Р Е Ш Е Н И Е
№424/8.7.2020г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, XІІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на 10.06.2020 г. в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Лесенски
Светомир
Бабаков
при участието на
секретаря Антоанета Метанова и при участието на прокурора Станка Димитрова,
като разгледа дело номер 221 по
описа за 2020 година докладвано от
съдия Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Т.Х.А. ***,чрез адв. Л.М. срещу РЕШЕНИЕ № 30 от
15.01.2020 г. на ПАЗАРДЖИШКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 2096/2019г.
В касационната жалба са развити
съображения за неправилност на въззивния съдебен акт. Касаторът твърди, че в
наказателното постановление не е посочено точното място на извършване на
нарушението. Съдът неправилно приел, че не са налице предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. По тези
съобраения, касаторът моли съда да постанови
решение, с което да бъде отменено РЕШЕНИЕТО на РС Пазарджик и спорът да
бъде решен по същество, като се ОТМЕНИ изцяло НП № 18-1818-000591/14.11.2018 г.
на Началник сектор при РУ Пазарджик.
Ответникът по касационната жалба- РУ
Пазарджик се представлява от юрисконсулт П.,, която моли за потвърждаване на
решението на РС Пазарджик.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
ПАЗАРДЖИК дава заключение за
неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.
Административен съд- Пазарджик, в
настоящия състав, като обсъди
приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и
2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по
чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, районният съд е
приел за установено следното:
Касаторката А. е
санкционирана за това, че на на
06.11.2018 год., около 11:40 часа, на Главен път І-8, в района на Община
Пазарджик, в качеството си на пешеходец, е навлизала внезапно на платното за движение. С това създавала
предпоставки за ПТП.
Това било
установено от полицейският служител – св.Х. Ш.. На инкриминираната дата той
изпълнявал служебните си задължения, като с патрулен автомобил извършвал обходи
по Главен път І-8, в района от гр.Пазарджик до табелата, указваща началото на
обл.Пловдив. При един от обходите той видял, че движещите се пред него
автомобили намаляват и присветват с фарове. Малко след това видял касаторката,
която била на пътя, направила 2-3 крачки и навлязла в пътното платно, като
махала с ръка към преминаващите автомобили, след което се връщалаа отстрани на
пътя. Това било направено два-три пъти, включително и пред патрулния автомобил.
С. Ш. спрял автомобила и попитал А. какво се опитва да направи, а тя отвърнала
„нищо”. Не дала адекватно обяснение за поведението си.
Това поведение
на А. съставлявало нарушение на чл.114, т.1 от ЗДП, поради което против нея бил
съставен АУАН № 18-1818-000591 от 06.11.2018г., който тя подписала без
възражения.
Въз основа на АУАН било издадено и
атакуваното в настоящото производство НП.
Изложената фактическа обстановка,
районният съд приел след обсъждане на показанията актосъставителя св. Шопов и
на писмените докаазателства по делото.
От правна страна районният съд е приел,
че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
съставянето на АУАН и издаването на НП, същите съдържат изискуемите реквизити.
По същество е приел, че с поведението си
касаторката е извършила виновно нарушение по чл.114 от ЗДвП, която правна норма
императивно забранява на пешеходците да навлизат внезапно на пллатното за
движение.
Решението е правилно.
По делото липсва спор, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН и издаването на
атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В
конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен
обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението.
Неоснователно е възражението, че в НП не
било посочено мястото на нарушението. Видно от съдържанието на НП, нарушението
е извършено „в община Пазарджик на главен път І-8”. От това следва
недвусмислено, че нарушението е извършено в участъка на този път, който попада
на територията на Община Пазарджик. По- голяма конкретизация на мястото на
нарушението би могла да обоснове нуждата от предявяване на административно
обвинение за извършени нарушения с различна правна характеристика, където
точните пространствени параметри са от значение за преценката дали нарушението
е извършено или не /например за движение
с превишена скорост след пътен знак, налагащ ограничение на скоростта,
за местонахождението на който се спори/.
Неоснователно е възражението, че
неправилно е отказано приложението на чл. 28 от ЗАНН, с оглед особеното
психическо състояние на касаторката, която страда от лека умствена изостаналост,
обуславяща 50 процента трайно намалена
работоспособност. Обстоятелството, че А. страда от лека умствена изостаналост не я прави
невменяема- напротив от представеното по делото заключение на
съдебно-психиатрична експертиза/имаща характера на писмено доказателство за
настоящото производсто/ се установява, че
същата е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи
постъпките си. Правилно е оотбелязано и от районния съд, че деянието не
разкрива по- ниска степен на обществена опасност, доколкото с поведението си
касаторката е създавала реална опасност да предизвика ПТП, като бъде директно
блъсната на платното за движение или пък да предизвика рязко спиране или
отклонение от траекторията на друг автомобил, с което да бъде предизвикано ПТП
между движещи се по платното автомобили.
Санкцията правилно е била
индивидуализирана от АНО при съблюдаване на критериите в чл. 27 от ЗАНН и е
била наложена в нейния абсолютен минимум от 20 лв.
По изложените съображения, съдът намира
нарушението за доказано и правилно квалифицирано, поради което жалбата срещу
решението на районния съд следва да бъде оставена без уважение.
Съобразно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от
страна на ответника, съдът следва да присъди разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона
за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, в минимален размер.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА РЕШЕНИЕ № 30 от 15.01.2020 г. на ПАЗАРДЖИШКИЯ
РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 2096/2019г.
ОСЪЖДА
Т.Х.А. *** да заплати по сметка на ОДМВР
Пазарджик съдебни разноски по делото в размер на 80/осемдесет лева/
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.