Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
19.11.2020 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
28.10.2020 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и
при участието на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мариана
Кадиева |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Росица Георгиева от Окръжна
прокуратура - Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак.
Дело |
номер |
100 |
по описа за |
2020 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
във вр. с чл.208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от
Н.Я.Ч. от ***, подадена чрез упълномощен процесуален
представител – адв.И.Б. от АК - ***, против Решение №172 от 29.06.2020 год., постановено по АНД
№1295/2020 год.
по описа на Районен съд – Кърджали, с което е потвърдено наказателно
постановление №19-1300-000930 от 04.10.2019
год., издадено от ВПД началник група
в Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Кърджали.
Касаторът заявява, че в срок обжалва посоченото решение, като счита, че същото
е неправилно и необосновано. Излага подробни съображенията за това, като твърди най-напред, че решението
е издадено в нарушение на материалният закон, като сочи, че в атакуваното
наказателно постановление е посочено, че е наложена административна санкция за
деяние по чл.175а,
ал.1, предл.II-ро от ЗДВП, в цифров вид, а същевременно,
в обстоятелствената част били посочени две алтернативни форми на изпълнителното
деяние:
„който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари.” и следователно, според касатора,
имало
противоречие между словесната и цифровата част на наказателното постановление,
което затруднявало
защитата на жалбодателя. Твърди, че в крайна сметка,
не ставало
ясно за какво е наказан - за участие в нерегламентирано състезание или за
ползване на пътищата не по основното им предназначение и че това
разминаване и двусмислие не давало възможност да
се организира правилно защитата и да се ангажира надлежно административно-
наказателна отговорност и в резултат на това на жалбодателя била
наложена една крайно висока санкция, включваща както
непосилна глоба,
така и лишаване от право да управлява автомобил и така материалният
закон бил
приложен неправилно и без да са налице основанията за това и съответно, наложеното
наказание се явявало
незаконосъобразно.
На следващо място касаторът счита, че решението е необосновано, като сочи,
че за
да потвърди обжалваният
електронен фиш (!?! – в случая
става дума за наказателно постановление) съдът приел, че посоченото в него
нарушение е доказано по несъмнен и безспорен начин от обективна и субективна
страна, но този извод бил неправилен и не
кореспондирал
с доказателствата по делото.
Твърди, че по делото липсват ясни и безспорни
доказателства за осъществяване на признаците на състава на нарушението и че съдът
изцяло основал
извода си на показанията на двама служители на МВР, които всъщност възпроизвеждали съдържанието
на АУАН, т.е., според касатора,
получавал
се логически абсурд –
АУАН,
който сам по себе си бил
писмено доказателство,
бил
клониран в показанията на служителите, които са го
съставили и нещо повече - съдът дал безрезервна вяра на тези
показания, без да вземе предвид личната и служебна заинтересованост на
служителите на МВР от изхода на делото. Касаторът сочи, че
видно
от техните показания,
на 15.09.2019 год.,
в 21:20
часа,
двамата са се движели по пътя ***, навлизайки в *** в посока от ***, като било ноторно
известно, че в този сезон и в това часово време, вече е настъпила тъмнина или
най малкото е било сумрачно, което затруднява визуалните възприятия, а още
повече те били затруднени, тъй като служителите на МВР са били в патрулен
автомобил, гледали са през стъкло и срещу фаровете на насрещно движещите се
автомобили и
при
тази обстановка те са имали обективна възможност да видят единствено
два чифта фарове на автомобили. Касаторът счита, че
всички
останали твърдения за възприемане на два автомобила, готвещи се за състезание,
че и разпознаване на вида марка и номер на автомобил,
били резултат на разсъждения, но не и възприятия на свидетелите - служители на
МВР. Според касатора, освен това ноторно известно било, че количествен критерий за добра работа
на всеки служител на Пътна полиция бил броят на АУАН, които е съставил, т.е. тези служители били лично
заинтересовани от това да
съставят колкото се може повече актове
и съответно, били заинтересувани тези актове и съставените въз основа на тях наказателни постановления да бъдат потвърдени от
съда и в тази връзка, показанията им в качество
на свидетели по такива дела
били показания на хора, лично
заинтересовани от изхода на делото. Счита също, че обратният извод -
че техните показания са винаги достоверни, обективни и верни, не почивал на факти, най- малкото, защото в този случай тези свидетели е трябвало да действат
в двойнствено качество - един път да целят съставяне на максимален брой актове,
когато работят на пътя, а втори път, като свидетели,
да се абстрахират от това свое действие
и да свидетелстват безпристрастно, вкл. като потвърждават или излагат факти в полза на
санкционираното от тях лице и тъй като подобно раздвоение било обективно невъзможно, а когато е
субективно извършено,
имало
друго наименование и към
показанията на тези свидетели следвало
да се подхожда критично и те да бъдат
преценяни всестранно, а не да бъдат безкритично приемани,
както било постъпено в настоящото дело. Касаторът твърди, че същевременно, по отношение на
свидетеля на защитата било подходено по диаметрално противоположен начин, като на
базата на един единствен факт - приятелските отношения между него и
жалбодателя,
съдът отхвърлил категорично дадените от него показания, като приел, че той е заинтересован.
Касаторът излага и довод, че приятелските
отношения,
обаче, не са лична и служебна заинтересованост, каквато
безспорно имали
свидетелите –
полицаи и че по делото не било установено,
колко добри приятели са жалбодателят и свидетелят на защитата и дали това
приятелство е такова, че да води до заинтересованост. Счита, че самите
показания изобщо не били обсъдени в тяхната същност и в
тази част изобщо липсвали
мотиви в съдебният акт, както и че била очевидна процесуалната неравнопоставеност
на страните в това дело,
съобразно изложените от съда мотиви, като касаторът
твърди, че в
него били налице свидетели от първо качество - полицейските
служители и от второ качество - тези на защитата, като на първите се
давала
безрезервна вяра, независимо от явните несъответствия и съмнения за
заинтересованост, съответно, показанията на вторите изобщо не се
обсъждали,
а заинтересоваността им се предполагала до доказване на
противното. Според касатора, подобна логика изключвала
възможността за справедлив процес и обективен и обоснован съдебен акт. Счита също, че по
делото липсват безспорни доказателства за съществени признаци от обективна
страна на административното нарушение и че тази
доказателствена празнота не била попълнена и
съответно,
пречела
да се
установи виновно поведение на касатора и да се
обоснове прилагането на наложената административна санкция, а това,
от своя страна,
опорочавало
както атакуваният съдебен акт, така и потвърденото с него НП. По тези съображения касаторът моли съда да отмени Решение от 29.06.2020 год.,
постановено по АНД №1295/2019 год.
по описа на Pайонен съд -
Кърджали в частта, с
която е потвърдено наказателно
постановление №19-1300-000930 от 04.10.2019 год.
на началник „ПП и КАТ”
при ОД на МВР – Кърджали и нищо повече.
Редовно призован
за съдебното заседание, касаторът Н.Я.Ч. от ***, не
се явява и не се представлява.
Ответникът по
касация - ВПД началник
група в Сектор „Пътна полиция” Кърджали при ОДМВР – Кърджали, редовно
призован, не се явява,
не се представлява и не изразява становище по така подадената касационна жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали моли
настоящата инстанция да остави в сила обжалваното решение на
Районен съд – Кърджали, с което е било потвърдено наказателното постановление, издадено
спрямо Н.Я.Ч. Сочи, че в съдебното
решение са изложени подробни мотиви за това, кои доказателства се кредитират и
кои не, за да бъде потвърдено наказателното постановление в четири
от петте
му точки и да бъде изменено по една от тях към възможния минимум,
съгласно ЗДвП. Счита, че първоинстанционното решение не
страда от пороците, изложени в касационната жалба, поради което, доводите в
същата следва да бъдат оставени без уважение. По тези съображения предлага да бъде потвърдено
решението на Районен съд – Кърджали, като правилно и законосъобразно.
Кърджалийският административен съд, в настоящия
съдебен състав, като
извърши проверка на атакуваното решение и прецени
допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е
процесуално допустима.
Релевираното
от касатора касационно
основание
всъщност е нарушение на закона,
т.е. касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по
същество,
касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение
№172 от 29.06.2020 год., постановено по АНД
№1295/2020 год., Кърджалийският
районен съд е ПОТВЪРДИЛ наказателно постановление №20-1300-000930 от 04.10.2019
год., издадено от ВПД началник група
в Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Кърджали, с което, на Н.Я.Ч. от ***, с ЕГН
**********, са наложени административни наказания, както следва: по т.1, с която, на основание чл.175а,
ал.1, предл.3/трето/ от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба”, в
размер на 3000/три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок
от 12/дванадесет/ месеца, за извършено виновно нарушение на чл.104б; по т.2, с която, на основание чл.181,
т.1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба”, в размер на 50/петдесет/ лева, за
извършено нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП; по т.4, с която, на основание чл.183, ал.1,предл.1 и 2 от ЗДвП, е
наложено наказание „глоба”, в размер на 10/десет/ лева, за извършено нарушение
на чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП и по т.5,
с която, на основание чл.183, ал.1,предл.3 от ЗДвП, е наложено наказание
„глоба”, в размер на 10/десет/ лева, за извършено нарушение на чл.100, ал.1,т.2
от ЗДвП и е ИЗМЕНИЛ наказателно
постановление №20-1300-000930 от 04.10.2019
год., издадено от ВПД началник група
в Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Кърджали, в частта му по т.3, с която, на Н.Я.Ч. от ***, с ЕГН **********, на основание
чл.175, ал.1, т.1, предл.3/трето/ от ЗДвП, е било наложено наказание „глоба”, в
размер на 150/сто и петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за
срок от 3/три/ месеца, за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като Е
НАМАЛИЛ размера на наложеното наказание „глоба” от 150/сто и петдесет/ лева, на
50/петдесет/ лева и на наложеното наказание „лишаване от право да управлява
МПС”, за срок от 3/три/ месеца, на 1/един/ месец.
Със същото решение Районен съд – Кърджали е осъдил Н.Я.Ч. от ***, с ЕГН **********,
да заплати по сметка на ОДМВР – Кърджали направените по делото разноски, в
размер на 80/осемдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови обжалваното решение,
районният съд е приел за установено от фактическа
страна,
че на 15.09.2019 год., свидетелите Й. Х. и Р. П. -
служители в сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР - Кърджали, били на
работа, нощна смяна, за времето от 20:00 часа до 08:00 часа на следващия ден.
През същия ден, двамата се придвжвали със служебен автомобил, управляван от
свидетеля Х., когато около 21:20 часа се намирали на ул.„***” в ***, в района
на ***, като навлизали в града в посока от ***. Там забелязали в насрещното платно,
в посока от *** към ***, два автомобила, подготвящи се за състезание, които се
намирали един до друг и били затворили и двете ленти в тяхната посока на
движение. Виждайки това, свидетелят Й. Х. веднага предприел маневра „обратен
завой” и включил светлинен и звуков сигнал на патрулния автомобил. Успели да настигнат
само единия автомобил, а другият - не, тъй като той се движел по-бързо, а
полицейските служители били само един патрул, с един автомобил. Така спрели
първото МПС, което било марка „Опел Корса”, с рег.№***. При проверката
установили, че негов водач и собственик е касаторът в настоящото производство –
Н.Ч., който не представил свидетелство за управление и контролен талон към
него, както и установили, че предната табела с регистрационния номер на
проверявания автомобил не била поставена на определеното за тази цел място,
а се намирала на предното стъкло, вътре в
купето, между панорамното стъкло и арматурното табло, като само половината от
нея се виждала, както и че проверяваното МПС не било преминало технически преглед.
По позиционирането на двата автомобила на пътното платно, намиращи се един до друг
и след като видели, че започват да превъртат гуми чрез подаване на много газ и
задържане на съединителя, както и от разговора с водача Ч., служителите в
сектор „Пътна полиция” - Кърджали - Й. Х. и Р. П. разбрали, че те правят
състезание по между си, за което се били разбрали на паркинга на *** в града,
където се срещнали и уговорили по-рано същата вечер. На място свидетелят Х. съставил
акт за установяване на административно нарушение срещу касатора Ч., за
констатираните нарушения по чл.104б т.1, предл.1 от ЗДвП; чл.147, ал.1 от ЗДвП;
чл.140, ал.1, предл.3 от ЗДвП; чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1, т.2 от ЗДвП, който бил подписан от нарушителя без възражения. Въз основа на този АУАН,
на 04.10.2019 год. било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка районният съд е установил от гласните
доказателства - показанията, дадени от свидетелите Й. Х. и Р. П., за които е
приел, че кореспондират с другите събрани по делото писмени доказателства - Акт
за установяване на административно нарушение серия ** № *** от *** год., чиято
доказателствена сила не била оборена и от Справка за собственост на МПС - лек
автомобил „Опел Корса”, с Рег.№***. Съдът е приел, че всички те установяват по
безспорен начин описаната фактология, още повече, че и двамата полицейски
служители Х. и П. били очевидци на нарушението и подробно описали поведението
на жалбодателя на инкриминираната дата, час и място. Съдът е посочил, че тези
свидетели лично са възприели начина, по който се е движил автомобилът,
управляван от жалбодателя Н.Ч., поради което е кредитирал показанията им като
обективни и безпристрастно дадени. Съдът е отбелязъл, че по делото е било
събрано и друго гласно доказателство – показания, дадени от свидетеля Х. М., които не е
кредитирал, като е посочил, че този свидетел е заинтересован от изхода на
делото като приятел на жалбодателя и че е нормално да се опитва да го защити, а
освен това, показанията му били в противоречие с останалия доказателствен
материал по делото.
При така приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна съдът
е приел най-напред, че постъпилата на 22.11.2019 год. жалба е процесуално
допустима, тъй като е подадена в законоустановеният 7 - дневен срок, видно от
обжалваното наказателно постановление, което било връчено на жалбодателя на
18.11.2019 год. Районният съд е посочил, че както актът за установяване на
административно нарушение, така и наказателното постановление, са надлежно
оформени и връчени според правилата на ЗАНН и че за да представлява едно деяние
- действие или бездействие, административно нарушение или престъпление, следва
същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е
извършено виновно и че основната разлика между административното нарушение и
престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. Отбелязъл
е, че ако липсва която и да е от тези основни характеристики, съответното
деяние не би могло да се квалифицира като нарушение, респективно престъпление.
По отношение т.1 от наказателното постановление, с което на касатора е било
наложено наказание на основание чл.175а, ал.1, предл.2 от ЗДвП, районният съд е
посочил, че тази му част то е издадено по повод извършване на деяние, което
осъществява състава на чл.104б, т.1 от ЗДвП, а именно: приел е, че жалбодателят
Н.Ч., при управление на МПС, използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели извън тяхното предназначение за превоз на хора и
товари, като участва в нерегламентирано състезание по пътищата, отворени за
обществено ползване. Приел е, че правилно административнонаказващият орган е
подвел извършеното нарушение под съответната наказателна разпоредба на чл.175а,
ал.1 от ЗДвП, според която „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лева водач, който организира
или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено
ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари”. Районният съд е счел, че в случая е
налице съвкупността от всички признаци, посочени в цитираният текст и че
извършеното деяние е съставомерно по предложение 2 на нормата, а именно –
„използва пътя за други цели като участва в нерегламентирано
състезание по пътищата отворени за обществено ползване”, като е посочил, че има
съвпадане на всички факти на извършеното и това, което е установено в закона.
Приел е на първо място от обективна страна, че изпълнителното деяние е
извършено като нарушителят е управлявал МПС и е използвал пътя за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. На
следващо място съдът е посочил, че признаците относно субекта са налице, тъй
като жалбодателят на посочената дата е бил водач на МПС - четириколесно
превозно средство по смисъла на §1, т.24 от ДР на ППЗДвП и че на трето място -
от субективна страна нарушението е извършено с пряк умисъл, т.к. деецът е
съзнавал, че като водач на управляваното от него МПС ползва пътя отворен за
обществено ползване за други цели, имал е представа относно обществено опасните
последици и съзнателно е искал да настъпят, участвайки в нерегламентирано състезание
по пътищата, отворени за обществено ползване. Районният съд е приел, че при
определянето на наказанието наказващият орган е отчел всички относими към
деянието и дееца обстоятелства, а именно - причините за нарушението и
съдействието по време на проверката и поради това му наложил наказание в
единствено предвиден в закона размер, а именно „глоба” от 3000 лева и „лишаване
от право да управлява МПС”, за срок от 12 месеца. Така съдът е извел извода си,
че наказателното постановление в тази му част следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
По отношение т.2 от наказателното постановление, с което на касатора е било
наложено наказание на основание чл.181, т.1 от ЗДвП, районният съд е посочил,
че в тази част, НП е издадено по повод извършване на деяние, което осъществява
състава на чл.147, ал.1 от ЗДвП, а именно – че жалбодателят Н.Ч. не е
представил управляваното от него МПС на задължителен периодичен преглед, за проверка
на техническата му изправност, както и че правилно административнонаказващият
орган е подвел извършеното нарушение под съответната наказателна разпоредба на
чл.181, т.1 от ЗДвП, според която се наказва с глоба 50 лева собственик, който без
уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически
преглед. Съдът е приел, че в случая е налице съвкупността от всички признаци,
посочени в цитираният текст и че извършеното деяние е съставомерно по т.1 на
нормата, тъй като има съвпадане на всички факти на извършеното и това, което е
установено в закона, а именно – жалбодателят, като собственик, не е представил
личното си МПС на технически преглед. Съдът е приел, че при определянето на
наказанието наказващият орган е отчел всички относими към деянието и дееца
обстоятелства, а именно - причините за нарушението и съдействието по време на
проверката и че поради това му е наложил наказание в единствено предвиден в
закона размер, а именно „глоба”, в размер на 50 лева. Така съдът е извел извод,
че и в тази му част, наказателното постановление следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
По отношение т.3 от наказателното постановление, с което на касатора е било
наложено наказание на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, районният съд е
посочил, че в тази част, НП е издадено по повод извършване на деяние, което
осъществява състава на чл.140, ал.1 от ЗДвП, който регламентира, че по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените
за това места. Съдът е приел, че безспорно жалбодателят Н.Ч. е управлял на
инкриминираната дата МПС, на което предната табела с регистрационния номер не е
била поставена на съответното място, а се е намирала вътре в купето на
автомобила, между предното панорамно стъкло и арматурното табло, като само половината
от нея се виждала и че правилно административнонаказващият орган е подвел
извършеното нарушение под наказателната разпоредба на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, според която се наказва с „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство”, за срок от 1 до 6 месеца и с „глоба” от 50 до 200 лева водач, който управлява
моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени
на определените за това места. Съдът е приел, че в случая е налице съвкупността
от всички признаци, посочени в цитираният текст и че извършеното деяние е
съставомерно по т.1 на нормата, тъй като има съвпадане на всички факти на
извършеното и това, което е установено в закона. Съдът е приел, обаче, че при
определянето на наказанието, наказващият орган не е отчел всички относими към
деянието и дееца обстоятелства, а именно - че от 2014 год. деецът не е
установяван да извършва нарушения на правилата за движение по пътищата, както и
обстоятелството, че само предната табела не е била поставена на определеното
място, но е била налична в автомобила, както и съдействието на водача по време
на проверката. Поради това е извел извод, че следва наказателното постановление
в тази му част да се измени досежно наказанието до предвидения минимум, а
именно - „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 1 месец и „глоба”, в
размер на 50 лева.
По отношение т.4 от наказателното постановление, с което на касатора е било
наложено наказание на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1, 2 от ЗДвП,
районният съд е посочил, че в тази част НП е издадено по повод извършване на деяние,
което осъществява състава на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно - жалбодателят
Н.Ч., като водач на МПС, на 15.09.2019 год. не е носил свидетелство за управление
на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.
Съдът е приел, че правилно административнонаказващият орган е подвел извършеното
нарушение под наказателната разпоредба на чл.183, ал.1, т.1, предл.1, 2 от ЗДвП,
според която се наказва с глоба от 10 лева водач, който не носи определените документи
- свидетелство за управление и контролен талон, както и че в случая е налице съвкупността
от всички признаци, посочени в цитираният текст, като извършеното деяние е съставомерно
по т.1, предл.1 и 2 на нормата, тъй като има съвпадане на всички факти на извършеното
и това, което е установено в закона. Съдът е посочил, че при определянето на наказанието
наказващият орган е отчел всички относими към деянието и дееца обстоятелства, а
именно - причините за нарушението и съдействието по време на проверката и че поради
това му е наложил наказание в единствено предвидения в закона размер, а именно
- „глоба”, в размер на 10 лева. Така, районният съд е извел извода си, че и в
тази му част наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно.
По отношение т.5 от наказателното постановление, с което на касатора е било
наложено наказание на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП, районният
съд е посочил, че в тази част НП е издадено по повод извършване на деяние, което
осъществява състава на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, а именно - жалбодателят Н.Ч.,
като водач на лек автомобил, на 15.09.2019 год. не е носил свидетелство за регистрация
на моторното превозно средство, което управлява. Съдът е приел, че правилно административнонаказващият
орган е подвел извършеното нарушение под наказателната разпоредба на чл.183, ал.1,
т.1, предл.3 от ЗДвП, според която се наказва с глоба от 10 лева водач, който не
носи определените документи - свидетелство за регистрация на управляваното моторно
превозно средство и че в случая е налице съвкупността от всички признаци, посочени
в цитираният текст, като извършеното деяние е съставомерно по т.1, предл.3 на нормата,
тъй като има съвпадане на всички факти на извършеното и това, което е установено
в закона. Районният съд е посочил, че при определянето на наказанието наказващият
орган е отчел всички относими към деянието и дееца обстоятелства, а именно - причините
за нарушението и съдействието по време на проверката и че поради това му е наложил
наказание в единствено предвидения в закона размер, а именно „глоба”, в размер
на 10 лева. Така, съдът е извел извод, че и в тази му част наказателното постановление
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Първоинстанционният съд не е споделил довода на жалбодателя, че фактите не
отговаряли на обективната истина по делото, тъй като безспорно се установило,
че е извършено административното нарушение, по повод на което е издадено и
обжалваното наказателно постановление и че освен това, не били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като се установило, че актът
за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентни органи,
съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като нарушението било
пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени били
времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят. Съдът е посочил, че от изложените в акта и
наказателното постановление факти става ясно, какво деяние е осъществено от
жалбодателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, както и
че не е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което
да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до
степен, налагаща отмяната му. Съдът е отбелязъл също, че даденото описание на
констатираното нарушение/в случая
всъщност става дума за пет отделни нарушения/ и установената по делото
фактическа обстановка, съответстват на посочената като нарушена правна норма,
както и на санкционната такава.
При този изход на делото и предвид направената претенция за разноски, районният
съд е приел, че на основание чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, следва на
административнонаказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който,
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Посочил
е, че по силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева и че в
случая по делото са проведени множество съдебни заседания, с разпит на трима
свидетели, на което заседание не е взел участие процесуалният представител на
наказващия орган, но същият изготвил и депозирал писмена защита, поради което
следва да се присъди възнаграждение, в размер на 80 лева. Съдът е отбелязъл, че
доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на
ОДМВР - Кърджали, то именно в полза на същата, в качеството й на юридическо
лице, съгласно чл.37, ал.2 от Закона за МВР, следва да бъдат присъдени
разноските по делото.
При извършената служебна проверка, в
съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от
надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в
надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд.
Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като
постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на
проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата
ревизия в този смисъл.
При извършената
касационна проверка на обжалваното решение, при така описаната в същото
фактическа обстановка, установена въз основа на приобщените по делето писмени и
гласни доказателства, настоящият съдебен състав счита, че не са налице
посочените в касационната жалба основания за отмяната му. За да постанови своя съдебен акт, Кърджалийският
районен съд е събрал всички необходими доказателства – и писмени, и гласни, при
спазване на съдопроизводствените правила. Касационната инстанция в настоящия
състав намира, че приетата от районния съд в мотивите към обжалваното решение
фактическа обстановка е правилно и вярно установена, при спазване на
принципите за служебното начало и обективната истина и напълно се подкрепя от събраните по делото доказателства – приложената
административнонаказателна преписка и подробните показания на разпитаните в
хода на производството по делото свидетели – актосъставителя Й. И. Х. и
свидетеля при установяване на нарушението и при съставянето на акта - Р. Я. П.,
като в случая, всъщност, и двамата свидетели са очевидци на извършеното от
касатора деяние, описано в съставения АУАН и издаденото въз основа на него процесно
наказателно постановление. Районният съд е събрал, проверил и оценил
всички допустими, относими и необходими доказателства и въз основа на тях е
направил законосъобразни правни изводи, които съответстват на данните по делото
и на материалния закон и то по отношение и на петте описани в процесното
наказателно постановление нарушения на различни разпоредби от ЗДвП.
Във връзка с казаното по-горе и с оглед оплакванията в касационната жалба
съдът следва да посочи, че три от описаните в процесното НП нарушения,
потвърдени с обжалваното решение, са формални и касаят безспорно доказани
факти, а именно - че касаторът Н.Ч. не е носил и не е представил на контролните
органи при извършената му проверка свидетелство за управление на МПС от
съответната категория и контролен талон към него – нарушение на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП; не е носил и не е представил на контролните органи при извършената
му проверка и свидетелство за регистрация на МПС, което управлява – нарушение
на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, както и не е ППС на годишен технически преглед в
съответния срок – нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП. По отношение на тези три
формални нарушения няма развити доводи и оплаквания в касационната жалба, като
такива не са били изложени и развити и в хода на производството пред
първоинстанциония съд, т.е. извършването на същите на практика не се отрича от
касатора, поради което настоящият състав намира, че същите са безспорно
доказани и съответно, правилно и законосъобразно районният съд е потвърдил
процесното наказателно постановление в частите му, с които, за тези нарушения
са наложени и съответните наказания, а именно - по т.2, по т.4 и по т.5 от
същото. Изложеното по-горе в пълна степен важи и за нарушението по чл.140, ал.1
от ЗДвП, а именно – че касаторът е управлявал МПС, на което табелите с
регистрационните номера не са или поставени на определените за това места, като
в случая това е установено при извършената му проверка и е безспорно доказано,
че предната регистрационна табела на управлявания от касатора Ч. лек автомобил
се е намирала вътре в купето, поставена между предното панорамно стъкло и арматурното
табло на автомобила, като, освен това, същата се е виждала само наполовина.
Пределно ясно е, че това място не е определеното място за поставяне на предната
табела с регистрационния номер на автомобила, като в случая, по отношение и на
това нарушение от страна на касатора няма доводи или вързажения в касационната
жалба, същото да не е било извършено от него, като такива, също така, не са
били изложени и развити и в хода на производството пред първоинстанциония съд. От
това следва, че извършването и на това нарушение – по т.3 от процесното НП, също
на практика не се отрича от касатора, поради което настоящият състав намира, че
и това нарушение е безспорно доказано и съответно, правилно и законосъобразно
районният съд е достигнал до този извод, като по отношение на това нарушение,
обаче, е проявил снисхождение, като е намалил наложените наказания „глоба” и
„лишаване от право да управлява МПС”, до предвидения в разпоредбата на чл.175,
ал.1, т.1 от ЗДвП техен минимум.
Така, всъщност, оплакванията и доводите, развити в касационната жалба,
касаят обжалваното решение основно в частта му, с която е потвърдена т.1 от
процесното НП и с която, за извършеното нарушение по чл.104б, т.1 от ЗДвП, на
касатора Н.Ч., на основание чл.175а, ал.1, предл.2 от ЗДвП, са наложени
наказания „глоба”, в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява
МПС”, за срок от 12 месеца. Тези оплаквания са предимно за необоснованост на
решението в тази му част и се основават на развити твърдения и доводи в насока,
че съдът основал извода си за доказаност на това нарушение на показанията на
двамата полицейски служители, на които дал безрезервна вяра, без да вземе
предвид личната им и служебна заинтересованост от изхода на делото, като е
налице и оплакване за нарушение на материалния закон, а именно – налице е
твърдение за противоречие между словесната и цифровата част на наказателното
постановление, конкретно по отношение на т.1 от същото. Тук най-напред следва
да се посочи, че липсата на единство между текстовото/словесното/ описание на
нарушението и цифровото формулиране на същото, т.е. правната квалификация на
деянието/липсата на конекситет между отделните части на наказателното
постановление/ съставлява по принцип съществено нарушение на процесуалните
правила, а не нарушение на материалния закон, както се твърди в касационната
жалба. Съдът в настоящия състав не намира в случая да е налице такова съществено
нарушение или както се твърди в жалбата – „разминаване и двусмислие”, което да
не дава възможност на наказаното лице да организира адекватно и правилно
защитата си. В процесното НП, в словесното описание на нарушението е посочено,
че на посочената дата и време и на посочения път и посоченото конкретно място, касаторът
Я., като водач на описаното МПС, използва път за обществено ползване за други
цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и
товари, като участва в нерегламентирано състезание по път, отворен за
обществено ползване, като като описаното деяние, обаче, ясно и недвусмислено
словесно е квалифицирано по следния начин: „Водач
на МПС участва в нерегламентирано състезание по пътища, отворени за обществено
ползване”, както и посочено, че с това виновно е нарушил чл.104б, т.1 от ЗДвП, която норма изрично забранява на водач на моторно превозно средство да
oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за
обществено ползване. От направеното по-горе словесно описание на това нарушение
става ясно, че касаторът е наказан именно за участие в такова нерегламентирано
състезание по път – в случая път **, отворен за обществено ползване. Едва ли
подлежи на съмнение, че участието в нерегламентирани състезания по пътищата,
отворени за обществено ползване, също съставлява форма на използване на път за обществено ползване за други цели,
освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари и
това е така, тъй като тези пътища, отворени за обществено ползване, не са предназначени
за организиране и провеждане на нерегламентирани състезания и гонки между
водачи на МПС, любители на високи скорости и на повишено ниво на адреналин.
Предвид това, съдът не намира, че е налице такова съществено „разминаване или
двусмислие” между словесното описнание на нарушението и неговата правна
квалификация, като става пределно ясно, за какво деяние е наложено на касатора
наказанието по т.1 от НП, а от доказателствата по първоинстнционното дело е
видно, освен това, че същият пределно добре е разбрал за какво е наказан и
съвсем адекватно е организирал и защитата си.
Другите оплаквания, инвокирани в касационната жалбла, респ. развитите
доводи, а именно – за необоснованост на съдебния акт, настоящият съдебен състав
на касационната инстанция също намира за неоснователни и категорично
недоказани. Показанията
на двамата свидетели – актосъставителя Й. Х. и на свидетеля по акта, който е и
свидетел при установяване на нарушението – Р. П., са изключително категорични, безпротиворечиви
и детайлни, дадени при липса на заинтересованост, противно на твърденията в
касационната жалба, при което правилно са били кредитирани от съда. Обосновано,
предвид това, въззивната инстанция е приела за установено и доказано административното
нарушение въз основа на показанията на разпитаните свидетели Р. Я. П. и Й. И. Х. – полицейски служители в
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Кърджали. Тези показания са
последователни, логични, изчерпателни и безпристрастни, не съдържат вътрешни
противоречия и се допълват взаимно досежно главните факти, подлежащи на
установяване в съдебното производство. Следва да се посочи, че и двамата
свидетели са очевидци на извършеното деяние, а от позицията си на очевидци,
възприели непосредствено действията на касатора, въпросните свидетели
категорично са потвърдили и то много детайлно всички обстоятелства по случая,
включително начина на разположение на двата леки автомобила на пътното платно
преди потеглянето им, посоката, в която са потеглили и начина им на движение,
форсирането на двигателите преди потеглянето и превъртането на място на гумите,
вследствие на което е имало и пушек, рязкото им потегляне в посока към град
Момчилград, като включително и двамата свидетели ясно си спомнят, че вторият
автомобил, който е участвал в нерегламентираното състезание или по-скоро гонка,
е бил марка „Сеат”, тъмен на цвят. Преценката на свидетелските показания е
правомощие на съда по същество, като единственото изискване към него е да
мотивира избора си. Касационната инстанция не проверява този извод, а само това
дали той е обоснован, като в случая, въззивният съд се е мотивирал, защо дава
вяра на една част от показанията – на двамата полицйски служители и не дава
вяра на друга част – на показанията на свидетеля Х. М., поради което преценката
му не подлежи на касационен контрол. Независимо от това следва да се отбележи
отново, че правилно районният съд се е позовал на показанията на първите двама
свидетели, които са възприели непосредствено как на посочения път и на
посоченото място – до ***, двата автомобила са били спрели на пътното платно един
до друг, всеки един в отделна лента за движение, т.е. заемайки и двете ленти на
пътното платно, като там пътят е с две ленти за движение във всяка посока, след
което, с форсиране на двигателите и превъртане на гуми до степен да се образува
и да се вдигне пушек, вследствие на това превъртане на гумите по асфалта, са
потеглили едновременно и рязко, развивайки много висока скорост, в посока към ***.
Свидетелят Й. Х. е управлявал полицейският патрулен автомобил и е успял да
обърне, след което, с включени звуков и светлинен сигнал, е потеглил след двата
състезаващи се автомобила, но е успял да застигне и съответно са успели да
спрат, на разклона за ***, само лекият автомобил, марка „Опел Корса”,
управляван от касатора Н.Ч. Действително, форсирането на двигателите и
превъртането на гумите на място и респ. и високата скорост, може в определени
случаи да не са достатъчни, за да се приеме, че е налице нерегламентирана
гонка, но последователните показания на двамата свидетели говорят единодушно за
сихронизираност и съгласуваност на действията на водачите на двата автомобила,
което заедно с механизма на рязкото им и едновременно потегляне с висока
скорост, от позиция един до друг на пътното платно, според настоящия съдебен
състав налага безспорния извод, че те са участвали в нерегламентирано
състезание (надпревара). Всякакво друго разбиране противоречи на нормалната
житейска логика и не отговаря на действителното съдържание на доказателствата
по делото, като отново следда да се отбележи, че и двамата свидетели Х. и П. са
очевидци и са възприели ясно движението на автомобилите, а обстоятелството, че не
са успели да видят регистрационния номер на втория автомобил, за който и
двамата сочат, че е марка „Сеат”, не води до различни изводи. Ясно е, че с един
патрулен полицейски автомобил няма как да бъдат преследвани два други леки
автомобила, при положение, че вторият лек автомобил, марка „Сеат”, който е
успял да ускори по-бързо, не е спрял, а е продължил движението си с висока
скорост по същия път, в посока град Момчилград, но това не опровергава факта,
че преди това и двата автомобила са били използвани със състезателна цел
на път, отворен за обществено ползване.
Във връзка с
оплакванията в касационната жалба, настоящият съдебен състав счита, че показанията
на тези двама свидетели правилно са възприети и кредитирани от въззивния съд,
при липса на оборващо ги доказателство, като тук следва да се посочи, че съвсем
правилно не са кредитирани, т.е. не е дадена вяра, на показанията на свидетеля Х.
М., като съдът се е обосновал, че този свидетел е заинтересован от изхода на
делото като приятел на жалбодателя и че е нормално да се опитва да го защити и
че освен това, показанията му са в противоречие с останалия доказателствен
материал по делото. Несъстоятелен е, в тази връзка, доводът в касационната
жалба, че приятелските отношения не били лична и служебна заинтересованост,
каквато безспорно имали свидетелите – полицаи и че по делото не било
установено, колко добри приятели са жалбодателят и свидетелят на защитата и
дали това приятелство било такова, че да води до заинтересованост. Няма спор,
че приятелските отношения не могат да се приемат за служебна заинтересованост,
но за лична при всички случаи могат, тъй като приятелските отношения са лични
отношения между две лица, като същевременно, все още не е измислен способ или
механизъм, с който да се измерва степента на интензитет на едно приятелство, а
оттам да се прави и извод, дали това приятелство е такова, че да води до
заинтересованост. В случая свидетелят М. е заявил в показанията си, дадени в
съдебно заседание на 12.06.2020 год., че се познава с касатора Ч. и че с него
са в приятелски отношения, както и че на 15.09.2020 год. цял ден се занимавали
с неговия автомобил, марка „Опел Корса” и му направили цялостно обслужване, а
вечерта, около 21:00 часа, „направили разходка” с този автомобил. Тези негови
изявления сочат в достатъчна степен, че свидетелят М. и касаторът Ч.
действително са в добри приятелски отношения, тъй като в противен случай, едва
ли свидетелят М. цял ден ще се занимава с лекия автомобил на касатора, а
вечерта ще прави „разходка” заедно с него, с обслужения автомобил, а предвид
това, при вскички случаи показанията му са били насочени към изграждането на
защитна теза в полза на касатора, с оглед на което съвсем правилно решаващият
състав на районния съд не е дал вяра на тези показания.
Несъстоятелно е и оплакването за това, че било ноторно известно, че количествен критерий за добра работа на всеки
служител на Пътна полиция бил броят на АУАН,
които е съставил и затова тези служители били лично заинтересовани от това да
съставят колкото се може повече актове
и съответно, били заинтересувани тези актове и съставените въз основа на тях наказателни постановления да бъдат потвърдени от
съда и че поради това, показанията им в
качеството на свидетели по такива дела били показания на хора, лично заинтересовани от изхода
на делото. На настоящия съдебен състав не са ноторно известни такива
обстоятелства, свързани с начина на оценяване на работата на служителите от
„Пътна полиция” и с количествените критерии за оценка на работата на
служителите на „Пътна полиция” и в частност - на тези от сектор „Пътна полиция”
– Кърджали към ОДМВР – Кърджали, като това вероятно е така само според
представите и разбиранията на изготвилия касационната жалба процесуален
представител на касатора. Освен това, да се сподели и да се приеме едно такова
твърдение, а именно – че актосъставителят, респ. и свидетелят по акта, са лично
заинтересовани от изхода на делото, означава на практика да се приеме, че при
всички случаи, независимо дали става дума за свидетели – служители от „Пътна
полиция” и въобще от системата на МВР или от системата на други министерства и
ведомства, които са актосъставители или свидетели по акта, то че същите са
винаги заинтересовани от изхода на делото и поради това, техните показания не
следва да се ценят и кредитират от съда. Пределно ясно е, че едно такова
разбиране е меко казано несъстоятелно и е почти нелепо да се поддържа и да се
споделя, поради което и настоящият съдебен състав не намира за нужно да го
коментира и обсъжда повече.
Така, предвид
изложеното, настоящият касационен състав намира, че районният съд е преценил
внимателно и задълбочено всички доказателства по делото поотделно и в тяхната
съвкупност и е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и върху закона. Не са налице процесуални пропуски при
доказателствения анализ на съда, нито тенденциозно или превратно тълкуване на
доказателствата и доказателствените средства. Противно на оплакванията в
жалбата, според които, доказателствата по делото са коментирани избирателно и
едностранчиво, районният съд е проявил комплексен подход при оценката на
тяхната достоверност чрез съпоставката им с останалите доказателства и
отчитането на тяхната логическа връзка и последователност. Вътрешното убеждение
на съда е формирано при условията на непосредственост, след като е проведено
пълно, всестранно и обективно изследване на обстоятелствата, довели до
ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя. Касаторът
не е отрекъл, че е бил водач на единият от двата леки автомобила, който е бил настигнат
от патрулния полицейски автомобил и е бил спрян за проверка, нито е опровергал
с годни доказателствени средства отразените в акта и НП фактически констатации,
относно съставомерността и авторството на деянието. Налице са ясни и
непротиворечиви доказателства, че касаторът Ч. е участвал в нерегламентирано
автомобилно състезание по път, отворен за обществено ползване, какъвто безспорно
е път **, с което е нарушил разпоредбата на чл.104б, т.1 от ЗДвП, както правилно е преценил
и районният съд. Решението на съда, в крайна сметка, е отражение и на неговото
вътрешно убеждение и след като то е формирано при спазване на
процесуалноправните и материалноправните норми на закона, не са налице
основания за неговото ревизиране. В мотивите към решението е посочено подробно
и аргументирано защо обжалваното наказателно постановление се приема за правилно
и законосъобразно. Съдът е изложил своите съображения за обективната истина по
случая и доводите му за това се основават на пълен и обективен анализ на доказателствата
по делото. С оглед на изложеното не е налице твърдяната необоснованост на
атакувания съдебен акт, която да води до неговата незаконосъобразност, а не е
налице и нарушение на материалния закон, което да съставлява касационно
отменително основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, като в рамките на
установените фактически положения правните квалификации на всички деяния и
приложимите санкционни норми са вярно определени, съобразно правната уредба в
закона.
По отношение на това оплакване в касационната жалба, мотивирано с
посочените по-горе доводи, а именно - за необоснованост на атакуваното решение,
съдът намира за нужно да отбележи и следното:
Съгласно чл.63,
ал.1, предл.2/второ/ от ЗАНН,
решенията на районните съдилища по административнонаказателни
дела подлежат на касационно обжалване на основанията, предвидени в чл.348 от НПК и по реда на глава
ХІІ от АПК. Тези основания са изброени конкретно в нормата на чл.348,
ал.1 от НПК и сред
тях не се съдържа основанието „необоснованост”
на съдебния акт, поради което това оплакване не
би следвало да се обсъжда
от касационния съд. Независимо от това, настоящият състав намира за нужно да
отбележи, че необосноваността
на решението се изразява в опорочени фактически
констатации на съда не поради допуснати от него процесуални нарушения, а поради
допуснати от него грешки при формиране на неговото вътрешно убеждение в
насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките
на съда при прилагане на правилата на логиката, на опитните правила, на
каузалните връзки между явленията, на данните на науката, като тези грешки неизбежно водят до неистински фактически
констатации, а оттам и до неправилни правни изводи. В случая, настоящият състав намира, че такива грешки районният съд категорично
не е допуснал при постановяване на атакуваното решение, като въз основа на
приобщените по делото писмени и гласни доказателства, е направил верни и
логични фактически констатации, въз основа на които е извел и правилни и
законосъобразни правни изводи. При това положение, след като Кърджалийският районен
съд е установил и съобразил всички описани по-горе факти и обстоятелства и е
потвърдил процесното наказателно постановление в четири от
петте му точки,
като правилно и законосъобразно и го е изменил в частта му по
т.3,
е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което освен всичко друго, е и обосновано. За пълнота
на изложението следва да се посочи, че от настоящата съдебна инстанция не са
констатирани допуснати нарушения на съдопроизведствените правила в хода на
производстото пред районния съд, които да обосновават незакосъобразност на
обжалваното в настоящото касационно производство съдебно решение.
Ето защо, с
оглед на всичко гореизложено, касационната инстанция в настоящия съдебен състав
намира касационната жалба на Н.Я.Ч. от ***, подадена
чрез упълномощен процесуален представител – адв.И.Б. от АК - ***, за
неоснователна и недоказана, като всички изложени по-горе съображения водят до
извода, че решението на Кърджалийския районен съд, като правилно, обосновано и
законосъобразно - постановено при правилна преценка на събраните доказателства,
при правилно приложение на материалния закон и без допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, следва с решението по настоящото дело да бъде
оставено в сила.
Деловодни разноски не са претендирани в производстото пред настоящата
инстанция, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от горното
и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във връзка с чл.217, ал.3, предл.4/четвърто/ от АПК и във връзка с чл.63,
ал.1, предл.2/второ/ от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №172 от 29.06.2020 год., постановено по АНД №1295/2020 год. по описа на Районен съд – Кърджали.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.