№ 151
гр. Ямбол, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
при участието на секретаря П. Г. У.
в присъствието на прокурора Е. З. Г.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело №
20242300100243 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.5 от ЗЛС, вр. с чл.336 и сл. от ГПК.
Образувано е по исковата молба на ищцата К. П. Т. от гр.******, починала в
хода на процеса и заместена по реда на чл.227 ГПК от наследника й по закон П. И. К., с
която против Н. И. К. от гр.****** е предявен иск с правно основание чл.5,ал.1 от ЗЛС – за
поставяне на ответника под пълно запрещение, тъй като страда от „Параноидна шизофрения
с пристъпно проградиентно протичане, напреднала емоционално-волева промяна на
личността“, в резултат на което заболяване не може да разбира свойството и значението на
постъпките си и не може да ги ръководи, и да се грижи за себе си и за своите работи.
В исковата молба се излага, че от най-ранна детска възраст ответникът страда
от психичното заболяване „Параноидна шизофрения“. Сочи се, че заболяването при
ответника протича пристъпно-проградиентно с персистираща параноидно-халюцинаторна
симптоматика. Повече от седем години ответникът е с натрапливи мисли и действия, има
страх от замърсяване и често миене на ръце, с невъзможност да се докосне и отвори вратата
на стаята, отказва да се храни от храната, приготвена от майка му. Заболяването му е с
тенденция към хронификация, влошаването е ежегодно и въпреки приложената терапия е с
постоянни оплаквания от тревожност, необясними страхове и налудни изживявания. За
ответника се изтъква, че не е обучен, няма училищни знания, нито житейски познания, че не
познава парите и броят на думите му е ограничен, колкото да поиска най-необходимото.
Същият не може да се грижи сам за себе си и да се обслужва сам, при него липсват
практически умения да си сготви, да почисти, да изпере и др., двигателната му активност е
нарушена, не притежава и социални умения, поради което не може и да работи. Той е
неориентиран, паметта и интелектът му са болестно ангажирани, хоспитализациите му
зачестяват, но въпреки всичко състоянието му се влошава, като често проявява и агресия.
Сочи се, че Н. К. е с призната от ТЕЛК 80% намалена работоспособност и отпусната
социална пенсия за инвалидност, за получаването на която е необходимо извършване на
правни и фактически действия и подписване на документи, които ответникът не може сам да
осъществява. Тъй като същият не разбира свойството и значението на постъпките си, в
невъзможност е да се грижи за своите работи и не може да защитава своите интереси, се
моли да бъде поставен от съда под пълно запрещение, за да му бъде назначен настойник,
който да извършва необходимите действия от негово име за уреждане на последващи
1
имуществени въпроси, както и да се грижи за лечението му.
Ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба.
В о.с.з. искът се поддържа от пълномощника на ищеца - адв.Х., която пледира
за уважаването му.
Участващият по делото прокурор от ЯОП дава заключение, че са налице
условията на закона за поставяне на ответника под пълно запрещение.
При проведения от съда личен разпит по реда на чл.337,ал.1 ГПК, ответникът
показва ориентация за събития, време и място, но мисленето му е опростено, а говорът е
ограничен.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, ЯОС прие за установено от фактическа страна следното:
Видно е от представените по делото удостоверение за раждане на ответника
(издадено от Община Ямбол по акт за раждане №0017/04.08.1967г.) и удостоверение за
наследници на К. П. Т., б.ж. на гр.Ямбол, поч. на 02.08.2024г., че ищецът П. И. К. е брат на
ответника Н. И. К..
От представените по делото медицински документи – ЕР на ТЕЛК за психични
заболявания при ЦПЗ“Проф. д-р Ив.Темков“ЕООД – Бургас от 26.06.2012г., експертни
решения на ТЕЛК при МБАЛ“Св.Пантелеймон“АД- Ямбол от 01.06.2015г., от 10.07.2018 г. и
от 20.10.2021г. е установено, че ответникът Н.К. страда от „Параноидна шизофрения.
Пристъпно - проградиентно протичане, напреднала емоционално-волева промяна на
личността. Значителни затруднения при социалната адаптация“, за което заболяване с
решенията на ТЕЛК му е определена 80% трайно намалена работоспособност. От
приложените епикризи е установено, че за лечение на психичното му заболяване ответникът
периодично е хоспитализиран в МБАЛ“Св.Пантелеймон“АД - Ямбол, като същият страда и
от други заболявания на опорно-двигателния апарат и на отделителната система.
По делото е изслушано заключението на вещото лице - психиатър д-р Л.Д.,
извършило назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза, което заключение
потвърждава диагнозата на заболяването, от което страда ответника Н. К. - „Параноидна
шизофрения. Непрекъснато протичане. Тежка и необратима емоционално-волева промяна на
личността . Значителни затруднения при социалната адаптация“. Вещото лице е установило,
че заболяването при ответника датира от младата му възраст, с окончателно установена
диагноза през 1988г., като ответникът е фамилно обременен с това заболяване. При него
заболяването е започнало бавно и постепенно в млада възраст, проявило се е с натрапливо-
хипохондричен синдром, първоначално е протичало пристъпно-прогредиентно (с
прогресиращ дефицит) и бързо настъпваща трудова дезадатация, с призната група
инвалидност от 1991г. Според експертното заключение от 2000год. заболяването му е поело
хроничен ход, с постоянно персистираща халюцинаторно - параноидна симптоматика, с
натрапливи страхове, действия и ритуали, засилила се е емоционално-волевата промяна на
личността, настъпила е социална дезадаптация. Понастоящем заболяването е с непрекъснато
протичане, с постоянно персистираща налудна продукция и тежък и необратим дефицит в
емоционално-волевата и интелектуалната сфера, със социално оттегляне и невъзможност за
самостоятелно функциониране, като заболяването е с неблагоприятна прогноза в смисъл, че
няма възможност за клинично оздравяване. Психичното заболяване на ответника вещото
лице класифицира като душевна болест и разяснява, че шизофренията е заболяване, при
което са нарушени базисните психични функции (в случая се касае за хронична психоза),
поради което ответникът не може да разбира свойството и значението на постъпките си и да
ги ръководи. Предвид установеното от експерта, че психичното заболяване на Н.К.
„Шизофрения“ протича с болестно променено съзнание, с наличие на персистираща
психотична продукция, тежка промяна на личността и социално оттегляне, вещото лице е
категорично, че ответникът е неспособен сам да се грижи за интересите си и да ги защитава,
не е способен сам да удовлетворява елементарни жизнени потребности, да задоволява
текущите си нужди и разумно да разполага с това, което е придобил.
От събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелката
Ж.К., съпруга на ищеца и снаха на ответника, също се установява, че поради психичното му
заболяване ответникът може да извършва само основни елементарни дейности за себе си, но
2
е в невъзможност да извършва преценка и да взема самостоятелни решения за здравето си,
за живота, ежедневието и бита си. Според свидетелката ответникът има ограничени
интереси, лексика, памет и мислене, не може да се обгрижва, не може да приготви храната
си, не може да се грижи самостоятелно за личната си хигиена, за което има постоянна нужда
да бъде подпомаган от свидетелката и от съпруга й, неориентиран е и не може да взема
решения за имуществото си, за здравето и живота си.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание в нормата на чл.5,ал.1 от ЗЛС.
Същият е процесуално допустим, като предявен от брата на ответника, които е негов близък
роднина и има правен интерес от воденото на настоящия процес, тъй като попада в кръга на
лицата по чл.336,ал.1 ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен. Предметът на иска по чл.5 от ЗЛС
- за поставяне на едно лице под запрещение, е неговата дееспособност, а основанието на
този иск е наличието на слабоумие или душевна болест и невъзможността на страдащия от
такава болест или слабоумие да се грижи за себе си и за своите работи. При кумулативното
наличие на двете изисквания - медицински и юридически, се постановява ограничаване на
дееспособността или обявяване на пълната недееспособност на лицето.
В разглеждания случай от изслушаната по делото съдебно-психиатрична
експертиза, заключението по която съдът кредитира изцяло, намирайки го за обективно и
компетентно, и от другите медицински документи се установи душевната болест на
ответника, която се е проявила от ранната му възраст и е медицинското основание за
обсъждане на възможността за обявяване пълната недееспособността на лицето. Установи се
също така от експертното заключение, че от проявата на болестта до настоящия момент,
заболяването при ответника е с непрекъснато протичане и е приело хроничен ход, с
постоянно персистираща халюцинаторно - параноидна симптоматика, с натрапливи
страхове, действия и ритуали, като се е засилила емоционално-волевата промяна на
личността и е настъпила социална дезадаптация. Установено е по несъмнен за съда начин с
експертното заключение, че понастоящем при ответника е налице болестно променено
съзнание, с наличие на персистираща психотична продукция, че психичните промени при
ответника имат траен характер, с неблагоприятна прогноза за клинично оздравяване.
Наличното психично заболяване при Н.К., протичащо с болестно променено съзнание, с
персистираща психотична продукция, тежка промяна на личността и социално оттегляне, е
причината ответникът да не може да разбира свойството и значението на постъпките си и да
не може да ги ръководи. Ответникът е неспособен сам да удовлетворява жизнените си
потребности, да задоволява текущите си нужди и разумно да разполага с това, което е
придобил. В потвърждение на тези констатации на вещото лице са и събраните по делото
гласни доказателства - показанията на свидетелката К., които съдът кредитира.
С оглед тези установени обстоятелства съдът прави извода, че душевната
болест на ответника е в причинна връзка с неспособността му да се грижи за себе си и за
своите работи, да отстоява и защитава своите интереси. При доказано наличие на двете
изисквания по чл.5 ЗЛС - медицински и юридически, съдът следва да постави Н.К. под
пълно запрещение.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОСТАВЯ, на основание чл.5, ал.1 от ЗЛС, Н. И. К. от гр.******,
ж.к*****бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, с ЕГН **********, под пълно запрещение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на Органа по
настойничеството при Община Ямбол за учредяване на настойнически съвет.
3
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
4