Определение по дело №556/2016 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 513
Дата: 8 юни 2016 г.
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20161510100556
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2016

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                     Година                                Град

            VIІ

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                     състав

08.06.

 

            2016

 
 


на                                                                                   Година

 

закрито

 

Иван Димитров

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
      1.

 

 
       2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

Гражданско

 

     556

 

2016

 
 


                             дело №                           по описа за                           г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по подадена искова молба от И.Й.П., ЕГН **********, с адрес: *** А, чрез Адвокатско дружество „Георгиева и партньори", Булстат *********, представлявано от адвокат С.Е.С. - управител, съдебен адрес: ***, срещу „М.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Никола Малашевски” 9, представлявано от Й.К.М. - изпълнителен директор, с правно основание чл.200 КТ.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор.

В съответствие с чл.140, ал.3 от ГПК, съдът следва да насрочи делото в открито съдебно заседание, за което да призове страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК съдът съобщава на страните и проекта си за доклад по делото и ще ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че работи в ответното дружество от 28.02.2014 г. на длъжност „общ работник", а от 02.06.2014 г. бил преназначен на длъжност „машинен оператор изделия от бетон”.

На 07.10.2014 г. в изпълнение на трудовите си задължения, в производствения цех на работодателя в гр. Дупница, ул. „Никола Малашевски” № 9 ищецът управлявал автоматична линия за вадене на матрици за декоративни камъни. Около 7, 30 часа линията спряла и той предприел действия по отстраняване на неизправността, като започнал да почиства фотоклетките на машините - дейност, която обичайно се изпълнявала от работниците, които работят с посочения вид оборудване. При машина дистакер забелязал, че фотоклетката е разместена и при коригирането й движещата се част на дистакера се активирала и притиснала ръката му. В резултат на настъпилата злополука предмишницата на ищеца била премазана; бил транспортиран до ФСМП - гр. Дупница, а впоследствие хоспитализиран в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ" ЕАД за периода от 07.10.2015 г. до 24.10.2015 г. Поставената му диагноза е „смазване на други части на предмишницата" на лявата ръка. На 07.10.2015 г. бил подложен на оперативна интервенция, представляваща „присаждане на предмишница, китка или длан".

След проведеното болнично лечение и изписването продължил лечението си вкъщи, като в началото дори и при най-леки движения изпитвал силни болки и не можел да се обслужва с една ръка. Това налагало при него да има човек, който да му помага с обслужването на всекидневните му битови нужди, което създало редица неудобства за близките му.

Четири месеца след злополуката ищецът започнал постепенно да раздвижва предмишницата си, провел курс на рехабилитация през м.01.2015 г., но движенията в лявата му ръка не се подобрявали. Затова през м.04.2015 г. и м.06.2015 г. отново е провел курсове по рехабилитация. От 16.12.2015 г. до 23.12.2015 г. се лекувал в Специализирана болница за рехабилитация - Сапарева баня АД.

До момента подобрението в движението на лявата предмишница на ищеца е незначително и предвид наличието на трайни увреждания му е издадено ЕР от ТЕЛК от 02.12.2015 г., с което му е определена 52 % трайно намалена работоспособност. Според лекарските прогнози не съществува шанс ръката му да се възстанови и той ще остане инвалид за цял живот.

В резултат на преживяната трудова злополука, здравословното състояние на ищеца се влошава, което е дава отражение и на психиката му. Вследствие на изживения шок, през първите месеци пострадалият се оплаквал от безсъние, кошмари, чувствал се неудобно, че се налага да ангажира близките си с грижи по него. Изпитва панически страх, че ще остане инвалид и никога повече няма да е пълноценен човек. Ръката му е обезобразена - тя е деформирана и покрита с белези - това допълнително влошава и без това разрушената психика на ищеца.

Процесната злополука е призната за трудова с Разпореждане № 46/17.02.2015 г. на ТП на НОИ - гр. Кюстендил, което е обжалвано от ответника. Разпореждането е влязло в законна сила на 03.12.2015 г., след като е потвърдено с Решение № РД-12-12/17.03.2015 г. на Директора на ТП на НОИ, потвърдено с Решение № 92/14.07.2015 г., постановено но адм.д. № 106/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Кюстендил, което е потвърдено с Решение № 13070/03.12.2015 г., постановено по адм.д. № 11301/2015 г. по описа на ВАС, VI-то отд.

Искането е за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, настъпила на 07.10.2014 г., в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева) - предявен частично от общ размер на вредите 100 000 лв. (сто хиляди лева), ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на трудовата злополука (07.10.2014 г.) до окончателно плащане на дължимата сума. Претендират се и направените разноски по настоящото дело.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество, с който се изразява становище за неоснователност на иска. Твърди се, че на основание чл.201, ал.2 КТ отговорността на работодателя следва да се намали с 90 %, тъй като ищецът има основна вина за злополуката поради проявена груба небрежност: не е изключил машината чрез пуск-стоп бутона на таблото и без да настрои машината на ръчен режим и да информира прекия си ръководител и лицата по поддръжката предприел самоволни действия по отстраняване на повредата /такива не са му възлагани и не са част от трудовата му функция/ и навлязъл в забранена за достъп от работници зона; там коригирал изместена фотоклетка, с което активирал машината и движещата се част на дестакера притиснала лявата му ръка. Ищецът е преминал обучение по безопасност на труда, провеждан му е периодичен и извънреден инструктаж.

Оспорват се твърденията за липса на подобрения в здравословното състояние на ищеца, за необходимостта ищецът да бъде подпомаган в обслужването на ежедневните си нужди.

Твърди се изплащане на застрахователно обезщетение на ищеца и заплащане на суми от работодателя в общ размер на 1158, 94 лв. – за възстановяване на здравно-осигурителните права на ищеца, лекарства, транспорт, потребителска такса. Възразява се срещу завишения размер на претендираното обезщетение.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:

Предявен е иск с правно основание чл.200, ал.3 КТ.

Ответникът е направил възражение с правно основание чл.201, ал.2 КТ.

3. Общоизвестни и служебно известни на съда  факти, свързани с  предмета на спора - не са налице.

4. Права и обстоятелства, които се признават: Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е работил по трудов договор при ответника на длъжност „машинен оператор изделия от бетон”, че на 07.10.2014 г. той е пострадал вследствие на злополука по време на изпълнение на трудовите си задължения в ответното предприятие, в резултат на която е получил наранявания на лявата ръка.

5. Разпределение на доказателствената тежест:

На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях при условията на чл.153 ГПК.

Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът следва да докаже, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 200 КТ, а именно: наличие на трудово правоотношение между него и ответното дружество към момента на настъпване на злополуката; настъпилата злополука и нейния трудов характер; полученото в резултат на трудовата злополука травматично увреждане; размера на претърпените от него вреди.

Ответното дружество следва да докаже направените с отговора възражения.

Относно доказателствените искания:

Представените заедно с исковата молба и отговора писмени доказателства са относими и допустими, поради което събирането им ще бъде допуснато.

Основателно е искането на страните за допускане на събирането на гласни доказателства, което ще бъде уважено при условията на чл.159, ал.2 ГПК: - по един свидетел за установяване на обстоятелствата, при които е настъпила трудовата злополука и условията на работа по време на настъпването й /на ищеца – свидетелят Антон С. Димитров, ЕГН **********, при режим на призоваване с адрес: гр. Дупница, ул. Родопи № 20/; - един свидетел на ищеца при режим на довеждане за установяване на претърпените болки, страдания и неудобства; - един свидетел на ответника относно извършените плащания в полза на ищеца, включително за възстановяване на здравно-осигурителните му права, ежедневието и емоционалното състояние на ищеца преди и след злополуката.

Основателно е искането на ищеца за назначаване на съдебно-медицинска експертиза.

Неоснователно е искането на ищеца за назначаване на съдебно-психологична експертиза, предвид отдалечеността във времето на датата на инцидента, липсата на възможност за съпоставка на психичното му състояние преди и след инцидента, липсата на данни за проведено лечение във връзка с оплаквания за психични травми.

Основателно е искането на ответника за назначаване на съдебно-техническа експертиза.

На основание чл.186 ГПК следва да се изиска от ТП на НОИ - гр. Кюстендил копие от образуваната преписка относно трудовата злополука, за която е издадено Разпореждане № 46/17.02.2015 г.

На основание чл.140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА гр. дело № 556/2016 г. по описа на РС – Дупница за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.07.2016 г. от 10.00 ч., за когато да се призоват страните, с препис от настоящото определение.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

ДОПУСКА събиране на представените заедно с исковата молба и с отговора писмени доказателства.

ДОПУСКА до разпит: - по един свидетел за установяване на обстоятелствата, при които е настъпила трудовата злополука и условията на работа по време на настъпването й /на ищеца – свидетелят Антон С. Димитров, ЕГН **********, при режим на призоваване с адрес: гр. Дупница, ул. „Родопи” № 20/; - един свидетел на ищеца при режим на довеждане за установяване на претърпените болки, страдания и неудобства; - един свидетел на ответника относно извършените плащания в полза на ищеца, включително за възстановяване на здравно-осигурителните му права, ежедневието и емоционалното състояние на ищеца преди и след злополуката.

ИЗИСКВА на основание чл.186 ГПК от ТП на НОИ - гр. Кюстендил копие от образуваната преписка относно трудовата злополука, за която е издадено Разпореждане № 46/17.02.2015 г.

НАЗНАЧАВА съдебно-медицинска експертиза, изпълнима от вещото лице д-р В. Владимиров при депозит в размер на 200 лв., вносим от бюджета на съда, която да отговори на задачите, формулирани в исковата молба, след преглед на ищеца в присъствие на представител на ответника.

НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза при депозит в размер на 200 лв., вносим от ответника в едноседмичен срок от получаване на определението, изпълнима от вещото лице Емил Атанасов Георгиев, която да отговори на задачите, формулирани в писмения отговор.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на съдебно-психологична експертиза.

Препис от отговора да се връчи на ищеца.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: