Р Е Ш Е Н И Е
№........................./12.08.2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на двадесети и шести юни
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с
участието на секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 1960 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.Я.И., с ЕГН:
**********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 420530 – F468983 от 19.03.2019 г., издадено от Директора на дирекция
„Обслужване“ към Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите –
гр. Варна, с което на жалбоподателя И., на основание разпоредбата на чл. 80,
ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева (сто лева) за това, че
на 11.01.2019 г. в ТД на НАП – гр. Варна, при проверка на подадена данъчна
декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ е установено, че данъчно задълженото лице,
съгласно чл. 3 от ЗДДФЛ – Г.Я.И. не е изпълнило задължението си да подаде
годишна данъчна декларация за облагаемия си доход за 2017 г. в териториалната
данъчна дирекция по постоянен адрес на физическото лице – ТД на НАП – гр.
Варна, в законоустановения срок до 30.04.2018 г., съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, като декларацията по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ е подадена в ТД на НАП – гр.
Варна след изтичане на законоустановения срок, а именно на 27.12.2018 г. –
нарушение на чл. 50, ал. 1, т. 1 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица.
Жалбоподателят
Г.Я.И. моли за отмяна на наказателното постановление, мотивирайки се, че
веднага след получаване на покана по чл. 103 от ДОПК, е депозирал процесната
декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ в ТД на НАП – гр. Варна и съответно е внесъл
дължимите данъчни задължения към фиска.
В
проведеното на 26.06.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1960 по описа
за 2019 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Г.Я.И. не се явява, не
изпраща и процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход
на делото по същество, като в получена на 25.05.2019 г. молба от жалбоподателя,
същият заявява, че е заплатил доброволно наложената му глоба.
В
проведеното на 26.06.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1960 по описа
за 2019 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна ТД на НАП – гр. Варна
се представлява от своя процесуален представител юрисконсулт Д.Ф., която моли
за потвърждаване на наказателното постановление, поставяйки акцент в своята
пледоария върху обстоятелството, че нарушението е безспорно установено, както
и, че липсват основания за приложението на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН, предвид 8
– месечния период на закъснение за подаване на декларацията от страна на
данъчно задълженото лице.
От фактическа страна, съдът намира за
установено следното:
В
срока до 30.04.2018 г. жалбоподателят Г.Я.И. не изпълнил задължението си да
подаде в ТД на НАП – гр. Варна годишна данъчна декларация за облагаемия си
доход през 2017 г.
На 13.12.2018 г. жалбоподателя И.
получил покана по чл. 103 от ДОПК № П – 03000318213457 – 177 – 001/ 13.12.2018
г., с която бил уведомен, че не е изпълнил в срок задължението си, предвидено в
чл. 50 от ЗДДФЛ.
На 27.12.2018 г. жалбоподателят И.
депозирал в ТД на НАП – гр. Варна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като същата
получила входящ номер № 0300И0578530.
На 11.01.2019 г. св. И.Д.С. – инспектор
по приходите в ТД на НАП – гр. Варна извършил проверка на депозираната от
жалбоподателя И. декларация с номер № 0300И0578530, като установил, че
декларацията е подадена след изтичане на законоустановения срок.
Приемайки, че със своето поведение, в
частност с бездействие в срока до 30.04.2018 г. жалбоподателят Г.Я.И. е извършил
нарушение на чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, на 29.01.2019 г. св. С. съставил акт
за установяване на административно нарушение, с който санкционирал
жалбоподателя за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като
на 19.03.2019 г. Директорът на дирекция „Обслужване“ към ТД на НАП – гр. Варна издал наказателно
постановление, с което на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ, наложил на Г.Я.И.
‚глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ.
По отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа обстановка се
установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени доказателства:
показанията на св. И.Д.С.; годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ,
подадена от Г.Я.И.; Заповед № ЗЦУ – ОПР – 17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на Националнага агенция за приходите.
На първо място, съдът би желал да
отбележи, че изцяло кредитира показанията на св. С. като последователни,
логични и най – важното подкрепени от събраните по делото писмени доказателства
и конкретно самата годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, видно от
която същата е депозирана на 27.12.2018 г. в ТД на НАП – гр. Варна.
Това обстоятелство на практика не се и
оспорва от жалбоподателя И., а дори и безусловно се признава от него, доколкото
във въззивната жалба сам признава, че едва след получаване на покана по чл. 103
от ДОПК, е изпълнил задължението си да подаде процесната годишна данъчна
декларация в ТД на НАП – гр. Варна.
Поради гореизложените съображения,
съдът намира за установено от фактическа страна, че на 11.01.2019 г. в ТД на НАП – гр.
Варна, при проверка на подадена данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ е
констатирано, че данъчно задълженото лице, съгласно чл. 3 от ЗДДФЛ – Г.Я.И. не
е изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна декларация за облагаемия
си доход за 2017 г. в териториалната данъчна дирекция по постоянен адрес на
физическото лице – ТД на НАП – гр. Варна, в законоустановения срок до
30.04.2018 г., съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, като декларацията по чл. 50,
ал. 1 от ЗДДФЛ е подадена в ТД на НАП – гр. Варна след изтичане на
законоустановения срок, а именно на 27.12.2018 г.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи
на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
По
същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните съображения:
На
първо място, съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в
хода на административно – наказателното производство да са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно
нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа
необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно
постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на
чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на
последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява
административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.
Разпоредбата
на чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ предвижда, че местните физически лица подават
годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи,
подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък
върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, като съгласно разпоредбата
на чл. 53 от ЗДДФЛ това задължение следва да бъде изпълнено в периода от 10.01
до 30.04 на следващата година, т.е. в периода до 30.04.2018 г. жалбоподателят И.
е следвало да подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 г.
От
събраните по делото гласни и писмени доказателства по категоричен начин се
установява, че задължението е изпълнено едва на 27.12.2018 г., поради което и
съдът намира, че жалбоподателят е нарушил със своето бездействие в срока до
30.04.2018 г. разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ и правилно е била
ангажирана административно – наказателната му отговорност.
Въпреки, че евентуалното приложение на
чл. 28, буква „а“ от ЗАНН не е изрично въведено като възражение във въззивната
жалба, на практика жалбоподателят акцентира върху смекчаващите отговорността
обстоятелства в случая според него, поради което и може да се направи
предположение, че именно върху теза „стъпва“ санкционираното лице в позицията
си за отмяна на наказателното постановление.
В случая обаче липсват според съда
основания за приложението на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН. На първо място прави
впечатление, че закъснението, с което жалбоподателят И. е подал своята годишна
данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ не е в рамките на няколко дни, седмици
или дори месец, а е в рамките на близо 8 месеца, което според съда е един доста
дълъг период. Още повече, че жалбоподателят е изпълнил своето задължение едва
след получаване на покана по чл. 103 от ДОПК от страна на Националаната агенция
за приходите – обстоятелство, изключващо възможността да се приеме, че макар и
със закъснение жалбоподателят доброволно, без да бъде подсещан е изпълнил
нормативно установеното задължение. Декларирания доход също според съда е на
значителна стойност, като в съвкупност всички тези факти категорично
обосновават извода на съда за неприложимост на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН. Още
повече, че липсват доказателства, а още повече не са наведени някакви
твърдения, които евентуално да обосноват извод за по – ниска степен на
обществена опасност на самото деяние.
Наложеното административно наказание „глоба“
в размер на 100 лева е съобразено с тежестта на административното нарушение и
според съда изцяло би способствало за изпълнение на целите, предвидени в
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Поради гореизложените съображения,
съдът намира, че Наказателно постановление № 420530 – F468983 от 19.03.2019 г.,
издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ към Териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите – гр. Варна, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 420530 – F468983 от 19.03.2019
г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ към Териториалната дирекция
на Националната агенция за приходите – гр. Варна, с което на Г.Я.И., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от Закона за данъците
върху доходите на физическите лица, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лева (сто лева) за това, че на 11.01.2019 г. в ТД на
НАП – гр. Варна, при проверка на подадена данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ
е установено, че данъчно задълженото лице, съгласно чл. 3 от ЗДДФЛ – Г.Я.И. не
е изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна декларация за облагаемия
си доход за 2017 г. в териториалната данъчна дирекция по постоянен адрес на
физическото лице – ТД на НАП – гр. Варна, в законоустановения срок до
30.04.2018 г., съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, като декларацията по чл. 50,
ал. 1 от ЗДДФЛ е подадена в ТД на НАП – гр. Варна след изтичане на законоустановения
срок, а именно на 27.12.2018 г. – нарушение на чл. 50, ал. 1, т. 1 от Закона за
данъците върху доходите на физическите лица.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: