Р Е Ш Е Н И Е

Номер                                                  12.08.2020 г.                         гр.Разград

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Разградският районен съд                                                   състав

На дванадесети август                                  две хиляди и двадесета година       

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар     Снежина Радева

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№543 по описа за 2020 г.

 

Р Е Ш И :

НАЛАГА мярка за  ЗАЩИТА на    Х.Х.К., ЕГН ********** *** за извършена от С.А.К., ЕГН **********  проява на домашно насилие на 26.04. и 28.04.2020 г., като:

            ЗАДЪЛЖАВА   С.А.К., ЕГН **********  да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на  Х.Х.К., ЕГН ********** ***.

            ОТСТРАНЯВА С.А.К., ЕГН **********    от съвместно обитаваното жилище, находящо се в *********, общ.Разград, ул.“*****“, №3 за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

            ЗАБРАНЯВА на С.А.К., ЕГН **********  да приближава Х.Х.К., ЕГН ********** ***, жилището, в което тя живее, находящо се в *********, общ.Разград, ул.“*****“, №3и местата за социални контакти и отдих на същата    за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане в сила на настоящото съдебно решение.

            ЗАДЪЛЖАВА С.А.К., ЕГН **********   да посещава специализирана програма към Консултативен център по проблемите на домашното насилие в гр.Разград.

            ПРЕДУПРЕЖДАВА С.А.К., ЕГН **********  за последиците от неизпълнението на заповедта – на основание чл.21 ал.2 от ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението,  задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

            Решението подлежи на незабавно изпълнение по отношение на наложените мерки.

            Да се издаде заповед за съдебна защита.

            ОСЪЖДА С.А.К., ЕГН ********** *** ЗАПЛАТИ по сметка на РС Разград глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ на основание чл.5, ал.4 от Закона за защита срещу домашното насилие  и държавна такса от 25 лв. /двадесет и пет лева/ на основание чл.16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

            Решението подлежи на обжалване пред ОС Разград в 7-дневен срок от днес.

                                                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ към решение №  282 от 12.08.2020 г., постановено по  гражданско дело №543/2020 г. на РРС.

 

 

            Производството е по реда на Закона  за защита  от домашно насилие.

            Постъпила е молба от Х.Х.К., в която сочи, че  на 26.04.2020 г. и на 28.04.2020 г. е преживяла домашно насилие, упражнено от   С.А.К., неин съпруг. Иска спрямо него да бъдат постановени мерките за закрила по чл.5, ал.1 т.1,т.2 т.3  и т.5  от ЗЗДН. Сочи, че  и на двете дати ответникът й е нанесъл физическо насилие – първият ден удар с точилка в областта на седалището, а втория ден – с шамар през лицето. И в двата дни поводът бил приканването от страна на молителката ответникът да се изкъпе.

            Ответникът признава, че с молителката са съпрузи. Твърди, че в тези дни не е нанасял удари на молителката, а само се отбранявал, защото тя и съседът им Реджеб  го нападнали. Сочи, че  молителката предизвиква постоянно скандали  и посяга да бие ответника.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка:    Не се спори между страните, че двамата са съпрузи и живеят заедно на адрес *********, общ.Разград, ул.“*****“, №3. Следователно на осн. чл.3, т.1  от Закона за защита от домашно насилие молбата за защита по този закон е допустима.

            Ищцата в съответствие с разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗДНН е представила декларация, в която е преповторя обстоятелствата, посочени и в исковата молба.

            Във връзка с твърдението на ищцата за извършено по отношение на нея домашно насилие са разпитани свидетелите К., Н. и Ю., М.А. и Ф. А.. Непосредствено след инцидента на 26.04.2020 г. молителката се обадила на свид.Ю., нейна дъщеря и се оплакала, че баща й я пребил. Свидетелката отишла в дома на родителите си и установила, че майка й е с насинявания отзад в долната част на гърба и от дясната страна на врата. Също така не чувала, което продължава и към датата на съдебното заседание /01.07.2020 г./. Според свидетелката проблемът с отказа на баща й да се къпе е от месеци, а упражняването на физическо насилие от баща й по отношение на майка й е от много години. Съобщава и за психически проблем и отказ на ответника да потърси медицинска помощ.

Свидетелите К. и Н. са полицейски служители, които са били изпратени на сигнала на молителката за домашно насилие на 28.04.2020 г. След като посетили адреса молителката казали на свидетелите, че съпругът й е употребил спрямо нея физическа сила. Съответно и пред тях споделила, че причината за конфликта е било нейното желание, респ. неговия отказ да се изкъпе. Свидетелите съставили на ответника протокол за предупреждение  на основание чл.65, ал.1 и ал.2 от ЗМВР. По време на посещението ответникът бил весел и усмихнат, кротък и смирен.      

            Свидетелите С.А. и Ф.А., син и снаха на страните разказват за друг случай, в който ответникът е бил жертва на физическо насилие от страна на ищцата. За тази случка и двамата знаят от него. Свид.Ф. А. съобщава, че ответникът е бил с насинено око и с цепнат нос, но според свид.Ю. и С.А. това било причинено от съсед на двамата съпрузи.

            По делото е представено съдебномедицинско удостоверение, издадено от съдебен лекар на 29.04.2020 г.  В него е посочено, че при прегледа на ищцата са установени кръвонасядане на лява буза и над лявата половина на горна устна, кръвонасядане под тилната линия на окосмяване на главата и хематом върху дясна седалищна област, които по давност отговарят да са получени два дни преди прегледа. Също така е посочено, че тези увреждания са причинени от твърд/и тъп/и предмет/и, могат и са обусловили болка и страдание.

            Разгледана по същество, Съдът счита, че молбата за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие е основателна и доказана.

            Легалната дефиниция в чл.2 от Закона приема, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. При преценката кога един акт е насилие съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства на конкретния случай.

            По настоящото дело бе установено, че отношенията между съпрузите не са добри. Безспорно обаче по делото бе установено, че на процесните две дати  ответникът е причинил физическо насилие на ищцата. Този факт не може да бъде изместен от други конфликтни моменти между двамата. Извинение за същия не би могло да бъде и твърдението за  медицински проблеми на ответника.

            Ето защо основателна е молбата за налагане на мерки за защита по чл.5, ал.1, т.2, т.3 и т.5 от Закона за защита от домашно насилие.  Съдът счита, че е достатъчно тези мерки да са за срок от шест месеца, тъй като вече четири медеца такива мерки се прилагат със заповед за незабавна защита по смисъла на чл.18 от ЗЗДН.

            Предвид възрастта на ответника, Съдът счита, че глобата за осъществения от него акт за домашно насилие следва да бъде в минималния размер от 200 лв.

            В този смисъл Съдът постанови решението си.

 

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: