Р Е Ш Е Н И Е
№ 260367 25.02.2021 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, ХХ граждански състав
На двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Иван Дечев
при секретаря Недялка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 5855
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от М.Г.Г.,
ЕГН ********** *** против Д.Г.Г., ЕГН ********** *** за допускане на делба на
следните имоти: 1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
В СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР
07079.613.330.1.26, с адрес на имота: град Б., ***, находящ се в
сграда с идентификатор 07079.613.330.1, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, сградата
е разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.613.330, с предназначение на самостоятелния
обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1
(едно), състоящ се от две стаи, хол, кухня, коридор, баня и тоалетна, с
посочена в документа площ на самостоятелния обект от 82.50 кв.м., ведно с прилежащото
избено помещение с площ от 10 кв.м., както и ведно с
1/12 от стълбища на сграда
и 1/32 от общите части на сградата, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж - 07079.613.330.1.25, под обекта - 07079.613.330.1.34
и 07079.613.330.1.33, над
обекта - 07079.613.33О.1.28, който имот
е идентичен
с имота от нотариален
акт с № **, том **, дело ***/1963
год., в който е
описано, че върху държавното дворно място, находящо се
в гр. Б.,
съставляващо
новообразувания парцел Х-8, образуван от слетите бивши парцели: X, XI, IX и
VIII от кв. 271 по плана на гр.Б., съдържащ общо 1504.80 кв. м., при граници:
ул. “А.Я.“, ул. “Ц.К.“ и парцели V, VI, VII и XII, ЖСК "П."
2 Б., която е получила правото на строеж от ГНС Бургас с
договор 15.VIII.1959r., е построила една жилищна сграда, като при разпределението
на апартаментите
молителите са получили и са придобили правото на
собственост върху един
апартамент от първия етаж, състоящ се
от две стаи, хол, кухня, коридорче, баня и клозет, застроени на 82.50 кв.м.,
при граници: север – калкана на сградата, от юг – стълбището и апартамента на Х.
и Е.В., от изток – улицата и от запад – дворното място, заедно с едно избено
помещение от 10 кв.м. със западно изложение, ведно с ½ ид.ч. от
стълбищата на цялата сграда и 1/32 ид.ч. от общите части на сградата; 2. НЕДВИЖИМ ИМОТ,
представляващ: 4/6 от
1/32 идеални части, равняващи се на 22.58 кв.м. от 1310 кв.м., съставляващ
парцел V-540 в квартал 182, ул.“С.“ № * в гр. Б. при граници за парцела:
изток - улица; запад -
парцел VI-539 и парцел II; север - парцел II, парцел III-541 и
парцел IV-542; юг –
улица, с адрес на имота: гр. Б., ***, който имот по кадастралната карта е поземлен имот с
идентификатор 07079.613.330, с адрес гр.Б., ***, с площ от 1309 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м./, при равни квоти. Твърди се, че страните са дъщери и
наследници на С.Т. Г. и Г.С.Г., които са били собственици на процесния
апартамент по силата на нотариален акт от 1963г. С договор за продажба на имот
– частна държавна собственост от 19.03.1999г. майката С.Т.Г. е закупила и е
станала собственик на недвижим имот, представляващ 4/6 от 1/32 ид.ч. от парцел
на ул.“С.“ *. Страните са единствени наследници на починалите си родители и
имат по ½ ид.ч. от имотите. Ищцата през 2011г. се преместила да живее в
апартамента, който до този момент се е ползвал от ответницата. Съвместното
ползване на имота е продължило до май 2020г., когато ответницата е била
поставена под карантина по повод епидемията от коронавирус. За да спази
карантината, ищцата е напуснала жилището и отишла при сина си. След карантината
ищцата е искала да се върне в имота, но не е била допусната вътре от сестра си.
Моли се да се допусне делба на посочените имоти при равни квоти. По реда на
чл.344, ал.2 ГПК се иска като привременна мярка ответницата да се осъди да
заплаща на ищцата обезщетение за ползване на двата имота, тъй като тя ги ползва
еднолично към сегашния момент. Искът е по чл.34 ЗС вр. чл.69 ЗН.
Ответницата е подала отговор в срока по чл.131 ГПК, в който е заявено, че
наистина страните са съсобственици по наследство и при равни квоти на
апартамента и на идеалните части на терена, където се намира сградата. Не желае
делба и твърди, че никога не е пречила на сестра си да ползва имота. Ищцата
подмолно се опитала да подели имота чрез назначен от съда особен представител,
възползвайки се от отсъствията на сестра си от страната. След като ответницата
навременно противодействала, ищцата загубила интерес от довършване на делбата,
поради което делбеното производство било прекратено. Ответницата признава, че е
била поставена под карантина в процесното жилище през май 2020г., като ищцата
се е изнесла при сина си. М. оставила ползваната от нея част от жилището мръсна
и запусната, с унищожен паркет и миришеща на котешка урина. Ответницата
заявява, че двете с ищцата са постигнали съгласие тя да се върне в жилището, за
да продължи да ползва имота. Ищцата обаче не се върнала в апартамента, а
заявила, че ще се разправя със сестра си по друг начин, като след време изнесла
свои дрехи и вещи. Ответницата вече не иска сестра й да ползва имота, тъй като
не е полагала никакви грижи за него, отделно възразява по търсеното обезщетение
за ползването. Не дължи обезщетение и за паркомясто, тъй като страните нямат
такова. Желае жилището да й бъде възложено по реда на чл.349, ал.2 ГПК.
Бургаският районен съд, като взе предвид
исковата молба и отговора, събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът
за делба е основателен.
Страните
не спорят, а и това се установява от представените удостоверения № № 94-01-14395/20.05.2020г.
и 94-01-14572/21.05.2020г. на Община Бургас, че са деца на Г.С.Г. и С.Т.Г.. С нотариален
акт № **/08.05.1963г., том **, дело № ***/1963г. Г.С.Г. и С.Т.Г. са признати за собственици
на процесния апартамент, представляващ сега самостоятелен обект в сграда с
идентификатор
07079.613.330.1.26, с адрес на имота: град Б., ***, находящ се в
сграда с идентификатор 07079.613.330.1, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, сградата
е разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.613.330, с предназначение на самостоятелния
обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1
(едно), състоящ се от две стаи, хол, кухня, коридор, баня и тоалетна, с
посочена в документа площ на самостоятелния обект от 82.50 кв.м., ведно с прилежащото
избено помещение с площ от 10 кв.м., както и ведно с
1/12 от стълбища на сграда
и 1/32 от общите части на сградата. Майката е записана с името С.,
но от удостоверение за идентичност на лице с различни имена е видно, че имената
С. и С. са имена на едно и също лице. С влизане в сила на СК от 1968г.,
собствеността на родителите върху имота е преобразувана в режим на съпружеска
имуществена общност, т.е. бездялова съсобственост. Бащата Г. е починал през
1990г. и е оставил за наследници своята съпруга и двете си дъщери, страни по
делото. Със смъртта му СИО върху жилището е била прекратена, като неговата половина
е била наследена по равно от съпругата и двете дъщери. Майката С. е починала
през 2003г. и нейният дял от жилището е наследен поравно от двете й дъщери, по
правилата на Закона за наследството. Следователно сестрите М. и Д. са
собственици по наследяване на по ½ от имота.
С
договор за продажба на недвижим имот частна държавна собственост от
19.03.1999г., областният управител на Бургаска област е продал на майката С. /С./
4/6 от 1/32 идеални части,
равняващи се на 22.58 кв.м. от 1310 кв.м., съставляващ парцел V-540 в квартал 182, ул.“С.“ №
* в гр. Б. при граници за парцела: изток - улица; запад - парцел VI-539 и
парцел II; север - парцел II, парцел III-541 и
парцел IV-542; юг –
улица, с адрес на имота: гр. Б., ***. Това е теренът, върху който е построена
жилищната кооперация, където се намира апартаментът. Със смъртта на С.,
собствеността върху идеалните части от терена също е наследена от двете й
дъщери, страни в делбата.
Налага
се извод, че страните имат по ½ ид.ч. и от двата имота. Следователно страните доказват
съсобствеността си по наследство от починалите си родители върху имотите. Те са
единствените низходящи на Г.С.Г. и С.Т.Г., поради което съобразно разпоредбата
на чл.5, ал.1 ЗН всяка от тях притежава по ½ ид.ч. от апартамента и от
идеалните части на терена. Именно при тези квоти следа да се допусне делбата на
имота.
По искането на ищцата с правно
основание чл.344, ал.2 ГПК:
Според тази разпоредба в решението по ал.
1 или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти
съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от
наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата
или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. В
конкретния случай е безспорно, че цялото жилище се ползва от ответницата Д.Г., считано
от края на април 2020г., когато нейната сестра се е изнесла, тъй като ответницата
е била поставена под карантина и не е било допустимо двете да обитават
съвместно апартамента в срока на карантината. След изтичане на карантината
ищцата не се е върнала в жилището, а се е установила да живее на друг адрес.
Дали ищцата не е допусната да се върне в жилището от ответницата или доброволно
не се е завърнала е без значение. Има значение, за постановяване на
привременните мерки, че от месеци ответницата живее еднолично в жилището и го
ползва само тя. Това е сегашното фактическо положение. Съдът намира, че това
фактическо положение трябва да се запази и по време на висящността на делбата,
още повече и предвид позицията на ответницата, изразена в хода на делото, че тя
не иска ищцата повече да ползва имота. Следователно, докато трае делбата, ответницата
следва да обитава делбеното жилище. Понеже ответницата ще продължи сама да
обитава жилището, тя дължи на ищцата-своя сестра обезщетение за лишаването й от
ползване. В случая се иска постановяване на привременна мярка, а именно ответницата
да плаща на ищцата обезщетение за ползването на нейната част от имота, но за в
бъдеще. След като обезщетението се присъжда за в бъдеще, считано от
постановяване на решението до извършване на делбата, ирелевантно е дали ответницата
създава пречки имотът да бъде ползван, тъй като не се касае до предявена
претенция по сметки, за обезщетение за лишаване от ползването на имота за минал
период, при който случай би имало значение дали са създавани пречки. Ето защо в
полза на ищцата следва да се присъди обезщетение. По отношение на размера му
съдът взема предвид изготвената съдебно – техническа експертиза, според която
средната пазарна месечна цена за наем на жилището е 410 лева. Следователно,
доколкото ищцата имат ½ ид.ч. от апартамента, обезщетението, което й се
дължи е в размер на 205 лева месечно. Експертизата също така е посочила, че за
ползването на идеалните части на терена се дължи месечен наем от 50 лева, който
наем е наем за паркомясто. БРС обаче намира, че няма данни теренът да е
разчертан за паркоместа от собствениците на сградата, независимо, че явно те там
паркират колите си. Освен това теренът в случая представлява принадлежност към
жилището и не се дължи отделен наем само за терена, а се дължи наем единствено
за процесния апартамент. Ето защо съдът не присъжда обезщетение и за терена. На
ищцата се дължи обезщетение за лишаването й за в бъдеще от ползването на
жилището, което се равнява на 205 лева на месец. Следва с решението ответницата
да се осъди да й заплаща всеки месец именно сумата от 205 лева обезщетение,
начиная от влизане в сила на съдебния акт до окончателното извършване на
делбата, като се отхвърли претенцията за горницата до 300 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 344, ал.1 ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между М.Г.Г., ЕГН ********** *** и Д.Г.Г., ЕГН ********** ***, по отношение на следните недвижими имоти: 1.
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
В СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР
07079.613.330.1.26, с адрес на имота: град Б., ****, находящ се в
сграда с идентификатор 07079.613.330.1, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, сградата
е разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.613.330, с предназначение на самостоятелния
обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1
(едно), състоящ се от две стаи, хол, кухня, коридор, баня и тоалетна, с
посочена в документа площ на самостоятелния обект от 82.50 кв.м., ведно с прилежащото
избено помещение с площ от 10 кв.м., както и ведно с
1/12 от стълбища на сграда
и 1/32 от общите части на сградата, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж - 07079.613.330.1.25, под обекта - 07079.613.330.1.34
и 07079.613.330.1.33, над
обекта - 07079.613.330.1.28, който имот
е идентичен
с имота от нотариален
акт с № **, том **, дело № ***/1963
год., в който е
описано, че върху държавното дворно място, находящо се
в гр. Б.,
съставляващо
новообразувания парцел Х-8, образуван от слетите бивши парцели: X, XI, IX и
VIII от кв. 271 по плана на гр.Б., съдържащ общо 1504.80 кв. м., при граници:
ул. “А.Я.“, ул. “Ц.К.“ и парцели V, VI, VII и XII, ЖСК "П."
2 Б., която е получила правото на строеж от ГНС Бургас с
договор 15.VIII.1959г., е построила една жилищна сграда,
като при разпределението на апартаментите молителите са
получили и са придобили правото на
собственост върху един
апартамент от първия етаж, състоящ се
от две стаи, хол, кухня, коридорче, баня и клозет, застроени на 82.50 кв.м.,
при граници: север – калкана на сградата, от юг – стълбището и апартамента на Х.
и Е.В., от изток – улицата и от запад – дворното място, заедно с едно избено
помещение от 10 кв.м. със западно изложение, ведно с 1/12 ид.ч. от стълбищата
на цялата сграда и 1/32 ид.ч. от общите части на сградата; 2.
НЕДВИЖИМ
ИМОТ, представляващ: 4/6 от 1/32 идеални части, равняващи се
на 22.58 кв.м. от 1310 кв.м., съставляващ парцел V-540
в квартал 182, ул.“С.“ №
* в гр. Б. при граници за парцела: изток - улица; запад - парцел VI-539 и
парцел II; север - парцел II, парцел III-541 и
парцел IV-542; юг –
улица, с адрес на имота: гр. Б., ***, който имот по кадастралната карта е поземлен имот с
идентификатор 07079.613.330, с адрес гр.Б., ***, с площ от 1309 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м./, при квоти: по
½ ид.ч. за всяка една от страните.
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.2 ГПК Д.Г.Г., ЕГН ********** *** да заплаща на М.Г.Г., ЕГН ********** *** обезщетение
за ползването на съсобствения имот – апартамент в размер на 205 лева /двеста и пет лева/ на месец,
считано от влизане на решението в сила до окончателното извършване на делбата,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
горницата до 300 лева.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския
окръжен съд. В частта, с която съдът се е произнесъл по искането с правно
основание чл.344, ал.2 ГПК, решението има характер на определение и подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД