Присъда по дело №168/2021 на Районен съд - Генерал Тошево

М О Т И В И
по Присъда № 4 /22.06.2022г., постановена по н.ч.х.д. № 168/2021г. по описа
на Районен съд - Г.Т..

С тъжба от 21.07.2021г. Н. Г. АТ. с ЕГН – ********** от с. Ч., общ.
Г.Т., обл. Д., чрез адв. Д.Ч. от АК – Б., е повдигнала обвинение срещу К. Т. Т.
от с. Ч., общ. Г.Т., за това, на 06.02.2021г. в с. Ч., общ. Г.Т., обл. Д., причинил
на Н. Г. АТ. с ЕГН – **********, лека телесна повреда, изразяваща се
кръвонасядания по лява седалищна област и дясна тазобедрена става,
представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота –
престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.
На основание чл.45 и следващите от ЗЗД във връзка с чл.84, и
следващите НПК е предявен и приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство граждански иск от тъжителя Н. Г. АТ. против
подсъдимия К. Т. Т. за сумата от 3000лв. в едно със законната лихва, като
обезщетение за причинените на тъжителя неимуществени вреди от
престъплението наказуемо по чл.130, ал.1 от НК. Н.А. е конституирана в
качеството на граждански ищец по делото и поддържа, чрез повереника си
изцяло така предявения иск.
Тъжителят Н.А. поддържа така повдигнатото обвинение. Повереникът
на тъжителя - адв. Ч., счита, че подсъдимият Т. следва да бъде признат за
виновен в извършване на престъпление нанасяне на лека телесна повреда.
Обсъжда установените по делото факти. Моли съда да уважи предявения
граждански иск, както и да присъди направените от тъжителя разноски.
Подсъдимият Т. не се признава за виновен, дава обяснения по
обвинението, в които заявява, че е ударил тъжителката. Защитникът му адв.
П. счита, че не е доказана вината на подсъдимия. Излага съображения, че
деянието и извършено от подсъдимият при условията на чл.12, ал.1 от НК,
поради което следва да бъде оправдан, а предявения граждански иск
отхвърлен. В условията на евентуалност се пледира съдът да преквалифицира
деянието по чл. 132, ал.1, пр.2, т.4 от НК и че леката телесна повреда и
извършена ри превишаване пределите на неизбежната отбрана.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Частният тъжител Николинка А. живеела в с. Ч. общ. Г.Т., където заедно
със съпруга си отглеждали животни, които ежедневно извеждала на паша. На
06.02.2022г. след обед, А. изкарала на паша собствените на семейството й
няколко овце и една крава. Пътят и минавал покрай стопанския двор на
фермата собственост на подс. Т.. Извън стопанският двор били складирани
бали със слама. Животните инстинктивно се насочили към балите. Виждайки
това подс. Т. разпоредил на двама от своите работници - С.М. и А.В., да вкарат
1

кравата в двора на фермата и да я издоят. Тъжителката А. веднага хукнала след
животното с викове: „Защо ми вземате кравата… Какво искаш от моето
животно Кирчо, какво ти е направило то?... “, като в ръцете си държала
дървена сопа с която подкарвала и завръщала животните. Подсъдимият Т.
тръгнал срещу нея, издърпал дървената сопа от ръцете на А., след което я
ударил. В резултат на нанесения удар А. паднала на земята, но веднага се
изправила. Подсъдимият върнал кравата на А. и с това настъпилата кавга
приключила. На път за вкъщи А. звъннала по телефона на съпруга си и
плачейки му разказала какво се е случило. След като той се прибрал от работа
уведомили кмета и кварталния полицай, а на 08.02.2021г. посетили съдебен
лекар в гр.Д., който извърши освидетелстване.
Според заключението на назначената съдебно медицинска експертиза в
резултат на нанесеният удар Н.А. е получила следните увреждания:
кръвонасядане лява седалищна област и дясна тазобедрена става. Подобни
увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, с
цилиндрична форма и биха могли да се получат по време и начин, както сочи
пострадалата в Тъжба до Районен съд гр. Г. Тошево. Уврежданията са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота и
преминават за около две седмици, без остатъчни явления.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели. Както и от приобщените по делото писмени доказателства
приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Й.М., А.В., Г.М. и И.А.,
като ги счита за логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, в
синхрон помежду си, безпристрастни, отговарящи на приобщените по делото
писмени доказателства. От показанията на свидетелите М. и В. става ясно, че
и двамата са преки очевидци на случилото се, като изложените и от двамата
факти и обстоятелства са безпротиворечиви помежду си и взаимнодопълващи
се. Двамата по категоричен начин твърдят, че са видели подс. Т. да нанася
удар със сопа на А., след което тя е паднала на земята. Единствено се
констатира несъществено разминаване в обстоятелството дали А. е отправила
обидни думи, което разминаване съдът намира, че се дължи на по – голямото
разстояние, на което се е намирал св. М., което не значи, че не може съдът да
кредитира изцяло показанията и на двамата свидетели.
От показанията на свидетелите М. и Атанасов става ясно, че те не са
преки очевидци, но са научили за станалото от тъжителката непосредствено
след събитието. Въпреки, че Атанасов е съпруг на пострадалата, показанията
му са непредубедени и кореспондиращи с останалия приет доказателствен
материал.
Подсъдимият Т. дава подробни обяснения. Детайлно описва как е
ударил тъжителката А.. Единствено от неговите показания става ясно, че след
като е ударил тъжителката пръчката се е счупила. Съдът вземайки това
2

предвид, както и описаната обективна находка в СМЕ, стига до логичното
заключение, че нанесеният удар е бил със значителна сила за да се счупи
дървената сопа и в резултат на него да се получи такова кръвонасядане, като
се вземе предвид и дебелото облекло, което се носи зимно време. Съдът
намира, че в тази си част обясненията на подсъдимият ответстват на приетия
доказателствен материал, а в останалата си част отхвърля изцяло.

ОТ ПРАВНА СТРАНА
Подсъдимият К. Т. Т. е осъществил от обективна страна състав на
престъпление по чл.130 ал.1, за което е повдигнато обвинение с тъжбата, а
именно на 06.02.2021г. в с. Ч., общ. Г.Т., обл. Д., нанесъл на Н. Г. АТ. с ЕГН –
********** от с. Ч., посредством удари с тояга, лека телесна повреда,
изразяваща се в кръвонасядания по лявата седалищна област и дясна
тазобедрена става, представляващи временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
При извършване на престъплението подс. Т. е действал умишлено при
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК. От
интелектуална страна същият е съзнавал, че нанасяйки ударите, неминуемо
ще причини на пострадалата телесно увреждане. От волева страна –
подсъдимият е искал засягане на здравето на А. и причиняването на телесна
увреда.
В конкретния случай, от обективна страна изпълнителното деяние е
осъществено от подсъдимия с активни действия, изразяващи се в нанасяне на
удар с дървена сопа в седалищната област на пострадалата А.. Видно от
приложената СМЕ – причинени са в резултат от нанесеният удар от подс. Т.,
контузия: кръвонасядане лява седалищна област и дясна тазобедрена става.
Подобни увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети, с цилиндрична форма които уврежданията са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и преминават за около две
седмици, без остатъчни явления, и което е в пряка-причинно следствена
връзка с въпросните активни действия от страна на подсъдимия.
По този начин подсъдимият К. Т. Т. от обективна и субективна страна
е осъществил престъпния състав на чл.130, ал.1 от НК.
Причината за извършване на престъплението следва да се търси в
незачитането на установения в държавата правов ред, в частност телесната
неприкосновеност на личността.
К. Т. Т. е роден на ****г. в гр. Г.Т., живее в с. Ч., общ. Г.Т., обл. Д., ****,
със ***, ***, работещ.
Видно от приложените справки подсъдимия не е осъждан, но с лоши
характеристични данни, има образувани и водени досъдебни производства
срещу него.
Фактът, че животните собственост на пострадалата А. са се хранили от
3

балите намиращи се извън двора на фермата собственост на подс. Т. е
ирелевантен на извършеното деяние. Съдът намира, че подсъдимият вместо
да сигнализира правоохранителните органи по съответния ред, за
предприемане на действия срещу евентуални неправомерни действия на А.,
той е решил сам да намери, че А. е виновна, за което я накаже като я удря п
ред други хора с дървена сопа. Горното съдът намира за грубо погазване
общоприетите правила и норми на поведение и незачитане на законите в р.
България.
Съдът намира наведените от защитникът на подсъдимия съждения, че
телесната повреда е причинена в състояние на силно раздразнение за
необосновано. Съобразно Решение № 298 от 10.07.1979г. по н.д.№ 298/1979
г., II н.о. на ВС: „чл. 132 изисква състоянието на силно раздразненото
състояние, при което е нанесена телесната повреда, да е предизвикано от
определено поведение на пострадалата. Това поведение обезателно трябва да
бъде противозаконно и да се е изразило в насилие, тежка обида, клевета или
друго тежко противозаконно действие“.
В разглеждания случай изводът за наличие на такова противозаконно
действие е необоснован. По делото не се налице и не се събраха данни за
извършено от А. противозаконно поведение изразяващо се в насилие, тежка
обида, клевета или др.
По отношение на твърдяното, че подс. Т. е действал при неизбежна
отбрана, съдът също намира същото за неоснователно. При неизбежната
отбрана се отблъсква противоправното нападение. Такова нападение А. не е
осъществила.
Съдът е изискал от подс. Т. да предостави доказателства, че имота, в
който са се намирали животните и подсъдимата е негова собственост, но
такива не са представени по делото. Няма и представени доказателства, че
въпросните фуражи – бали, от които животните са яли са оградени или
предпазени по някакъв начин и да собственост на подс. Т..

ПО НАКАЗАНИЕТО:
С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия и предвидената
наказателна отговорност за извършеното от него престъпно деяние и
наличието на материално-правните предпоставки за приложението на чл.78а.
от НК, съдът намира, че подсъдимия К. Т. Т. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание
глоба в законоустановения минимален размер, а именно 1000.00лева. При
индивидуализацията размера на глобата от 1000 лева съдът съобрази, че
размера е достатъчно висок за да може такова наказание да постигне нужния
ефект. Съдът следва да отбележи, че липсата на критичност по отношение на
реализираното деяние и липсата на съжаление за стореното не е отегчаващо
вината обстоятелство. Съдебната практика е категорична и константна, че
4

липсата на признание на вината и липсата на самокритичност към
извършеното деяние не може да се приеме като отегчаващо отговорността
обстоятелство.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
За да бъде уважен граждански иск на деликтно основание по чл. 45
ЗЗД следва да бъдат установени следните материалноправни предпоставки:
деяние, противоправност на деянието, вреди, причинно-следствена връзка
между деянието и вредите, и виновно поведение.
По отношение на предявеният срещу подс. Т. граждански иск за
обезвреда на причинените на тъжителката неимуществени вреди в следствие
извършеното престъпления по 130, ал.1 от НК, съдът намери тези претенции
за безспорно установени и категорично доказани по основание, предвид
решението по въпросите за извършеното престъпление, неговото авторство и
вината на дееца.
При индивидуализация размера на обезвредата за неимуществените
вреди причинени от престъпното деяние, съдът по реда на чл. 52 от ЗЗД,
отчитайки и задължителните указания, дадени в ППВС 4/1968г., съобрази
интензитета на засягане на физическата неприкосновеност на тъжителката,
продължителността на изпитваните болки, както и причинения стрес, срам и
дискомфорт. В този контекст съдът намери гражданския иск за обезвреда на
неимуществените вреди в следствие извършеното престъпление по чл.130,
ал.1 от НК за основателен и доказан до размер от 1500 лева. Съдът съобрази,
че се касае за малко на брой удари, които не са причинили съществени
наранявания на тъжителката, като възстановителният период е в рамките на
две седмици, поради което и намери претенцията за горницата над 1500 лева,
до пълния размер на предявения иск от 3000 лева за недоказана. Следва да
бъде присъдена и законната лихва от датата на предявяване на иска -
21.07.2021г. до окончателното изплащане на главницата, така както е
поискано изрично от тъжителя.

ПО РАЗНОСКИТЕ:
По делото има сторени разноски, като с оглед обстоятелството, че
подсъдимият е признат за виновен в извършване на вмененото му
престъпление, както и бе уважен частично граждански иск срещу него - на
основание чл. чл. 88, ал.1 от НПК, вр. чл. 78, ал.6 от ГПК, подс. Т. следва да
бъде осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд – Г.Т.
следващите се по делото държавни такси, а именно: 60лева - държавна такса
върху уважената част от гражданския иск (съгласно чл. 2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК), както и на
основание чл. 190, ал.2 НПК - държавна такса в размер на 5.00 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист. На основание чл. 189, ал. 4, вр. ал.3
5

от НПК подсъдимият следва да заплати в полза на Н. Г. АТ., направените от
нея разноски в общ размер на 1192лв./хиляда сто деветдесет и два лева/,
включващи сторени разноски по договори за правна защита и съдействие,
изготвяне на експертиза, съдебни такси.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Съдия:
/ Р. Стоянов /
6

Номер на акта:	4
Дата:	22 юни 2022 г.
Съдия:	Росен Минков Стоянов

Дело:	20213220200168
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	21 юли 2021 г.

Присъда по дело №168/2021 на Районен съд - Генерал Тошево

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите