Р Е Ш Е Н И Е
№ 469/20.7.2020г.
гр. Пазарджик
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни, две хиляди и
двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурор Паун Савов,
като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 172 по описа
на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на А.Б.З., ЕГН **********,
представляван от адвокат А., срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ - София, представлявана от своя изпълнителен директор, с цена на
иск от 350 лева за имуществени вреди за осъществено процесуално
представителство по АНД № 1867/2019г. по описа на Районен съд Пазарджик, с
което е отменено Наказателно постановление № 33-0000120/12.09.2019г. на
началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ Пазарджик, ведно със
законна лихва върху присъдената сума на обезщетение, считано от дата на
исковата молба до окончателното изплащане на същата. В исковата молба се
развиват подробни съображения за основателността на иска. В съдебно заседание
ищецът се представлява от процесуалния си представител адв. А., който поддържа
иска. Претендира и сторените разноски по делото.
Ответникът – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - София, представлявана от своя
изпълнителен директор, чрез процесуален представител юрк. Грозданов, признава
иска за основателен за претендирания размер от 350 лева, ведно със законната
лихва върху сумата, така както е предявен. Оспорва искането за разноски по
настоящото дело на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Прокурорът при Окръжна прокуратура – Пазарджик намира
иска за основателен. Счита, че с оглед представените писмени доказателства,
искът се явява доказан. Предлага искът да бъде уважен, като бъде преценен и
размерът на адвокатския хонорар.
Административен съд – Пазарджик, след като взе
предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
С Наказателно постановление № 33-0000120/12.09.2019г. на
началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ Пазарджик на ищеца е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лева на основание чл. 95а, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози и глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 18, т.
3 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ. Наказателното постановление е обжалвано
пред Районен съд Пазарджик, като е образувано
АНД № 1867/2019г. С
решение № 763 от 20.12.2019 г., постановено по АНД № 1867/2019 г., Районен съд
Пазарджик е отменил като незаконосъобразно НП. Решението на първата контролна съдебна инстанция е
влязло в сила. В същото това дело е представен и приет приложен договор за правна защита и
съдействие/л.8 от АНД № 1867/2019г./, между З. и адвокат А., като на адвоката е
платено изцяло в брой възнаграждение в размер на 350 лева за представителство в
производството пред районния съд. Видно от протоколите по делото адвокатът е
представлявал А.З..
При така установеното от фактическа страна,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Искът е допустим. Изпълнено е условието на чл. 204, ал. 1 от АПК – искът е подаден от лице с надлежна
процесуална легитимация и е насочен против надлежния ответник, по аргумент на
чл. 2, ал. 3 от Закон за автомобилните превози.
Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим, искът по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо да е предявен след отмяна на
административния акт по съответния ред. Претендират се имуществени вреди от
отменено наказателно постановление, издадено от началник на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ Пазарджик, което е регионално звено към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ - София. Дейността по административното наказване, съгласно
Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и I и II
колегия на ВАС, независимо от правораздавателния й характер, е административна
дейност, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи,
извършва се по административен ред и чрез упражняване на властнически метод,
като определящо в случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван
от административен орган по повод възложени му от закона правомощия, и по
своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В случая
се установява, че наказателното постановление е отменено от районния съд с
влязло в сила съдебно решение, тоест предявеният иск се явява допустим за
разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Административен съд Пазарджик счита иска за
основателен поради следното:
Предявеният иск за обезщетение е с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която разпоредба въвежда отговорност за държавата и
общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като предвижда
исковете да се разглеждат по реда на АПК. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице.
За да възникне право на обезщетение в настоящото
производство, е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1)
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по
съответния ред; 2) вреда от този акт, действие или бездействие на
администрацията; 3) причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване наличието на
всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ обезщетение за претърпените
имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца
след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане,
като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото
имущество.
Съобразно мотивите на т. 1 от Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и I и II колегия на ВАС,
Административен съд – Пазарджик приема, че издаването на НП, е властнически акт, издаден от административен
орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от
санкционираща административна дейност.
По делото безспорно се установи, че наказателното
постановление е отменено по съдебен ред с влязло в сила решение. Тоест съдът
намира за доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, издаден от административен
орган, отменен с влязло в сила съдебно решение. Съдът намира, че е налице
доказаност на причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между
причинената имуществена вреда и незаконосъобразното наказателно постановление.
В случая ищецът претендира имуществени вреди в размер на 350 (триста и
петдесет) лева, представляващи платен адвокатски хонорар за процесуално
представителство и защита при обжалване на издаденото срещу него наказателно
постановление. Установено е по делото, че именно във връзка с оспорване на
издаденото против него наказателно постановление З. е упълномощил адвокат А., като е договорил с него заплащане
на възнаграждение в размер на 350 лева. В договора за правна помощ е
удостоверено, че същото е изплатено от клиента, т.е. ищцовото имущество е
намалено, поради заплащане на адвокатско възнаграждение, което пък безспорно е
резултат и следствие на издаденото наказателно постановление.
Съдът счита, че направените разходи за адвокатската
защита са свързани и присъщи за обезпечаване на защитата на личните права и
интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от
издадения незаконосъобразен акт – отмененото наказателно постановление.
Законът за административните нарушения и наказания и субсидиарно приложимите
правилата на НПК/в редакцията към датата на последното съдебно
заседание по АНД пред РС Пазарджик/ не предвиждат възможност за присъждане на
направените в хода на производството разноски за правна помощ и съдействие.
Направените в тези производства разноски за адвокатски хонорар за осъществяване
на правна помощ и съдействие представляват имуществена вреда по смисъла
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Административен съд Пазарджик счита, че се доказва
наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на
основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени
вреди, които са претендирани от ищеца в размер на 350 лева, представляващи
платените от него разноски за адвокат по АНД № 1867/2019 г. по описа на Районен
съд Пазарджик, от което следва, че предявеният иск е основателен.
С оглед изложеното, съдът намира, че исковата
претенция следва да се уважи, като ответникът се осъди да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в размер на 350 (триста и петдесет) лева,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на
отменено като незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение, Наказателно постановление №
33-0000120/12.09.2019г. на началник Областен отдел „Автомобилна администрация“
Пазарджик.
Ищецът прави искане и за присъждане на законната
лихва върху претендираната сума, считано от датата на връчване на исковата
молба на ответника до окончателното й изплащане. Това искане се явява
основателно и следва също да бъде уважено.
Прави се искане за присъждане на разноски по настоящото дело
за адвокатска защита, което е оспорено от ответника с аргумент на чл. 78, ал. 2
от ГПК. Това възражение съдът счита за неоснователно. Завеждането на делото от
ищеца е било по причина отсъствието на въведена нормативна уредба за възстановяване
на разноските и няма връзка с поведението на ответната страна, тъй като делото,
при всички случаи, следва да бъде заведено, за да се постигне възстановяването
на направени в друго съдебно производство разноски, съгласно и съдържанието на
ТР № 1/2017 г.
С оглед регламентацията на §1 ЗР на ЗОДОВ и чл.144 от АПК,
уредбата на чл.10 от ЗОДОВ, включваща и разпределянето на разноските в
производството, е специална по отношение общите правила на ГПК и АПК. В чл.10, ал.2 и ал.4 от ЗОДОВ изрично е
предвидено в кои случаи разноските по производството по делата по този закон се
възлагат на ищеца. Следователно, не е налице неуреден случай, за да се прибегне
към приложението на общите разпоредби на чл.78 от ГПК. Нормата на чл.10, ал.2
от ЗОДОВ, сочи изчерпателно конкретните хипотези, при които ищецът следва да
заплати разноските по делото, като признанието на иска не е сред тях. Ето защо
и в случая не са налице основания за приложение на чл.78, ал.2 от ГПК, при
наличие на изричния текст на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, който сочи, че при уважаване
на иска изцяло или частично съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и внесената държавна такса /изцяло/ и възнаграждението на
един адвокат /съразмерно с уважената част от иска/. В тази насока и съдът
намира, че в случая, независимо от заявеното признание на иск, при условие, че
същият се уважава, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноските по делото по посочения ред.
Предвид посоченото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, следва ответникът да заплати на ищеца и направените
в настоящото производство разноски общо в размер на 310 лева, от които: 10 лева
за внесена от ищеца държавна такса и 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Административен съд – Пазарджик, VІ-ти състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - София,
представлявана от своя изпълнителен директор, да заплати на А.Б.З., ЕГН **********
сумата от 350 (триста и
петдесет) лева, представляващи разноски
по АНД № 1867/2019 г. на Районен съд Пазарджик, във връзка с обжалване на
Наказателно постановление № 33-0000120/12.09.2019г. на началник Областен отдел
„Автомобилна администрация“ Пазарджик, ведно със законна лихва върху
присъдената сума на обезщетение, считано от 06.02.2020г./дата на исковата
молба/ до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - София,
представлявана от своя изпълнителен директор, да заплати на А.Б.З., ЕГН **********, направените по настоящото дело разноски в размер на
310 (триста и десет) лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ:/п/