РЕШЕНИЕ
№ 218
град
Плевен, 27.04.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен, девети състав, в публично съдебно заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Виолета Николова
при секретар Поля Цанева изслуша докладваното от съдия Николова по административно дело №1031/2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 3 КСО.
Образувано е въз основа на жалба с вх.№ 1012-14-357/4/16.12.2022г. на И.А.В. с ЕГН **********, адрес: *** против Решение №2153-14-147/30.11.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх.№1012-14-357/02.11.2022г. и е потвърдено Разпореждане № 14224987707/30.09.2022г. на ръководителя на ПО като правилно и законосъобразно. В жалбата се изложени твърдения за незаконосъобразност и неправилност на оспореното решение. Твърди се, че в оспореното решение не са изложени мотиви от административния орган относно правното основание и начина на определяне на размера на пенсията. Посочва се, че г-жа В. получава пенсия за осигурителен стаж и възраст от 26.05.1999г. на основание чл.2, ал.1 от Закона за пенсиите (ЗП), чл.46 от ЗП и пар. 25 от ЗИДЗП/96г., като е имала 35 години 0 месеца и 12 дни трудов стаж. Сочи се, че изложеното в решението за получаване на пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.1 от КСО не отговаря на истината. Твърди се, че е допусната грешка в решението с оглед посочване на имената на трето лице – М.Б.Н., която обуславя извод за допуснато съществено процесуално нарушение на правилата. Посочва се още, че неправилно административният орган не е зачел първоначалната дата 26.05.1999г., а размера на пенсията е изчислен за периода след 2009г. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени Решение №2153-14-147/30.11.2022г. на Директора на ТП на НОИ –Плевен, като преписката бъде върната за ново произнасяне от административния орган.
В съдебно заседание оспорващата редовно призована, не се явява, не се представлява.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ-гр. Плевен, редовно призован се представлява от юрисконсулт Ж. Ж.Т.. Процесуалният представител на страната посочва, че пенсията на оспорващата е правилно изчислена, на съответното правно основание, поради което моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.
Административен съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на оспорване пред АС-Плевен е Решение №2153-14-147/30.11.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх.№1012-14-357/02.11.2022г. и е потвърдено Разпореждане № 14224987707/30.09.2022г. на ръководителя на ПО. Решението е връчено на 02.12.2022г.
Жалбата е подадена на 16.12.2023г. чрез адм.орган в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Видно от представеното заверено копие на разпореждане – л. 4-41 от делото, на оспорващата е издадено разпореждане № 0103748/12.07.99-09/99 за отпускане на лична пенсия за изслужено време и старост, по молба от 09.06.1999г., като с разпореждането била отпусната пенсия от 26.05.1999г., в размер на 73,60 лв., пожизнено на основание чл.2, ал.1 от ЗП, чл.46а от ЗП и пар.25 от ЗИДЗП/96 за трудов стаж от 35 години и 12 дни труд трета категория.
Видно от заверено копие на заявление вх.№18294/12.04.2004г. И.А.В., оспорващата представила към пенсионното досие копие на Експертно решение №1486 от 122/28.06.2004г. на ТЕЛК, III състав, при МЗ „МБАЛ –Плевен“ ЕАД-Плевен. С експертното решение била определена 73 % трудова неработоспособност поради общо заболяване, с дата на инвалидизиране 28.04.2004г.
Не се спори между страните и относно обстоятелството, че с решение на ТЕЛК №17541/109 от 15.06.2018г. на оспорващата е определен 96 % инвалидност. В тази насока е и волеизявлението на И.А.В. в жалба с вх.№ 1012-14-357/02.11.2022г. на л. 31 от делото.
Видно от заверено копие на разпореждане № **********/08.09.2004г., на оспорващата била отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване за намалена работоспособност по чл.74, ал.1 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО), като при навършена възраст от 59 годинии 11 месеца към датата на подаване на заявлението първоначално бил определен процент – 35% върху осигурителен стаж по чл.75, ал.1 от КСО, а при навършване на възраст от 60 години със същото разпореждане било постановено отпускане на социална пенсия за инвалидност пожизнено на основание чл.90 от КСО. Видно от разпореждането от 08.09.2004г. на л.22 от делото, считано от 28.04.2004г. на основание чл. 95, ал.1 т.4 от КСО била спряна личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и било разпоредено да се изплащат лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (100% ) и лична пенсия за инвалидност ( 25%) .
През 2013г. въз основа на заявление вх.№ МП-45099/16.09.2013г. на И.А.В., с Разпореждане №********** от 18.09.2013г. на оспорващата била отпусната и лична пенсия по пенсионна преписка на починалия на 27.06.2013г. съпруг В.В.- добавка по чл.84 от КСО в размер на 26,5% от личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на В..
Установява се от оспореното разпореждане № 14224987707/30.09.2022г., че на основание чл.70, 75 и 79 от КСО пенсиите, отпуснати с начална дата до 31.12.2021г. вкл. тази на оспорващата била преизчислени по реда на апр.7з, ал.1 т.1 от ПЗР на КСО, който се увеличава за всяка календарна година, следваща годината на отпускането с процент в пар.7з, ал.1 т.2 от ПЗР на КСО. С оспореното разпореждане на И.А.В., считано от 01.10.2022г. била преизчислена пенсията за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.1 от КСО. Пенсията била преизчислена при съобразяване на притежаваните от оспорващата 35% осигурителен стаж по чл.75, ал.1от КСО, при средномесечен доход за 2007г. (приложим на основание пар.7з, ал.1 т.1 изр.2 от ПЗР на КСО за пенсии отпуснати преди 31.12.2007г.) в размер на 398,17 лева., като размера на получената пенсия бил увеличен за всяка следваща година с процент равен на по-високия от процента на нарастване на осигурителния доход или процента на нарастване на индекса на потребителските цени през предходната календарна година. При увеличение за 2009г. с процент от 1,257, за 2010г.- 1,108, за 2011г.-1,030, за 2012г.- 1,042; за 2013г.- 1,040; за 2014г.- 1,050; за 2015г.-1,053, за 2016г.- 1,063; за 2017г.- 1,060 ; за 2018г.-1,067; за 2019г.-1,083; за 2020г.- 1,109; за 2021г.- 1,084; за 2022г.-1,093., полученият размер на пенсията е сумата от 497,89 лв., при пенсия към 30.09.2022г. в размер на 447,26 лева. С разпореждането бил определен размер на пенсията от 01.10.2022г. в по-високия от двата размера – 497,89 лв., като съгласно чл.75, ал.4 от КСО размерът бил приравнен към минималния за този вид пенсия – 537,05 лева. Аналогично бил преизчислен размерът на добавката по чл. 84 от КСО на сумата от 106,37 лв., съставляваща 26,5 % от по-високият размер от двата размера пенсия на починалия – към 30.09.2022г. и получения по реда на пар.7з, ал.2 от КСО.
Разпореждането е получено на 13.10.2022г. от И.А.В.. С жалба с вх.№ 1012-14-357/02.11.2022г. оспорващата поискала от Директора на НОИ да преразгледа разпореждане № 14224987707 от 13.09.2022г., като поискала преизчисление на пенсията вкл. получаване на пенсия на друго основание - за осигурителен стаж и възраст.
С оспореното пред настоящата инстанция Решение №2153-14-147/30.11.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен е отхвърлена жалба с вх.№1012-14-357/02.11.2022г. и е потвърдено Разпореждане № 14224987707/30.09.2022г. на ръководителя на ПО.
Спорът между страните е както за размера на определената пенсия за инвалидност, така и относно правото на оспорващата да получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, каквато претенция е заявила в жалбата срещу разпореждане № 14224987707/30.09.2022г
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза. Установява се от заключението на вещото лице, че индивидуалният коефициент на лицето в размер от 1,215, изчислен от НОИ, е правилен. Осигурителния доход през периода 01.01.1984-31.12.1986г. е в размер на 9417,84 лв., а този в периода 01.01.1997г-25.05.1999г. е в размер на 5112,10 лв. Средномесечния осигурителен доход за страната е обявен от НОИ в размер на 285,56 лв., а дохода за изчисляване на пенсията в конкретния случай е в размер на 346,96 лв. (285,56 лв. *1,215) . Видно от заключението на вещото лице доходът за изчисляване на пенсията е променен в размер на 483,78 лв., изчислен от средномесечния осигурителен доход за страната през периода 01.01.2007г.-31.12.2007г. – 398,17 лв. *1,215 (индивидуалния коефициент на лицето) , приложим за пенсии отпуснати преди 31.12.2007г. вкл. съгласно пар.7з, ал.1 т.1 от ПЗР на КСО. Видно от заключението размерът на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е в размер на 537,05 лв. от 01.10.2022г., което е и месечният размер на личната пенсия на оспорващата, която ведно с добавката по чл.84 от КСО в размер на 123,76 лв., възлиза на сумата общо от 660,81 лв.Съдът кредитира с доверие и възприема изцяло заключението на вещото лице като обективно и безпристрастно, съответно на писмените доказателства по делото.
Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от активно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и при наличие на правен интерес от направеното оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Решението е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Оспореният акт е издаден в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 117, ал. 3 от КСО са изложени всички фактически и правни основания за издаване на акта. С оглед горните, следва да се приеме, че актът е издаден в предвидената от закона форма, като съдът не констатира нарушения на административно производствените правила при издаване на решението на Директора на ТП на НОИ -Плевен. Действително в издадения административен акт на директора на НОИ-Плевен е вписано името на трето лице в мотивната част, но останалите данни вкл. номера на разпореждане, заявления , определен размер на пенсията и др. са коректни и отговарят на останалите писмени доказателства по делото - заявление вх.№18294/12.04.2004г., разпореждане № **********/08.09.2004г., експертно решение и др. Ето защо съдът приема, че допуснатото нарушение не е съществено и не опорочава издадения административен акт вкл. в разпоредителната му част. В оспорения административен акт и издаденото разпореждане № 14224987707/30.09.2022г. са изложени подробно мотиви относно обстоятелството по какъв начин е определена пенсията на В. и размера, изчислен в по-благоприятния вариант от предходната уредба и приложената по пар.7з от ПЗР на КСО за преизчисление на пенсии, отпуснати преди 31.12.2021г.
Нещо повече в детайли административния орган е посочил, че е съобразен осигурителния стаж и навършените години на г-жа В., както и преизчислената пенсия по пар.7з, ал.1 т.2 от КСО, като се определя тази от тях, която е в по-висок размер. Зачетен е осигурителния стаж, който е отчетен към момента на отпускане на пенсията, осъвременен с процентите предвидени в пар.7з, ал.1 т.2 от КСО.
Оспореният административен акт е правилен и с оглед приложението на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: 1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст; 2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст. От 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по чл.68, ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.
В конкретния случай към датата на издаване на разпореждане № 14224987707/30.09.2022г. и Решение №2153-14-147/30.11.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, оспорващата отговаря на изискването за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, но не и пенсия по ал.1 или 2 от същата норма, предвид липсата на осигурителен стаж. Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, отпусната по общия ред (по чл. 68, ал. 1 от КСО), определен със Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. и Закона за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г., е от 1 юли 2022 г. - 467,00лв., а минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, отпусната при непълен осигурителен стаж (по чл. 68, ал. 3 от КСО) от същата дата е 396,95 лв.
В пар.7з от ПЗР на КСО законодателят е създал нова правна уредба за преизчисление на пенсиите, независимо от първоначалното правно основание, на което са отпуснати, като административният орган е задължен по силата на закона да приложи този ред. Съгласно т.1 пар.7 б.з от ПЗР на КСО пенсиите за трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2021 г. включително, се преизчисляват от 1 октомври 2022 г. при съответното прилагане на чл. 70, 75 и 79, като средномесечният осигурителен доход за страната, с който е отпусната пенсията, се умножи с индивидуалния коефициент на лицето към 30 септември 2022 г. и с продължителността на осигурителния стаж на лицето, зачетен към 30 септември 2022 г., умножен със съответния процент за годините и месеците осигурителен стаж, който е определен съобразно действащото законодателство към датата на отпускане на пенсията. За пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2007 г. включително, се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 2007 г. – 398,17 лв. За пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест се вземат предвид коефициентите по чл. 79, определени в действащото законодателство към датата на отпускане на пенсията. Определеният по реда на т. 1 размер на пенсията се увеличава за всяка календарна година, следваща годината на отпускане на пенсията, с процент, който е равен на по-високия от процента на нарастване на осигурителния доход или процента на нарастване на индекса на потребителските цени през предходната календарна година. За пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2007 г. включително, размерът се увеличава с процентите по изречение първо за всяка календарна година след тази дата. на основание пар.7з, ал.3 от ПЗР на КСО когато преизчисленият по ал. 1 размер на пенсията и размерът й към 30 септември 2022 г. не са равни, пенсията се определя в по-високия размер.
В конкретния случай административния орган правилно е приел, че след преизчислението по реда на пар.7з, по-благоприятно е за оспорващата да получава по-големия размер пенсия, определена по реда на пар.7з от ПЗР на КСО, а не и първоначално определената пенсия за инвалидност. В тази насока е и заключението на вещото лице по назначената съдебно икономическа експертиза.
Съдът констатира, че сред пенсионното досие липсва изрично подадено заявление в съответствие с чл.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Желанието на оспорващата е изразено едва в жалбата срещу разпореждането на ПО. Същевременно още през 2004г. И.А.В. е била уведомена за обстоятелството, че първоначално определената й лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пенсия, с оглед подаденото заявлението от 08.09.2004г., на основание чл. 95, ал.1 т.4 от КСО е спряна, като е разпоредено да се изплащат лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична пенсия за инвалидност. Ново заявление по образец, утвърден от НОИ, в съответствие с изискването на чл.2 вр. чл. 10, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, с искане за изменение на основанието на пенсията, от оспорващата не е подаден. Ето защо за административните органи не съществува задължение за промяна на правното основание и преизчисление на пенсията съобразно новото основание за отпускането й. Страната следва да има предвид, че при подаване на заявление до ПО по образец, утвърден от НОИ, оспорващата може да предостави и нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл. 70, ал. 17 от КСО респ. за зачитане на осигурителен стаж със заплащане на осигурителни вноски от лицето за закупуване на стаж по реда на чл.9а от КСО. В тези случаи обаче личната пенсия за осигурителен стаж и възраст ще бъде определена по реда на чл.68 от КСО съгласно действащите към момента на подаване на заявлението правила и ще е налице несъвместимост по чл.100, ал.1 т.1 от КСО по отношение на пенсията за инвалидност поради общо заболяване.
С оглед на горното, съдът приема, че като е определил пенсия в размер на 537,05 лв. (115% от 467,00 лв.) на оспорващата, а именно по реда на пар.7з, ал.2 от ПЗР на КСО, адм.орган е приложил правилно закона. Същевременно не се констатира от съда при издаване на обжалваното решение да са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Решението на Директора на ТП на НОИ Плевен е съобразено изцяло с материалния закон и с целите на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По делото не са претендирани разноски от страна на ответника, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока. Следва оспорващата да бъде осъдена да заплати разноските направени за възнаграждение на вещо лице, предвид оспорването на административния акт пред съда и в частта за размера на пенсията.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК вр. чл.118, ал.3 от КСО, АС-Плевен, девети състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.А.В. с ЕГН **********, адрес: *** против Решение №2153-14-147/30.11.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх.№1012-14-357/02.11.2022г. и е потвърдено Разпореждане № 14224987707/30.09.2022г. на ръководителя на ПО. Решението е връчено на 02.12.2022г.
ОСЪЖДА И.А.В. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати по сметка на Административен съд Плевен сумата от 250 лв. разноски за вещо лице по назначената съдебно икономическа експертиза.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/П/