, т.3 на юридическите лица, за посоченото
нарушение се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лева.
Санкцията, наложена на „К.К.Л.” АД е определена в минимален размер, като
предвид правомощията на съда в настоящото производство следва единствено
да бъде отбелязано, че същата е законосъобразна.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за неправилно
приложение на материалния закон, респективно квалифициране на
извършеното като нарушение на чл.100о¹, ал.7, вр. ал.1, вр. чл.100т, ал.4
ЗППЦК, с аргумента, че дружеството-жалбоподател по правило изпълнява
задълженията си разкриване на регулирана информация като представя пред
обществеността и КФН финансов отчет за дейността си. Съгласно цитираната
разпоредба на чл.100о¹, ал.7 ЗППЦК, представянето на финансов отчет за
същите тримесечни периоди, освобождава емитентите от задълженията по чл.
чл.100о¹, ал.1-6 ЗППЦК, включително задължението по чл. 100о¹, ал.1
ЗППЦК за разкриване на регулирана информация чрез изготвяне и
представяне на. уведомление за финансовото състояние. В настоящия случай
обаче няма данни, а и не се твърди своевременно да е представен финансов
отчет, за да се възползва дружеството от изключението на чл.100о¹, ал.7
ЗППЦК и да се освободи от задълженията по чл. чл.100о¹, ал.1-6 ЗППЦК. При
5
това с изтичане на срока по чл.100о¹, ал.1, вр. чл.100т, ал.4 ЗППЦК
нарушението изразяващо се в неизпълнение на изискването за представяне на
уведомление за финансово състояние се явява довършено, като последващото
представяне на заместващия документ- финансов отчет за първо тримесечие
(също депозиран със закъснение от почти един месец), не санира пропуска, и
не води до изключване на отговорността.
На следващо място, неоснователен е доводът, че извършеното
нарушение следва да се определи като маловажен случай по смисъла на чл.28
ЗАНН, доколкото не разкрива каквито и да е особености, в сравнение с
обичайните случаи на нарушения от този вид, които да снижават
обществената му опасност. Следва да се има предвид, че задължението за
разкриване на регулирана информация е въведено с цел гарантиране
интересите на инвеститорите и на възможността за осъществяване на
регулярен контрол от страна на Комисията за финансов надзор, като същото
произтича не само от вътрешното право- ЗППЦК, но и от редица Регламенти
на ЕС. В случая извършеното нарушение е застрашило обществените
отношения, чието регулиране е основна задача на ЗППЦК съгласно чл. 1, ал. 2
от същия, а именно - осигуряване защита на инвеститорите в ценни книжа,
включително чрез създаване на условия за повишаване на тяхната
информираност за капиталовия пазар, създаване на условия за развитието на
справедлив, открит и ефективен капиталов пазар, както и поддържане на
стабилността и на общественото доверие в капиталовия пазар. Наред с това
следва да се отчита и периода на закъснението, който не може да се определи
като незначителен, както и обстоятелството, че задължението е изпълнено
едва след иницииране на производството по административно наказване с
изпращане на покана за съставяне на АУАН.
Ето защо с оглед изложените фактически и правни доводи,
жалбата се явява неоснователна и процесното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като съответно на материалния и процесуалния
закон.
Предвид изхода на делото и доколкото се констатира основание за
налагане на имуществената санкция, респективно не се установи
основателност на искането за отмяна, с което се обжалва наказателното
постановление, следва да бъде уважено и направеното на основание чл.63д,
ал.4 от ЗАНН искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Основанието за това е нормата на чл.144 АПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК и даденото
в тази връзка задължително тълкуване на върховната съдебна инстанция в
полза присъждането на възнаграждение определено според правилата на
Наредбата за заплащане на правната помощ, в случай на представителство на
административен орган от страна на юрисконсулт. В настоящото
производство, въззиваемата страна- КФН е била представлявана от надлежно
упълномощен за това юрисконсулт, като съдът намери, че справедливият
размер на възнаграждението, преценен в рамките указани на чл.27е Наредбата
6
за заплащането на правната помощ, относим именно към защита в
производства по ЗАНН е 80 лева, доколкото по делото е проведени едно
съдебно заседание, разпитан е един свидетел и не са представяни
допълнителни доказателства. Същото съобразно искането следва да бъде
присъдено в полза на КФН, като първостепенен разпоредител с бюджетни
средства.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № Р-10-814 от
01.11.2021 година заместник-председателя на КФН, ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност” е наложил на „К.К.Л.” АД, с ЕИК
********** имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/лева на осн.
чл.221, ал.8, т.3 от ЗППЦК за извършено нарушение по чл.100о¹, ал.2, вр.
чл.100т, ал.4, вр. ал.1 от ЗППЦК.
ОСЪЖДА „К.К.Л.” АД, с ЕИК ********** да заплати на КФН сумата от
80/осемдесет/ лева, съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна
жалба по реда на АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7