МОТИВИ
ПО НОХД № 4469/2016 г. по описа на Пловдивски районен съд, Х наказателен състав
Срещу
подсъдимия В.К.Х. с внесен в съда обвинителен акт Районна прокуратура гр.
Пловдив е повдигнала обвинение за две престъпление по чл.216, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК за това, че на 04/05.05.2016 г. в гр.
Пловдив в условията на продължавано престъпление противозаконно е унищожил
чужда движима вещ предно ляво странично огледало на лек автомобил марка „Хонда Сивик“ с рег.№ ***,
собственост на С.Х.К. с ЕГН ********** на стойност 681,36 лв.; противозаконно у
унищожил чужда движима вещ предно ляво странично огледало на лек автомобили
„Опел Астра“ с рег. № ***, собственост на Н.С.Т. с
ЕГН ********** на стойност 426,96 лева и противозаконно е унищожил чужда
движима вещ предно ляво странично огледало на стойност 695,34 лв. и повредил
ляв калник на стойност 104,72 лева на джип марка „Санг
Йонг“, модел „Регстон“ с
рег. № ***, собственост на К.Н.Н. с ЕГН **********.
По
делото не са предявявани граждански искове и не са конституирани допълнителни
страни.
С определение на съда от 26.04.2017г. по
искане на прокуратурата и на основание чл.287, ал.1 от НПК е допуснато
изменение на обвинението, повдигнато спрямо подсъдимия Х., като делото е
продължило да се води за обвинение за престъпление по чл.216, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК
за това, че на 04/05.05.2016 г. в гр. Пловдив, в
условията на продължавано престъпление подсъдимият противозаконно е повредил
чужда движима вещ, както следва: лек автомобил марка „Санг
Йонг“ модел „Регстон“ с
рег. № ***, собственост на М.Е.ГР.П., като е счупил предно ляво странично
огледало и огънал ляв калник, като причинената вреда възлиза на стойност 612,40
лева; противозаконно е повредил лек автомобил марка „Хонда
Сивик“ с рег.№ ***, собственост на С.Х. К.с ЕГН
**********, като е счупил предно ляво странично огледало на лекия автомобил,
като причинената вреда е на стойност 65,20 лева; противозаконно е повредил
чужда движима вещ лек автомобил марка „Опел Астра“ с
рег. № ***, собственост на Н.С.Т. с ЕГН **********, като счупил предно ляво
странично огледало на лекия автомобил, на стойност 140,95 лева или всичко на
обща стойност 818,55 лева.
Представителят на
Районна прокуратура - Пловдив поддържа измененото обвинение, като излага
подробно становище относно доказаност на обвинението.
Прави искане за признаване на подсъдимия за виновен и налагане на наказание
лишаване от свобода за срок от около 10 месеца, чието изтърпяване да се отложи
с изпитателен срок. Предлага се подсъдимият да бъде осъден да понесе разноските
по делото.
Защитникът на
подсъдимия, адв.Д., пледира недоказаност на
обвинението и поради това постановяване на оправдателна присъда. Излагат се
подробни съображения по същество.
Подсъдимият
Х. не се признава за виновен, отказва да дава обяснения пред съда, заявява, че
поддържа становището на своя защитник и моли да бъде оправдан.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Подсъдимият
В.К.Х. е роден на *** г. в гр. Смолян, същият живее в гр. Пловдив. Той е б.,
български гражданин, неженен, със средно образование, работещ, неосъждан, с ЕГН
**********.
На
04.05.2016 г. вечерта подсъдимият Х. се намирал в заведение на ул.“Средец“ в
гр. Пловдив, известно като „Розовата къща“ или „Розовото“. Там подсъдимият
консумирал алкохол, като изпил значително количество уиски. Малко преди полунощ
на същата дата подсъдимият излязъл от заведението на улицата, като бил в нетрезво
състояние и облечен спортно със сива горна дреха. Почти веднага след излизането
си от заведението подсъдимият започнал да удря с ръка и крак по страничните
огледала на автомобили, паркирани в близост до заведението по улицата, като
ритал и удрял автомобилите наред, движейки се по ул.“Средец“ към кръстовището с
ул.“Иван Рилски“, като след пресичането на тази улица продължил движението си
по ул.“Средец“ към бул.“България“, като същевременно продължавал да удря по
автомобилите, паркирани и в близост до училище „Яворов“. При един от ударите
ръката на подсъдимия пострадала, като започнало да му тече кръв. Излизането на
подсъдимия от заведението било забелязано от свидетеля Св.Д., който по това
време се намирал на терасата на блока, в който живеел, от която имал видимост
към улица „Средец“ . Вниманието на свидетеля Д. било привлечено от поведението
на подсъдимия по чупене на автомобили, което свидетелят възприел непосредствено
и от шума, който се създавал от това, като във връзка с видяното свидетелят Д.
веднага се обадил на телефон 112 и съобщил за това, което наблюдава в момента,
като дал информация, че се касае за мъж, който се придвижва в посока към
бул.“България“. Докато свидетелят Д. говорел по телефона с оператора от тел.112
подсъдимият се скрил от погледа му, но свидетелят продължавал да чува шум от
удар по автомобили и падане на предмети по земята. Междувременно в резултат от
поведението на подсъдимия пострадали три автомобила, паркирани на ул.“Средец“,
а именно лек автомобил „Опел Астра“, червен на цвят №
***, собственост на Н.С.Т., автомобил тип джип „Санг Йонг“ модел „Регстон“ с рег. №
***, собственост на МБАЛ „Ескулаб“ ООД гр.Пазарджик,
стопанисван от свидетеля К.Н., както и лек автомобил „Хонда
Сивик“ с рег.№ ***, собственост на свидетеля С. К.,
всички свидетели живущи в близост, като на всеки от автомобилите било счупено в
различна степен лявото странично огледало. На място по повод сигнала на
свидетеля Д. за по малко от три минути пристигнали полицейски патрул от Трето
РУП в състав свидетелите Ч. и Т., които подходили към мястото на инцидента
откъм улица „Иван Рилски“ и екип на Сектор СПС, в чийто състав били свидетелите
А. и С., които с полицейски бус се придвижили по
бул.“България“. При пеши обход по ул.“Средец“ свидетелите Ч. и Т. установили
повредените три автомобила, но не срещнали никакви лице, освен работник на
заведение за дюнери „Савана“, който им съобщил, че пред заведението има лице в
нетрезво състояние, като в края на улицата, където се намирало заведението и
същата излизала на тротоара на бул.“България“ подсъдимият В.Х. бил засечен от
служителите на сектор СПС и задържан. Служителите на полицията забелязали, че
по горната повърхност на дланта на подсъдимия Х. има кръв. На въпроса откъде е
кръвта подсъдимият Х. отговорил, че е ударил с юмрук стена на блок, защото се
бил ядосал за нещо. За изясняване на ситуацията подсъдимият бил отведен в Трето
РУП. След установяване на лицата, собственици и ползватели на автомобилите,
които били повредени, същите били извикани от полицейските служители като
свидетелите К., Н. и Т. видели на място лично счупените огледала на
автомобилите и присъствали при извършения оглед на местопроизшествие. Върху
счупеното огледало на стопанисвания от него автомобил, свидетелят Н., който бил
лекар по професия, забелязал, че имало и кръв, но такава не била иззета за
нуждите на разследването, предвид малкото й количество. Впоследствие свидетелят
К.закупил чрез сервиз, стопанисван от ЕТ “Е.“ странично огледало за автомобила
му, което било подменено. Свидетелят Т. също сам закупил и сменил счупеното
странично огледало на автомобила си, а свидетелят Н. продължил да ползва
автомобила със счупеното огледало, макар това да създавало известни затруднения
за видимостта, предвид счупвания по самото стъкло.
Така описаната
фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от
събраните по делото в хода на съдебното следствие доказателства. Съдът
кредитира напълно свидетелските показания на разпитаните непосредствено в
съдебно заседание свидетели Ч., Т., К., Н., Д., Т., А., С., Т., като логични,
последователни, както и съответни помежду си и с останалите кредитирани
доказателства по делото касателно основните факти от
значение за разследването. Възприемат се като достоверни и показанията от
досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281 от НПК и приобщени към доказателствения материал на свидетелите Ч., Д. и А., които
са били дадени в момент по-близък до инкриминираните събития, поради което и са
по-конкретни и подробни относно датата, часа, вида и броя на увредените
автомобили, изгледа на подсъдимия при задържането му.
Обясненията, които е дал подсъдимият на
досъдебното производство и които също бяха приобщени към доказателствената
маса чрез предвидения за това способ и наличните за това основания по НПК, съдът
възприема само отчасти и то доколкото не са в противоречие с останалите
доказателства по делото. Видно е от обясненията, че подсъдимият Х. не е дал
обяснение за поведението си от момента на излизането му от заведението
„Розовото“ до момента на задържането му от полицията на бул.“България“, като е
заявил,че не си спомня какво е правил в този отрязък от време. Обясненията му в
тази им част съдът намира за проява на изцяло защитна позиция, поради които и
ги разглежда критично, като се има предвид, че подсъдимият иначе е разказал
охотно и подробно всичко относно времето на събитията и местонахождението си,
както и поведението си непосредствено преди излизането му от заведението и след
това при задържането му от полицията, но не е споделил каквито и да било факти
за краткия промеждутък от време на придвижването му от заведението към
бул.“България“.
При постановяване на
присъдата съдът взе предвид и приетите писмени доказателства и доказателствени средства – справка за съдимост, справка от
УИС на Прокуратурата на РБ относно образувани спрямо подсъдимия наказателни
производства, справка от РЦ 112 гр.Кърджали, уведомление от Е. К. като ЕТ „Е.“,
копие на фактура, разпечатка на електронен картон на телефонно обаждане та
тел.112, справка от Гаранционен фонд, справка от Сектор ПП- Пазарджик, справка
от Сектор ПП гр. Пловдив, справка от деловодна програма на ПРС с извлечения от
съдебни актове и внесени обвинителни актове против подсъдимия Х., справка от ЗД
„Лев инс“, протокол за оглед на местопроизшествие с
фотоалбум, заповед за задържане на лице, справка за издирвано лице, справки от
ЦБ КАТ за регистрация на автомобили, характеристична справка за подсъдимия,
както и приобщеното веществено доказателство компакт диск с аудиозапис на телефонно обаждане към НС 112.
От приетата по делото
съдебно-психиатрична експертиза за подсъдимия Х. и обясненията на вещото лице в
съдебно заседание се установява, че към инкриминирания момент, макар да е бил
алкохолно повлиян, подсъдимият е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като липсват данни за психоза
или болестно мотивирано поведение. По делото са приети две авто-оценъчни
експертизи, като първата от тях, изготвена в досъдебното производство дава
отговор на въпросите относно стойността на увредите по автомобилите и
необходимите разходи за възстановяването им на база цени на оригинални нови
авточасти, а втората – на база цени на оригинални употребявани авточасти /втора
употреба/. От заключението на втората от оценъчните експертизи, назначена в
хода на следствието, се установява и че щетите и по всеки от трите автомобила
са по-малки като стойност от стойността на всеки от автомобилите, поради което
и не се установява наличието на „икономически тотал“,
или т.нар. тотална щета. Във връзка с възникналите нужди на разследването по
делото е била назначена и комплексна съдебно-медицинска, авто
-техническа и трасологическа експертиза. Последната е
дала отговор относно механизма на настъпване на увредите по трите инкриминирани
автомобила, като е посочила, че за настъпването им е необходима умерена ударна
сила, каквато може да бъде създадена от място от човек при замах с ръка или
крак и настъпил контакт, като увредите по огледалата на автомобилите са
настъпили към момента на твърдяното престъпление. Изрично комплексната
експертиза е отговорила, че останалите повреди по автомобила „Санг Йонг Регстон“
с изключение на увредата по лявото странично
огледало, са настъпили при друго събитие в предходен на инкриминирания момент.
Експертите са пояснили и че травматичното увреждане в областта на ръката на
подсъдимия би могло да настъпи от удар с или върху твърд тъп предмет, или
неговото тангенциално действие, както и от действието на тъпо-ръбест предмет
или от действието на предмет с остър връх и режещ ръб и е възможно да е
причинено по гръбната повърхност на дланта вследствие
от удар с ръката върху увредените огледала. Отразено е, че е възможно травмата
на ръката да настъпи и при удар на ръката в стена на блок, както е посочил
подсъдимият Х., но това е по-малко вероятно предвид липсата на характерни
особености на травмата – оток и кръвонасядане.
Съдът кредитира всяка от
описаните експертизи, като намира, че същите са изготвени задълбочено,
професионално, при съобразяване на всички събрани по делото доказателства и с
необходимия опит от квалифицирани вещи лица.
С оглед на обсъдените доказателства съдът
счита, че са налице обективните характеристики на състав на вмененото на
подсъдимия Х. престъпление по чл.216, ал.1 от НК, според приетото изменение на
обвинението, макар и не в пълния обем на същото.
Съдът счита, че от доказателствата по делото
може да се направи категоричен извод относно извършителството
на действия по увреждане на леките автомобили от страна именно на подсъдимия
Х.. В тази насока възраженията на защитата за недоказаност на авторството на
деянието не се възприемат като основателни. Налице са достатъчно доказателства,
които в съвкупността си водят до извода за категорична съпричастност на
подсъдимия Х. към престъплението. На първо място, следва да се има предвид, че
свидетелят Д. лично е наблюдавал конкретните действия на лицето, което е
нанасяло удари по автомобилите, паркирани по ул.“Средец“ в гр. Пловдив, като е
дал пред съда едно подробно и ясно описание на извършителя на тези действия.
Така Д. е посочил, че лицето било млад, слаб и висок мъж, късо подстриган, със
сиво спортно горнище, който видимо според походката му е бил употребил и
алкохол и е бил в нетрезво състояние. Такова описание са дали поотделно и
полицейските служители на подсъдимия, когото са задържали. Свидетелят Д. е
посочил и че със сигурност това лице е ударило червен лек автомобил, а
автомобилът на свидетеля Т. е бил червен. Видно е от приложената справка от НС
112 в колко часа е подал сигнал на спешния телефон от свидетеля Д. и това е
било непосредствено по време на извършване на вандалските действия по чупене на
автомобилите. От показанията на всички полицейски служители, участвали в
установяването и задържането на лицето, за което е бил сигнала, става ясно, че
са пристигнали на указаното в сигнала място за не повече от три минути, предвид
близостта им до мястото на инцидента. Установява се, че част от повредените
автомобили са били паркирани в близост до стената на училище „Яворов“ по улица
„Средец“, което място е на гърба на заведението „Савана“, пред което пък
заведение именно подсъдимият е бил спрян за проверка от полицията. На това
място, както става ясно от показанията на свидетеля Д., живущ ***, лицето,
което трошало автомобили, вече не било видимо за него, но същият продължил да
чува шум от чупене. Както се установява, полицаите са пристигнали изключително
бързо на мястото, не са установили никое друго лице в обходения изключително
малък периметър от няколкостотин метра по улицата до
излаза й на бул.“България“, освен работник на заведението „Савана“, който е
извършвал дейността си и са установили на място подсъдимия пред това заведение.
Той е бил облечен със сива дреха, според показанията и на свидетеля Т., имал е
окървавена ръка, бил е в нетрезво състояние, бил е късо подстриган, без шапка
на главата, както го е видял и свидетелят Д., дал е обяснение относно това защо
е окървавена ръката му, което е било близко до действителната причина за това,
като е посочил, че сам е нанесъл удар с ръката си, но по стена. Налице са
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля Т., че на улицата,
където са били паркирани автомобилите има улично осветление, а и свидетелят Д.
твърди, че много добре е видял човека, за когото е подал сигнала. Не е
основателно в тази насока възражението на защитата относно това, че понеже
липсвало дадено описание на диспечера от тел.112, то подсъдимият Х. бил спрян и
задържан по причина на случайното си местонахождение на мястото, където
полицията издирва извършител на престъпление. Както става ясно от съдържанието
на аудиозаписа на телефонен разговор, в същия
действително не се посочва описание на извършителя, но категорично се уточнява,
че се касае за лице от мъжки пол, описано е поведението и маршрута на
придвижването му. Свидетелите Т. и С. са категорични, че са получили сигнал за
мъж, който троши автомобили и мястото, на което това се случва. Свидетелят Д. е
категоричен, че видяното от него лице е било и пияно, като от показанията и на
полицейските служители става ясно, че при спирането му подсъдимият видимо е бил
алкохолно повлиян.
Установява се от
последно приетата комплексна експертиза, че по-вероятен механизъм на
причиняване на телесното увреждане по ръката на подсъдимия е от удар с ръката
му върху увредените огледала с гръбната повърхност на
дланта, тоест при удар с юмрук, което впрочем съответства и на описания
механизъм на причиняване на счупванията на
огледалата. От показанията на свидетеля Н. се установява, че по корпуса на
счупеното огледало на автомобила му същият е забелязал малко количество кръв.
Вярно е, че обективни данни за това не са били събрани, като подобно нещо не е
отразено в протокола за оглед на местопроизшествие, но според съда в тази им
част показанията на свидетеля не могат да не бъдат приети като достоверни, като
се има предвид цялостното съдържание на показанията му, което е напълно
съответно на останалия доказателствен материал. Нещо
повече, свидетелят Н. е по професия лекар, поради което следва да се даде вяра
на твърденията му, че е забелязал именно кръв по строшеното огледало. Освен
това, следва да се има предвид, че въпросното огледало на автомобила „Санг Йонг“ поради спецификата на
конструкцията му и технологичните му възможности, описани подробно също в
комплексната експертиза, е останало върху автомобила със счупено стъкло и
счупен капак, при което са образувани остри ръбове, видими и от приложените към
експертизата фотоси, а съгласно същата експертиза, увреждането на ръката, което
е описано като прясна рана от страна на свидетеля С., може да настъпи именно
при съприкосновение с такъв тип предмети. Обясненията, дадени от подсъдимия
пред полицията относно причиненото по ръката му увреждане, предвид характера на
същото, описано от свидетелите-очевидци, е опровергано от изводите на
комплексната експертиза в медицинската й част, в която е посочено, че при
описаният от подсъдимия механизъм на увреждане на ръката му би следвало по
същата да има оток и кръвонасядане, а подобно
състояние на ръката му не е описано от когото и да било.
Твърденията на защитата,
че подсъдимият би следвало да има свръхестествени възможности и сили, за да
счупи огледалата на автомобилите, са напълно произволни и несериозни, като се
има предвид изводът на изготвената в съдебната фаза на процеса комплексна
експертиза и подробните разяснения по нея на експертите инженер, трасолог и съдебен медик, във връзка с това, че за
получаване на увредите по автомобилите е нужна умерена ударна сила, а не свръхсила и такава умерена ударна сила може да бъде
приложена от човек с крак или ръка, като изключително ясно от приложените в
експертизата схеми е, че това е напълно възможно, включително и за подсъдимия с
оглед на възрастта, ръста и телосложението му и липсата на каквито и да било
данни за физически недъг, който да затруднява движенията му.
Изложеният анализ на
събраните по делото доказателства е основа за извода на съда, че в случая е
налице такава хармонична доказателствена съвкупност,
която води до категоричен извод относно авторството на деянието, като не
поражда съмнение за това, че именно подсъдимият е лицето, забелязано от страна
на свидетеля Д. да нанася удари по автомобили. Подсъдимият е задържан в
непосредствена близост до мястото на престъплението, в момент изключително
близък до момента на извършването му, като по тялото му са били видими и следи
от престъплението.
Що се касае до
обективните характеристики на престъплението, за което е обвинен, то съдът
намира, че от събраните по делото доказателства безпротиворечиво
се установява, че в резултат от действията на подсъдимия са били счупени в
различна степен левите странични огледала на трите инкриминирани автомобила. С
оглед изводите на комплексната експертиза, която задълбочено е изследвала
увредите по автомобила „Санг Йонг“,
съдът приема, че не се доказва осъществяването от страна на подсъдимия и на
другото инкриминирано увреждане, а
именно огъване на левия калник на автомобила, като са налице данни това
увреждане да е с по-голяма давност. Поради това и с присъдата съдът оправда
частично подсъдимия досежно тази част от поддържаното
от прокурора обвинение.
С оглед вида на действията, в резултат на които са били счупени в
различна степен огледалата на трите автомобила, както и изчисленията на
експертизата по делото относно стойността на целите автомобили, съпоставена със
стойността на увредите по тях, следва да се счете, че поведението на подсъдимия
при всеки от трите случая осъществява състав на деянието повреждане на чужда
вещ, а именно на всеки конкретен автомобил, тъй като е била засегната
структурата на чужда движима вещ по такъв начин, че временно се отнема
възможността същата да се ползва пълноценно. Ето защо е налице престъпният
резултат на деянието по чл.216, ал.1 от НК досежно
всеки от трите автомобила. Касае се до осъществяване трикратно на това деяние,
при което са засегнати различни пострадали лица, като същото е осъществено в
рамките на няколко минути, при еднаква обстановка и еднородност на вината,
поради което и съдът счита, че всяко от последващите
деяния се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК и поради това и правилно цялата престъпна дейност
е била квалифицирана като едно продължавано престъпление.
Относно стойността на
щетите, съдът се съобрази с изводите на авто
-оценъчната експертиза, изготвена в съдебната фаза на процеса от вещото лице
С.. Според същата оценката на увредените огледала е дадена с оглед моментното
положение на пазара към инкриминирания момент по отношение на оригинални, но
използвани /втора употреба/ части за конкретните марки и модификации автомобили.
Освен това, експертизата е дала заключение и относно стойността за
възстановяване на всеки от увредените детайли. Тук във връзка с възраженията на
защитата относно начина на оценка на увредените детайли, съдът намира за
необходимо да посочи следното: Касае се до престъпление против собствеността,
но за разлика от престъплението кражба например, при което вещта се отнема, при
този тип престъпления се касае до такова посегателство върху целостта на
инкриминираната вещ, при което в случая на повреждане на вещта, какъвто е
налице по настоящото дело, се засяга възможността същата да се употребява
съобразно с конкретното й предназначение. Водещият мотив при престъплението по
чл.216 от НК освен това не е користният, както при кражбата, а преди всичко да
се нанесат загуби на пострадалия. В тази насока и следва да се има предвид, че
набавянето на резервна част при повреждане, само по себе си не отстранява
повреждането, още повече, че е възможно такова повреждане, което да не касае
конкретно остойностима част на вещта. Ето защо и под
щети, или вредни последици от престъплението по чл.216 от НК / в светлината и
на чл.93, т.9 от НК/ е неправилно да се разбира само пазарната стойност на
отделния елемент, но следва да се отчита пазарната възстановителна стойност на съответната
повреда. Тоест от значение при повреждане на чужда вещ е т.нар. възстановителна
стойност, включваща в случая, както стойността на резервната част, така и
стойността на ремонта и това разрешение държи сметка за правата на пострадалия
от престъплението, защото отстраняването на вредите от същото включва
привеждане на повредената вещ във вид, в който тя отново е годна да се използва
съобразно с предназначението си. В тази насока не е налице и спор, нито в
теорията, нито в съдебната практика, като и ВКС е имал
възможност да посочи в редица решения реда, по който се определя размерът на
щетите от престъпление по чл.216 от НК / напр. реш. №
43/2009 г. на III н.о. на ВКС./.
Предвид изложените предварителни съображения и съдът счете, че следва да
възприеме оценките на щетите, дадени за всеки от автомобилите в авто -оценъчната експертиза на вещото лице С.. Приемането
на стойност на резервните части по цени на оригинални, но употребявани такива,
се възприема като по - правилния подход, в сравнение с оценка на оригинални
нови части, дадена от първата оценъчна експертиза, като се има предвид
посоченото от експерта относно това какви са автомобилите, на каква възраст,
съответно колко са употребявани, както и икономическите условия в страната и
установения ред за отстраняване и заплащане на повреди при настъпване на
застрахователни събития. Впрочем, този подход се явява и с по-благоприятни за
подсъдимия последици. Ето защо и съдът взе предвид като релевантна за присъдата
си именно оценката на необходимите втора употреба резервни части за
отстраняване на установените повреди по автомобилите, за които подсъдимият бива
признат за виновен, съответно с включената стойност на ремонта.
От субективна страна
подсъдимият Х. е извършил престъплението умишлено при пряк умисъл, като е
съзнава общественоопасния характер на извършеното от
него, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните
му последици. Подсъдимия напълно е съзнавал, че чрез действията си въздейства
върху целостта на чужди движими вещи и очевидно е целял настъпването на
последиците от това въздействие. За горното съдът взема предвид обективно
описаните му действия от страна на свидетеля Д., удряне с ръка и ритане с крак
по автомобилите, които обективно са довели и до счупване на страничните
огледала. От приетата съдебно-психиатрична експертиза не се установява
подсъдимият да е бил в състояние, което да му е пречело да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като описаното му
поведение при задържането му не опровергава тези изводи. Напротив, установява
се, че подсъдимият е имал защитно поведение, като веднага е отрекъл да е
извършил престъплението и е дал сравнително логично обяснение за вида на ръката
си.
С оглед стойността на
общо причинената щета в резултат от продължаваното престъпление, броя на
пострадалите лица, начина на осъществяване на престъплението и данните относно
наличието и на други висящи наказателни производства спрямо подсъдимия Х. съдът
счита, че случаят категорично не може да бъде определен като маловажен, както
твърди защитата.
Относно определяне на
наказание за извършеното престъпление, съдът взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства младата възраст, липсата на предходни осъждания на подсъдимия Х.,
ниската стойност на причинената общо щета. Като отегчаващи вината му
обстоятелства съдът взе предвид недобрите характеристични данни за подсъдимия,
изводими от характера на престъпленията и нарушенията, за които спрямо него са
водени други производства, както и начинът на осъществяване на конкретното
престъпление, през нощта, без основателна причина и с агресия, като според
описанието на свидетеля Д. подсъдимият „трошал наред“. Посоченото определя
подсъдимия като лице с изключително противообществено насочено поведение. При
това положение и съдът счете, че следва да определи наказание лишаване от
свобода на основание чл.54 от НК, като намери, че същото следва да е за срок от
шест месеца. Такова по размер наказание според съда държи сметка за това, че
престъплението е продължавано и ще допринесе за изпълнение целите на
наказанието, а именно да се въздейства възпиращо спрямо подсъдимия към
извършване на подобни престъпления в бъдеще. Тъй като са налице формалните
основания на чл.66, ал.1 от НК и като намери, че за поправянето на подсъдимия
не се налага задължително същият да търпи реално така определеното му наказание
лишаване от свобода, съдът го отложи с изпитателен срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила.
Що се касае до
вещественото доказателство по делото, а именно компактдиска с аудиозапис, то същото съставлява вещ без установена
стойност, поради което и след влизане на присъдата в сила се постанови да бъде
унищожено.
Поради признаване на
подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което е водено делото,
на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът го осъди да заплати направените по
делото разноски за експертизи направени в двете му фази, съответно по сметката
на ПРС 1083 лева, а по сметката на органа на досъдебното производство ОД МВР
Пловдив- 258 лева.
Като причини за извършване
на престъплението съдът определя незачитането на установените норми на
поведение и правото на собственост.
По изложените мотиви
съдът постанови своята присъда.
Районен съдия: /П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! П.К.