Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 107 25. 10. 2019 година гр. Омуртаг

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд Омуртаг

на първи октомври две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ПЕТРОВА

секретар Диянка Константинова

прокурор

като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова

АН дело номер № 136 по описа за 2019 година,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Н.М.С. *** против Наказателно постановление № 19-0308-000637/09.07.2019 г. на Началника на РУ - гр. Омуртаг към ОДМВР - Т.. Жалбоподателят атакува посоченото НП като незаконосъобразно, базирано на неправилно отразена фактическа обстановка и явно несправедливо. Твърди, че са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. В жалбата се описват следните факти: на 27.06.2019 г. около 07.50 часа жалбоподателят спрял автомобила си на ул. *** пред сладкарницата, за да си купи закуска, и видял, че на пътното платно в дясно пред него имало спрени още три автомобила; след покупката се върнал при автомобила си и тогава при него дошъл млад полицай, който го попитал защо е спрял на улицата, където е забранено; след като жалбоподателят му отговорил, че има и други спрели на това място, полицаят не казал нищо и се отправил към спрения на около 50 метра полицейски автомобил, а жалбоподателят потеглил със своя автомобил. Жалбоподателят отрича полицаят да му е искал да представи документи, като посочва, че впоследствие бил намерен от полицейски служител, който му съставил АУАН. Ето защо жалбоподателят моли за пълна отмяна на НП. В с. з.жалбата се поддържа.

Административно наказващият орган РУ - град Омуртаг при ОДМВР - Т., не изпраща представител по делото, но в съпровождащото административнонаказателната преписка писмо началникът на същото настоява за потвърждаване на НП.

Районна прокуратура – гр. Омуртаг, не изпраща представител по делото и от името й не е взето становище по същото.

По редовността на жалбата – съдът като прецени, че жалбата е подадена от визираното като нарушител лице на 22.07.2019 г. /според датата на пощенското клеймо/ в законния 7-дневен срок за обжалване на НП от датата на връчването му - 15.07.2019 г., намира същата за редовна и допустима.

Съдът като прецени становището на жалбоподателя във връзка с представените доказателства, приема за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН с. GA № 34651/27.06.2019 г., с който е констатирано, че на 27.06.2019 г., в 07.50ч. в гр. О., на кръстовището между улиците „Л. К. “ и „Цар Освободител“ Н.М.С. *** управлява лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № Т7043 ВТ – негова собственост, като не изпълнява полицейско разпореждане на униформен полицейски служител да си представи за проверка личната карта, шофьорската книжка и документите на автомобила; същият бяга от мястото на проверката. Като нарушена законова разпоредба е посочен чл. 6, т. 2 от ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя, един свидетел и от визирания нарушител, който е заявил, че има възражения. От приложената по делото АНПреписка е видно, че в рамките на 3-дневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са депозирани писмени възражения против съставения АУАН, тъй като такива липсват. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление № 19-0308-000637/09.07.2019 г. на Началника на РУ- гр. Омуртаг към ОДМВР - Т., с което за извършено административно нарушение по чл. 6, т. 2 от ЗДвП, описано по начин, абсолютно идентичен с описанието в съставения АУАН, на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на осн. чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП. След описанието на конкретните обстоятелства по нарушението АНОрган е дал и текстово правна квалификация на нарушението като е посочил, че лицето не изпълнява разпоредбите на регулиращи или контролиращи движението, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката и правилата за движение. За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание са допуснати и разпитани като свидетели актосъставителя М.Й. и свидетеля по акта М.Т., както и посочената от жалбоподателя свидетелка Г. Х..

Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът прави следните правни изводи:

При направената проверка за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила съдът установи, че АУАН е издаден от компетентно длъжностно лице, овластено за целта съгласно т. 1.3 от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. Същият притежава предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът намира за неоснователен изтъкнатия от процесуалния пълномощник на жалбоподателя довод, че АУАН бил съставен около 13.00 часа на посочения ден, а в същия бил отразен като час 07.50 часа. На първо място ЗАНН в своята разпоредба чл. 42, т. 2 поставя изискване само за посочване на дата на съставяне на акта, но не и на час на съставяне. Отразения в АУАН час 07.50 часа се отнася за времето на извършване и констатиране на нарушението – времеви момент, който не се оспорва от жалбоподателя предвид посоченото в жалбата. Обжалваното наказателно постановление също е издадено от компетентно длъжностно лице, овластено за целта съгласно т. 2.8 от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. Подобно на АУАН, и НП съдържа предвидените от чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити. При направената проверка за спазване на правилата на процесуалния закон следва, че и АУАН, и обжалваното НП се явяват редовни от процесуална страна актове за реализиране административнонаказателната отговорност на визирания нарушител.

При установената липса на допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на АНПроизводство следва да се извърши проверка за допуснати нарушения на материалния закон с издадените АУАН и НП. При проверката за допуснато нарушение на материалния закон съдът прецени събраните в съдебното производство гласни доказателства. От показанията на свидетелите Й. и Т., съответно актосъставител и свидетел по акта, и двамата служители на РУ – Омуртаг, следва, че на 27.06.2019 г. сутринта те били назначени по наряд „Пътен контрол“ на ул. *** в град О., като в изпълнение на задачата свид. Й. застанал на кръстовището в близост до пощенската сграда, а свид. Т. се позиционирал на кръстовището пред съдебната сграда. Около 07.50 часа свидетелят Т. забелязал, че лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *** е паркиран неправилно на платното в посока, обратна на посоката на движение, и вътре в него нямало никой. Свидетелят Т. посочва, че изчакал идването на водача – жалбоподателят по настоящото дело, който се появил откъм улица ***, отворил задната врата на автомобила и оставил покупките си на задната седалка. Тогава свидетелят се легитимирал на водача и му поискал документи: СУМПС, талон за контролни точки, СРМПС и лична карта. Според свидетеля жалбоподателят отказал да му представи посочените документи, казал, че няма да му ги даде, че свидетелят бил още млад. при което влязъл в автомобила си. Тогава свид. Т. тръгнал към свид. Й., за да поиска съдействие, и докато двамата се връщали към мястото на паркирания автомобил, жалбоподателят потеглил в посока ул. ***. Двамата полицаи се качили в полицейския автомобил и потеглили в посоката, в която тръгнал жалбоподателя, като свид. Т. успял да запише регистрационния номер на автомобила му. Тъй като двамата свидетели не успели да проследят жалбоподателя и да го спрат, те направили проверка по служебен път и установили, че собственик на автомобила с посочения регистрационен номер е именно жалбоподателят. Те потърсили последния на регистрирания му домашен адрес, но не го открили, поради което го потърсили в стопанския му обект, в който отглеждал свине, но въпреки спрения пред обекта негов автомобил, жалбоподателят не бил открит и там. Свид. Т. установява, че към 13.00 часа същия ден двамата свидетели случайно засекли автомобила на жалбоподателя, спрян пред магазин в близост до входа на градския парк. Тогава те извикали водача и съставили АУАН на мястото, където бил спрял автомобила си. Свид. Х., която е роднина по сватовство с жалбоподателя, посочва, че сутринта на един ден в края на м. юни 2019 г. чакала ред пред пицарията на ул. *** в град О. като след два човека пред нея бил жалбоподателят, който си купил пица и тръгнал към кръстовището до площада в града. Свидетелката също тръгнала в тази посока след няколко минути и минавайки през кръстовището на улиците „Л. К. “ и „Цар Освободител“, видяла, че пред входа на намиращия се на ъгъла детски магазин жалбоподателят разговаря с един полицай/посочва, че това е бил разпитания преди нея свидетел – М.Т./, като тя доловила от разговора им, че става дума за документи, като полицаят питал жалбоподателя за документи, а последният му казал, че има и други спрени коли, да направи актове и на тях. Според нея жалбоподателят изглеждал ядосан. Свидетелката Х. възприела последно, че жалбоподателят влязъл в автомобила си, а полицаят тръгнал към сградата на пощата. При преценка на събраните свидетелски показания съдът кредитира напълно дадените такива от свидетелите Й. и Т., които са ясни, последователни, детайлни, вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи, а и съответстват на логическото развитие на фактите. Показанията на свид. Х. подлежат на внимателна преценка предвид родствената й връзка с жалбоподателя. При тази преценка съдът установи, че показанията й не противоречат на казаното от другите двама свидетели, тъй като в тях тя визира същото място на проверка, същите лица, между които е протекъл разговора, и дори предмета на този разговор. Свидетелката дори подкрепя казаното от свид. Т., че жалбоподателят се е качил в автомобила си, когато той е тръгнал да търси съдействие от колегата си, намиращ се по това време до сградата на пощата. Ето защо в своята съвкупност показанията на всички разпитани по делото свидетели очертават ясна и категорично установена фактическа обстановка. При така приетите за доказани факти съдът стигна до извода за безспорно установяване реализирането на описаното в НП административно нарушение, за извършването му именно от визирания нарушител и за неговата вина. Съгласно законовата презумпция на чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Събраните по делото доказателства установяват категорично констатациите в АУАН и НП. Съдът приема за установено, че на жалбоподателя като водач е било дадено ясно разпореждане да представи за проверка съответните документи, като тази проверка е била продиктувана от констатирано от свид. Т. неправилно паркиране на автомобила. По делото е безспорно, че в този момент двамата свидетели Й. и Т. са осъществявали контрол върху безопасността на движението и за спазване правилата на ЗДвП в този район. Отказвайки категорично да представи на полицая поисканите документи и тръгвайки от мястото на започналата проверка, с което е осуетил същата, жалбоподателят като водач на МПС и участник в движението не е изпълнил разпореждане на лице, което контролира движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение. Ето защо съдът намира за доказано описаното нарушение на чл. 6, т. 2 ЗДвП, изискващ от участниците в движението да изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение. Правилно избраната и посочена от АНОрган санкционна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП предвижда за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, кумулативното налагане на наказанията лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. Предвидените в съответни диапазони размери на двете административни наказания налагат извършването на преценка от страна на АНОрган на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН. Въпреки липсата на изложени мотиви в тази насока в издаденото НП, съдът следва при преценката за справедливост на наложените административни наказания да обсъди тези обстоятелства. Относно тежестта на нарушението съдът намира, че демонстрираният от жалбоподателя изричен отказ чрез думи и действия да изпълни даденото му от контролния орган разпореждане в центъра на град Омуртаг, където по това време на деня има засилено движение на хора и автомобили, показва проявено от нарушителя драстично незачитане на правилата за движение и пренебрежение към институциите и техните представители, натоварени с правомощието да контролират движението по пътищата. Тази демонстрация, която е можело да бъде възприета от редица лица, подобно на свид. Х., подкопава авторитета на органите по контрол на движението и е отрицателен пример за отношението на обществото към тях. Ето защо случаят не може да бъде определен с ниска степен на обществена опасност. Липсват изтъкнати и доказани подбуди на дееца, които да извинят в определена степен неговото поведение. От приложената по АНПреписка справка за нарушител/водач следва, че жалбоподателят има установени с издадени АУАН и НП пет нарушения по ЗДвП в периода от 2000 г. до 2008 г., а в периода от 2010 г. до 29.03.2019 г. има издадени три фиша по ЗДвП, като последният е за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, т. е. жалбоподателят не е съобразил своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Данни за имущественото състояние на жалбоподателя липсват по АНПреписка, както и по настоящото дело, но същият предвид възрастта му е в трудоспособна възраст и според гласните доказателства отглежда животни. При съвкупния анализ на тези обстоятелства съдът счита, че наказанията е справедливо да бъдат определени при балансиращи вината обстоятелства, като дори в случая се забелязва лек превес на отегчаващите такива. АНОрган е определил и двете наказания в средния предвиден от закона размер, което означава, че ги е индивидуализирал именно като при наличието на балансиращи обстоятелства. Ето защо съдът не намира основание да изменя НП по отношение размера на наложените с него административни наказания. Поради тези съображения и с оглед констатацията за прецизност на издадените АУАН и НП от процесуална страна и при липсата на установени нарушения на материалния закон, съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло като законосъобразно и правилно Наказателно постановление № 19-0308-000637/09.07.2019 г. на Началника на РУ - гр. Омуртаг към ОДМВР - Т., с което на Н.М.С. *** за извършено административно нарушение по чл. 6, т. 2 ЗДвП са наложени на осн. чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП административни наказания: глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Т. в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Анета Петрова