Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 21.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Д. Димитров от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия Хр. Димитрова КАНД № 292 по описа за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „В.и к.- Ш.“ ООД, ***, депозирана срещу
Решение № 71/23.08.2019г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД
№ 90/2019г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № 24/22.03.2019г., издадено от директора на РИОСВ, гр. Шумен, с
което на „В.и к.- Ш.“ ООД, за нарушение по чл.48, ал.4 от Закона за водите /ЗВ/,
във вр. с чл.38, ал.3 от Наредба №2/08.06.2011г. за издаване на разрешителни за
заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните
емисионни ограничения за точкови източници на замърсяване, и на основание
чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 1000
/хиляда/ лева.
Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност
на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния
закон и процесуалните правила. Твърди, че неправилно е била ангажирана
отговорността му, тъй като ВиК операторът стопанисва канализационна система без
изградена ПСОВ и същият не е титуляр на издаденото разрешение, а такъв се явява
Община Смядово. С оглед на това отправя искане за отмяна на съдебния акт и на
потвърденото с него постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно и
своевременно призован, се представлява от главен юрисконсулт Д.К., която
заявява, че поддържа касационната жалба и искането за отмяна на съдебното
решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответната страна, РИОСВ
– Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт Е.Г., която
поддържа становището за законосъобразност на решението на районния съд.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На Община Смядово от
Басейнова дирекция – Черноморски район е издадено Разрешително за ползване на
воден обект № 2314 0027/13.07.2012г., изм. с Решение №1052/12.02.2013г. и продължено
с Решение №138/23.12.2016г. със срок на действие 31.12.2018г., за заустване на
отпадъчни води за експлоатация на канализационната система на град Смядово в р.
Селска река.
Битово-фекалните и
производствените отпадъчни води от гр. Смядово се отвеждат и заустват в
р.Селска река, поречие р.Камчия, водно тяло „река Брестова и притоци“.
Пречиствателна станция за отпадъчни води /ПСОВ/ не е изградена и въведена в
експлоатация, като няма и монтирано измервателно устройство за количествата
зауствани отпадъчни води.
Въз основа на договор от
08.03.2016г. по чл.198п от ЗВ, сключен с „Асоциация по ВиК на обособената
територия, обслужвана от “Водоснабдяване и канализация-Шумен” ООД, дружеството
- жалбоподател стопанисва, поддържа и експлоатира водоснабдителната и
канализационна система на град Смядово.
На 13.11.2018г.
служители на РИОСВ – Шумен извършили проверка на канализационната мрежа на
гр.Смядово и взели водни проби от точка за мониторинг на отпадъчни води с два
протокола за вземане на извадка от води от същата дата, като след извършените
изпитвания с два протокола от изпитване от 20.11.2018г. и от 06.12.2018г. било
констатирано превишение на индивидуалните емисионни ограничения, заложени като
условие в разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни
води в повърхностни водни обекти по показатели: азот амониев и азот нитритен.
След получаване на протоколите от изпитване на отпадъчните води и
констатираните отклонения и превишения на заложените в издаденото разрешително
индивидуални емисионни ограничения, бил съставен Констативен протокол №
ЛС-69-1/21.12.2018 година.
Въз основа на същите, на
18.01.2018г. П.С.- старши експерт в направление „Опазване на водите“, Дирекция „Контрол
на околната среда“ при РИОСВ – Шумен, съставила Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № ПС-02/21.12.2018г. на дружеството, за това,
че на 13.11.2018г., в качеството си на оператор на канализационна системата
система на гр. Смядово е допуснал заустване на отпадъчни води в повърхностен
воден обект, в несъответствие със заложените индивидуални емисионни ограничения
в издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни
води. Деянието било квалифицирано като нарушаващо чл.48, ал.4 от Закона за
водите във вр. с чл.38, ал.3 от Наредба №2 от 8.06.2011г. за издаване на
разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на
индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване.
Въз основа на така
съставения акт било издадено и процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдебният състав
посочил, че вмененото на дружеството нарушение е правилно квалифицирано от
административно наказващия орган, съответно правилно отговорността на дружеството
е ангажирана на основание чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ. Съобразявайки наличните
доказателства, предходната инстанция заключила, че юридическото лице е водоползвател,
който не е титуляр на разрешителни и е В и К оператор по смисъла на чл.2 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, като в
това си качество, съгласно правилото на чл.48, ал.4 от ЗВ е било длъжно да
пречиства и зауства отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с
издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни
води за съответната канализационна система. Според съда, това не било сторено,
за което свиделства и установеното превишение на индивидуалните емисионни
ограничения, заложени като условие в разрешителното за ползване на воден обект
за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти по показатели
относно три вида вещества. Поради това районният съд потвърдил оспорения пред
него санкционен акт.
Решаващият извод на
районния съд за доказаност на приписаното на дружеството неизпълнение не се
споделя от касационната инстанция. По категоричен начин се установява, че дружеството
е водоползвател, който не е титуляр на разрешителни и е оператор по смисъла на
чл.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, с
произтичащите от това задължения за него, визирани в Закона за водите. Не се
спори също, че на Община Смядово от
Басейнова дирекция за управление *** издадено Разрешително за ползване на воден
обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 2314
0027/13.07.2012г., изм. с Решение № 1052/12.02.2013г. и продължено с Решение № 138/23.12.2016г.
със срок на действие 31.12.2018г., за заустване на отпадъчни води за
експлоатация на канализационната система на град Смядово в р.Селска река при определени
индивидуални емисионни ограничения и сроковете за тяхното достигане. Установено
е по категоричен начин, че към датата на проверката не е изградена и въведена в
експлоатация ПСОВ от страна на Община Смядово.
По делото е приложен и
сключения договор от 08.03.2016г. между санкционираното дружество и „Асоциация
по ВиК“ на обособена територия, с който на касатора било възложено да
стопанисва, поддържа и експлоатира водоснабдителната и канализационна система
на град Смядово. В договора, изготвен на основание чл. 198п от Закона за
водите, е посочено, че касаторът ще осъществява за срока на неговото действие
предоставяне на услугите в Обособената територия, като по смисъла на договора
понятието „услуги“ включва комплекс от дейности, в това число и задължение по
пречистване и отвеждане на отпадъчни води. Това задължение кореспондира и с
поведението, което разпоредбата на чл.48, ал.4 от ЗВ изисква от
водоползвателите, които не са титуляри на разрешителни и са ВиК оператори по
смисъла на чл.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги. Именно за неправомерно заустване на отпадъчни води в повърхностен воден
обект, извършено в несъответствие със заложените индивидуални емисионни
ограничения в издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване
на отпадъчни води е била ангажирана отговорността на юридическото лице.
При това положение, касационната
инстанция счита, че принципно правилните съображения на контролните органи, в
случая не могат да обосноват извод за законосъобразност на процесното НП и на
наложената на касатора имуществена санкция, доколкото той е бил в обективна
невъзможност да изпълни вмененото му задължение. Нарушението, което му се приписва,
се изразява в противоправно заустване на отпадъчни води в повърхностен воден
обект, в несъответствие със заложените индивидуални ограничения в издаденото
разрешително. По категоричен начин по делото е установено, че в гр. Смядово не
е изградена пречиствателна станция, като адресат на това задължение е общината,
която членува в АВиК /обстоятелство, което се установява и от служебно
извършената справка в сайта Асоциация по В.и канализация на обособената
територия, обслужвана от „ВиК Шумен“ ООД/. С Асоциацията дружеството е сключило
и договора от 08.03.2016г. Следва да се отбележи, че съгласно т.3.6, б. „г“,
операторът не следва да носи отговорност за изпълнение на условията по
разрешителните, в случаите, когато изпълнението на тези условия е свързано с
извършване на определени инвестиции, възложени на АВиК или на неин член,
какъвто несъмнено е и Община Смядово, чието е и задължението по изграждане на
пречиствателна станция. Именно от изпълнението на това задължение е поставена в
зависимост и възможността на дружеството да съблюдава заложените в издадените
разрешителни индивидуални емисионни ограничения и да не допуска заустване на отпадъчни
води, доколкото по делото не се установява друг способ за съблюдаването на
стойностите им. АНО, носещ доказателствената тежест по установяване на
съставомерните признаци на соченото от него правонарушение, не представя
доказателства за наличие на друг метод за изпълнение на задължението от страна
от санкционираното лице. Наличието на такъв не е упоменато и в констативно-съобразителната
част на НП, а и не се сочи от разпитаните в хода на въззивното производство
служители на РИОСВ.
При това положение и
след като съобрази спецификите на конкретния казус, касационната инстанция
намира, че неправилно в случая е била ангажирана отговорността на „В.и к.- Ш.“
ООД, ***, като от дружеството е изискано поведение, което, при прочит на
приложените по делото доказателства, настоящият състав намира за обективно
неизпълнимо. Това налага съдебното решение, предмет на касационен контрол, да
бъде отменено, като по изложените мотиви следва да бъде отменено и процесното
наказателно постановление.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 71/23.08.2019г. на Районен
съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 90/2019г. по описа на съда и
вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 24/22.03.2019г.,
издадено от директора на РИОСВ, гр.Шумен, с което на „Водоснабдяване и к.- Ш.“
ООД, за нарушение по чл.48, ал.4 от Закона за водите, във вр. с чл.38, ал.3 от
Наредба №2/08.06.2011г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни
води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения за
точкови източници на замърсяване, и на основание чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 21.11.2019 г.