Номер 11021.10.2020 г.Град Каварна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Каварна
На 15.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Веселина М. Узунова Панчева
Секретар:Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско
дело № 20203240100330 по описа за 2020 година
Производство е по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Гражданско дело №330/2020г. е образувано по искова молба с вх.
№2610/27.08.2020г., подадена от М. П. Ф. , ЕГН **********, с постоянен
адрес гр.Каварна, ул.“***“, №8, чрез адв.Д.Д. – АК Добрич, съдебен адрес
гр.Добрич, ул.“***“, №5, ет.1, офис 3, срещу ****** „***“, със седалище и
адрес на управление гр.Каварна, ул.“****“, 048, Булстат *********,
представлявана от Директора Р.И..
В исковата си молба ищцата излага, че с ответника е бил сключен срочен
трудов договор №02 от 16.09.2019г., по силата на който заемала длъжността
учител на непълно работно време – 4 часа, а договора бил сключен за
определено време – до 30.06.2020г. Излага още, че преди това е имала
сключен граждански договор с ответника за хоноруване на преподавателски
часове №11 от 25.09.2018г., по силата на който се задължила да изнесе 216
лекторски часа за обучение по посочени от ответника програма и материали
по английски език за учебната 2018/2019г. със срок – до 30.06.2019г.
Със заповед за прекратяване №РД 05-02/30.06.2020г. на работодателя,
трудово й правоотношение било прекратено на основание чл.325, т.3 от КТ,
считано от 01.07.2020г.,като заповедта била връчена на 30.06.2020г.
Ищцата счита заповедта за незаконосъобразна, поради неприложимост
1
на основанието за прекратяване на трудовия договор, а именно чл.325, ал.1,
т.3 от КТ. Счита, че при сключване на трудовия договор №2/16.09.2019г. не
са били налице основанията на чл.68, ал.1, т.4, чл.70, ал.1 и ал.2 от КТ и не са
били налице предпоставките за сключването му, тъй като работата, която е
работила ищцата не е била с временен, сезонен или краткотраен характер. В
този смисъл счита, че договора следва да се счита за безсрочен на основание
чл.68, ал.5 от КТ, поради което и не можел да се прекратява на посоченото в
заповедта основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ.
На следващо място ищцата посочва, че съгласно разпоредбата на чл.68,
ал.4 от КТ такъв срочен договор, за срок най-малко една година може да се
сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или
краткотраен характер, но само по писмено искане на работника или
служителя. Но твърди, че тя не е отправяла такова искане.
Ищцата счита сключения трудов договор №2/16.09.2019г., като сключен
в нарушение на разпоредбите на чл.68, ал.3 и ал.4 от КТ, като същия да се
счита за сключен за неопределено време и неприложение на разпоредбата на
чл.325, ал.1, т.3 от КТ. Счита уволнението за незаконно, а заповедта за
незаконосъобразна.
Моли съда да признае прекратяването на трудовия договор за незаконно
и да отмени заповедта за прекратяване на трудов договор №2, да бъде
възстановена на предишната работа, която е заемала и да й се присъди
обезщетение в размер на 2346 лева, представляващо брутно трудово
възнаграждение за период от шест месеца, през които е останала без работа.
Претендира разноски.
В с.з., поведено на 16.10.2010г., ищцата редовно призована, не се явява,
не се представлява. Депозирано е писмено становище от адв.Д.Д., която
поддържа исковете и моли за уважаването им.
Ответникът е депозирал писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който счита
исковете за допустими. Освен това счита исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 за
основателни. По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ., счита същия за
неоснователен. Не оспорва наличието на сключен трудов договор с ищцата.
Счита процесната заповед за прекратяване на трудовия договор за
2
незаконосъобразна и, че същата следва да бъде отменена, като на ищцата се
изплати дължимото обезщетение.
По отношение на иска за възстановяване на предишната работа заявява,
че е в невъзможност да възстанови ищцата на нея, тъй като тя не отговаряла
на изискванията за заемането на длъжността, поради липсата на нужна
квалификация.
Моли за уважаване на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ като
основателни.
В с.з., ответника са представлява от Директора и упълномощения
адв.Е.Т. – АК Добрич. Поддържа отговора на исковата молба. Моли исковете
по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 да бъдат уважени, като на ищцата се присъди
обезщетение за периода на оставане без работа в размер на 391,00 лева на
месец, но не повече от шесткратния размер. По отношение на иска по т.2
уточнява, че от лятото на 2020г. имало нови изисквания за учител по
английски език в гимназията и изискването било английска филология, а
ищцата нямала такъв.
Каварненският районен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че ищцата е работела на срочен трудов договор,
със срок на изпитване, считано от 16.09.2019г. Със Заповед №РД 05-
02/30.06.2020г. е прекратено трудовото й правоотношение.
Установи се от събраните в процеса доказателства, че преди това ищцата
е работила на граждански договор за хоноруване на преподавателски часове
от 25.09.2018г.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, достигна до следните правни изводи:
Предявените от ищцата искове намират правно основание в чл. 344, ал. 1,
т. 1, т.2 и т.3 от КТ.
От представения и приложен по делото трудов договор № 2/16.09.2019г.
3
действително се установява наличието на трудово правоотношение между
ищцата М. П. Ф. и ****** „***“ гр.Каварна, което трудово правоотношение е
било прекратено със Заповед № РД 05-02/30.06.2020г. с правно основание чл.
325, ал.1, т.3 от КТ, като изрично в заповедта е отбелязано, че причините за
прекратяване на трудовия договор са изтичане на уговорения срок. По
горното не се спори от страните по делото, а и се определя активната и
пасивна легитимация по настоящото производство.
Тежестта на доказване в съдебния процес за признаване на уволнението
за незаконно тежи върху работодателя. Твърдението на работника или
служителя, че уволнението е незаконно, се основава на упражненото от
работодателя право на уволнение. Ето защо носителят на това право -
работодателят, трябва да докаже, че законосъобразно го е упражнил. Този иск
е конститутивен. Материалното право, което се предявява с него, е
субективно преобразуващо право. С него се иска правна промяна: признаване
на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
следва да се установи твърдението на ищеца, че трудовото правоотношение
незаконосъобразно е прекратено на посоченото основание. В случая от
събраните по делото доказателства се установява, че трудовото
правоотношение между страните е възникнало като срочно такова. В
трудовият договор е цитирана разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал.4 от КТ.
Следователно страните са се съгласили трудовият договор да се сключи за
определен срок, като този срок е изрично посочен в договора – 30.06.2020г.
Сключването на срочен трудов договор за определено време е допустимо
в две групи от случаи. Те са уредени в чл. 68, ал. 3 и 4 КТ.
Първата група е уредена в чл. 68, ал. 3 КТ. Едната хипотеза е с оглед на
видовете работи, за изпълнението на които се сключват срочните трудови
договори, а именно - временни, сезонни и краткотрайни. Временни са
работите които имат случаен и еднократен характер спрямо основния предмет
на дейност на предприятието, като сезонна работа е всяка работа или дейност,
извършването на която е свързано с четирите годишни времена - това са
действията по прибирането и преработката на селскостопанската продукция.
Краткотрайна е тази работа, която има епизодичен и подчертано кратък срок
4
за изпълнение - например товаро-разтоварни работи, възстановяване на
повреди от природни бедствия или други непредвидими обстоятелства. В
случая тези хипотези безспорно не са налице, доколкото между страните не се
спори и е видно от представените писмени доказателства, че ищцата е
заемала длъжността "учител"в ПЗГ“***“, чийто основен предмет на дейност е
именно да обучава деца, целогодишно, и характерът на тази работа е
постоянен, не е епизодичен или временен.
Втората хипотеза е сключване на срочни трудови договори независимо
от естеството или характера на работата, с новопостъпващи работници и
служители в обявени в несъстоятелност или ликвидация предприятия. Тази
разпоредба намира приложение когато има влязло в сила решение на съда за
обявяване на предприятието-длъжник в несъстоятелност или предприятието е
в ликвидация, като в случая безспорно не е налице.
Втората група от случаи, при които е допустимо сключване на срочни
трудови договори за определено време е уредена в чл. 68, ал.4 КТ. Текстът
допуска по изключение да се сключва срочен трудов договор по ал.1, т.1 за
срок най-малко от една година за работи и дейности, които нямат временен,
сезонен или краткотраен характер, а се отнасят до основния предмет на
дейност на работодателя. Но това е допустимо само по изключение, за
разлика от случаите по ал. 3, при които сключването на срочни трудови
договори е правило. За да не стане изключението правило, законодателят го е
дефинирал в § 1, т.8 на ДР на КТ, а именно: "Изключение по смисъла на чл.
68, ал. 4 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови,
пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към
момента на сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи
срочността му." При наличието на тези обективни производствени причини
законът допуска изключения в две насоки: 1) изключение за сключване на
срочен трудов договор със срок най-малко от 1 година; 2) при наличието на
изключението да се допусне сключването на трудов договор и за срок, по-
кратък от 1 година, но само при писмено искане на работника или служителя.
В случаите, когато се допускат изключения в тези две насоки /чл. 68, ал.4
КТ/ сключеният срочен трудов договор за определено време за същата работа
с един и същ работник или служител може да се поднови само един път, и то
5
за срок най-малко 1 година. Когато сключеният между страните трудов
договор е със срок по-кратък от една година, за да е валидно сключен е
необходимо както да са налице обстоятелствата, дефинирани като
"изключение" по смисъла на §1, т.8 от ДР на КТ, така и писмено искане от
работника или служителя. Само писменото искане на работника да сключи
срочен трудов договор не е достатъчно. Както бе посочено, изречение първо
на чл. 68, ал. 4 КТ дава право за сключване по "изключение" на срочен трудов
договор за срок най-малко една година за работи и дейности, които нямат
временен, сезонен или краткотраен характер, а съгласно изречение второ
"такъв трудов договор" може да се сключи и за по-кратък срок по писмено
искане на работника или служителя. Изразът "такъв трудов договор"
препраща към изречение първо, следователно при наличието на изключение
трудов договор може да се сключи и за срок по-кратък от една година, но в
този случай е необходимо писмено искане на работника /служителя/.
Ал. 5 на чл. 68 от КТ постановява, че срочен трудов договор за
определено време, сключен в нарушение на чл. 68, ал. 3 и 4, се смята сключен
за неопределено време. Това е една законова фикция, която урежда
императивно последиците от допуснатото обективно нарушение на закона и
мотивира страните по трудовото правоотношение към дисциплина.
Превръщането на срочния трудов договор в договор за неопределено време се
извършва по силата на закона.
В настоящия случай съдът намира, че договорът е сключен в
противоречие с разпоредбите на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 от КТ. Същият е за
дейност, която няма временен, сезонен или краткотраен характер, не се касае
за предприятие в процедура по ликвидация или в производство по
несъстоятелност, поради което следва да попада в изключенията, визирани в
чл. 68, ал. 4 от КТ. Клаузата "срок" в него обаче е недействителна, тъй като тя
е незаконосъобразно въведена в трудовия договор, тъй като ответникът не
доказва и посочва обстоятелства, които налагат договорът да се сключва като
срочен такъв. Ето защо трудовият договор следва да се счита сключен за
неопределено време на осн. чл. 68, ал. 5 от КТ.
При това положение, прекратяването на безсрочното трудовоправно
отношение на осн. чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ с изтичане на уговорения срок е
6
незаконосъобразно като неприложимо за безсрочни трудовоправни
правоотношения. Ето защо искът за признаване уволнението за незаконно и
отмяната му е основателен. Основанието за прекратяване на трудовите
договори по чл. 325, т. 3 от КТ важи единствено за срочните договори и е
неприложимо към безсрочните такива. В случая съдът намира, че ищцата е
работила по трудовоправно отношение за неопределено време, по вече
изложените съображения, поради което и трудовото правоотношение между
страните не може да се прекрати поради изтичане на срока. Ето защо
уволнението е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че ответникът в отговора
на исковата молба и в с.з., чрез упълнамащения адв.Тодоровае направил
признание на иска по т.1 и на иска по т.3 от чл.344, ал.1 от КТ. Но тъй като не
е налице признание на всички предявени искове, то съдът ги разглежда по
същество.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ
Искът е акцесорен и при уважаването на главния иск, с който
уволнението е признато за незаконно, следва уважаване и на иска за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „учител“ от
ищцата М. П. Ф. .
Основателен е иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ –
обезщетение за оставане без работа, за сумата от 1 564,00 лева, т.е четири
месеца, считано от 01.07.2020г. до 30.10.2020г.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, във вр. с
чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса за
водене на делото, която е в размер на 182,56 лева – по 60,00 лева за исковете
по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и 62,56 лева за иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ,
по сметка на Каварненски районен съд.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сторените в
производството разноски и възнаграждение за един адвокат. И тъй като
ищцата не е представила списък за разноски по чл.80 от ГПК, а е поискала
присъждане на разноски съобразно Закона за адвокатурата, то съдът прецени,
че следва да осъди ответника да й заплати възнаграждение за адвокат в
7
размер на 350,00 лева.
Водим от горното, КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението на М. П. Ф. с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр.Каварна, ул.“***4, №8, за НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ като
незаконосъобразна Заповед №РД 05-02/30.06.2020г., издадена от Директора
на ПЗГ“***“ гр.Каварна, с която на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение с М. П. Ф. .
ВЪЗСТАНОВЯВА М. П. Ф. с ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.Каварна, ул.“***4, №8, на заеманата преди уволнението длъжност
„УЧИТЕЛ“.
ОСЪЖДА ****** „***“ гр.Каварна, да заплати на М. П. Ф. с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.Каварна, ул.“***4, №8, сумата от 1
564,00 (хиляда петстотин шестдесет и четири) лева – обезщетение на
основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ за времето, през
което е останала без работа (от 01.07.2020г. до 30.10.2020г.), ведно със
законната лихва, считано от 27.08.2020г. – датата на завеждане на иска, до
окончателното й изплащане.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение
на решението в частта относно присъдената сума по чл. 225, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА ****** „***“ гр.Каварна, да заплати по сметка на РС Каварна,
сумата от 182,56 (сто осемдесет и два лева и петдесет и шест стотинки) лева,
държавна такса, от които 60,00 лева за неоценяемите искове и 62,56 лева
върху уважения размер на иска за обезщетение.
ОСЪЖДА ****** „***“ гр.Каварна, да заплати на М. П. Ф. с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.Каварна, ул.“***4, №8, разноски по водене
на делото в размер на 350,00 (триста и петдесет) лева, за един адвокат.
Решението може да бъде обжалвано пред Добрички окръжен съд в
8
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
9