Р Е Ш Е Н И Е
№
183 26.06.2020г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 26.05.2020г.,
в публичното съдебно заседание в
следния състав:
Председател: Методи Величков
Членове: Димитър Ковачев
Антония Атанасова
Секретар: Емилия Павлова,
като разгледа докладваното от
съдия Методи Величков въззивно гражданско дело № 577 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
С
решение № 88 от 05.07.2019г., постановено по гр. д. № 4/2019г. по описа на
Брезнишкия районен съд е:
Отхвърлен като
неоснователен и недоказан иска на Л.Й.В., ЕГН:**********/ адрес: *** срещу Главна
Дирекция „Гранична полиция" към МВР, със седалище и адрес на управление: ***,
с искане да бъде признато за установено спрямо ответникът, че ищецът има право
на допълнителен отпуск по чл. 212, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 211, ал. 5, т. 2, пр.
второ от ЗМВР 2006г./отм./, за положен от него извънреден труд над 50-те часа
за всяко отчетно тримесечие в периода 01.04.2007г. до 30.06.2014г.
Отхвърлен като
неоснователен и недоказан иска на Л.Й.В., ЕГН:**********, адрес;*** срещу Главна
Дирекция „Гранична полиция" към МВР, със седалище и адрес на управление: ***,
за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца, сумата от 2626.69лв., представляваща сбор от неизплатените допълнителни
възнаграждения за общо 200 часа извънреден труд, положен в периода 01.10.2015г.
до 30.09.2018г. на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР /нов/, ведно със сумата
от 446.63лв., представляваща сбор от обезщетенията за забава върху всяко
вземане за възнаграждение за извънреден труд от 1-во число на месеца, следващ
месеца, през който допълнителното възнаграждение е следвало да бъде заплатено
до датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
Осъден Л.Й.В. да
заплати на Главна Дирекция „Гранична полиция" към МВР, сумата от 300 лв.,
представляваща юрисконсултски хонорар, а по сметка на Брезнишкия районен съд да
заплати сумата от 573.76лв., представляваща държавна такса и хонорар на вещите
лица.
Недоволен от
постановеното решение е останал Л.Й.В., който чрез пълномощника си адвокат Н.П.,
го е обжалвал изцяло. Моли обжалваното решение да бъде
отменено като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на
процесуалните правила и предявените искове да бъдат уважени. След приключване
събирането на доказателствата от Пернишкия окръжен съд, адвокат П. моли да бъде
уважена въззивната жалба и да бъдат уважени, предявените искове в
претендираните размери. Моли да му бъдат присъдени направените разноски, като
не счита, че адвокатското му възнаграждение е прекомерно по размер.
Насрещната страна ГД „Гранична полиция“ - МВР
не е подала писмен отговор. Впоследствие е оспорила въззивната жалба изцяло,
чрез юрисконсулт П.. Пак чрез юрисконсулт П. моли обжалваното решение на
Брезнишкия районен съд да бъде потвърдено изцяло. Моли да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвокат П..
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното:
Пернишкият окръжен
съд, служебно намира, че обжалваното решение, се явяват валидно – същото е
постановени от съдия от Брезнишкия районен съд, в предвидената от закона форма
и в рамките на неговата компетентност.
По допустимостта на
обжалваното съдебно решения, Пернишкият окръжен съд намира следното. Налице е
правен спор между дееспособни и правоспособни правни субекти, по който
компетентен да се произнесе е бил Брезнишкият районен съд, след отвод на
единствения съдия от Трънския районен съд и изпращането на делото на Брезнишкия
районен съд по реда на чл. 23, ал.3 от ГПК, с определение № 5 от 03.01.2019г.,
постановено по в. ч. гр. д. № 710/2018г. по описа на Пернишкия окръжен съд.
Налице са били всички положителни процесуални предпоставки за упражняване
правото на иск и не са били отрицателни процесуални предпоставки, водещи до
неговото погасяване. С обжалваното съдебно решение, Брезнишкият районен съд се
е произнесъл по предявените искове, така, както са били конкретизирани
впоследствие и е бил изменен размера на осъдителния иск.
По
незаконосъобразността на обжалваното решение, Пернишкият окръжен съд е обвързан
от изложеното във въззивната жалба. Изхождайки от изложеното във въззивната
жалба, от отговора на насрещната страна, от събраните по делото доказателства,
включително и тези пред Пернишкия окръжен съд, както и от писмените становища на
двете страни по тези доказателства и целия доказателствен материал по делото,
Пернишкият окръжен съд намира следното:
Ищецът Л.Й.В., чрез адв. Н.П. от АК- С., е предявил искове срещу Главна Дирекция „Гранична полиция"
към МВР:
1. Да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът има право на допълнителен отпуск по чл.
212, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 211, ал. 5, т. 2, пр. второ от ЗМВР 2006г./отм./,
за положен от него извънреден труд над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие в
периода 01.04.2007г. до 30.06.2014г.
2. Да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца, сумата от 2626,69лв., представляваща сбор от неизплатените допълнителни
възнаграждения за общо 200 часа извънреден труд, положен в периода 01.10.2015г.
до 30.09.2018г. на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР /нов/, ведно със сумата
от 446лв., представляваща сбор от обезщетенията
за забава върху всяко вземане за възнаграждение за извънреден труд от 1-во
число на месеца, следващ месеца, през който допълнителното възнаграждение е
следвало да бъде заплатено до датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата.
I. По установителния иск.
По делото не се
спори, че през периода на установителния иск – от 01.04.2007г. до 30.06.2014г.
ищецът е работил като полицай в Регионална дирекция „Гранична полиция“ Д. /РДГП
Д./ при Главна Дирекция „Гранична полиция" към МВР, както следва:
За периода от 01.04.2007г. до м.06.2009г.
същият е бил дежурен ***;
За периода от 01.07.2009г.
до м. края на м.май 2012г. е бил дежурен *** в дежурната стая на ГПУ Т., при
РДГП Д. – получавал е оперативни сигнали от компетентността на „Гранична
полиция“;
За периода от 01.06.2012г.
до края на м. юни 2014г. е бил *** в ГПУ Т. при РД ГП при НД „ГП“ – бил е ***
на КПП С..
По целия исков
период, когато е изпълнявал и трите длъжности, дежурствата на ищеца са били на
смени по 24 часа, като през целия исков период е действал Законът за
Министерството на вътрешните работи обн. с ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., отм.,
бр. 53 от 27.06.2014 г.
Следователно ищецът
е имал статут на държавен служител на МВР по смисъла на чл. 169, ал.1, т.1 от ЗМВР /отм./, като съгласно чл. 169, ал.2 от същия закон – статутът на
държавните служители се урежда с този закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 211, ал.1 от ЗМВР /отм./ нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5 дневна работна седмица, а съгласно ал.5 от същия член - работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. От събраните многобройни
писмени доказателства, заключения на съдебно - икономически експертизи и гласни
доказателства по делото, се установява, че за исковия период, когато е заемал
трите длъжности, ищецът е работил на 24 часови смени, които са отчитани
сумарно. През това време имал право на две хранения по 30 минути, които се
включвали в отработеното време, но при необходимост е следвало да прекъсне
храненето и да продължи да изпълнява служебните си задължения.
От свидетелските
показания на В. П. Ч., дадени в съдебно заседание на 27.02.2019г. /гърба на л.
175 от производството пред Брезнишкия районен съд/ и тези на А. М. Р. и В. П. Ч.,
дадени в съдебно заседание на 31.05.2019г. /л. 170 и гърба на същия от
производството пред Брезнишкия районен съд/, се установява, че при всяка от
трите искови длъжности ищецът е идвал поне 15 минути преди началото на смяната,
за да получи снаряжение, да бъде инструктиран, да отпътува до заставата или КПП-то, да се приеме
поста и съответно са му били необходими поне 15 минути след смяната, които са
му били необходими да сдаде поста, да отстъпи от службата, да пътува от заставата или КПП-то до ГПУ гр. Т. и
от там да си тръгне с личния автомобил. Това време представлява извънреден труд
и работодателят дължи обезщетяване на служителя за него. Именно тези
свидетелски показания, са отчетени при изготвяне заключението по допълнителната
съдебно – счетоводна експертиза на вещото лице В.М.В.. /л.210 и сл. от
въззивното производство. Съдът не
възприема заключенията на вещите лица В. П., Б. П. и първоначалното заключение
на съдебно – счетоводна експертиза на вещото лице В.В., тъй като те не са
отчели свидетелските показания, събрани по делото.
Съдът не възприема
и заключението по допълнителната съдебно – счетоводна експертиза, на вещото
лице В.В., в частта му, с която е направено умножаване на отработените часове
нощен труд /от 22.00ч. до 08.00ч./ с коефициент 0,143, на което съдът ще се
спре по – подробно в т.III решението.
От заключението по допълнителната
съдебно – счетоводна експертиза на вещото лице В.М.В., се установява, че след
като се включат към отработеното време по 30 минути на всяко дежурство за всяка
една от трите длъжности, които ищецът е заемал и впоследствие се отчетат
извършените и полагащи се компенсации, часовете извънреден труд над 50 часа, за
периода от 01.04.2014г. до 30.06.2014г., са 132часа - раздел II, абзац втори от стр.13 на допълнителното заключение на вещото лице В В./л.222
от въззивното дело/. Именно за този размер установителния иск се явява
основателен, поради което за този размер от 132ч., следва да бъде отменено
обжалваното решение и за този общ размер от 132ч. следва да бъде уважен
установителния иск. Установителния иск, в частта, с която е отхвърлен за
горницата над 132ч. до пълния претендиран размер от 184ч. /46 тримесечия по
четири дни за всяко/, следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
II. По осъдителния иск.
По делото не се
спори, че за периода от 01.10.2015г. до 31.05.2018г. ищецът е продължил да
работи като експерт в ГПУ Т. при РД ГП при НД „ГП“ – като охрана на КПП С., на
24 часови смени, а от 01.06.2018г. до 30.09.2018г. на същата длъжност, но на 12
часови смени. През този период ищецът също е полагал извънреден труд за
снаряжаване, инструктаж, пътуване от ГПУ Т. до КПП С., приемане на службата, а
след това същите дейности, само че в обратния ред, до пристигането му в ГПУ гр.
Т. и отпътуването му с личния автомобил. Видно от раздел IV, т.3 от заключението на допълнителната съдебно –
счетоводна експертиза на вещото лице В.В. /223 от въззивното производство/ -
неплатените изчислени часова за извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до
30.09.2018г. /без умножаване с коефициент 0,143/ са 115,5 часа и са сума в
размер на 767,31лв. Следователно за този размер искът се явява основателен,
поради което за този размер обжалваното решение следва да бъде отменено и за
този размер следва да бъде уважен осъдителния иск. В останалата част, с която е
отхвърлен осъдителния иск за горницата над 767,31лв. до 2626,69лв., решението
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След преизчисляване
допълнителното заключение на вещото лице В. В., в частта му, касаеща осъдителния
иск за присъждане на лихви за забава, съразмерно с уважената част от 767,31лв.,
съдът намира, че осъдителният иск в тази му част се явява основателен за сумата
23,34лв. За тази сума решението следва да бъде отменено и за същата сума предявения
осъдителен иск следва да бъде уважен. За горницата над 23,46лв. до пълния претендиран размер от 446.63лв.
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
III. Съгласно чл. 142, ал.2 от ЗМВР
- статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда с този закон. Идентична
е разпоредбата на чл. 169, ал.2 от ЗМВР от 2006г. /отм./
Въз основа на
изложеното може да се направи извод, че при съществуващо правоотношение с държавен служител по смисъла на чл. 142,
ал.1, т.1 от ЗМВР, каквото е процесното, намират приложение само разпоредбите
на ЗМВР /и евентуално подзаконови нормативни актове, издадени въз основа на
същия закон/, а Кодекс на труда, Наредба за структурата и организацията на
работната заплата и т.н., нормативни актове, имащи отношение към трудови
правоотношения, са неприложими към регламентираните със ЗМВР правоотношения и
статут. В тази връзка, въззивният съд следва да отбележи, че не възприема
обстойните доводите в писмената защита на процесуалния представител на жалбоподателя,
които са в обратната насока.
Съгласно чл. 2,
ал.1 от ЗМВР - дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на
гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност,
опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. За
постигане на тези цели на закона, законодателят е предвидил в ЗМВР, различен
режим на работното време /по - утежнен в сравнение с този по КТ/, но и
привилегии за служителите на МВР /увеличен клас за прослужено време, удължени
почивни дни, ранно пенсиониране и др. /каквито няма за работещите по КТ/. В
тази връзка съдът следва да отбележи, че разпоредбите на чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България и чл. 14 от Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи, по никакъв начин не са нарушени с
приемането на специфичен по – гъвкав начин на работното време, регламентиран в
ЗМВР, тъй като в случая по никакъв начин не може да става въпрос за
дискриминация на служителите на МВР. Обратното би означавало, работещите по КТ,
да имат същите класове за прослужено време, същите почивни дни, същата възраст
за пенсиониране и т.н., както е по ЗМВР. Следователно нощният труд и дневният
труд, полагани от служители на МВР са приравнени и нощният труд не следва да се
умножава нито за 8 часа, нито само за един час на нощна смяна с коефициент
0,143.
По напълно
аналогичен начин стоят нещата със ЗМВР от 2006г./отменен./
Освен това, именно
настоящият съдебен състав е постановил Решение № 44 от 11.02.2020г. по гр. д. №
864/291г. по описа на Пернишкия окръжен съд, цитирано на първо място като
съдебната практика в писмената защита на процесуалния представител на
въззиваемия ответник.
IV. По разноските.
Пред Пернишкия
районен съд.
С оглед изхода по
делото обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която ищецът е
осъден да заплати на ответника горницата над 150лв. до 300лв. юрисконсултско
възнаграждение и изцяло за сумата 573,76лв., представляваща държавна такса и
хонорар на вещите лица.
Съразмерно с
уважената част от исковете ответната дирекция следва да бъде осъдена да заплати
по сметка на Брезнишкия районен съд сумата 162,54лв., представляваща
направените по делото разноски, ведно със законните лихви за забава, считано от
датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане
Ищецът е направил разноски пред Брезнишкия
районен съд в размер на 700лв. по установителния иск и в размер на 1200лв. по
осъдителния иск за общата искова сума по този иск в размер на 3 073,32лв. Пернишкият
окръжен съд намира, че с оглед фактическа и правна сложност, тези размери на
следва да бъдат намалявани до минимално регламентираните. Съразмерно с
уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
538,25лв.
Пред Пернишкия
окръжен съд.
Ищецът е освободен
от внасянето на държавна такса по двата иска в общ размер на 61,46лв., както и
от бюджетните средства на съда са изплатени общо 450лв. възнаграждения за
вещото лице В.В., или общо 511,46лв. С оглед изхода по делото и на основание
чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Пернишкия окръжен съд сумата 144,89лв., ведно със законните лихви за забава на
държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до
окончателното изплащане.
На основание чл.
78, ал.8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
150лв. юрисконсултско възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд.
Ищецът
/жалбоподател/ е направил в размер на 1500лв. за адвокатски възнаграждения. С
оглед изхода по делото въззиваемия ответник следва да бъде осъден да му заплати
сумата 424,78лв., представляваща направените от него разноски пред Пернишкия
окръжен съд.
Водим от
гореизложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
Отменя решение № 88 от 05.07.2019г., постановено по гр. д. № 4/2019г.
по описа на Брезнишкия районен съд е, в
частта му, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска на Л.Й.В.,
ЕГН:**********/ адрес: *** срещу Главна Дирекция „Гранична полиция" към
МВР, със седалище и адрес на управление: ***, с искане да бъде признато за
установено спрямо ответника, че ищецът има право на допълнителен отпуск по чл.
212, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 211, ал. 5, т. 2, пр. второ от ЗМВР 2006г./отм./,
за положен от него извънреден труд над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие в
периода 01.04.2007г. до 30.06.2014г., само
за 132 часа и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Признава за установено по иска на Л.Й.В., ЕГН:**********/ адрес: ***
срещу Главна Дирекция „Гранична полиция" към МВР, със седалище и адрес на
управление: ***, че ищецът има право на допълнителен отпуск по чл. 212, ал. 1,
т. 3, вр. с чл. 211, ал. 5, т. 2, пр. второ от ЗМВР 2006г./отм./, за положен от
него извънреден труд над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие в периода 01.04.2007г.
до 30.06.2014г., в размер на 132 часа.
Потвърждава решение
№ 88 от 05.07.2019г., постановено по гр. д. № 4/2019г. по описа на Брезнишкия
районен съд е, в частта му, с която
е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска на Л.Й.В., ЕГН:**********/
адрес: *** срещу Главна Дирекция „Гранична полиция" към МВР, със седалище
и адрес на управление: ***, с искане да бъде признато за установено спрямо
ответника, че ищецът има право на допълнителен отпуск по чл. 212, ал. 1, т. 3,
вр. с чл. 211, ал. 5, т. 2, пр. второ от ЗМВР 2006г./отм./, за положен от него
извънреден труд над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие в периода
01.04.2007г. до 30.06.2014г., за горницата над 132 часа до пълния претендиран размер от
184ч. /т.е. за още 52 часа/.
Отменя
решение № 88 от 05.07.2019г., постановено по гр. д. № 4/2019г. по описа на
Брезнишкия районен съд е, в частта му,
с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска на Л.Й.В.,
ЕГН:**********, адрес;*** срещу Главна Дирекция „Гранична полиция" към МВР,
със седалище и адрес на управление: ***, за постановяване на решение, с което
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца, сумата от 767,31лв., представляваща сбор от неизплатените допълнителни
възнаграждения за общо 115,50 часа извънреден
труд, положен в периода 01.10.2015г. до 30.09.2018г. на основание чл. 187, ал.
5, т. 2 ЗМВР /нов/, както и в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане
сумата от 23,46лв., представляваща
сбор от обезщетенията за забава върху всяко вземане за възнаграждение за
извънреден труд от 1-во число на месеца, следващ месеца, през който
допълнителното възнаграждение е следвало да бъде заплатено до датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Осъжда Главна
Дирекция „Гранична полиция" към МВР, със седалище и адрес на управление: ***,
да заплати на Л.Й.В., ЕГН:**********, адрес;***, сумата от 767,31лв., представляваща сбор от неизплатените допълнителни
възнаграждения за общо 115,5 часа извънреден труд, положен в периода
01.10.2015г. до 30.09.2018г. на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР /нов/,
както и в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане сумата от 23,46лв., представляваща сбор от
обезщетенията за забава върху всяко вземане за възнаграждение за извънреден
труд от 1-во число на месеца, следващ месеца, през който допълнителното
възнаграждение е следвало да бъде заплатено до датата на подаване на исковата
молба в съда – 26.10.2018г. до окончателното изплащане.
Потвърждава решение
№ 88 от 05.07.2019г., постановено по гр. д. № 4/2019г. по описа на Брезнишкия
районен съд е, в частта му, с която
е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска на Л.Й.В., ЕГН:**********,
адрес;*** срещу Главна Дирекция „Гранична полиция" към МВР, със седалище и
адрес на управление: ***, за постановяване на решение, с което да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца, горницата над 767,31лв. до пълния претендиран
размер от 2626,69лв. /т.е. за още 1859,38лв./,
представляваща сбор от неизплатените допълнителни възнаграждения за горницата
над 115,5 часа до 200 часа извънреден труд, положен в периода
01.10.2015г. до 30.09.2018г. на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР /нов/, както и в частта, с която е отхвърлен
искът за заплащане горницата над 23,46лв. до 446.63лв./т.е. за още
423,17лв./, представляваща сбор от обезщетенията за забава върху всяко
вземане за възнаграждение за извънреден труд от 1-во число на месеца, следващ
месеца, през който допълнителното възнаграждение е следвало да бъде заплатено
до датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
Отменя решение № 88 от 05.07.2019г., постановено по гр. д. № 4/2019г.
по описа на Брезнишкия районен съд е, в
частта му, с която е осъден Л.Й.В. да заплати на Главна
Дирекция „Гранична полиция" към МВР, горницата над 150лв. до 300 лв., представляваща разноски по делото,
юрисконсултски хонорар, както и в частта, с която е осъден да заплати по сметка
на Брезнишкия районен съд сумата
573.76лв., представляваща държавна такса и хонорар на вещите лица.
Осъжда Л.Й.В., ЕГН:**********, адрес: ***, да заплати на Главна
Дирекция „Гранична полиция" към МВР, със седалище и адрес на управление: ***,
сумата 150лв. юрисконсултско
възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд.
Осъжда Главна
Дирекция „Гранична полиция" към МВР, със седалище и адрес на управление: ***,
да заплати на Л.Й.В., ЕГН:**********, адрес;***, сумата 538,25лв., представляваща направените от него разноски пред
Брезнишкия районен съд и сумата 424,78лв.,
представляваща направените от него разноски пред Пернишкия окръжен съд,
съразмерно с уважената част от исковате.
Осъжда Главна Дирекция „Гранична полиция" към МВР, със
седалище и адрес на управление: ***, да
заплати по сметка на Брезнишкия районен съд сумата 162,54лв., представляваща направените по делото разноски, а по
сметка на Пернишкия окръжен съд да заплати сумата 144,89лв., представляваща направените по делото разноски, ведно със
законните лихви за забава на държавни вземания, считано от датата на влизане на
решението в сила до окончателното изплащане.
Решението може да
се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.