Р Е Ш Е Н И Е
№
.............
гр. Велико Търново, 13.12.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски районен съд, четиринадесети състав, в
публично заседание на 11.11.2019 год. в състав:
Председател:
Емил Бобев
при участието на секретаря М. Ранкова, като разгледа
докладваното от съдия Бобев НАХД № 1664
по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Л.И.Г. с ЕГН **********,***, подадена чрез адв. Л.В. от ВТАК, против Наказателно
постановление № ********** от 12.09.2019 год. издадено от Зам. директора на
Регионална дирекция по горите (РДГ) - В. Търново, с което за извършено от Г. административно
нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 год. за контрола
и опазването на горските територии, във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба
№ 8 от 05.08.2011 год. за сечите в горите, на основание: чл. 275, ал. 1, т. 2
от Закона загорите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, му е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 300 (триста) лева на основание
чл. 257 , ал. 1, т. 1 от Закона за горите. В жалбата се излагат доводи, че при
издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което
същото се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Сочи се, че Г. не
е извършил описаното административно нарушение нито от обективна, нито от
субективна страна, поради което се моли пълната отмяна на процесното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
се явява. Представлява се от адв. Л.В. и адв. Й.Ц. - двамата от ВТАК, редовно
упълномощени. В предишно съдебно заседание адв. Ц. прави доказателствени
искания за събиране на писмени доказателства, които съдът уважи. Освен това е
направено и искане за допускане до разпит в качеството на свидетел на едно
лице, което искане съдът също уважи и разпита свидетеля Атанас Тошев Атанасов. По
същество процесуалните представители на жалбоподателя считат, че Г. не е
извършил описаното в НП нарушение и същото не е доказано, поради което молят за
пълната отмяна на НП.
Въззиваемата страна – РДГ В. Търново, редовно
призована, се представлява от юрисконсулт Ц.С., редовно упълномощена. Същата
счита, че НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло. Излага доводи в тази насока.
По делото в качеството на свидетели бяха разпитани
актосъставителят и свидетелите по акта. Същите потвърждават описаната в АУАН
фактическа обстановка, като съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй
като същите са безпротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства по
делото.
В качеството на свидетел бе разпитан и А.Т.А., като в
показанията си същия заявява, че един път е извозвал дървесина от процесния
обект, като не е виждал техника за проправяне на пътища за извозване на
дървесина и не е виждал проправен път в имота.
Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:
На 27 февруари
Предвид горното на 01.03.2019 год. така съставния констативен
протокол бил предявен на Л.Г., който го е получил срещу разписка (л. 10 от
делото).
Въз основа на съставения констативен протокол, на
26.03.2019 год. Н.И.М. - горски инспектор в РДГ - В. Търново, в присъствието на
свидетелите И.М.П. и П.В.Й., както и в присъствието на Л.И.Г., съставил срещу
последния АУАН № 005710 от 26.03.2019 год., затова, че Г. не следи за спазване
на одобрения технологичен план на отдел 338, подотдел „л1“, землище Арбанаси,
за който има издадено позволително за сеч № 0475992/09.01.2019 год., като в
подотдела са направени 2 бр. извозни пътя, неотразени в технологичния план,
както следва: единият с дължина
АУАН е бил връчен по съответния ред на Г., който го е
подписал доброволно и без възражения.
В законоустановения тридневен срок, пред наказващия
орган не са били депозирани допълнителни писмени възражения от страна на Г..
Въз основа на така съставения АУАН, на 12.09.2019 год.
инж. З.С.И. - зам. директор на Регионална дирекция по горите - Велико Търново,
оправомощена със Заповед № 1 от 02.01.2018 год. на инж. Н.Й.Н., Директор на
Регионална дирекция по горите - Велико Търново, оправомощен със Заповед
РД49-199/16.05.2011 год. на Министъра на земеделието и храните, издала
процесното НП № **********, с което за извършено от Г. административно
нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 год. за контрола
и опазването на горските територии, във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба
№ 8 от 05.08.2011 год. за сечите в горите, на основание: чл. 275, ал. 1, т. 2
от Закона загорите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, му е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 300 (триста) лева на основание
чл. 257 , ал. 1, т. 1 от Закона за горите. НП е било връчено на Л.Г. по пощата
на 16.09.2019 год., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в
законоустановения срок.
След анализ на материалите по делото и събраните писмени
и гласни доказателства, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът счита, че при издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Както в АУАН, така и в НП, се съдържа пълно фактическо описание на нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено, по който начин в пълнота е
гарантирано правото на защита на наказаното лице.
На първо място съдът намира за неоснователни
изложените в жалбата доводи, че АУАН и НП не са издадени от компетентни лица по
смисъла на чл. 274 и чл. 275 от Закона за горите. Актосъставителят е лице от
кръга на посочените в чл. 274, ал. 1 т. 1 от ЗГ, а спрямо издалия процесното НП
по делото са приложени доказателства за неговата компетентност - Заповед на
министъра на Земеделието и горите (л. 20 от делото) и Заповед № 1 на Директора
на РДГ - В. Търново (л. 21 от делото).
Съдът намира, че процедурата по административно
наказване не е опорочена поради обстоятелството, че в АУАН не е вписана
възможността по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН за писмено възражение. Право на
наказаното лице е да прави възражения и искания в течение на цялото
производство, включително в съдебната фаза. Жалбоподателят не е бил ограничен в
това си право по начин, водещ до извод за допуснато съществено и неотстранимо
процесуално нарушение. Формално погледнато, законът не въвежда задължение за
вписване в съдържанието на АУАН на възможността по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, и
такъв реквизит не е сред посочените в чл. 42 от същия закон.
Съдът не открива нарушение по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението,
което е вменено във вина на жалбоподателя е установено от контролните органи
при извършена от тях проверка на 27.02.2019 год., а АУАН е съставен на 26.03.2019
год., от което следва, че са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. НП е
издадено на 12.09.2019 год., с което е спазен срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Съдът не се съгласява с твърдението на процесуалните
представители на жалбоподателя, че не е установена датата и периода на
извършване на нарушението. Както в АУАН, така и в издаденото НП времето на
извършване на нарушението е периода от 12.01.2019 год. до 27.02.2019 год.,
тоест от началната дата на извършване на сечта, посочена в позволителното за
сеч, до датата на проверката от контролните органи. В случая се касае за
нарушение, което се изразява в продължаващо във времето бездействие на лицето
по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, имащо задължение да следи за спазването на одобрения
технологичен план. На следващо място, нарушението е описано ясно, точно и
разбираемо, с посочване на обстоятелствата, при които е извършено и установено,
както и нарушените разпоредби на материалния закон. АНО е описал с нужната
конкретика всичко онова, което обуславя съставомерността на деянието.
Несъмнено е, че жалбоподателят е наказан за това, че в
качеството на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на което е издадено позволително за
сеч, не е следил за спазване на одобрения технологичен план за добив на
дървесина и е допуснал да бъдат направени два извозни пътя, неотразени в технологичния
план. Отговорността е ангажирана по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, съгласно който:
"Наказва се с глоба от 300 до 5 000 лв., ако не е предвидено по-тежко
наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не
изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия,
възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и
решения и предписания, основани на тях". В случая за нарушени са посочени
разпоредбите на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 год. за контрола
и опазването на горските територии, във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба №
8/05.08.2011 год. за сечите в горите. Нормата на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от
Наредба № 1/30.01.2012 год. гласи: "Лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ след
получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на
одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на
дървесина". Съгласно правилото на чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба №
8/05.08.2011 год., в технологичния план се определят схемата на съществуващите
и проектираните извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии.
Съдът намира, че по делото се установи виновно
бездействие на жалбоподателя Г., който е следвало да следи за стриктното
спазване параметрите на сечта, разписани в процесния технологичен план,
включително и за това да не бъдат създавани различни от съществуващите извозни
пътища. Именно по отношение на това лично негово контролно задължение е налице
доказано виновно бездействие, доколкото самото изграждане на два извозни пътя
говори за недостатъчния контрол по изпълнение на коментирания технологичен
план. Само и единствено жалобподателят в качеството си на лице по чл. 108, ал.
2 от ЗГ е бил длъжен да следи за спазване на одобрените правила за извършване
на сечта. Несъмнено това му задължение не е било осъществено, след като са
създадени два извозни пътя. Ирелевантно е кога и кой е направил двата пътя и
тези въпроси стоят извън предмета на доказване по делото. Несъмнено е обаче, че
двата пътя не са съществували до датата на започване на сечта, а и самият
жалбоподател в качеството си на лесовъд не е документирал подобно
обстоятелство.
Защитата се опита да въведе твърдението, че в същия
имот са се движили други превозни средства (джипове и АТВ), като по този начин
са се образували описаните в АУАН и НП пътища. Съдът намира тези твърдения за
неоснователни и недоказани. Вярно е, се св. Атанас Атанасов твърди в
показанията си, че е виждал в имота да се движат джипове, но самия свидетел
заявява, че тези ППС са високопроходими и могат да се движат без да има път.
Освен това свидетелят твърди, че е виждал само следи от гуми, но само при
еднократно преминаване, но не и д има път. Тези показания обаче противоречат на
констатациите в констативния протокол, в който е отразено, че в процесния имот
са констатирани два пътя, като подробно са описани техните параметри, а именно:
единият с дължина
Съдът намира з неоснователни и изложените от
процесуалните представители на жалбоподателя доводи, че на 21.02.2019 год. е
изготвен протокол от комисия, която е приела извършването на работата в обекта,
като тогава не мило констатирано някакво нарушение, а едва на 27.02.109 год.
било констатирано, че в имота има два пътя. Законът за горите и подзаконовите
нормативи са точни и ясни в своите разпоредби, а именно, че лицето, на което е
издадено позволително за сеч, носи отговорност от издаване на позволително за
сеч до освидетелстване на сечището, а в случая към 27.02.2019 год. сечището в
процесния имот не е освидетелствано. Както вече бе посочено, изцяло ирелевантно
за породената спрямо Л.Г. административнонаказателна отговорност е кой и кога е
формирал тези пътища, които въпроси отстоят извън предмета на доказване по
делото. Единственото относимо обстоятелство е липсата на каквито и да е данни
процесните извозни пътища да са съществували при започване на сечта, доколкото
жалбоподателят не е документирал подобен факт. За същия имот в предходните две
години не е издавано и друго позволително за сеч, видно от приложената по
делото справка от информационните масиви на ИАГ, поради което безспорно
коментираният път е бил създаден именно в периода от началото на сечта –
12.01.2019 год., до момента на проверката – 27.02.2019 година. Естествено няма
как да бъде фиксиран точният ден на това действие, но категорично периодът на
нарушение е ясно определяем, като от датата на откриването му са започнали да
текат и сроковете по чл. 34 от ЗАНН за изготвяне на АУАН и Наказателно
постановление, които категорично са спазени в случая. И в двата документа
деянието е описано достатъчно ясно и точно както текстово, така и цифрово, в
сихрон с разпоредбите съответно на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като по този
начин жалбоподателя категорично е бил наясно какво виновно поведение и в противовес
на кой законов текст му се вменява. В частност е нужно да се посочи още и че
конкретната форма на виновно поведение на Л.Г., а именно пряк умисъл, е
изводима от словесната формулировка на деянието и изричното му непосочване не
може да е какъвто и да е процесуален порок. Спазено е и правото му на защита по
отношение възможността на жалбоподателя да присъства при съставянето на акта, което
се установява от доказателствата по делото. Не представлява порок физическото отсъствие
на Г. при изготвяне на Констативен протокол серия В № 005815/27.02.2019 год.,
който документ не е уреден в ЗАНН и служи единствено за по-пълно закрепване
възприятията на проверяващите, които нямат задължение да го уведомяват за
съставянето му. От доказателствата по делото се установява, че Г. е бил
запознат със съдържанието на този констативен протокол на 01.03.2019 година, за
което лично се е подписал. Поради горните съображения не са налице каквито и да
е основания за отпадане породената спрямо Л.Г. административнонаказателна
отговорност и същия следва да носи такава за доказаното извършено от него
нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 год. за контрола и
опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба №
8/05.08.2011 год. за сечите в горите, издадени от Министъра на земеделието и
горите, като на последно място наложеното му наказание е в минимален размер,
като всичко това обуславя цялостното потвърждаване на атакуваното Наказателно
постановление.
Така настоящия съдебен състав при извършена служебна
проверка на издадените АУАН и НП не намери допуснати процесуални или други
нарушения, което да водят до порочност на същите и отмяна на атакуваното НП.
От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз
основа на него Наказателно постановление са законосъобразни - съставени в
законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити - чл. 42 и чл. 57
от
Предвид гореизложеното съдът прие, че правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното нарушение.
С оглед на гореизложените съображения съдът счете, че
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ********** от 12.09.2019
год. издадено от Зам. директора на Регионална дирекция по горите - В. Търново,
с което за извършено от Л.И.Г. с ЕГН **********,***, административно нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1
от 30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии, във връзка с
чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 год. за сечите в горите, на
основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона загорите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 300
(триста) лева на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите – като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския административен съд в 14
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/
Емил Бобев /