ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№271
гр.Варна,22.04.2019 г.
Апелативен съд град Варна,
гражданско отделение, на 22 04.2019 г. в закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Милен
Славов
ЧЛЕНОВЕ:Петя
Петрова
Мария Маринова
Като разгледа докладваното
от съдия П. Петрова ч.гр.д. № 106
по описа на съда за 2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по ч.гр.д.
№ 106/2019 г. по
описа на Варненския апелативен съд е по реда на чл. 274 от ГПК и е образувано
по частна жалба вх.№ 31626/31.10.2018 г. на В.С.Д., поправена с молба вх.№
37108/17.12.2018 г., подадена чрез назначения му особен представител адв. В.Й.,
против определение № 2722/24.10.2018 г., постановено по в.гр.д. № 2396/2018 г.
по описа на Варненския окръжен съд, поправено с влязло на 18.04.2019 г. в сила
определение №2829/02.11.2018 г. по същото дело, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му
с вх.№22362/25.07.2018 г. срещу действията на ЧСИ Н. Д. по изпълнително дело 20158070402211.
Жалбоподателят е развил съображения за неправилност на обжалваното определение,
като е молил за неговата отмяна и за връщане на делото на окръжния съд за
разглеждане на жалбата му против действията на съдебния изпълнител.
С молба от 17.12.2018
г., подадена чрез назначения му процесуален представител адв. Й., В.Д. е молил
съдът да допусне представянето на доказателства за допуснати нарушения от ЧСИ Н. Д., след извършване на поверка от
Инспектората към МП.
Взискателят „ОББ“ АД,
чрез юрисконсулт К.Н., е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и е
молил за оставянето й без уважение.
Частната жалба е в
срок, подадена е от надлежна страна и срещу подлежащата на обжалване част от определението
на окръжния съд, редовна е и допустима, а разгледана по същество – тя е
неоснователна по следните съображения:
Обжалваното пред
настоящата инстанция определение № 2722/24.10.2018 г. (в частта по отношение на
частната жалба на В.Д.), постановено по в.гр.д. № 2396/2018 г. по описа на
Варненския окръжен съд, е било поправено с определение № 2829/02.11.2018 г. на
окръжния съд в служебно образуваното от него производство по реда на чл.247 от ГПК, потвърдено с окончателно
определение № 256 от 18.04.2019 г. по в.ч.гр.д. № 202/2019 г. по описа
на Варненския апелативен съд, поради което и наведените в настоящата жалба
оплаквания за допуснати грешки от съда, както и тези за необоснованост на
определението, защото съдът не се е запознал и не е поставил на разглеждане жалбата
му срещу действията на ЧСИ Н.Д.
по изп.дело №20158070402211, а жалба срещу действия на ЧСИ Станимира Данова по
друго изпълнително дело, са неоснователни.
Искането по
доказателствата е неоснователно, доколкото фактите, които страната ще установява
с исканите доказателства са ирелевантни за настоящия спор.
Жалбоподателят В.Д. е
длъжник по изпълнително дело №20158070402211 по описа на ЧСИ Н. Д. с peг. № 807 в КЧСИ и район на
действие ВОС (първоначално е било изпълнително дело № 478/1 Зг. на ЧСИ М. П.), образувано по молба на „ОББ"
АД против В.С.Д. и С.
А. Н.-Д. за солидарното заплащане на
присъдени суми по изпълнителен лист от 31.10.13r.,
издаден по ч.гр.д. № 15417/13г. на ВРС въз основа на заповед за незабавно
изпълнение. Вземането на
банката е било обезпечено със законна ипотека от 2003 г. върху собствен на
длъжниците недвижими имот, представляващ апартамент - мезонет № 10, находящ се
в гр. Варна, ул. „Кавала" № 42. Бракът на Д. е прекратен през 2006 г., а с влязло
в сила на 09.05.2016 г. решение по гр.д. № 1865/2015 г. на ВОС, С. Д. се е легитимирала като едноличен
собственик на ипотекирания имот. Във връзка с възражение на Д. срещу заповедта
за незабавно изпълнение е било образувано исково производство (т.д. № 242/2016
г.на ВОС) от банката, по което установителните искове по чл. 422 от ГПК на
банката са били отхвърлени, но са били уважени евентуалните й осъдителни искове
срещу Д. по договора за банков кредит и той е осъден да заплати главница от
78 176,52 лв., договорна лихва от 2 151,66 лв. и разноски от 540,30
лв., ведно със законните лихви върху главницата от 25.02.2016 г. Вземането на
банката срещу Д. по издадения въз основа на осъдителното решение изпълнителен
лист от 16.06.2017 г. срещу него е било присъединено по същото изпълнително
дело. Връчена е ПДИ на длъжника на 15.03.2018г.
В жалбата си пред
окръжния съд, жалбоподателят е навел следните оплаквания за незаконосъобразност
на действията на ЧСИ: - насочено било изпълнението срещу ненадлежен длъжник – С. Н., която не била страна по т.д. №
242/2016 г.на ВОС и не била осъдена за дължимите по кредита суми, за които
единствено жалбоподателят следвало да отговаря и то само по изпълнителния лист
от 2017 г.; изпълнението било насочена срещу имот, който не принадлежал на Д.,
а единствено на С.
Н.; съдебният
изпълнител недопустимо провеждал изпълнение по прекратено на осн. чл.422, ал.3
от ГПК изпълнително дело. Молил е за прекратяване на незаконосъобразните
действия на съдебния изпълнител.
С действащия ГПК /2007г./,
възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител е сведена до
лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен
кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко
разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и
отказите на съдебния изпълнител. Така, на основание чл. 435, ал. 2 от ГПК /в
ред. ДВ, бр. 100 от 2010г./, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба
и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо,
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. С
изменението на чл. 435, ал. 2 от ГПК /ДВ, бр. 86/2017г./, кръга на подлежащите
на обжалване действия от длъжника е разширен, като наред с вече уредените
такива, на обжалване подлежат и отказа на СИ да извърши нова оценка по реда на
чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК, определянето на трето лице пазач, както и
отказа на СИ да спре, да прекрати или приключи принудителното изпълнение.
В случая никое от наведените от
жалбоподателя оплаквания не е попадало в
хипотеза на чл. 435 от ГПК, включително и това за продължаване на действията на
ЧСИ по прекратено на осн. чл. 422, ал.3 от ГПК изпълнително производство,
предвид липсата на твърдения и данни по делото за наличен отказ на съдебния
изпълнител да прекрати производството (хипотеза на чл. 435, ал. 2, т.6 от ГПК).
Затова жалбата на В.Д. срещу действията на ЧСИ е била недопустима и не е подлежала
на разглеждане по същество.
Затова, като е оставил същата без
разглеждане и е прекратил производството по нея, окръжният съд е постановил
правилен съдебен акт, който не страда от визираните в настоящата жалба пороци и
следва да бъде потвърден.
С оглед изложените
съображения, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството
по ч.гр.д. № 106/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2722/24.10.2018 г.,
постановено по в.гр.д. № 2396/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд,
поправено с влязло на 18.04.2019 г. в сила определение №2829/02.11.2018 г. по
същото дело, в частта, с която
е оставена без разглеждане жалбата на В.С.Д. с вх.№22362/25.07.2018 г. срещу
действията на ЧСИ Н.
Д. по изпълнително
дело 20158070402211.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: