№ 4892
гр. София, 16.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 15 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Антон Н. Урумов
СъдебниЕкатерина Б. Николова
заседатели:Младенка Ст. Тошева
при участието на секретаря Павлина Ив. Йотова
и прокурора Н. Ив. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Антон Н. Урумов Наказателно дело
от общ характер № 20221100203686 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ К. Т. Т. - редовно призован, се явява лично и с адв. М. Л. с
пълномощно по делото.
В залата се явява юрк. Л.И. с пълномощно от днес – представител на М.
НА Ф..
ЮРК. И.: Представям и правя искане за конституиране като граждански
ищец от министъра на финансите.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н председател, намирам че искът е подаден
в изискуемата от закона форма от надлежно легитимирано лице и не намирам
пречки за съвместното му разглеждане в наказателния процес.
АДВ. Л.: Моля да не приемате предявения граждански иск. Макар
същият да съответства на обстоятелствената част и диспозитива в ОА и
граждански иск подобно и на ОА, за което ще говоря след малко страда от
неясноти, а именно твърди се, че се предявява сума за дължими данъчни
задължения за периоди месец юли 2012 до месец април 2014 година
включително, но и деветте данъчни периода така, както е посочено в
обстоятелствената част се отнасят за периода месец април 2013 година до
март 2014 година. И прокуратурата, а в случая и НАП не са си направили
труда да си уточнят периода съобразно конкретиката на обвинението. В този
смисъл исковата молба се явява и нередовна. Отделно от това моля да
съобразите, че НАП е извършвал проверки и ревизия следва да претендира
данъчните задължения по реда на ДОПК, а не да иска присъждане два пъти на
едно и също нещо. За периода на стр. 3 на 25 и на 32 казват юли 2012 – 2014
1
април. Всичките фактури се отнасят за април 2013 година март 2014 година.
Какво става с 2012 юли? Аз зная в ДП, но те са забравили да си го прецезират.
СЪДЪТ, след изслушване становището на страните намира, че така
направеното искане от министъра на финансите чрез своя процесуален
представител, макар и своевременно направено следва ад бъде оставено без
уважение, като съдът единствено счита, че еветуалното допускане за
съвместно разглеждане на настоящия предявен иск би затруднила
разглеждането на настоящото производство и обективно би довело до
необоснованото отлагане на делото, предвид на което
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на министъра на финансите чрез
неговия процесуален представител за конституирането му като граждански
ищец в настоящото производство.
ПОДС. К. Т.: Получил съм препис от ОА и разпореждането на съда
преди повече от 7 дни.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ ПРАВАТА на подсъдимия в настоящото
производство.
ПОДС. К. Т.: Разбрах правата си, ще ползвам услугите на
упълномощения от мен защитник.
АДВ. Л.: Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ ИЗИСКА СТАНОМИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. М. Л.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ след като изслуша становището на страните намира, че по
делото не са налице процесуални пречки за разглеждането му в днешното
разпоредително заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н председател, уважаеми съдебни
заседатели намирам, че делото е подсъдно на Софийски градски съд с оглед
произнасянето на върховната инстанция.
Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
Намирам, че на ДП не са допуснати отстраними съществени
2
процесуални нарушения довери до ограничаване процесуалните права на
обвиняемия или неговия защитник.
Не откривам предпоставки за разглеждане на делото по някое от
особените правила предвидени в НПК. Считам, че няма основание за
привличане на резервен съдия, съдебен заседател, назначаване на служебен
защитник, преводачи, тълковници, извършване на процесуално следствени
действия по делегация.
По отношение мярката за неотклонение такава няма взета.
Нямам искания по доказателствата и предлагам делото да бъде
насрочено в предвидения в закона срок с призоваване на лицата от списъка
към ОА.
АДВ. Л.: Уважаеми членове на съдебния състав присъединявам се към
казаното от прокурора с изключение на казаното по отношение на чл. 248, ал.
1, т. 3 от НПК, а именно твърдим, че на ДП са допуснати съществени
процесуални нарушения, които ограничават правата на подсъдимия и на
неговата защита. С оглед чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК посочвам, че на
досъдебното производство са допуснати множество отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, които ограничават процесуалните
права на подсъдимия К. Т..
Обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от
НПК. Това на първо място е така, тъй като в него не е посочен ясно и
недвусмислено периодът, през който се твърди да е извършено
престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, предл. 1, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК. В обстоятелствената част и в заключителната (диспозитива) на
обвинителния акт е посочено, че продължаваното престъпление е извършено
„през периода от месец юли 2012 г. до април 2014 г. включително“ (стр. 3,
стр. 25 и стр. 32), но същевременно се твърди, че деветте данъчни периода,
респ. издадените за тях фактури се отнасят за период от месец април 2013 г.
до месец март 2014 г. Следователно налице е смислово и фактологично
противоречие както по отношение на началната дата, така и по отношение на
крайната дата на периода, в който се твърди, че е извършено престъплението,
предмет на обвинителния акт. Тази неяснота е допусната и в постановлението
по чл. 219 от НПК.
Времето, в което е извършено дадено престъпление, е основна част от
предмета на доказване по чл. 102, т. 1, пр. 1 от НПК, поради което
обвинението, което носи доказателствената тежест (чл. 103, ал. 1 от НПК),
основавайки се на доказателствата по делото, дължи да посочи ясно същото.
В конкретния случай в посочените два акта на прокуратурата е създадена
неяснота относно фактическите предели на обвинението, което дефинитивно
накърнява правото на защита на подсъдимия и правата на защитата да
разберат правнорелевантните факти на обвинението, срещу които да
организират защитата. Ясното посочване на времето на извършване на Д.ията
има значение и за приложение на института на изключване на наказателното
преследване поради изтекла давност.
3
В обвинителния акт, а и в постановлението за привличане на обвиняем,
не са посочени ясно местата, на които се твърди, че е следвало да бъдат
извършени доставките по процесните фактури. Това се отнася за всички
фактури, но е достатъчно да бъде посочено, че в обвинителния акт (стр. 8 и
стр. 9) по отношение например на фактура № 846/29.05.2013 г. е вписано: „за
посочените за извършени СМР по предоставените от свидетеля Благой К.ов
Симов приемно-предавателни протоколи за извършени СМР на посочените
места по местонахождение (преобладаващо извършени на обект, находящ се в
гр. София, ж.к. „Дружба-2“, ул. „Обиколна“ до бл. 278) и на други…“
Недопустимо е обвинението да си служи с изрази, които създават
неопределеност, тъй като това поставя подсъдимия пред процесуална
невъзможност да се защитава срещу фактите.
В обвинителния акт, а и в постановлението за привличане на обвиняем,
не е посочено ясно и еднозначно за всички от инкриминираните данъчни
фактури за какви доставки се отнасят, а това е изключително важно за
пълноценното осъществяване на правото на защита. Така например на стр. 16
и стр. 17 от обвинителния акт е посочено: „а останалите са ремонтни
дейности и транспортни услуги…“ без да е уточнено коя фактура с какъв
предмет на доставката е, което поставя подсъдимия и неговата защита пред
необходимостта да гадаят каква е волята на обвинението, респ. пред
невъзможност да осъществяват правото си на защита. Предметът на доказване
следва да бъде ясно посочен в обвинителния акт и не може да бъде
„допълван” или извеждан по тълкувателен път от съда и страните по делото,
нито да се извежда от събраните доказателства, които имат друга
процесуална същност.
В обвинителния акт и в постановлението за привличане на обвиняем не
е описано ясно кои фактури, които се твърди, че подсъдимият е използвал, са
неистински документи и кои документи са с невярно съдържание. Това обаче
е безусловно необходимо, тъй като един документ не може да бъде
едновременно и неистински, и такъв с невярно съдържание, а обвинението
поддържа именно това. В случая не се касае само до правна оценка на
определени факти, а до необходимост от излагане на фактология, която да
даде яснота кой документ е неистински и кой, макар и истински, не отразява
вярно действителността.
С оглед изложеното в т. 1-4 и за да съответства на чл. 246, ал. 2 от НПК
в обвинителния акт следва пунктуално да бъде описано за всяка една отделна
фактура какво се твърди, че отразява – доставка на услуга, доставка на стока
или на двете, като всяка доставка следва да бъде индивидуализрана подробно
като време, място, предмет и количество. Използването на обобщения,
примерно изброяване и препращания, какъвто подход е възприело
обвинението, е абсолютно недопустимо, тъй като създава непреодолима
неяснота и накърнява правото на защита на подсъдимия и неговите адвокати.
В обвинителния акт (стр. 3, стр. 25, стр. 30 и стр. 32) и в
постановлението за привличане на обвиняем обвинението поддържа, че
подсъдимият е извършил Д.ията „опосредено, чрез Н. И. Г.“. Прокуратурата
обаче не е посочила кое е това лице, какво отношение има към
4
инкриминираните Д.ия, в какви отношения се намира с подсъдимия и/или с
представляваното от него търговско дружество, какво поведение е имало по
случая и какво е субективното му отношение към твърдените Д.ия.
Посоченото на стр. 30 от обвинителния акт, че от Н. И. Г. не може да се търси
наказателна отговорност по никакъв начин не променя извода за
фактологична непълнота, препятстваща правото на защита на подсъдимия и
защитниците, тъй като не става ясно дали се касае за определени психически
дефицити, незнание на определени факти, отсъствие на определени лични
свойства или отношение у това лице, за да носи наказателна отговорност и
т.н. Следователно налице е отново фактологичен дефицит, който ограничава
съществено правото на защита по отношение на фактите.
В светлината на посоченото в т. 5 от настоящото изложение следва да
се отбележи, че в обвинителния акт не е описано конкретното поведение на
подсъдимия, с което същият е осъществил състава на престъплението, в което
е обвинен. Липсва описание как опосредено чрез друго лице подсъдимият е
използвал процесните фактури – предал ли ги е на някого и на кого, наредил
ли е и какво на някого да бъде извършено във връзка с тези фактури, сам ли е
съставил декларациите по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС или овластено от него лице е
сторило това, кога и по какъв начин са подадени справките-декларации по
ЗДДС, лично или чрез другиго. Всичко това показва за пореден път, че
обвинителният акт страда от непреодолими дефицити, поради което въз
основа на него е невъзможно да бъде стартирано законосъобразно съдебно
производство.
На стр. 5 от обвинителния акт е посочено, че доставчик по част от
инкриминираните фактури е „С.И.К.“ ЕООД, но в текста на обвинителния акт
е посочена и друга фирма – „С.И.Ф.“ ЕООД. Това създава противоречие,
което нарушава правото на защита на подсъдимия и защитата.
Съществено процесуално нарушение е допуснато и поради това, че в
обвинителния акт са използвани абревиатури – НПОРИМДРДТСО и
ИПДПОЗЛ, без никъде в обвинителния акт да е посочено пълното
наименование на тези актове, които обвинението твърди, че имат отношение
към част от инкриминираните Д.ия. Наименованието на нормативните и
ненормативни актове може да бъде съкратено чрез изписване на абревиатура
едва след като поне веднъж бъде изписано пълното наименование на
актовете. В конкретния случай обаче това не е сторено, което ограничава
правото на защита на наказаното лице до степен, че да не може да го
упражнява. Дори за юристите, които по занятие работят с нормативни актове,
представлява усилие да разшифроват посочените абревиатури, а какво остава
за подсъдимия, който при това е подложен на значителен психологически
стрес вследствие на обвинението и който следва самостоятелно, отделно от
неговите защитници, да се защитава по повдигнатото му обвинение. Не е
работа на подсъдимия и неговите защитници да гадаят какво съдържание и
смисъл е вложило обвинението в обвинителния акт. Актът на обвинението е
акт с изключително важни правни и социални последици, доколкото с него
прокуратурата предлага обвиняемият да бъде предаден на съд и спрямо него
да бъде постановена осъдителна присъда, поради което съдът не може да бъде
5
снизходителен към немърливостта и/или невъзможността на прокуратурата да
изложи ясно, конкретно и разбираемо обстоятелствата, на които се изгражда
обвинителната теза. Прокурорите получават заплати, за да изложат ясна
фактология, което в конкретния случай не са сторили.
Съгласно чл. 227, ал. 9 от НПК разследването се предявява, като
разследващият орган предостави на явилите се лица всички материали по
него за проучване. При запознаване с делото установихме, че по делото не са
налични: постановлението за прекратяване на наказателното производство от
22.10.2020 г., жалбата на ТД на НАП – Смолян от 24.11.2020 г., както и
постановление № 4033/2020 г., на които прокуратурата се позовава в други
свои актове от досъдебното производство. Липсата на определени актове от
досъдебното производство идва да покаже, че прокуратурата не е приложила
всички материали по досъдебното производство, а само част от тях, които е
преценила, че ползват обвинителната й теза. В случай, че прокуратурата
твърди, че тези материали са налични в досъдебното производство, държим
същата да ни посочи конкретно къде се намират в кориците на делото.
Горепосочените отстраними съществени процесуални нарушения не
могат да бъдат преодолени в съдебната фаза на процеса, поради което
образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено, а делото –
върнато на прокуратурата за тяхното отстраняване.
ПОДС. Т.: Съгласен с думите на М. Л..
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ, след изслушване на страните и съобразяване със спецификата
на настоящото производство, на първо място намери, че настоящия съдебен
състав е компетентен да разгледа настоящото дело, доколкото с оглед на така
възведеното време и място в обстоятелствената част, както и предмета на
претендираното престъпление съобразно и с определението на ВКС, делото
се явява подсъдно пред настоящия съд.
На второ място, СЪДЪТ намира, че не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство.
На следващо място, СЪДЪТ изцяло споделя направените от страна на
защитата възражения по отношение на допуснати в хода на досъдебното
производство съществени процесуални нарушения, явяващи се отстраними и
довели до ограничаване правото на защита за подсъдимото лице.
Налице е противоречие на възведения инкриминиран период, довел до
разминаването на фактите, които са изложени в обстоятелствената част. Във
внесения обвинителен акт е налице несъответствие между общия период и
времето на осъществяване за всяко едно от отделните Д.ия по чл.255 от НК.
Налице е вътрешно противоречие, както между обстоятелствената и
заключителната част, така и в самата заключителна част по отношение за
твърдението за продължавано престъпление и отделните Д.ия извършени в
конкретния период.
6
Съдът изцяло споделя и възраженията от страна на защитата по
отношение на липсата на описание на мястото, където се твърди, че е
следвало да бъдат извършени доставките по процесните фактури, както и
липсата на разграничение между доставки и услуги - кога се касае за едното,
кога се касае за другото. Основателни се явяват и възраженията, посочващи,
че в обвинителния акт и в постановлението за привличане на обвиняем не е
посочено ясно и еднозначно за всички от инкриминираните данъчни фактури
за какви доставки се отнасят. Съдът изцяло възприема и възраженията за
липса на конкретно описание кои фактури, които се твърди, че подсъдимият е
използвал, са неистински документи и кои документи са с невярно
съдържание. Изцяло основателни се явяват и възраженията за възведеното
извършване на твърдените Д.ия от подсъдимият „опосредено, чрез Н. И. Г.“,
без да е налично уточнението кое е това лице, какво отношение има към
инкриминираните Д.ия, в какви отношения се намира с подсъдимия и/или с
представляваното от него търговско дружество, какво поведение е имало по
случая и какво е субективното му отношение към твърдените Д.ия.
Действително в обвинителния акт не е описано конкретното поведение на
подсъдимия, с което същият е осъществил състава на престъплението, в което
е обвинен. Липсва описание как опосредено чрез друго лице подсъдимият е
използвал процесните фактури.
Съдът споделя и възраженията за наличие на противоречие при
посочване на доставчика по част от инкриминираните фактури „С.И.К.“
ЕООД или „С.И.Ф.“ ЕООД.
По отношение на възражението за отразяване на абревиатура от
нормативни актове и непредявяване на всички материали по делото, в
частност постановлението за частично прекратяване на наказателното
производство, съдът счита, че по делото не се съдържат данни, че същите не
са били приложени към първоначалния вариант в рамките на ДП като опис,
поради което намира същите за неоснователни.
За съдът остава неизяснен въпроса дали посочените действия
действително са били извършени коректно или се дължат на допусната
техническа грешка от органите на досъдебното производство. Същото
обстоятелство обаче се явява ирелевантно, доколкото меродавни в случая се
явяват отразените в обвинителния акт противоречиви обстоятелства, като
неминуемо така посоченото време на извършване на Д.ието като период от
време се явява в противоречие с така приетите и посочени в заключителната
част на акта отделни дати на осъществяване на Д.ията. Посочените
противоречия представляват съществени процесуални нарушения, които
обаче могат да бъдат отстранени с прецизното изписване на сочените
обстоятелства. Така констатираната непълнота е допусната още в хода на
досъдебното производство при привличане на обвиняемото лице.
Тъй като обвинителният акт определя обективните и субективни
предели на повдигнатото обвинение, липсата на индивидуализация (
идентичност ) на обективните признаци на състава на чл.255, ал.3 във вр. с
ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, лишава и лицето, в чиято
правна сфера са настъпили негативните последици от привличането му като
7
обвиняем, от възможността да разбере точния обем на повдигнатото срещу
него обвинение, което и обективно е препятствало възможността да се
защити срещу тези факти. Едно от основните права на всеки обвиняем е
правото му да разбере в какво е обвинен. С посочване на констатираното
противоречие в тези елементи от фактическия състав на престъплението
съдът счита, че е нарушено именно това му основно право.
Предвид на това съдът счита, че съдебното производство следва да бъде
прекратено и делото да бъде изпратено на Софийска градска прокуратура за
отстраняването им.
С оглед на това
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по НОХД №3686/2022
г. по описа на Софийски градски съд, 15-ти състав, изпраща делото на
Софийска градска прокуратура с оглед мотивите на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-мо
дневен срок от днес пред САС.
Съдебното заседание приключи в 10:20 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8