О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№……............…./……............….2020г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в
закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и
четвърти април през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ
ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши
съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело
№ 851 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 415/21.01.2020 г., депозирана от М.И.М., ЕГН ********** и С.Т.М., ЕГН **********
и двамата с адрес: ***, действащи чрез адв. М.В., против Решение №
241/06.12.2019 г., постановено по гр. д. № 1490 по описа за 2018 г. на
РС-Девня, ГО, с което е отхвърлен предявеният на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК установителен иск за приемане за установено по отношение на Т.С.Т., ЕГН **********
и Г.В.Т., ЕГН ********** ***, че въззивниците са собственици на 55 /петдесет и пет/ квадратни метра от дворно място,
съставляващо парцел IX -241 /девет римско двеста четиридесет и едно/ с площ от
910 /деветстотин и десет/ квадратни метра, включено в УПИ IX-241 /девет римско
двеста четиридесет и едно/, целият с площ от 965 /деветстотин шестдесет и пет/
квадратни метра в квартал 47 /четиридесет и седем/ по плана на с. Брестак, общ.
Вълчи дол от 1973 г., отбелязани с червен цвят на приложената към молба от
30.01.2019 г. скица на л. 21 от делото, приподписана от съда и представляваща
неразделна част от решението и на построените в тях гараж със застроена площ от
26 /двадесет и шест/ квадратни метра и стопанска постройка с площ от 14
/четиринадесет/ квадратни метра.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 1890/05.03.2020 г. от въззиваемите Т.Т. и Г.Т., действащи чрез адв. Г.М..
І.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е
редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл.
261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията
на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния
съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
Въз
въззивната жалба
се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният съдебен акт е постановен в
нарушение на материалния и процесуален закон. Твърди се, че приетите за
установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по
делото доказателствен материал. Навежда се, че праводателят на въззиниците е
прехвърлил правото на собственост върху 965 кв. м., включени в УПИ IX-241,
целия с площ от 965 кв. м. по плана на с. Брестак, общ. Вълчи дол. Твърди се,
че за процесните сгради не е издавано разрешение за строеж или удостоверение за
търпимост. Излага се, че при подаване на декларацията за обстоятелствена
проверка не е спазена процедурата по чл. 34, ал. 3 от АПК от Община Вълчи дол.
Поддържа се, че към датата на издаване на констативния нотариален акт от 2018
г. не са били налице нито един от двата елемента на давностното владение. По
делото е установено по несъмнен начин, че ползването и владението на процесните
недвижими имоти никога не са били необезпокоявани, като в подкрепа на това са и
жалбите, които Т.Т. *** дол и до РП-Девня. Въззивниците твърдят, че от деня на
закупуване на имота – 30.11.2016 г. същите го ползват и владеят, като са
отблъснали ползването на процесните постройки и идеални части от недвижимия
имот на Т.Т., като същият не е можел да упражнява фактическа власт върху
вещите. Поддържа се още, че процесните сгради са придобити на основание чл. 92
от ЗС, като разположени в процесния имот.
Моли се въззивния съд да отмени
атакувания съдебен акт и вместо него постанови ново решение, с което уважи исковата
претенция изцяло, доколкото същата е доказана.
В отговора на въззивната жалба се
твърди, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно, което обуславя неоснователността
на въззивната жалба. Моли се за оставянето и́ без уважение, потвърждаване
на първоинстанционното решение. Сочи се, че първоинстанционният съд задълбочено е анализирал
доказателствената съвкупност. Твърди се, че волята на праводателя на
въззиниците, който е разпитан и като свидетел пред РС-Варна, е била да
прехвърли правото на собственост единствено върху 910 кв. м. от УПИ IX-241,
целият с обща площ от 965 кв. м. Поддържа се, че спорните постройки са построени
от ответника Т. още около 1970 г. и съответно са негова собственост. Излага се,
че между трите УПИ-та няма материализирана граница, включително към настоящия
момент, което е установено от заключението на вещите лица по СТЕ, които са в
унисон и със свидетелските показания.
Страните не са обективирали доказателствени
искания пред настоящия съдебен състав.
Делото
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим
от горното, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 415/21.01.2020 г., депозирана от М.И.М., ЕГН ********** и С.Т.М., ЕГН **********
и двамата с адрес: ***, действащи чрез адв. М.В., против Решение № 241/06.12.2019
г., постановено по гр. д. № 1490 по описа за 2018 г. на РС-Девня, ГО.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 851/2020 г. на ОС-Варна за ..................................2020 г. от .....................часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от
постъпилия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.