РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 13
Разград, 06.01.2025 г.
Административният съд - Разград - III състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | МАРИН МАРИНОВ | |
| като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 290 по описа за 2024 година на Административен съд - Разград, за да се произнесе, взе предвид следното: | ||
Производството е по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.211 и чл. 231, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи ( ЗМВР).
Образувано е по жалба на А. Г. А., със съдебен адрес [населено място], ул. Иван Вазов” № 7, офис 11, чрез адв. Е. С. от АК – [област], срещу Заповед № 330-з-4017 от 04.12.2024 год. на директора на ОДМВР Разград, с която му е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене” за срок от един месец
Съдът намира, че жалбата е нередовна.
Към жалбата няма приложен документ за платена държавна такса в размер на 10 лв., дължима съгласно чл. 12 ал. 3 от АПК и т.2б б. ”а” от тарифа № 1 към Закона за държавните такси събирани от съдилищата, прокуратурата, и следствените служби и министерството на правосъдието. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗМВР статутът на държавните служители – полицейски органи, се урежда със ЗМВР. Според чл. 211 от ЗМВР заповедите, с които се налагат дисциплинарни наказания могат да се обжалват по реда на АПК. Безспорно е, че оспорената заповед е индивидуален административен акт, който се оспорва по съдебен ред от държавен служител – полицейски орган и по силата на чл. 12, ал. 3 от АПК се дължи такса. Такава такса не би се дължала, ако специалният закон – ЗМВР, дерогираше разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от АПК. Такава разпоредба няма.
В случая т. 23 от ТР № 6 от 06.11.2013 год. по ТД № /2012 год. на ОСГК на ВКС е неприложима, тъй като това решение се отнася за гражданските дела по искове за обезщетения на държавните служители от МВР. Безспорно е, че това тълкувателно решение е задължително за административните съдилища, но само в случаите на заведени пред тях искови производства от държавни служители от МВР, произтичащи от служебното им правоотношение. В случая производството е по съдебно оспорване на индивидуален административен акт, а не е исково и съгласно чл. 12, ал. 3 от АПК по него се дължи държавна такса. Не е налице нито хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито хипотезата на чл. 5, б. „в” от Закона за държавните такси, тъй като както е посочено по-горе настоящото производството не е исково. Следва да се има предвид, че след постановяване на тълкувателното решение последва нормативна промяна в уреждането на държавната служба в МВР. Съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР , държавната служба на държавните служители – полицейски органи, какъвто е и жалбоподателят, се урежда от разпоредбите на ЗМВР, а на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, се урежда със Закона за държавния служител. С оглед разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от АПК, приложима в случая по силата на препращащата норма на чл.211 от ЗМВР не е налице празнота в закона, за да се прилага по аналогия разпоредбата на чл. 126 от Закона за държавния служител, поради което съдът намира, че т. 23 от ТР № 6 от 06.11.2013 год. по ТД № /2012 год. на ОСГК на ВКС е неприложима и жалбоподателят дължи заплащането на държавна такса.
На следващо място жалбата не отговаря на изискванията на чл. 151, т. 2 от АПК, тъй като същата е подадена чрез пълномощник – адв. Е. С., но към нея не е приложено пълномощно, с което за процесуално представителство на жалбоподателя пред съда.
Съдът констатира също, че в нарушение на чл. 18а, ал. 5 от АПК адв. Е. С. не е посочила електронен адрес съгласно Закона за електронното управление в производствата пред административен орган или електронен адрес съгласно Закона за съдебната власт в производствата пред съд за призоваване и получаване на документи и съобщения.
На последно място съдът констатира, че в жалбата фамилното име на жалбоподателя е посочено като Гюлярдауд, а в оспорения административен акт и административната преписка фамилното име на жалбоподателя е посочено като Гюлярдуан . Жалбоподателят следва да отстрани това противоречие като посочи точно фамилното си име.
Предвид изложеното и на основание чл. 158 ал. 1 във вр. с чл. 151, т.2 и т. 3 от АПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ жалбата на А. Г. А., без движение.
ДАВА на жалбоподателя седем дневен срок от връчване на настоящото разпореждане да отстрани нередовността на жалбата, като:
- представи по делото в Административен съд – Разград документ за платена държавна такса в размер на 10 лв.
-представи по делото редовно оформено пълномощно, с което е упълномощил адв. Е. С. да подаде жалбата и да го представлява пред съда или да потвърди действията на адв. С. и приподпише жалбата.
- да посочи точно фамилното си име, съобразно акта си за раждане.
УКАЗВА на същия, че ако не отстрани нередовността на жалбата в дадения му от съда срок, производството по делото ще бъде прекратено и жалбата ще бъде оставена без разглеждане.
УКАЗВА на адв. Е. С. в 7 дневен срок от връчване на настоящото разпореждане да посочи електронен адрес съгласно Закона за съдебната власт за призоваване и получаване на документи и съобщения, ако същата ще участва в производството пред съда като процесуален представител на жалбоподателя.
Препис от разпореждането да се връчи на жалбоподателя на посочения в жалбата съдебен адрес чрез адв. С..
Разпореждането не подлежи на обжалване.
| Съдия: | |