Определение по дело №288/2020 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 260027
Дата: 20 август 2020 г.
Съдия: Кремена Иванова Краева
Дело: 20203400500288
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№260027

гр. Силистра, 20.08.2020г.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД - СИЛИСТРА, Гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев

ЧЛЕНОВЕ:Теодора Василева

Кремена Краева                  

                                                                                  

 

като разгледа докладваното от съдия Краева в. гр. д. № 288 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

 АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ  ЕАД, ЕИК *********  обжалва разпореждане №1040/05.06.2020г. по ч.гр.д. № 483/2020 на РС – Силистра, с което частично е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника С.Б.Х. *** за сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги от 14.06.2018 г. към  договор за заем CrediHome+ № 1192-00038365 от 14.06.2018 г., сключен между длъжника и “Микро Кредит“ АД, за периода от 26.07.2018 г. до 26.03.2019 г. в размер на 89,10 лв., обезщетение за забава върху тази сума за периода от 26.07.2018 г. до  30.01.2020 г. в размер на 28,80 лв., застрахователна премия по договор за допълнителни услуги в размер на 534,60 лв., законна лихва върху сумата по допълнителните услуги и застрахователната премия от 31.01.2020 г. до окончателното им плащане и върху главницата по заема за периода по чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, както и за разноски по делото за сумата над 13,08 лв. за държавна такса и над 25,04 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

 

Сочи, че в процесния случай е сключен договор за застраховка, престациите по който не са свързани с усвояването и управлението на кредита (чл. 10А, ал. 2 от ЗПК) и съгласно алинея 1 от цитираната разпоредба кредиторът може да събира такса за подобен вид допълнителни услуги, а разходите за тези услуги не представляват част от общите разходи по кредита и не следва да се отчитат при изчисляване на ГПР.

Искането е да се отмени обжалваното разпореждане и се разпореди да бъде издадена заповед за относно всички вземания на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ  ЕАД, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

 

Като взе предвид становището на жалбоподателя и материалите по делото, настоящият състав приема за установено следното:

 

Жалбата е редовна и допустима като подадена в срок, от легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на обжалване, като е заплатена дължимата държавна такса. Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

 

Производството по ч.гр.д. № 483/2020 на РС – Силистра №125/2020г.  е образувано по заявление на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ  ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника С.Б.Х. *** за сумата от 608,54 лв., представляваща главница по договор за заем CrediHome+ № 1192-00038365 от 14.06.2018 г., сключен между длъжника и “Микро Кредит“ АД, обезщетение за забава върху тази сума за периода от 26.07.2018 г. до  30.01.2020 г. в размер на 45,45 лв., сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги от 14.06.2018 г. за периода от 26.07.2018 г. до 26.03.2019 г. в размер на 89,10 лв., обезщетение за забава върху тази сума за периода от 26.07.2018 г. до  30.01.2020 г. в размер на 28,80 лв., застрахователна премия по договор за допълнителни услуги в размер на 534,60 лв., законна лихва върху главницата, сумата по допълнителните услуги и застрахователната премия от 31.01.2020 г. до окончателното им плащане, както и за направените по делото разноски. Заявителят обосновал правото си да търси изпълнение на задълженията на длъжника, произтичащи от по договора за заем и за допълнителни услуги с прехвърлянето на вземанията по тях приложение № 1 от 09.11.2018 г.  към рамков договор за цесия от 16.01.2015 г.,  за което длъжникът е уведомен.

 

Отказът за издаване на заповед за изпълнение за вземанията, породени от договарянето на допълнителните услуги, се основава на поставянето под въпрос обстоятелството доколко предоставянето на допълнителните услуги по договора за заем и застраховането на плащанията по него са били задължително условие за неговото сключване (в който случай сумите за допълнителни услуги и за застрахователна премия следва да се третират като  подлежащи на включване в ГПР и надхвърлящи максималния му размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК), евентуално - обоснованата вероятност, че клаузите, които ги предвиждат, са включени в договора без потребителят да е разполагал с възможност  да прецени икономическите последици от тяхното действие / хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, предишен чл. 143, т. 18 ЗЗП/. Допълнителен довод за отхвърляне на посочените вземания е приетото от съда, че дори при валидно уговорена клауза за предоставяне на допълнителни услуги, тяхната стойност не се дължи след настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по договора за заем – при неплащане на две месечни вноски съгласно чл. 20 от ОУ към договора, тъй като  тези услуги не биха могли да се предоставят след този момент поради акцесорния си характер към тези задължения.

 

Въззивният съд споделя крайния извод на първоинстанционния съд и съображенията, въз основа на които отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение, поради което на осн. чл. 272 ГПК извършва препращане към изложените от него мотиви, като се има предвид и следното: 

Предмет на посочените като допълнителни услуги за пакета  „Комфорт“, включва следните услуги: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските по банковата сметка на кредитора или директно в офис, безплатно предоговаряне или разсрочване на заема, неначисляване на наказателна лихва за просрочие до 15 дни,  срещу възнаграждение в размер на 9,90 лв. на месец, т.е. 89,10 лв. за целия срок на договора. Отделно от това длъжникът приел да сключи с посредничеството на кредитора договор за застраховка „Защита“, пакет „“Премиум живот“ с ползващо се лице “Микро Кредит“ АД за сумите до остатъчния размер на кредита срещу заплащане на застрахователна премия в размер на 534,60 лв., финансирана от кредитора и подлежаща на възстановяване на 9 месечни вноски в размер от 59,40 лв. всяка.

 

В конкретния случай предметът на тези услуги е непосредствено свързан със самия кредит, тъй като в резултат на предоставянето им от кредитора, потребителят придобива права да бъде обслужван на каса или чрез посещения в дома за инкасиране на вноски в брой и да иска изменение на условията или разсрочване, които услуги не могат да се ползват от клиента извън основнното правоотношение. Правилото на чл.10а ал. 2 от ЗПК забранява договаряне което позволява получаване на отделни възнаграждения за такива услуги, разбирани  ( както в случая) като част от задълженията на кредитора по основния договор и покрити от уговорена лихва – това се отнася до т.1 – 3 от пакета.  Относно предоставянето на услуга безплатно предоговаряне или разсрочване на заема се има предид, че поначало изменение на клауза на договора предполага насрещно съгласие на кредитора, а допълнителното възнаграждение очевидно не дерогира това правило. Това означава, че в тази част липсва основание за договарянето. Вазможността за освобождаване от наказателна лихва за просрочие при забава до 15 дни  по т. 5 от пакета допуска получаване на цена на тази допълнителна услуга дори и ако просрочие не бъде допуснато. По тези причини искането за присъждане на възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги влиза или в противоречие със специалната законовата уредба /ЗПК/ или поражда обосновано съмнение за неравноправност като възлага на потребителя тежест без насрещна престация- чл.146, ал.1 вр.чл.143, ал.2 ЗЗП.

Общата сума за застрахователна премия /534,60 лв./ спрямо размера на заетата сума /900лв./, обосновава вероятност не само от реализиране на хипотезата на чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП, но пораждат съмнения, че тази сума е фактически изплатена от заявителя на застрахователя, евентуално съмнения за неравноправно договаряне на застрахователна услуга.

Посоченото обосновава неоснователност на искането за присъждане на двете вземания за застрахователна премия и допълнителни услуги.

 

Предвид горните съображения, подадената частна жалба се явява неоснователна, същата следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането - потвърдено.

 

Воден от горното, Окръжен съд – Силистра

 

 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане разпореждане №1040/05.06.2020г. по ч.гр.д. № 483/2020 на РС – Силистра.

 

Определението е окончателно.

 

 

Председател:                     Членове: 1.                      2.