Решение по дело №18225/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 април 2025 г.
Съдия: Ваня Ангелова Горанова
Дело: 20241110218225
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1475
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110218225 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба против наказателно постановление /НП/ № 24-
4332-028176/ 19.11.2024 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна
полиция”-СДВР, с което на Ю. С. Б. на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание глоба в размер на 150 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Постъпила е жалба от санкционираното лице за обжалване на
наказателното постановление, с молба същото да се отмени. Акцентира се на
неправилно отразена фактическа обстановка.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява, и
поддържа жалбата. Иска от съда отмяна на НП.
Административно-наказващият орган, редовно призован, се
представлява от процесуален представител. Жалбата се оспорва по
съображения, подробно изложени в депозирани писмени бележки, като се
намира, че НП следва да бъде потвърдено сато правилно и законосъобразно.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение; прави се възражение за
прекомерност на адвокатски хонорар.
1
Софийският районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи, направените възражения на страните и като се запозна с материалите
по делото, достигна до следните изводи
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказващият орган е установил следните фактически
обстоятелства по делото:
При извършена проверка от органите на ОПП-СДВР било констатирано,
че на 16.07.2024 г. около 16.30 ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил
„***” с рег. № ******* в гр.София по бул.”****”, с посока на движение от
гр.София към гр.Самоков, като при изпреварване не съобразява поведението
си с пътната маркировка – извършва неправилно изпреварване при
непрекъснатата линия от пътната маркировка и създава опасност.
Във връзка с горното е съставен АУАН и е издадено процесното
наказателно постановление.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка се констатира от акта за установяване на
административно нарушение, който има доказателствена стойност,
постановление за отказ от образуване на наказателно производство от
25.10.2024 г., справка-картон на водача, заповеди за компетентност, справка-
картон на водача, както и от останалите материали по делото.
Съдът цени писмените доказателства по делото, събрани и приобщени
по предвидения в закона ред. Видно от постановление за отказ от образуване
на наказателно производство от 25.10.2024 г., СРП е отказала да образува
наказателно производство по случая по аргумент, че липсват данни за
извършено престъпление от общ характер, като е разпоредила изплащането на
препискана по компетентност на ОПП-СДВР.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е депозирана от правоимащо лице в законоустановения срок
срещу подлежащ на оспорване административен акт. По същество същата е
основателна.
Първоинстанционният съд е задължен да провери законността на
обжалваното НП - дали правилно е приложен както материалният, така и
2
процесуалният закон независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– аргумент от чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това
си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентния за това административен орган, в предвидените в ЗАНН
преклузивни и давностни срокове, при съблюдаване на процесуалните
правила. Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното
наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по
смисъла на закона, съгласно заповед на министъра на вътрешните работи. В
този смисъл актосъставителят и АНО са оправомощени да установят
нарушението и да наложат за него административно нарушение.
Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП постановява задължение за участниците
в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка. Посочената правна норма е бланкетна и предвижда
задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. Административнонаказващият орган в
наказателното постановление е приел, че жалбоподател е извършил
неправилно изпреварване при непрекъсната линия от пътната маркировка и
създал опасност, като не съобразил своето поведение с пътната маркировка,
без да е посочено кой нормативен акт и с какъв текст вменява задължение за
участниците в движението да не изпреварват при непрекъсната линия от
пътната маркировка. Нормата на чл. 6, т.1 от ЗДВП не визира
обстоятелството, при каква пътна маркировка какви действия следва да
извършат участниците в пътното движение, в частност водачите на ППС.
Съгласно чл. 14, ал.1 от ЗДвП, министърът на регионалното развитие
съвместно с министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията определят с наредба условията
и реда за използване на пътните светофари, пътните знаци, пътната
маркировка и другите средства за сигнализиране при организиране на
движението по пътищата, отворени за обществено ползване /Наредба № 2/
17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка/. В този смисъл
разпоредбата на чл.6, т.1 се допълва от друга законова разпоредба – такава,
която посочва конкретните правила за поведение на водачите на ППС, като
чл.10 и сл. определят наименования и изображения на пътна маркировка, а
глава трета определя използването на пътна маркировка.
Административнонаказващият орган не е посочил конкретната правна норма,
въвеждаща задължение за водачите на ППС да не изпреварват при непрекъсна
линия от пътната маркировка и така не е изпълнил задължението си да посочи
правната норма, която е била нарушена. Непосочването на точната
разпоредба, която е нарушена или посочването само на бланкетната норма, е
винаги съществено процесуално нарушение, тъй като засяга пряко правото на
защита на санкционираното лице да разбере, какво нарушение му се вменява
и в кои текстове от закона и подзаконовите нормативни актове са заложени
задължения, които той не е изпълнил. За пълнота на изложението, визираното
3
създаване на опасност е лишено от кааквато и да било конкретика,
обстоятелство, безусловно рефлектиращо върху правото на защита на
санкционираното лице. Не на последно място, нито в АУАН, нито в НП се
посочва инкриминираното място – къде се поддържа да е извършена
маневрата от жалбоподателя, предмет на административно нарушение, като
пестеливо е отбелязано:“…по София по бул.”****”, с посока на движение от
гр.София към гр.Самоков…“. Санирането на тези нарушения не е възможно
на този етап от производството и има за последица единствено отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
По сочените по-горе съображения наказателното постановление следва
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото, искането на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и
като такова следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-028176/ 19.11.2024 г.,
издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция”-СДВР, с което на
жалбоподателя на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на
150 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
НЕ УВАЖАВА искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба против наказателно постановление /НП/ № 24-
4332-028176/ 19.11.2024 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна
полиция”-СДВР, с което на *** на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
глоба в размер на 150 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Постъпила е жалба от санкционираното лице за обжалване на
наказателното постановление, с молба същото да се отмени. Акцентира се на
неправилно отразена фактическа обстановка.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява, и
поддържа жалбата. Иска от съда отмяна на НП.
Административно-наказващият орган, редовно призован, се
представлява от процесуален представител. Жалбата се оспорва по
съображения, подробно изложени в депозирани писмени бележки, като се
намира, че НП следва да бъде потвърдено сато правилно и законосъобразно.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение; прави се възражение за
прекомерност на адвокатски хонорар.
Софийският районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи, направените възражения на страните и като се запозна с материалите
по делото, достигна до следните изводи
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказващият орган е установил следните фактически
обстоятелства по делото:
При извършена проверка от органите на ОПП-СДВР било констатирано,
че на 16.07.2024 г. около 16.30 ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил
„****” с рег. № ******** в гр.София по бул.****, с посока на движение от
гр.София към гр.Самоков, като при изпреварване не съобразява поведението
си с пътната маркировка – извършва неправилно изпреварване при
непрекъснатата линия от пътната маркировка и създава опасност.
Във връзка с горното е съставен АУАН и е издадено процесното
наказателно постановление.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка се констатира от акта за установяване на
административно нарушение, който има доказателствена стойност,
постановление за отказ от образуване на наказателно производство от
25.10.2024 г., справка-картон на водача, заповеди за компетентност, справка-
картон на водача, както и от останалите материали по делото.
Съдът цени писмените доказателства по делото, събрани и приобщени
по предвидения в закона ред. Видно от постановление за отказ от образуване
1
на наказателно производство от 25.10.2024 г., СРП е отказала да образува
наказателно производство по случая по аргумент, че липсват данни за
извършено престъпление от общ характер, като е разпоредила изплащането на
препискана по компетентност на ОПП-СДВР.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е депозирана от правоимащо лице в законоустановения срок
срещу подлежащ на оспорване административен акт. По същество същата е
основателна.
Първоинстанционният съд е задължен да провери законността на
обжалваното НП - дали правилно е приложен както материалният, така и
процесуалният закон независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– аргумент от чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това
си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентния за това административен орган, в предвидените в ЗАНН
преклузивни и давностни срокове, при съблюдаване на процесуалните
правила. Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното
наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по
смисъла на закона, съгласно заповед на министъра на вътрешните работи. В
този смисъл актосъставителят и АНО са оправомощени да установят
нарушението и да наложат за него административно нарушение.
Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП постановява задължение за
участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка. Посочената правна норма е бланкетна и предвижда
задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. Административнонаказващият орган в
наказателното постановление е приел, че жалбоподател е извършил
неправилно изпреварване при непрекъсната линия от пътната маркировка и
създал опасност, като не съобразил своето поведение с пътната маркировка,
без да е посочено кой нормативен акт и с какъв текст вменява задължение за
участниците в движението да не изпреварват при непрекъсната линия от
пътната маркировка. Нормата на чл. 6, т.1 от ЗДВП не визира
обстоятелството, при каква пътна маркировка какви действия следва да
извършат участниците в пътното движение, в частност водачите на ППС.
Съгласно чл. 14, ал.1 от ЗДвП, министърът на регионалното развитие
съвместно с министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията определят с наредба условията
и реда за използване на пътните светофари, пътните знаци, пътната
маркировка и другите средства за сигнализиране при организиране на
движението по пътищата, отворени за обществено ползване /Наредба № 2/
2
17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка/. В този смисъл
разпоредбата на чл.6, т.1 се допълва от друга законова разпоредба – такава,
която посочва конкретните правила за поведение на водачите на ППС, като
чл.10 и сл. определят наименования и изображения на пътна маркировка, а
глава трета определя използването на пътна маркировка.
Административнонаказващият орган не е посочил конкретната правна норма,
въвеждаща задължение за водачите на ППС да не изпреварват при непрекъсна
линия от пътната маркировка и така не е изпълнил задължението си да посочи
правната норма, която е била нарушена. Непосочването на точната
разпоредба, която е нарушена или посочването само на бланкетната норма, е
винаги съществено процесуално нарушение, тъй като засяга пряко правото на
защита на санкционираното лице да разбере, какво нарушение му се вменява
и в кои текстове от закона и подзаконовите нормативни актове са заложени
задължения, които той не е изпълнил. За пълнота на изложението, визираното
създаване на опасност е лишено от кааквато и да било конкретика,
обстоятелство, безусловно рефлектиращо върху правото на защита на
санкционираното лице. Не на последно място, нито в АУАН, нито в НП се
посочва инкриминираното място – къде се поддържа да е извършена
маневрата от жалбоподателя, предмет на административно нарушение, като
пестеливо е отбелязано:“…по София по бул.****, с посока на движение от
гр.София към гр.Самоков…“. Санирането на тези нарушения не е възможно
на този етап от производството и има за последица единствено отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
По сочените по-горе съображения наказателното постановление следва
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото, искането на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и
като такова следва да бъде отхвърлено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3