№ 5088
гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивайло Димитров
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №
20221100110119 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 432 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл.
92 от ЗЗД за осъждането на ответника Г. Ш. да заплати на ищеца „П.И.Б.“ АД дължими суми
по Договор за банков кредит № 51КР-АА-1762/20.11.2006 г. и сключените към него Анекс
№1 от 08.01.2007 г., Анекс №2 от 28.10.2009 г. и Анекс №3 от 30.12.2011 г., както следва:
- изискуема главница в размер на 30 673,14 евро, ведно със законната лихва от датата
на депозирането на исковата молба – 28.09.2022 г.;
- непогасена договорна лихва в размер на 8996,86 евро, начислена за периода
01.09.2019 г. - 01.09.2022 г., дължима на основание т. 2 от Анекс №2 към договора за кредит;
- дължима договорна лихва в размер на 172,11 евро, начислена за периода 01.09.2022
г. - 27.09.2022 г. включително, дължима на основание т. 2 от Анекс №2 към договора за
кредит;
- обезщетение за забава за просрочените плащания (наказателна лихва) в размер на
4799 евро за периода 01.08.2019 г. - 27.09.2022 г. включително, дължима на основание т. 11
от раздел V към договора за кредит;
- разсрочена лихва в размер на 1077,07 евро, начислена за периода 02.09.2019 г. -
01.09.2022 г., дължима на основание т. 4 от Анекс №3 към договора за кредит;
- разсрочена лихва в размер на 1447,31 евро, дължима на основание т. 4 от Анекс №3
към договора за кредит, дължима от 01.10.2022 г. до 01.01.2027 г. (периодът е уточнен с
молба от 22.02.2023 г.);
В исковата молба са изложени твърдения, че между „П.И.Б.“ АД и Г. Ш., е сключен
Договор за банков кредит № 51КР-АА-1762/20.11.2006 г., по силата на който банката му е
предоставила сумата от 48 000 евро за закупуване на недвижим имот - апартамент, с краен
1
срок за погасяване на кредита 01.01.2027 г., при възнаградителна лихва, равна на сбора от
годишния EURIBOR, увеличен с надбавка от 2,096, като след изтичането на първите
дванадесет месеца от срока кредита, за остатъка от него се прилага годишна лихва в размер
на годишния EURIBOR, увеличен с надбавка от 4,106 пункта. За просрочените задължения
се прилага лихва, равна на сбора от възнаградителната лихва плюс 20 пункта.
Твърди се, че кредитът е в просрочие от 01.08.2019 г., като към момента на подаване
на исковата молба са налице просрочени вземания за 38 вноски по главница съгласно
погасителен план - Приложение към Анекс №3 към договора за кредит, в общ размер на
9826,29 евро; 37 вноски по лихвата в размер на 8996,86 евро за периода 01.09.2019 г. –
01.09.2022 г.; 37 вноски по разсрочена лихва, дължими за периода 02.09.2019 г. – 01.09.2022
г., в общ размер на 1077,07 евро; обезщетение за забава за просрочените плащания
(наказателна лихва) в размер на 4799 евро за периода 01.08.2019 г. - 27.09.2022 г.
включително, дължима на основание т. 11 от раздел V към договора за кредит;
Заявява, че поради продължаващото просрочие с исковата молба отправя изявление за
обявяването на кредита за предсрочно изискуем, което да се счита за породило своите
правни последици с връчване препис от исковата молба на ответника.
С молба от 22.02.2023 г. ищецът е уточнил, че общо дължимата разсрочена лихва по
т. 4 от Анекс №3 към договора за кредит е в размер на 2524,38 евро, претендирана в
исковата молба за два периода: падежирала до датата на исковата молба - 28.09.2022 г., в
размер на 1077,07 евро и такава, която ще се счита за падежирала с връчването на препис от
исковата молба на ответника, дължима за периода от 01.10.2022 г. до 01.01.2027 г., в размер
на 1447,31 евро.
Ответникът Г. Ш. не е изразил становище в срока по чл. 131 ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Според съдържането на представения към исковата молба договор за банков кредит,
на 20.11.2006 г., между „П.И.Б.“ АД в качеството му на кредитор и Г. Ш., в качеството му на
кредитополучател, е бил сключен Договор за банков кредит № 51КР-АА-1762/20.11.2006 г.
По силата на чл. 4 от договора банката предоставя на кредитополучателя потребителски
кредит в размер на 48 000 лв. за закупуването на недвижим имот - апартамент в с. Свети
Влас, срещу което кредитополучателят се задължава да върне отпуснатия кредит, заедно с
дължимите лихви, в срок от 240 месеца и при условията, уговорени с договора. За усвоения
кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва за първите дванадесет месеца
от срока на издължаване на кредита, в размер 12-месечен EURIBOR + надбавка от 2,096%, а
след това лихвата се изчислява като сбор от 12-месечен EURIBOR + надбавка от 4,106%.
Според чл. 11 от договора забавените плащания се олихвяват с лихва, равна на сбора от
размера на възнаградителната лихва плюс надбавка от 20 пункта.
С Анекс №1 от 08.01.2007 г. е подписан нов погасителен план.
С Анекс №2 от 28.10.2009 г. е уговорено, че лихвата по кредита се формира по нов
начин – като сбор от променлив базов лихвен процент (БЛП), изчисляван от Банката, равен
2
на 7,89 % при подписването на анекса, и фиксирана надбавка от 3,00 пункта, като към датата
на подписване на анекса лихвата по кредита се е равнявала на 10,89 % годишно. Според чл.
8 от анекса при промяна на БЛП, банката има право да променя възнаградителната лихва,
както и едностранно да променя размера на погасителните вноски.
С Анекс №3 от 30.12.2011 г. е предоговорено погасяването на кредита, като е въведен
гратисен период за лихвата и главницата за периода от подписването на анекса до 01.12.2012
г. В т. 4 от анекса е уговорено, че начислената лихва в гратисния период се погасява на
равни месечни вноски на падежа на всяка погасителна вноска до падежа на кредита.
Според приетата без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза, на
25.01.2007 г. разплащателната сметка на ответника е била заверена със сумата по кредита, в
размер на 48 000 евро. Кредитополучателят е погасил вноски за главница в размер на
2083,09 евро, възнаградителна лихва - 48 191,33 евро, наказателна лихва - 2308,30 евро и
разсрочена лихва по Анекс № 3 - 2 328,80 евро, като с платените суми са погасени изцяло
начислените месечни вноски с падежи до 01.07.2019 г.и частично вноската с падеж
01.08.2019 г.
Съгласно чл. 29.2, б. „а“ от договора при непогасяване в уговорения срок на всяко
едно изискуемо плащане банката има право да обяви кредита за изцяло предсрочно
изискуем. С исковата молба ищецът е направил изявление за обявяването на кредита за
предсрочно изискуем, препис от която е връчена на ответника на 11.11.2022 г. Тъй като към
тази дата са били налице просрочени задължение по договора за кредит, то следва да се
приеме, че с достигане изявлението на кредитора до кредитополучателя за обявяването на
кредита за предсрочно изискуем ищецът надлежно е упражнил това свое потестативно право
и вземанията му по кредита следва да се считат за предсрочно изискуеми.
Няма спор между страните, че отпуснатият кредит за закупуването на недвижим имот
- апартамент е предназначен изцяло за личните нужди на кредитополучателя, поради което
той се явява потребител по смисъла на §13 от ДРЗПП и се ползва от потребителската
защита. При извършената от съда служебна проверка за неравноправност на клаузи от
договора, каквото задължение е императивно въведено по силата на чл. 7, ал. 3 ГПК, се
установява, че въведеният с т. 2 от анекс №2 Базов лихвен процент (БЛП), който е
компонент при определянето на възнаградителната лихва, наред с фиксираната надбавка от
3,00 пункта, покрива критериите на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Визираната норма предвижда, че
неравноправна е клауза в договор, сключван с потребител, която е уговорена във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
В случая въведеният БЛП според т. 1 от анекс №2 е променлив лихвен индекс, който
се определя от банката на база съотношението между планирана стойност на пасива на
банката и пазарните лихвени индекси за съответната валута, предлаган при определяне
размера на лихвата по кредити, предоставяни от банката в национална или чуждестранна
валута. За разлика от прилагания до този момент индекс на годишен Юрибор, който е
общоизвестен индекс, формиран от средното лихвено равнище, при което банките в
еврозоната си разменят срочни депозити в евро и изчисляван от Европейската банкова
3
федерация, то БЛП е индекс, чието формиране е изцяло в преценката на ищеца при
изначално неясни за потребителя ред и условия. Дори и да се приеме, че тази компонента се
формира при обективни критерии, то липсва каквато и да било конкретика относно начина,
по който БЛП, респективно възнаградителната лихва се променя, което създава
предпоставки за субективното изменение на лихвата в посока само нейното увеличаване, без
да има задължение за кредитора при намаляване стойността на компонентите, формиращи
БЛП, автоматично банката да намалява и размерът на лихвата. Подобна уговорка,
предоставяща изцяло в дискрецията на ищеца определянето на БЛП, респективно на
лихвата, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на двете страни по договора. Ето защо и уговорката в анекс
№2 и анекс №3, според която лихвата се формира от БЛП, се явява нищожна, тъй като се
основава на неравноправна клауза. Ясна за потребителя обаче е клаузата на т. 2 от анекса
относно променения размер на надбавката от 3,00 пункта и на т. 3 от анекса относно
размера на БЛП към датата на подписването на анекса – 7,89%, тъй като стойностите на
компонентите, формиращи възнаградителната лихва (в случая тя е в общ размер на 10,89%),
са посочени в цифрово изражение и за ответника съществува възможност да разбере тези
нови условия и да прецени дали да приеме изменението, което е в рамките на свободата на
договаряне. По аналогични съображение от датата на подписване на анекс №3 от 30.12.2011
г. банката е имала основание да прилага лихвения процент, уговорен в погасителния план
към анекс №3, равен на 10,99%, тъй като потребителят е имал възможност да се запознае с
начина на формиране на предложеното му увеличение на лихвата.
Предвид гореизложеното съдът намира, че размерът на непогасените задължение по
договора за кредит следва да се изчисли при приложим лихвен процент, както следва: за
периода от сключване на договора за кредит до подписването на Анекс № 2/28.10.2009, да се
прилага лихвения процент по раздел V от договора за банков кредит; за периода от
сключване на Анекс № 2 до Анекс № 3 от 30.12.2011 г., да се прилага лихвен процент във
фиксиран размер от 10,89%, представляващ сбор от базовия лихвен процент от 7,79% и
надбавка от 3 пункта, съобразно посоченото в т. 2 и т. З от Анекс №2; и за периода след
сключване на Анекс № 3 от 30.12.2011 г., да се прилага фиксиран годишен лихвен процент
от 10,99%, съобразно посоченото в Приложение № 4 към погасителния план към Анекс № 3.
При това положение съдът кредитира изчисленията, дадени в задача №5 от ССчЕ, а
не тези по задача №3, тъй като задача №5 установява дълга при приложение именно на
горепосочените лихвени проценти в размери, както следва:
- 30 412,29 евро – непогасена главница, представляваща сбор от падежирала главница
до датата на предявяването на иска – 8995,73 евро и обявена за предсрочно изискуема
главница в размер на 21 416,56 евро;
- 8878,63 евро - непогасена договорна лихва, дължима за периода 01.10.2019 г. -
01.09.2022 г., дължима на основание т. 2 от Анекс №2 към Договора за кредит;
- 176,53 евро - договорна лихва, начислена за периода 01.09.2022 г. - 27.09.2022 г.,
дължима на основание т. 2 от Анекс №2 към Договора за кредит;
- 4076,16 евро - обезщетение за забава за просрочените плащания (наказателна лихва)
4
за периода 01.10.2019 г. - 27.09.2022 г., дължима на основание т. 11 от Договора за кредит;
- 984,55 евро - разсрочена лихва на основание т. 4 от Анекс № 3 към Договора за
кредит с падежи от 01.11.2019 г. до 01.09.2022 г.;
- 1462,65 евро - разсрочена лихва на основание т. 4 от Анекс № 3 към Договора за
кредит, с падежи от 01.10.2022 г. до края на срока на договора – 01.01.2027 г.;
Видно от Приложение №1 към ССЕ към 01.09.2019 г. не е имало непогасени
задължение по кредита, поради което неоснователни са претенциите на ищеца за периода от
01.09.2019 г. до 01.10.2019 г. за договорна лихва, както и за наказателни лихви за периода
01.08.2019 г. – 01.10.2019 г.
При съобразяване на изчисленото от вещото лице по задача №5 от ССЕ и заявените с
исковата молба периоди и суми, съдът намира за основателни претенциите, както следва:
- 30 412,29 евро – непогасена главница, като искът се отхвърли над този размер до
претендираните общо 30 673,14 евро. На ищеца следва да се присъди и претендираната
законна лихва от датата на исковата молба – 28.09.2022 г. до окончателното плащане;
- 8878,63 евро - непогасена договорна лихва, дължима за периода 01.10.2019 г. -
01.09.2022 г., дължима на основание т. 2 от Анекс №2 към Договора за кредит, като искът се
отхвърли за разликата до претендираните 8996,86 евро и за периода 01.09.2019 г. -
01.10.2019 г.;
- 172,11 евро - договорна лихва, начислена за периода 01.09.2022 г. - 27.09.2022 г.,
дължима на основание т. 2 от Анекс №2 към Договора за кредит, като следва да се отбележи,
че независимо от установения от вещото лице по-голям размер на това перо от дълга от
176,53 евро, съдът дължи присъждането на претендираните 172,11 евро с оглед
диспозитивното начало (арг. от чл. 6, ал. 2 ГПК);
- 4076,16 евро - обезщетение за забава за просрочените плащания (наказателна лихва)
за периода 01.10.2019 г. - 27.09.2022 г., дължима на основание т. 11 от Раздел V към
Договора за кредит, като искът се отхвърли за разликата до претендираните 4799 евро и за
периода 01.08.2019 г. - 01.10.2019 г.;
- 984,55 евро - разсрочена лихва на основание т. 4 от Анекс № 3 към Договора за
кредит с падежи от 01.11.2019 г. до 01.09.2022 г., като искът се отхвърли за разликата до
претендираните 1077,07 евро и за периода 02.09.2019 г. до 01.11.2019 г.;
- 1447,31 евро - разсрочена лихва на основание т. 4 от Анекс № 3 към Договора за
кредит, с падежи от 01.10.2022 г. до 01.01.2027 г., като претенцията подлежи на уважаване
именно до този размер, а не до установените от ССЕ 1462,65 евро, тъй като това е заявеният
с петитума размер на вземането;
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер на 2569,85 лв., от които: 1838,84 лв. – държавна такса (от
обща заплатените 1886,62 лв.); 633,54 лв. – внесено възнаграждение за вещо лице; и 100 лв.
– юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37 ЗПрП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, в минимален
размер предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Съдът констатира, че неправилно е изчислил дължимата държавна такса за
5
предявените искове. При посочена цена на исковете от 47 165,49 евро, равна на 92 247,68
лв., то дължимата държавна такса е 4% от нея или сумата от 3689,91 лв. Ищецът е внесъл с
платежно нареждане от 01.11.2022 г. сумата от 1886,62 лв., поради което следва да бъде
осъден по реда на чл. 77 ГПК за разликата, равняваща се на 1803,29 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Ш., британски гражданин, роден на 03.01.1978 г. в гр. Басилдон, с л.п.
№ *******, изд. на 11.12.2001 г. от ПСОК, с адрес: „*******, Кингсууд, Басилдон,
Великобритания, да заплати на „П.И.Б.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, бул. ******* - П, дължими суми по Договор за
банков кредит № 51КР-АА-1762/20.11.2006 г., и сключените към него Анекс №1 от
08.01.2007 г., Анекс №2 от 28.10.2009 г. и Анекс №3 от 30.12.2011 г., както следва:
- 30 412,29 евро – непогасена главница, ведно със законната лихва от датата на
депозирането на исковата молба – 28.09.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
претендираните общо 30 673,14 евро;
- 8878,63 евро - непогасена договорна лихва, дължима за периода 01.10.2019 г. -
01.09.2022 г. на основание т. 2 от Анекс №2 към Договора за кредит, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до претендираните 8996,86 евро и за периода 01.09.2019 г. - 01.10.2019 г.;
- 172,11 евро - договорна лихва, начислена за периода 01.09.2022 г. - 27.09.2022 г.,
дължима на основание т. 2 от Анекс №2 към Договора за кредит;
- 4076,16 евро - обезщетение за забава за просрочените плащания (наказателна лихва)
за периода 01.10.2019 г. - 27.09.2022 г., дължима на основание т. 11 от Раздел V към
Договора за кредит, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните 4799 евро и за
периода 01.08.2019 г. - 01.10.2019 г.;
- 984,55 евро - разсрочена лихва на основание т. 4 от Анекс № 3 към Договора за
кредит с падежи от 01.11.2019 г. до 01.09.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
претендираните 1077,07 евро и за периода 02.09.2019 г. до 01.11.2019 г.;
- 1447,31 евро - разсрочена лихва на основание т. 4 от Анекс № 3 към Договора за
кредит, с падежи от 01.10.2022 г. до 01.01.2027 г.;
- 2569,85 лв. – сторени от ищеца съдебни разноски в исковото производство;
ОСЪЖДА „П.И.Б.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Младост, бул. ******* - П, да заплати на основание чл. 77 ГПК, по банкова
сметка на Софийски градски съд, допълнително държавна такса за предявените искове, в
размер от 1803,29 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6