№ 12144
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110151991 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с
чл.225, ал.1 КТ.
Ищецът С. Т. Т. твърди в исковата молба, че е работил по Трудов договор №
1/25.03.2010 г. и допълнителни споразумения към него при ответника на длъжност „Шофьор
на специализиран автомобил“. Заявява, че със Заповед № 926/31.08.2021 г. му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото правоотношение е прекратено,
считано от 31.08.2021 г. Поддържа, че трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл.190, ал.1, т.3, във връзка с чл.187, ал.1, т.10 КТ, поради допуснати системни,
груби и тежки нарушения на трудовата дисциплина и неизпълнение на трудовите
задължения в дните посочени в приложените пътни листове/поради
непопълване по надлежния ред на процесните пътни листове за извършената
работа/. Твърди, че процесните пътни листове са приети от съответните
длъжностни лица без забележки/върху същите няма отразени забележки/.
Заявява, че е попълнил процесните пътни листове с всички необходими
реквизити. Поддържа, че е полагал изключително голям брой извънредни
часове работа. Претендира уволнението да бъде признато за незаконно и
неговата отмяна/да бъде отменена Заповед № 926/31.08.2021 г./ и да му се плати
сумата от 10465.02 лева, представляваща обезщетение за времето през което е останал без
работа поради уволнението- за периода от 01.09.2021 г. до 01.03.2022 г., както и разноските.
Ответникът „С.Е.“ ЕАД е получил препис на исковата молба и в срока по
чл.131 от ГПК е представил писмен отговор. Заявява, че съгласно т.2.18 от
Длъжностната характеристика, подписана от ищеца на 01.10.2019 г. пътните
1
листове се попълват от ищеца, като същите нямат характера на приемо-предавателен
протокол и не е предвидено вписването на забележки. Твърди, че длъжностното лице (Донка
Маринова) се занимава със събирането и отчитането на първичната информация,
която се извлича от пътните листове и няма задължение да контролира дали
същите са попълнени по надлежния начин, както и дали описаното в тях е извършено
реално. Поддържа, че се правят периодични прегледи на видеозаписите на
камерите, намиращи се на входа на трамвайното депо „Банишора“, където се намира
водоизточника, от който се пълнят водоноските, какъвто е и управлявания от ищеца
автомобил. Заявява, че ищеца е извършил системни нарушения на трудовата
дисциплина, тъй като е извършил пет отделни нарушения на трудовата
дисциплина в рамките на една година- непопълване на всички реквизити в пътните
листове за 26.06.2021 г.; 27.06.2021 г.; 28.06.2021 г.; 29.06.2021 г. и 30.06.2021 г., както и
вписване на неверни данни в същите пътни листове, относно изминатите маршрути за
тези дати, с управлявания от ищеца автомобил „ЗиЛ 130“, с рег.№ С 8295 ВН
/в посочения от ищеца времеви интервал, вписан в пътните листове и видно от
видеонаблюдението се установи, че процесния автомобил в съответния времеви интервал
не е влизал в депо „Банишора“ за наливане на вода/. Твърди, че на основание чл.193,
ал.1 КТ с Писмо (изх.№1098/05.08.2021 г.) са поискани писмени
обяснения от ищеца, преди да му бъде наложено дисциплинарно наказание, като
такива са дадени (вх.№153/06.08.2021г.). Поддържа, че процесната
Заповед № 926/31.08.2021 г. е постановена при спазване разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ,
като съдържа всички реквизити, както и че е подписана от надлежен орган на
дисциплинарна власт- Изпълнителния директор на „С.Е.“ ЕАД. Заявява, че заповедта е
издадена в сроковете по чл.194, ал.1 КТ, както и че при налагане на наказанието са
съобразени критериите, визирани в чл.189, ал.1 КТ, а именно, че служителя е извършил
системни нарушения на трудовата дисциплина (пет отделни нарушения, които в съвкупност
водят до системност, т.е. системно поведение на ищеца, в разрез с вменените
му трудови задължения) и наказанието „уволнение“ е законосъобразно,
правилно и пропорционално. Твърди, че хипотезата на „други трудови задължения
определени при възникване на трудовото правоотношение“, са тези
регламентирани в длъжностната характеристика- раздел II „Основни
функции и задължения“, т.2.18 „в края на всеки работен ден попълва ясно и четливо всички
реквизити на пътния лист…и го представя за проверка и подпис на оторизираното от
ръководството на поделението лице“ и т.2.2 „добросъвестно, точно и в
срок, изпълнява възложените му транспортни задачи“. Претендира
разноски.
Софийски районен съд, след преценка на всички събрани
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено следното:
По иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ
2
С изготвения по делото доклад на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК е признато за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните правнорелевантния
факт, че ищеца С. Т. Т. е работил по трудово правоотношение при ответника на
длъжността „Шофьор на специализиран автомобил“, прекратено със Заповед
№11/28.07.2021г. на основание чл.330, ал.2, т.6, във връзка с чл. 188, т. 3, във
връзка с чл.187, ал.1, т.10 и чл.190, ал.1, т.3 КТ, при спазване на изискванията на чл.189,
чл.193 и чл.194 КТ, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Тази
заповед, видно от направеното върху нея отбелязване е връчена на лицето-лично на
31.08.2021 г. С горецитираната заповед е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“
за това, че е вписал неверни данни в изготвените от него/ищеца/
пътни листове: №0001477/26.06.2021 г.; №010191/27.06.2021 г.; №010192/28.06.2021 г.;
010193/29.06.2021 г. и №010195/30.06.2021 г., относно изминатите маршрути за
същите дати с управлявания от него автомобил „ЗиЛ 130“, с рег.№С 8295 ВН, като
вписаните като извършени курсове от трамвайно депо „Банишора“ на ответника за всяка от
горецитираните дати не отговаря на реално извършените курсове за същите дати от депо
„Банишора“, като с посочените действия служителят е нарушил задължението,
предвидено в т.2.2 от длъжностната характеристика за длъжността „Шофьор на
специализиран автомобил“, а именно „добросъвестно, точно и в срок изпълнява
възложените му транспортни задачи“, като описаните действия са пет, което
представлява системни нарушения на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.3
КТ.
Дисциплинарната отговорност е лична отговорност за виновно
неизпълнение на задължения на работника или служителя по индивидуалното трудово
правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира, чрез налагане на
предвидено в закона дисциплинарно наказание, но след като бъдат изслушани или приети
обясненията на работника или служителя по отношение на дисциплинарното нарушение,
съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ, за което не са изтекли преклузивните срокове по чл.
194 от КТ и въз основа на мотивирана заповед по чл. 195, ал. 1 от КТ, в която се
посочват нарушителят, извършеното от работника или служителя дисциплинарно
нарушение с ясно и точно описание на същото и кога то е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. В случая тежестта на доказване на
законността на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение”, съобразно посочените
императивни правила носи ответникът – „С.Е.“ ЕАД. Съгласно константната
практика- Решение № 849/12.01.2011 г. по гражданско дело №40/2010г. на ІV ГО при ВКС;
Решение № 266/26.09.2011 г. по гражданско дело № 311/2011 г. на ІІІ ГО при ВКС;
Решение№432/07.11.2011 г. по гражданско дело № 65/2011 г. на ІV ГО при ВКС и други е
прието, че мотивирането на заповедта е изпълнено при наличие на данни за еднократност на
наказанието, спазване на сроковете по чл. 194 от КТ и осигуряване на възможност на
работника/ служителя да се защити ефективно, чрез индивидуализиране на
нарушението по начин, който не буди съмнение относно съществените му белези от
обективна и субективна страна. Също така е прието, че задължителните реквизити по чл.
3
195, ал.1 от КТ могат да се съдържат, както в един акт, така и да препращат към друг, стига
той да е станал достояние на работника или служителя по време на
дисциплинарната процедура и преди връчване на самата заповед.
Според чл.193, ал.1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. В
тази връзка е и константната съдебна практика- Решение №43/07.03.2018г. по
гражданско дело №2085/2017г. на IV ГО при ВКС; Решение №221/30.07.2014г. по
гражданско дело №7639/2013г. на IV ГО при ВКС и други. По делото се доказа, че
ответника-работодател е изпълнил това свое задължение, като е връчил на ищеца Искане на
работодател до служител за даване на обяснения по чл.193, ал.1 КТ(изх.№1098/05.08.2021
г.) в тридневен срок, връчено на ищеца-лично на 05.08.2021 г. Последният е дал обяснения
(вх.№ 153/06.08.2021 г.) в указания му срок.
Съгласно чл. 194, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно
от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от
извършването му. Според съдебната практика- Решение №167/30.07.2014г. по гражданско
дело №6368/2013г. на IV ГО при ВКС, съдът не следи служебно за спазването на срока за
налагане на дисциплинарно наказание, като в тази връзка този срок е давностен,
тъй като всички срокове, за които съдът следи служебно са преклузивни /в това число и
сроковете за надлежното му сезиране/. Ето защо, когато работодателят наложи
дисциплинарно наказание след срока по чл.194, ал.1 от КТ и работникът
не обжалва наложеното наказание, то поражда правни последици /като в тази връзка
работникът не може да претендира вреди от незаконно наложеното дисциплинарно
наказание/. „Откриване на нарушението“, по смисъла на чл.194, ал.1 от КТ, означава
узнаване от субекта на дисциплинарна власт на нарушението на трудовата
дисциплина, установено в съществените му признаци- субектът на нарушението,
времето и мястото на извършването му, индивидуализиращите признаци на деянието,
квалифициращи го като нарушение- Решение №203/24.06.2015г. по гражданско
дело №6889/2014г. на IV ГО при ВКС; Решение №256/18.05.2012г. по гражданско дело
№1036/2011г. на IV ГО при ВКС. Достатъчно е както в искането за обяснения, така и в
заповедта нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за
работника начин- Решение №128/28.05.20913г. по гражданско дело №726/2012г.
на IV ГО при ВКС. В разглеждания случай съдът счита, че процесното
дисциплинарно наказание „уволнение” е наложено на ищеца в рамките на
двумесечния срок по чл. 194 , ал. 1 от КТ. Същият тече от узнаването за
нарушението от субекта на дисциплинарна власт – Писмо(изх.
№1012/09.07.2021 г.) за направена проверка на 01.07.2021 г., относно отчетността на гориво-
смазочни материали, в звено „Автобаза“ при поделение „Трансенерго и РП“ на ответника за
м.юни 2021 г. и констатирани несъответствия при попълване на отчетността в
пътните листове.
4
Отговорността на ищеца е реализирана и въз основа на мотивирана
заповед на работодателя, която съдържа всички предвидени в чл. 195, ал. 1
от КТ реквизити. В нея са посочени нарушителят, описано е нарушението на
трудовата дисциплина, изразяващо се в системни нарушения на
трудовата дисциплина- вписване на неверни данни в изготвените
от него/ищеца/ пътни листове: №0001477/26.06.2021 г.;
№010191/27.06.2021 г.; №010192/28.06.2021 г.; 010193/29.06.2021 г. и №010195/30.06.2021
г., относно изминатите маршрути за същите дати с управлявания от него
автомобил „ЗиЛ 130“, с рег.№С 8295 ВН, като вписаните като извършени курсове от
трамвайно депо „Банишора“ на ответника за всяка от горецитираните дати не отговаря на
реално извършените курсове за същите дати от депо „Банишора“, като с посочените
действия служителят е нарушил задължението, предвидено в т.2.2 от длъжностната
характеристика за длъжността „Шофьор на специализиран автомобил“, а именно
„добросъвестно, точно и в срок изпълнява възложените му транспортни задачи“. Посочени
са също наказанието и законният текст, въз основа на който то е наложено. Още
повече, че разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ не поставя изискване към работодателя да
посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и
часа на осъществяването им и т.н., като е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина
да бъде посочено по разбираем за работника/служителя начин. В този смисъл е
съдебната практика- Решение №164/22.06.2015г. по гражданско дело
№6474/2014г. на III ГО при ВКС.
Работодателят е подвел така установените нарушения (втората група
нарушения „вписване на неверни данни в изготвените от него/ищеца/ пътни листове за
26.06.2021 г.; 27.06.2021 г.; 28.06.2021 г.; 29.06.2021 г. и 30.06.2021 г.“) на трудовата
дисциплина под нормата на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ – системни нарушения на
трудовата дисциплина.
Понастоящем в закона липсва легална дефиниция на понятието "системни
нарушения". Теорията и практиката възприемат наличието на системни нарушения
на трудовата дисциплина, когато работникът/служителят е извършил три или
повече нарушения. Предвид забраната по чл. 189, ал. 2 КТ системност има, когато и трите
нарушения все още не са санкционирани, или когато поне едно от тях не е санкционирано, а
наказанието за останалите не са заличени по реда на чл. 197 или чл. 198 КТ. За наличието на
основанието по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ съставомерна е както съвкупността на три и повече
еднородни нарушения на трудовата дисциплина, така и съвкупността от три или повече
разнородни нарушения, стига да е изпълнено условието-работникът/служителят да не е бил
санкциониран за тях, или да не е бил санкциониран поне за едно от тях, а наказанието за
останалите да не е заличено по описания ред. Ако законодателят е имал предвид да
ограничи приложното поле на основанието само и единствено за еднородни нарушения, то
текстът на закона би посочил това, както е сторено с основанията на чл. 190, ал. 1, т. 1 и т. 2
КТ. След като видът и тежестта на съответните нарушения не е конкретизиран, значи чрез
5
посочената разпоредба законът санкционира укоримо поведение, изразяващо
се в тенденция на незачитане на трудовата дисциплина и засягащо по различен начин
добросъвестното изпълнение на задълженията по трудовото
правоотношение.
От приетата по делото и неоспорена съдебно-видеотехническа експертиза, която и
обективно и компетентно дадена, кореспондира с останалия доказателствен
материал и се кредитира от съда се доказа, че в посочените времеви интервали на
съответните дати: от 15:09:19 часа до 16:57:21 часа на 26.06.2021 г.; от 08:13:10 часа до
09:57:14 часа на 27.06.2021 г.; от 13:18:01 часа до 14:57:55 часа на 27.06.2021 г.; от 14:42:07
часа до 16:18:18 часа на 28.06.2021 г. и от 14:19:05 часа до 16:01:46 часа на 30.06.2021 г. не
се е установило преминаване през бариерата на депо „Банишора“ на товарен
автомобил тип „водоноска“ /автомобил „ЗиЛ“, с рег.№ С 8295 ВН/, който е управляван от
ищеца. Само на 29.06.2021 г. се е установило преминаване/влизане в 12:56:50 часа и
преминаване/излизане в 13:27:10 часа през бариерата на депо „Банишора“
на товарен автомобил тип „водоноска“ /автомобил „ЗиЛ“, с рег.№ С 8295 ВН/. В тази
връзка се установи, че визираните в пътните листове: №0001477/26.06.2021 г.;
№010191/27.06.2021 г.; №010192/28.06.2021 г.; 010193/29.06.2021 г. и №010195/30.06.2021 г.
курсове, съответно от 15:45 часа до 16:15 часа на 26.06.2021 г.; от 8:45 часа до 9:15 часа и от
14:00 часа до 14:30 часа на 27.06.2021 г.; от 15:15 часа до 15:45 часа на 28.06.2021 г.; от 14:00
часа до 14:30 часа на 29.06.2021 г. и от 14:40 часа до 15:10 часа на 30.06.2021 г. не са
осъществени в действителност. Вещото лице заяви, че изследваните видеозаписи са
автентични и неподправени и няма данни за манипулиране.
При системните нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ също следва да се
изхожда от критериите за определяне и еднократност на дисциплинарното
наказание по чл. 189, ал. 1 КТ, съобразно изричната разпоредба на чл. 190, ал. 2 КТ.
Това означава, че и при тези нарушения работодателят трябва винаги конкретно да
съобрази кое от дисциплинарните наказания съответства на извършените
нарушения. Преценката по чл. 189, ал. 1 КТ е задължителна за работодателя и
нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно
наказание и в случаите когато са извършени пет нарушения на трудовата
дисциплина за кратък период от време, независимо от относителната тежест на всяко едно
от тях. Във всички случаи наложеното наказание трябва да съответства на
извършеното нарушение. В тази насока е съдебната практика- Решение №
44/22.02.2018 г. по гражданско дело № 2306/2017 г. на IV ГО при ВКС; Решение №
117/05.04.2012 г. по гражданско дело № 1306/2011 г. на IV ГО при ВКС и други. От
субективна страна при системност на нарушенията се проявява устойчивост в
неправомерното поведение на работника-ищец, който не желае да го коригира и
същото нарушава в значителна степен отношенията на доверие между него и
работодателя-ответник, характеризиращи трудовоправната връзка. При наличието на
системност от съществено значение е най-вече повторяемостта на
6
нарушенията /и то пет последователни дни/, породени от липса на промяна в
поведението на нарушителя и оттук отпадане на доверието в отношенията на страните. При
определяне на наказанието дисциплинарнонаказващия орган се ръководи и от
дисциплинарното минало на работника-ищец. От приложените по делото Заповед
№ 1032/09.10.2012 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ и със
Заповед №1033/09.10.2012 г. е реализирана ограничена имуществена отговорност
на ищеца в заплащане стойността на нанесената вреда /липсващо бензиново гориво от 120
литра/ в размер на 324 лева се установи, че С. Т. е наказван дисциплинарно и по-рано.
Според настоящият съдебен състав, преценено от субективна и обективна
страна процесното нарушение /“системни нарушения на трудовата
дисциплина“/ на трудовата дисциплина се явява тежко и обосновава
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 190, ал.1,
т. 3 КТ, като наложеното дисциплинарно наказание съответства на тежестта на
нарушението, съобразно правилата на чл. 189 КТ.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдебния състав не коментира
първата група нарушения, визирани в Заповед № 926/31.08.2021 г. „непопълване на всички
реквизити в пътните листове за 26.06.2021 г.; 27.06.2021 г.; 28.06.2021 г.; 29.06.2021 г. и
30.06.2021 г.“, тъй като нарушенията от втората група „вписване на неверни данни в
изготвените от него/ищеца/ пътни листове за 26.06.2021 г.; 27.06.2021 г.; 28.06.2021 г.;
29.06.2021 г. и 30.06.2021 г.“ се явяват достътъчно тежки и обосновават
наложеното дисциплинарно наказание.
С оглед гореизложеното
главният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаването на уволнението за
незаконно и неговата отмяна се явява неоснователен и като такъв следва да бъда
отхвърлен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т.3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Уважаването на иска за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа, поради уволнението е обусловено от уважаване на иска за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна. След като съдът приема, че иска за
признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна е неоснователен,
неоснователен се явява и обективно съединения с него иск за заплащане на обезщетение от
10465.02 лева за периода от 01.09.2021 г. до 01.03.2022 г., през който ищецът е останал без
работа, поради прекратяване на трудовото правоотношение с процесната заповед.
Във връзка със своевременното направено искане от ответника и на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да му заплати
сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
7
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к.“Връбница 1“, б506, вх.А, ет.8, ап.20, против „С.Е.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул.“Подполковник Калитин“ №30, иск по чл. 344, ал.1, т.1
от КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 926/31.08.2021 г., за
незаконно и неговата отмяна и иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за изплащане на
обезщетение в размер на 10465.02 лева за периода от 01.09.2021 г. до 01.03.2022 г.
ОСЪЖДА С. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.“Връбница 1“, б506,
вх.А, ет.8, ап.20, да заплати на „С.Е.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Подполковник Калитин“ №30, на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8
от ГПК, сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд от страните в двуседмичен срок от постановяването му на 02.11.2022г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8