№ 14811
гр. С., 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20231110168861 по
описа за 2023 година
Ю. А. Г. е предявила срещу „... ЕАД иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване
за установено недължимостта на сумата от общо 3221,54 лева, включваща 2822,77 –
главница за топлинна енергия за периода 11.20016 г. – 04.2019 г., 48,68 лева – главница за
дялово разпределение, 342 лева – лихва за забава за периода 15.09.2027 г. – 16.12.2019 г., 8,09
лева – лихва за забава, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 15601/2020 г. на
СРС, 173 състав, въз основа на който е образувано изд. д. № ... на ЧСИ У.Д.
Ищцата сочи, че сумите, за които е издаден изпълнителен лист, са погасени чрез
прихващане с присъденото по гр. д. № 15601/2020 г. на СРС, 173 състав, обезщетение, което
„...“ ЕООД е цедирало. Ищцата разполагала с активно вземане срещу ответника в размер
на 1321,46 лева, за което е налице влязло в сила решение по гр. д. № 68821/2022 г. на СРС,
90 състав. Ответникът не приемал извършеното прихващане с цедираното на ищцата
вземане срещу него, представляващо обезщетение за ползване на топлосъоръжение с адрес:
гр. С., ул. „Д.“ № 77. Към настоящия момент съоръжението не било изкупено от ответника и
той се облагодетелствал от цената на доставяната топлинна енергия. Доколкото
съоръжението е изградено за сметка на цедента, то за ползването му ответникът дължи цена,
определена по размер по методиката на ДКЕВР.
Ответникът в подаден отговор намира предявения иск за неоснователен и недопустим,
като излага, че обратното действие на прихващането изключва третирането му като
новонастъпил факт, който би могъл да бъде повод за иницииране на настоящото
производство. Намира, че с оглед датата на цесията, изявлението за прихващане е могло да
бъде направено в производството, по което е издаден изпълнителният лист. Излага, че към
02.10.2023 г., когато ответникът е уведомен за извършената цесия, вземането, с което се
твърди да е осъществено прихващане, е било погасено по давност.
1
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Доколкото изпълнителният лист е издаден на 26.04.2023 г., а
изявлението за прихващане е направено на 02.10.2023 г. съдът намира, че това изискване на
закона е изпълнено, в която връзка възражението на ответника, че обратното действие на
прихващането изключва третирането му като новонастъпил факт, който би могъл да бъде
повод за иницииране на настоящото производство, е неоснователно.
Предмет на принудителното изпълнение са вземанията, обективирани в изпълнителен
лист от 26.04.2023 г., издаден по гр. д. № 15601/2020 г. на СРС, 173 състав, с който Ю. А. Г. е
осъдена да заплати на „... ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот –
апартамент в гр. С., ж. к. „М., бл. 347, вх. В, ет. 2, ап. 49, аб. № 233093, както следва: 2822,77
за главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 11.20016 г. – 04.2019
г., 48,68 лева за главница за дялово разпределение за периода 11.20016 г. – 04.2019 г., 342
лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2027
г. – 16.12.2019 г. и 8,09 лева – законна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.12.2016 г. – 16.12.2019 г.
Въз основа на него на 05.07.2023 г. е образувано изп. д. № ... на ЧСИ У.Д.
С Уведомление от 02.10.2023 г. е уведомила „... ЕАД, че прави прихващане между
дължимата на дружеството сума в общ размер на 3221,54 лева с дължимите на ищцата
съгласно договор за цесия вземания на цедента от неговия длъжник „... ЕАД,
представляващо обезщетение за ползване по см. на чл. 137, ал. 2 ЗЕ на топлосъоръжение на
адрес „присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция“ за
присъединяване на обект УПИ XIII-15, кв. 45 по плана на гр. С., ул. „Д.“ № 77 за периода
01.05.2007 г. – 01.07.2017 г., чиито пълен размер възлиза поне на 200944 лева, като с така
извършеното прихващане се погасяват изцяло задълженията към „... ЕАД по гр. д. №
15601/2020 г. на СРС, 173 състав.
Със становище от 17.10.2023 г. „... ЕАД не приема изявлението за прихващане,
доколкото е счело същото за невалидно.
С Договор за прехвърляне на вземане от 07.12.2016 г. „К С.“ ЕООД прехвърля на Ю. А.
Г. изцяло вземането си към „... ЕАД, представляващо обезщетение за ползване, което се
дължи за периода от въвеждане в експлоатация на „съоръженията за присъединяване“,
изградени с цел да бъде захранена с топлинна енергия за отопление и за битово горещо
водоснабдяване жилищната сграда, находяща се на адрес: УПИ V-751, кв. 34, м. „Л.“, р-н
„К.С.“, гр. С., с административен адрес: гр. С., бул. „Ц.Б. III“ № 116 и представляващо:
присъединителен топлопровод и съответна дължина по трасе и абонатна станция, до
25.10.2015 г. Прехвърляемото вземане е определяемо по размер от вещо лице по методика на
КЕВР и възлиза поне приблизително на 20000 лева.
2
Във връзка с оспорване на авторството на този договор по делото е изслушано
заключение на съдебно-графическа експертиза, според което подписите в местата „за
цедента“ и „за цесионера“ в Договор за прехвърляне на вземане от 07.12.2016 г. са положени
съответно от ... и Ю. А. Г..
Представено е уведомление от „К С.“ ЕООД до „... ЕАД за съобщаване за извършената
цесия, което няма данни да е получено от длъжника.
Представен е предварителен договор за изграждане и присъединяване на енергиен
обект към топлопреносната мрежа на „... ЕАД от 19.07.2010 г., сключен между „К С.“ ЕООД
и „... ЕАД и свързан с изграждане на нов енергиен обект и техническите изисквания за
присъединяване на сграда – ЕС: УПИ II-734,753, кв. 34, м. „Л.“, гр. С..
В Становище на „... ЕАД от 21.01.2011 г. е посочено, че строежът може да бъде въведен
в редовна експлоатация след издаване на разрешение за ползване от органите на ДНСК.
Представено е заявление от декември 2012 г., съдържащо вх. № на „... ЕАД, с което
дружеството изрично е било поканено да изкупи енергийни обекти – присъединителен
топлопровод, съоръженията към тях и абонатна станция, находящи се в гр. С., бул. „Ц.Б. III“
№ 116. С покана от 02.07.2020 г. „К С.“ ЕООД е поканило ... ЕАД да заплати наем по
методика на КЕВР от присъединяване на съоръжението към топлопреносната мрежа до
датата на поканата.
Представен е Договор за строителство от 06.09.2012 г., сключен между „К С.“ ЕООД
и „Венков инженеринг“ ООД, с който се възлага извършването на СМР на обект:
„Топлозахранване и абонатна станция на жилищна сграда в УПИ V-751, кв. 34, м. „Л.“, р-н
„К.С.“, гр. С..
В становище за оценка на обект на „... ЕАД от 07.04.2016 г. е посочено, че
съоръженията са в експлоатация от 04.2011 г., като стойността на прехвърляне е определена
на 100523,36 лева без ДДС.
Представено е заключение на изготвена експертиза по гр. д. № 68821/2022 г., в която
размерът на цената за ползване на съоръжението /абонатната станция/ за периода 09.11.2011
г. – 19.12.2022 г. по определени цени на ДКЕВР съгласно Методика на ДКЕВР е в размер на
204192 лева без ДДС. В експертизата се посочва, че за жилищна сграда „Външно
топлозахранване и абонатна станция“, находяща се в УПИ II-734,753, кв. 34, по плана на гр.
С., м. „Л.“, р-н „К.С.“, с административен адрес: гр. С., бул. „Ц.Б. III“ № 116, е издадено
Разрешение за ползване на ДНСК № ДК-07-ЮЗР-108 от 14.04.2011 г.
Установява се, че спрямо ищцата е налице образувано изпълнително дело № ... на ЧСИ
У.Д, с взискател ответникът, което е било образувано въз основа на издаден на от 26.04.2023
г., издаден по гр. д. № 15601/2020 г. на СРС, 173 състав, за общата сума от 3221,54 лева,
включваща следните суми: 2822,77 за главница за доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода 11.20016 г. – 04.2019 г., 48,68 лева за главница за дялово разпределение за
периода 11.20016 г. – 04.2019 г., 342 лева за законна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2027 г. – 16.12.2019 г. и 8,09 лева – законна лихва за
3
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2016 г. – 16.12.2019 г.
Институтът на прихващането е уреден в чл. 103 – чл. 105 ЗЗД и изисква наличието на
насрещни вземания за пари или еднородни заместими вещи. Необходимо е вземането на
прихващащия (активното вземане) да е изискуемо. Задължението, с което се прихваща
(пасивното вземане), може да не е изискуемо. Достатъчно е да е изпълняемо. Необходимо е
и активното вземане да е ликвидно /арг. от ТР № 2 от 18.03.2022 г. по тълк. д. № 2/2020 г. на
ОСГТК на ВКС/.
Процесният изпълнителен лист е издаден в резултат на влязлото в сила на 12.04.2023
г. решение, постановено по гр. д. № 15601/2020 г. на СРС, 173 състав. Датата на влизане в
сила на решението, с което са установени сумите, претендирани от взискателя в
изпълнителното производство, е и датата, от която настъпва изискуемостта на последните,
респ. за тях е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност.
По отношение на вземането на ищцата спрямо ответника се установява, че ищцата е
сключила с „К С.“ ЕООД Договор за прехвърляне на вземания от 07.12.2016 г., по силата на
който „К С.“ ЕООД прехвърля на ищцата изцяло своето вземане срещу ответника,
представляващо обезщетение за ползване, което се дължи за периода от датата на въвеждане
в експлоатация на „съоръженията за присъединяване“, изградени с цел да бъде захранена с
топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване жилищната сграда с
административен адрес: гр. С., бул. „Ц.Б. III“ № 116 и представляващо: присъединителен
топлопровод и съответна дължина по трасе, както и абонатна станция, до 25.10.2015 г. По
делото се установи, че процесното съоръжение е било изградено от „К С.“ ЕООД за
собствена сметка, за което е бил сключен и предварителен договор с ответника. Същото е
било въведено в експлоатация на 14.04.2011 г., видно от представените по делото писмени
доказателства. Съгласно чл. 137, ал. 2 ЗЕ изграждането на съоръженията –
присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция, може да се
извършва от клиентите след съгласуване с топлопреносното предприятие. В този случай
топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията, изградени от
клиентите.
Според чл. 137, ал. 3 ЗЕ собствеността върху съоръженията, изградени от клиентите,
се прехвърля в срок до три години. Въпреки поканата на собственика на съоръженията до
ответника за заплащане на цената им, не се установява да е сключен договор, по силата на
който правото на собственост върху тях да е преминало в имуществената сфера на
топлопреносното предприятие. Ето защо съдът приема, че „К С.“ ЕООД е титуляр на
правото на собственост върху процесните съоръжения. От това следва извод, че в негова
полза е възникнало вземане срещу ответника за заплащане на обезщетение за ползването на
обектите на основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ, доколкото не се спори, че съоръженията се
използват по предназначение именно от ответника и се установява обезщетението да е било
платено. Следва да се отбележи, че възникналото право на обезщетение се дължи по силата
на правната норма на чл. 137, ал. 2 ЗЕ. Именно част от стойността на възникналото право на
обезщетение за дружеството – собственик на съоръженията, е предмет на прехвърляне по
4
представения договор за цесия от 07.12.2016 г. в полза на ищцата. В същия е посочено, че
ищецът придобива вземането за периода от датата на въвеждане в експлоатация на
съоръженията – 14.04.2011 г. до 25.10.2015 г. Съдът намира, че за посочения период за ищеца
е възникнало вземане в размер на около 83533 лева. Доколкото вземането на ищцата се
квалифицира като такова с правно основание чл. 59 ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ, то се погасява
с изтичане на общата петгодишна давност. В същото време, съгласно чл. 103, ал. 2 ЗЗД,
прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде
извършено преди изтичането на давността. В този смисъл възражението на ответника за
погасяване на процесните вземания на ищцата по давност преди предявяване на исковата
молба на 18.12.2023 г. се явява неоснователно, тъй като вземането на ищцата става
изискуемо от момента на разместването на блага между страните по правоотношението,
респ. от този момент започва да тече и приложимата спрямо него погасителна давност. Този
извод се променя при съобразяване на разпоредбата на чл. 103, ал. 2 ЗЗД. Това е така,
доколкото погасяването на насрещните вземания до размера на по-малкото при направено
изявление за прихващане има обратна сила, а погасяването настъпва от първия момент, в
който е било възможно да се осъществи прихващането. В настоящата хипотеза първият
момент, в който е било възможно да се извърши прихващане, е от деня на влизане в сила на
съдебното решение по гр. д. № 15601/2020 г. на СРС, 173 състав, а именно на 12.04.2023 г.
Вземанията, за чието принудително събиране е образувано процесното изпълнително
производство, са станали изпълняеми едва с влизане в законна сила на крайния акт, с който е
приключило съдебното производство. Ето защо прихващане може да бъде осъществено с
всички вземания на ищцата за периода 14.04.2011 г. до 25.10.2015 г., чиято обща стойност
многократно надвишава вземането на ответника, предмет на изпълнителното производство.
С оглед на това насрещното вземане на ответника следва да се счита погасено изцяло чрез
прихващане, т.е. вземането, предмет на изпълнителното производство, се явява погасено
чрез прихващане.
Поради това предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК е изцяло основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на спора има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има
ищцата, която е претендирала следните разноски: 128,86 лева – държавна такса, 250 лева –
депозит за експертиза, 4,50 лева – такса за банков превод. На ищцата е била предоставена
безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1 ЗА, с оглед на което на адв. Гигова
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 625 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Ю. А. Г., ЕГН ..., срещу „... ЕАД,
ЕИК ..., иск с правно основание чл. 439 ГПК, че Ю. А. Г. не дължи на „... ЕАД сумата от
общо 3221,54 лева, включваща 2822,77 – главница за топлинна енергия за периода 11.20016 г.
5
– 04.2019 г., 48,68 лева – главница за дялово разпределение, 342 лева – лихва за забава за
периода 15.09.2027 г. – 16.12.2019 г., 8,09 лева – лихва за забава, за които е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 15601/2020 г. на СРС, 173 състав, въз основа на който е
образувано изд. д. № ... на ЧСИ У.Д.
ОСЪЖДА „... ЕАД, ЕИК ..., да заплати на Ю. А. Г., ЕГН ..., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 383,36 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, ЕИК ..., да заплати на адв. К.П.Г., САК, личен № **********,
на основание чл. 38, ал. 1 ЗА сумата от 625 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6