Решение по дело №710/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260017
Дата: 31 август 2020 г. (в сила от 10 декември 2020 г.)
Съдия: Таня Петкова Петкова
Дело: 20205220200710
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№........

 

гр. Пазарджик, 31.08.2020 г.

 

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публично заседание на шести юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                        Председател: ТАНЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря С. М., като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 710/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Й.Н.Д., ЕГН- **********, с адрес ***, чрез пълномощника адв. К.У. от ПзАК, против Наказателно постановление № 20-0340-000427 от 24.04.2020 г. издадено от Началника на РУ- Септември при ОДМВР- Пазарджик, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 е наложена глоба в размер на 10 лева.

Обобщено в жалбата се релевират оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява лично, но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага подробни обосновани съображения за отмяна на НП. Прави искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов и процесуален представител, но с изпращането на АНП, депозира писмено становище по съществото на спора, с което излага съображения за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на НП.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 09.04.2020 г., около 23,20 часа, в с. В., на ул. „28-ма“, в района на уширение на супермаркет „Марина“, е управлявал товарен автомобил „Фиат Добло“ с рег. № ****, негова собственост, кат при извършената му проверка от контролните органи е отказал да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510+“ с инв. № 0098 за установяване на употреба на алкохол в издишвания въздух. Отказал да изпълни предписанията за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологична проба за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. На водача бил издаден Талон за изследване с № 0059411. В хода на проверката водачът не представил и СУМПС и КТ към него.

При така констатираното св. Д.С.- мл. автоконтрольор в РУ- Септември при ОДМВР- Пазарджик, съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 445729/09.04.2020 г., който не бил подписан от нарушителя и не му бил връчен, като бил оформен отказ на лицето да подпише и получи АУАН с подписа на свидетел- Й.М..

Въз основа на АУАН на 24.04.2020 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 29.04.2020 г., видно от разписката към НП, а жалбата против последното била подадена до съда от пълномощник, надлежно упълномощен от санкционираното лице, чрез АНО, като била входирана в деловодството на РУ- Септември на 05.05.2020 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св. Д.С. и свидетеля Й.М.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да научи в какво точно е обвинен и ефективно да организира защитата си.

На първо място, допуснато е нарушение при съставянето на АУАН. От показанията на св. С., става ясно, че жалбоподателят е бил спрян за проверка на установъчен пункт на полицейския патрул, защото още преди да се качи и да управлява автомобила той е установил, че е във видимо нетрезво състояние, но предполагал, че друг ще управлява автомобила. Когато започнала проверката, жалбоподателят предоставил на контролните органи личната си карта и СРМПС, като заявил че СУМПС и КТ е забравил в дома си. След това св. С. го попитал дали искал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство дрегер, но водачът отказал. Отказал и проба с доказателствен анализатор, като заявил че имал задух. След това св. С. му обяснил възможността да даде кръвна проба за химичен анализ. Тогава на жалбоподателя му било съобщено, че ще му бъде съставен АУАН, за това че отказал да бъде изпробван с техническо средство. Водачът обаче тръгнал към съседната сграда с обяснението, че искал да се свърже с адвоката си. Полицаите казали да изчака съставянето на акта, но водачът влязъл в сградата. След като изчакали известно време, полицейските служители се опитали да го накарат да излезе от сградата, но Д. не излязъл до приключване на работата им на установъчния пункт. Поради това, че се укрил св. С. съставил АУАН в отсъствие на Д., като оформил отказ от страна на водача да подпише и получи акта, за който отказ се подписал св. Й.М.. последният сочи в показанията си, че той е пописал отказа в АУАН, след като последният вече е бил съставен, като въобще не е виждал Д. въпросната вечер.

При така установеното от гласните доказателствата става ясно, че АУАН не е съставен в присъствието на нарушителя и че не му е предявяван, нито пък връчван. В този смисъл жалбоподателят изобщо не е отказал да подпише акта, нито да получи екземпляр от него. Категорично АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, като с оглед показанията на св. С., жалбоподателят е бил поканен, посредством разяснението, че ще му бъде съставен АУАН, но той самоволно е напуснал мястото на проверката от контролните органи, като не е останал на место. При това положение актосъставителят е имал възможността да състави акта в отсъствие на нарушителя, като впоследствие му го връчи и по този начин да спази разпоредбата на чл.40 от ЗАНН. В конкретния случай обаче, актосъставителят е оформил отказ на нарушителя да подпише АУАН и да получи екземпляр от него. Категорично обаче самият актосъставител заяви, а и показанията на св. М. са в тази насока, че АУАН не е съставян в присъствието на нарушителя и не му е предявяван и връчван. Дори свидетелят на отказа- св. М. не е виждал жалбоподателя, а в крайна сметка, съгласно съставеният акт е станал „свидетел“ на отказа на нарушителя да подпише и получи екземпляр от АУАН. Действайки по този начин и като не е предявил и връчил АУАН на нарушителя, актосъставителят е нарушил горецитираната разпоредба на ЗАНН и съставеният от него АУАН е опорочен. По този начин е накърнено и драстично правото на жалбоподателя да разбере в какво нарушение е обвинен и да се защитава адекватно срещу същото.

Нарушена е и процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, тъй като издаденият Талон за изследване на водача отново е съставен в негово отсъствие и не му е предявяван и връчван. Оформеният отказ да бъде изпробван с техническо средство в ТИ е без подписа на водача. От показанията на св. С. пък стана ясно, че свидетелят на отказа водача да подпише и получи ТИ е станал полицейският служител И.И., който е пристигнал впоследствие, след като ТИ е бил вече съставен на водача в негово отсъствие. Св. С. беше категоричен, че ТИ и АУАН са съставени на жалбоподателя, след като той вече е бил влязъл в сградата и било станало ясно, че няма да излезе.

С оглед на така посоченото АУАН е бил съставен при допуснати СПН, като с обстоятелства в тази насока АНО е разполагал предвид съставените докладни записки от полицейските служители (л.10-11), при което е следвало да прекрати АНП. Като не е сторил това той е издал незаконосъобразно НП, което налага неговата отмяна, като съдът не намира за нужно да обсъжда и други доводи по същество.

С оглед изхода на делото- отмяна на НП, искането за присъждане на разноски от страна на пълномощника на жалбоподателя, което според съда е направено своевременно и надлежно, в хода на съдебното производство, намира същото за основателно. Пълномощникът има право на такива разноски, съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л.9), от които се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева жалбоподателят Д. е заплатил в брой на адвокат К.У. от ПзАК. С оглед на това, че органът издал НП- РУ- Септември е структурно звено на ОД на МВР- Пазарджик и не е самостоятелно ЮЛ, то ще следва присъждането на разноските да бъде в тежест на ОД на МВР Пазарджик, имаща статут на ЮЛ. С оглед липсата на възражение от страна на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът е лишен от възможността за преценка основателността на неговия размер и евентуалното му коригиране чрез намаляване.

Така мотивиран и Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

 

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0340-000427 от 24.04.2020 г. издадено от Началника на РУ- Септември при ОДМВР- Пазарджик, с което на Й.Н.Д., ЕГН- **********, с адрес ***, за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 е наложена глоба в размер на 10 лева, като незаконосъобразно.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик да заплати на Й.Н.Д., ЕГН- **********, с адрес ***, разноски в размер на 500 (петстотин) лева- за адвокатско възнаграждение за един адвокат.

 

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Пазарджик.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: