Присъда по дело №139/2022 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 11
Дата: 9 юни 2022 г. (в сила от 25 юни 2022 г.)
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20225620200139
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 11
гр. Свиленград, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
СъдебниНина Стоянова Крайчева

заседатели:Татяна Господинова Ганджурова
при участието на секретаря Ангелина Н. Д.а
и прокурора М. М. К. М. М. К.
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Наказателно дело от общ
характер № 20225620200139 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
1-1. ПРИЗНАВА подсъдимият С.А. Х. с ЕГН:**********, роден на
*************** в гр.Казанлък,българин,български гражданин,живущ в гр.
**********,основно образование,работи,като строител,не женен, не осъждан
за ВИНОВЕН в това, че:
На 26.04.2011г. срещу 27.04. 2011г. в местността „Ташлъка” в землището
на с. Райкова могила ,общ. Свиленград,след като се сговорил предварително
в немаловажен случай с Й. Д. ЕМ., С. ЕМ. АЙВ., А.Н. А., П. С. П.,АС. ИЛ.
СТ.,Б. М. В., АС. Р. М., ИВ. ХР. ИЛ. и М. СТ. СТР., всички от гр.
Свиленград,чрез използване на технически средства- 4 броя лопати,11 броя
листа за ножовки,2 броя ножовка и 1 брой нож и чрез използване на моторно
превозно средство -лек автомобил марка “Опел Астра” с рег.№Х 9135 ВН,
собственост на Алтъна И.а А.а от гр.Свиленград и лек автомобил марка
“Фиат Брава” с рег.№Х 0116 ВР,собственост на Христо Иванов И. от
1
гр.Свиленград, отнел чужди движими вещи - 25.15 метра кабел модел ТЗБ
4х4х1,2 и 137,40 метра кабел модел ТЗБ 14х4х1,2 всичко на обща стойност
2019,91 лева от владението на “Българска Телекомуникационна Компания”
ЕАД с представител Ат. Ил. Д. от гр. София без нейно съгласие с намерение
противозаконно да го присвои -престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр.
чл.194, ал.1 от НК
поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от
НК вр с чл.58а,ал.4 вр.с чл.55,ал.1,т.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4/четири/ месеца.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
определеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години.

1-2. ПРИЗНАВА подсъдимият С.А. Х. с ЕГН:**********, роден на
*************** в гр.Казанлък,българин,български гражданин,живущ в гр.
**********,основно образование,работи,като строител,не женен, не осъждан
за ВИНОВЕН в това, че:
на 26.04.2011г. срещу 27.04.2011г. в местността “Ташлъка" в землището
на с. Райкова могила, общ. Свиленград, обл.Хасково в съучастие като
извършител с Й. Д. ЕМ., С. ЕМ. АЙВ., АНТ. Н. АНГ., П. С. П.,Б. М. В.,АС. Р.
М. и М. СТ. СТР., всички от гр. Свиленград,чрез разкопаване на земен
участък с лопати, срязване посредством листовете от ножовка и издърпване
навън на фрагмети от 25.15 метра кабел от типа "ТЗП 4x4x1,2" и 137,40 метра
кабел от типа " ТЗБ 14x4x1,2", противозаконно унищожил чужда движима
вещ, а именно кабелно трасе на стойност 4359,82 лева, собственост на
„Българска Телекомуникационна Компания"ЕАД-София с представител Ат.
Ил. Д. от гр.София- престъпление по чл.216,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК.
поради което и на основание чл.216,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК вр. с
чл.58а,ал.4 вр.с чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК го ОСЪЖДА на наказание
„ПРОБАЦИЯ”, при следните пробационни мерки: „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” за срок от 6/шест/месеца с
периодичност 2/два/ пъти седмично и „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от 6/
шест /месеца.
2

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.23, ал.1 от НК на подс. С.А. Х. с
ЕГН:**********,със снета по делото самоличност едно общо, най-тежко от
тях наказание, измежду наложените му по горе, а именно „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок 4/четири/ месеца.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
определеното общо наказание „Лишаване от свобода” в размер на 4/четири/
месеца за срок от 3 (три) години.

2-1. ПРИЗНАВА подсъдимият Й. Д. ЕМ. с ЕГН:**********, роден на
*************г. в гр. Свиленград,българин,български гражданин,живущ в
гр.Свиленград, ул.********** №28,начално образование,не
женен,безработен, неосъждан към датата на извършване на престъплението

за ВИНОВЕН в това, че:
На 26.04.2011г. срещу 27.04.2011г. в местността “ Ташлъка” в землището
на с. Райкова могила , общ. Свиленград, след като се сговорил предварително
в немаловажен случай със С. АЛ. ХР., С. ЕМ. АЙВ., А.Н. А., П. С. П.,АС. ИЛ.
СТ.,Б. М. В., АС. Р. М., ИВ. ХР. ИЛ. и М. СТ. СТР. ,всички от гр.
Свиленград,чрез използване на технически средства- 4 броя лопати,11 броя
листа за ножовки,2 броя ножовка и 1 брой нож и чрез използване на моторно
превозно средство -лек автомобил марка “Опел Астра” с рег.№Х 9135 ВН,
собственост на Алтъна И.а А.а от гр.Свиленград и лек автомобил марка
“Фиат Брава” с рег.№Х 0116 ВР,собственост на Христо Иванов И. от
гр.Свиленград, отнел чужди движими вещи - 25.15 метра кабел модел ТЗБ
4х4х1,2 и 137,40 метра кабел модел ТЗБ 14х4х1,2 всичко на обща стойност
2019,91 лева от владението на “Българска Телекомуникационна Компания”
ЕАД с представител Ат. Ил. Д. от гр. София без нейно съгласие с намерение
противозаконно да го присвои- престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр.
чл.194, ал.1 от НК
поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от
НК вр с чл.58а,ал.4 вр.с чл.55,ал.1,т.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4/четири/ месеца.
3
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
определеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години.

2-2. ПРИЗНАВА подсъдимият Й. Д. ЕМ. с ЕГН:**********, роден на
*************г. в гр. Свиленград,българин,български гражданин,живущ в
гр.Свиленград, ул.********** №28,начално образование,не
женен,безработен, неосъждан към датата на извършване на престъплението

за ВИНОВЕН в това, че:
На 26.04.2011г. срещу 27.04.2011г. в местността " Ташлъка", в землището
на с. Райкова могила , общ. Свиленград, обл. Хасково в съучастие като
извършител със С. АЛ. ХР., С. ЕМ. АЙВ., А.Н. А., П. С. П., Б. М. В.,АС. Р. М.
и М. СТ. СТР., всички от гр. Свиленград,чрез разкопаване на земен участък с
лопати,срязване посредством листовете от ножовка и издърпване навън на
фрагмети от 25.15 метра кабел от типа "ТЗП 4x4x1,2" и 137,40 метра кабел от
типа " ТЗБ 14x4x1,2", противозаконно унищожил чужда движима вещ, а
именно кабелно трасе на стойност 4359,82 лева, собственост на „Българска
Телекомуникационна Компания"ЕАД-София с представител Ат. Ил. Д. от
гр.София- престъпление по чл.216,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК.
поради което и на основание чл.216,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК вр. с
чл.58а,ал.4 вр.с чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК го ОСЪЖДА на наказание
„ПРОБАЦИЯ”, при следните пробационни мерки: „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” за срок от 6/шест/месеца с
периодичност 2/два/ пъти седмично и „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от 6/
шест /месеца.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.23, ал.1 от НК на подс. Й. Д. ЕМ. с
ЕГН:**********,със снета по делото самоличност едно общо, най-тежко от
тях наказание, измежду наложените му по горе, а именно „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок 4/четири/ месеца.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
определеното общо наказание „Лишаване от свобода” в размер на 4/четири/
4
месеца за срок от 3 (три) години.

3-1. ПРИЗНАВА подсъдимият М.С. С. с ЕГН:**********, роден на
**********г. в гр. Свиленград,българин,български граждани,живущ в гр.
*************, не женен, начално образование, безработен, ,осъждан

за ВИНОВЕН в това, че:
На 26.04.2011г. срещу 27.04.2011г. в местността „Ташлъка” в землището
на с. Райкова могила ,общ.Свиленград, след като се сговорил предварително
в немаловажен случай със Й. Д. ЕМ., С. ЕМ. АЙВ., А.Н. А., П. С. П., АС. ИЛ.
СТ., Б. М. В.,АС. Р. М., ИВ. ХР. ИЛ. и С. АЛ. ХР.,всички от
гр.Свиленград,чрез използване на технически средства- 4 броя лопати,11 броя
листа за ножовки,2 броя ножовка и 1 брой нож и чрез използване на моторно
превозно средство-лек автомобил марка “Опел Астра” с рег.№Х 9135
ВН,собственост на Алтъна И.а А.а от гр.Свиленград и лек автомобил марка
“Фиат Брава” с рег. № Х 0116 ВР,собственост на Христо Иванов И. от
гр.Свиленград, отнел чужди движими вещи - 25.15 метра кабел модел ТЗБ
4х4х1,2 и 137,40 метра кабел модел ТЗБ 14х4х1,2 всичко на обща стойност
2019,91 лева от владението на “Българска Телекомуникационна Компания”
ЕАД с представител Ат. Ил. Д. от гр. София без нейно съгласие с намерение
противозаконно да го присвои,като деянието е извършено при условията на
опасен рецидив-престъпление по чл.196,ал.1,т.2, вр.чл.195, ал.1, т.4 и т.5,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1 буква “А” от НК
поради което и на основание чл.196,ал.1,т.2, вр.чл.195, ал.1, т.4 и т.5,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1 буква “А” от НК вр с чл.58а,ал.4 вр.с
чл.55,ал.1,т.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 10/десет/ месеца.
На основание чл.57,ал.1,т.2,б.Б от ЗИНЗС постановява така наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ да се изтърпи при първоначален „ СТРОГ“
режим.

3-2. ПРИЗНАВА подсъдимият М.С. С. с ЕГН:**********, роден на
**********г. в гр. Свиленград,българин,български граждани,живущ в гр.
5
*************, не женен, начално образование, безработен, ,осъждан

за ВИНОВЕН в това, че:
На 26.04.2011г. срещу 27.04.2011г. в местността " Ташлъка", в землището
на с.Райкова могила,общ.Свиленград, обл. Хасково в съучастие като
извършител с Й. Д. ЕМ., С. ЕМ. АЙВ., А.Н. А., П. С. П.,Б. М. В.,АС. Р. М. и
С. АЛ. ХР., всички от гр. Свиленград,чрез разкопаване на земен участък с
лопати,срязване посредством листовете от ножовка и издърпване навън на
фрагмети от 25.15 метра кабел от типа "ТЗП 4x4x1,2" и 137,40 метра кабел от
типа " ТЗБ 14x4x1,2", противозаконно унищожил чужда движима вещ, а
именно кабелно трасе на стойност 4359,82 лева, собственост на „Българска
Телекомуникацион на Компания"ЕАД-София с представител Ат. Ил. Д. от
гр.София–престъпление по чл.216,ал.1, вр. чл.20,ал.2 от НК.
поради което и на основание чл.216,ал.1, вр. чл.20,ал.2 от НК вр. с
чл.58а,ал.4 вр.с чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК го ОСЪЖДА на наказание
„ПРОБАЦИЯ”, при следните пробационни мерки: „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” за срок от 10/десет/месеца с
периодичност 2/два/ пъти седмично и „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от
10/десет/месеца.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.23, ал.1 от НК на подс. М.С. С. с
ЕГН:**********,със снета по делото самоличност едно общо, най-тежко от
тях наказание, измежду наложените му по горе, а именно „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок 10/десет/ месеца.
На основание чл.57,ал.1,т.2,б.Б от ЗИНЗС постановява така наложеното
общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 10/десет/месеца да се
изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим.

4-1. ПРИЗНАВА подсъдимият П.С. П. с ЕГН:**********, роден на
**********г. в гр.Свиленград,българин ,български гражданин от ромски
произход,живущ в гр. ************не женен, основно образование, общ
работник, неосъждан към датата на извършване на престъплението
6
за ВИНОВЕН в това, че:
На 26.04.2011г. срещу 27.04.2011г. в местността “Ташлъка” в землището
на с.Райкова могила , общ. Свиленград, след като се сговорил предварително
в немаловажен случай с Й. Д. ЕМ.,С. ЕМ. АЙВ.,АНТ. Н. АНГ., М. СТ.
СТР.,АС. ИЛ. СТ.,Б. М. В.,АС. Р. М., ИВ. ХР. ИЛ. и С. АЛ. ХР. ,всички от
гр.Свиленград, чрез използване на технически средства -4 броя лопати,11
броя листа за ножовки,2 броя ножовка и 1 брой нож и чрез използване на
моторно превозно средство-лек автомобил марка “Опел Астра” с рег.№Х 9135
ВН, собственост на Алтъна И.а А.а от гр.Свиленград и лек автомобил марка
“Фиат Брава” с рег.№Х 0116 ВР,собственост на Христо Иванов И. от
гр.Свиленград, отнел чужди движими вещи - 25.15 метра кабел модел ТЗБ
4х4х1,2 и 137,40 метра кабел модел ТЗБ 14х4х1,2 всичко на обща стойност
2019,91 лева от владението на “Българска Телекомуникационна Компания”
ЕАД с представител Ат. Ил. Д. от гр. София без нейно съгласие с намерение
противозаконно да го присвои-престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр.
чл.194, ал.1 от НК
поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от
НК вр с чл.58а,ал.4 вр.с чл.55,ал.1,т.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4/четири/ месеца.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
определеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години.

4-2. ПРИЗНАВА подсъдимият П.С. П. с ЕГН:**********, роден на
**********г. в гр.Свиленград,българин ,български гражданин от ромски
произход,живущ в гр. ************не женен, основно образование, общ
работник, неосъждан към датата на извършване на престъплението
за ВИНОВЕН в това, че:
На 26.04.2011г. срещу 27.04.2011г. в местността "Ташлъка", в землището
на с.Райкова могила,общ.Свиленград, обл. Хасково в съучастие като
извършител с Й. Д. ЕМ., С. ЕМ. АЙВ., АНТ. Н. АНГ.,М. СТ. СТР.,Б. М.
В.,АС. Р. М. и С. АЛ. ХР., всички от гр.Свиленград,чрез разкопаване на земен
участък с лопати,срязване посредством листовете от ножовка и издърпване
навън на фрагмети от 25.15 метра кабел от типа "ТЗП 4x4x1,2" и 137,40 метра
7
кабел от типа " ТЗБ 14x4x1,2", противозаконно унищожил чужда движима
вещ, а именно кабелно трасе на стойност 4359,82 лева, собственост на
„Българска Телекомуникацион на Компания"ЕАД-София с представител Ат.
Ил. Д. от гр.София-престъпление по чл.216,ал.1, вр. чл.20,ал.2 от НК.
поради което и на основание чл.216,ал.1, вр. чл.20,ал.2 от НК вр. с
чл.58а,ал.4 вр.с чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК го ОСЪЖДА на наказание
„ПРОБАЦИЯ”, при следните пробационни мерки: „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” за срок от 6/шест/месеца с
периодичност 2/два/ пъти седмично и „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от 6/
шест /месеца.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.23, ал.1 от НК на подс. П.С. П. с
ЕГН:**********,със снета по делото самоличност едно общо, най-тежко от
тях наказание, измежду наложените му по горе, а именно „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок 4/четири/ месеца.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
определеното общо наказание „Лишаване от свобода” в размер на 4/четири/
месеца за срок от 3 (три) години.

5-1. ПРИЗНАВА подсъдимият А.Н. А. с ЕГН: **********, роден на
**********г. в гр.Харманли,българин, български гражданин от ромски
произход,живущ в гр. ***************,не женен,основно образование,
безработен ,осъждан

за ВИНОВЕН в това, че:
На 26.04. 2011г. срещу 27.04.2011г. в местността “Ташлъка” в землището
на с. Райкова могила,общ.Свиленград, след като се сговорил предварително в
немаловажен случай със С. АЛ. ХР., С. ЕМ. АЙВ., АС. Р. М., П. С. П., АС.
ИЛ. СТ., Б. М. В., Й.Д. Eмилов, ИВ. ХР. ИЛ. и М. СТ. СТР.,всички от гр.
Свиленград,чрез използване на технически средства- 4 броя лопати,11 броя
листа за ножовки,2 броя ножовка и 1 брой нож и чрез използване на моторно
превозно средство-лек автомобил марка “Опел Астра” с рег.№Х 9135
8
ВН,собственост на Алтъна И.а А.а от гр.Свиленград и лек автомобил марка
“Фиат Брава” с рег.№Х 0116 ВР, собственост на Христо Иванов И. от
гр.Свиленград, отнел чужди движими вещи - 25.15 метра кабел модел ТЗБ
4х4х1,2 и 137,40 метра кабел модел ТЗБ 14х4х1,2 всичко на обща стойност
2019,91 лева от владението на “Българска Телекомуникационна Компания”
ЕАД с представител Ат. Ил. Д. от гр. София без нейно съгласие с намерение
противозаконно да го присвои, като случая е немаловажен и деянието е
извършено повторно-престъпление по чл.195, ал.1, т.4,т.5 и т.7, вр. чл.194,
ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК
поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4,т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1
вр.чл.28 ал.1 от НК вр с чл.58а,ал.4 вр.с чл.55,ал.1,т.1 от НК го
ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 8/осем/
месеца.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
определеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години.

5-2. ПРИЗНАВА подсъдимият А.Н. А. с ЕГН: **********, роден на
**********г. в гр.Харманли,българин, български гражданин от ромски
произход,живущ в гр. ***************,не женен,основно образование,
безработен ,осъждан
за ВИНОВЕН в това, че:
На 26.04.2011г.срещу 27.04.2011г. в местността "Ташлъка", в землището на
с.Райкова могила,общ.Свиленград, обл. Хасково в съучастие като извършител
със С. АЛ. ХР., С. ЕМ. АЙВ., АС. Р. М., П. С. П.,Б. М. В., Й.Д. Eмилов и М.
СТ. СТР., всички от гр. Свиленград,чрез разкопаване на земен участък с
лопати,срязване посредством листовете от ножовка и издърпване навън на
фрагмети от 25.15 метра кабел от типа "ТЗП 4x4x1,2" и 137,40 метра кабел от
типа " ТЗБ 14x4x1,2", противозаконно унищожил чужда движима вещ, а
именно кабелно трасе на стойност 4359,82 лева, собственост на „Българска
Телекомуникацион на Компания"ЕАД-София с представител Ат. Ил. Д. от
гр.София-престъпление почл.216,ал.1, вр. чл.20,ал.2 от НК
поради което и на основание престъпление почл.216,ал.1, вр. чл.20,ал.2
от НК вр. с чл.58а,ал.4 вр.с чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК го ОСЪЖДА на
9
наказание „ПРОБАЦИЯ”, при следните пробационни мерки:
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” за срок от
8/осем/месеца с периодичност 2/два/ пъти седмично и „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от 8/
осем /месеца.


ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.23, ал.1 от НК на подс. А.Н. А. с ЕГН:
**********,със снета по делото самоличност едно общо, най-тежко от тях
наказание, измежду наложените му по горе, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок 8/осем/ месеца.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
определеното общо наказание „Лишаване от свобода” в размер на 8/осем/
месеца за срок от 3 (три) години.

6-1. ПРИЗНАВА подсъдимият С. ЕМ. АЙВ. с ЕГН:**********,
българин,български гражданин от ромски произход,живущ в гр.***********,
не женен, начално образование,работи,общ работник, неосъждан към датата
на извършване на престъплението

за ВИНОВЕН в това, че:
На 26.04.2011г. срещу 27.04. 2011година в местността “Ташлъка”в
землището на с.Райкова могила,общ. Свиленград, след като се сговорил
предварително в немаловажен случай с Й. Д. ЕМ.,П.С. П.,А.Н. А., М. СТ.
СТР., АС. ИЛ. СТ., Б. М. В., АС. Р. М.,ИВ. ХР. ИЛ. и С. АЛ. ХР.,всички от
гр.Свиленград,чрез използване на технически средства-4 броя лопати,11 броя
листа за ножовки,2 броя ножовка и 1 брой нож и чрез използване на моторно
превозно средство-лек автомобил марка “Опел Астра” с рег.№Х 9135
ВН,собственост на Алтъна И.а А.а от гр.Свиленград и лек автомобил марка
“Фиат Брава” с рег.№Х 0116 ВР,собственост на Христо Иванов И. от
гр.Свиленград, отнел чужди движими вещи - 25.15 метра кабел модел ТЗБ
4х4х1,2 и 137,40 метра кабел модел ТЗБ 14х4х1,2 всичко на обща стойност
2019,91 лева от владението на “Българска Телекомуникационна Компания”
10
ЕАД с представител Ат. Ил. Д. от гр. София без нейно съгласие с намерение
противозаконно да го присвои-престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр.
чл.194, ал.1 от НК
поради което и на основание престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр.
чл.194, ал.1 от НК НК вр с чл.58а,ал.4 вр.с чл.55,ал.1,т.1 от НК го
ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от
4/четири/ месеца.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
определеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години.

6-2. ПРИЗНАВА подсъдимият С. ЕМ. АЙВ. с ЕГН:**********,
българин,български гражданин от ромски произход,живущ в гр.***********,
не женен, начално образование,работи,общ работник, неосъждан към датата
на извършване на престъплението

за ВИНОВЕН в това, че:
На 26.04.2011г. срещу 27.04.2011г. в местността "Ташлъка", в землището
на с.Райкова могила,общ.Свиленград, обл. Хасково в съучастие като
извършител с Й. Д. ЕМ.,П.С. П.,АНТ. Н. АНГ., М. СТ. СТР.,Б. М. В.,АС. Р.
М. и С. АЛ. ХР., всички от гр. Свиленград,чрез разкопаване на земен участък
с лопати,срязване посредством листовете от ножовка и издърпване навън на
фрагмети от 25.15 метра кабел от типа "ТЗП 4x4x1,2" и 137,40 метра кабел от
типа " ТЗБ 14x4x1,2", противозаконно унищожил чужда движима вещ, а
именно кабелно трасе на стойност 4359,82 лева, собственост на „Българска
Телекомуникационна Компания"ЕАД-София с представител Ат. Ил. Д. от
гр.София-престъпление по чл.216, ал.1, вр. чл.20,ал.2 от НК

поради което и на основание чл.216, ал.1, вр. чл.20,ал.2 от НК вр. с
чл.58а,ал.4 вр.с чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК го ОСЪЖДА на наказание
„ПРОБАЦИЯ”, при следните пробационни мерки: „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” за срок от 6/шест/месеца с
периодичност 2/два/ пъти седмично и „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от 6/
11
шест /месеца.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.23, ал.1 от НК на подс. С. ЕМ. АЙВ. с
ЕГН:**********,със снета по делото самоличност едно общо, най-тежко от
тях наказание, измежду наложените му по горе, а именно „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок 4/четири/ месеца.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
определеното общо наказание „Лишаване от свобода” в размер на 4/четири/
месеца за срок от 3 (три) години.

7-1. ПРИЗНАВА подсъдимият BM M В. с ЕГН:**********, роден на
*************г. в гр. Свиленград,българин,български гражданин от ромски
произход,живущ в гр. **************,не женен, начално образование,
безработен, неосъждан /реабилитиран към датата на извършване на
престъплението/
за ВИНОВЕН в това, че:
На 26.04.2011г.срещу 27.04.2011г. в местността “Ташлъка” в землището
на с. Рай кова могила,общ.Свиленград след като се сговорил предварително в
немалова жен случай с Й. Д. ЕМ., П.С. П., АНТ. Н. АНГ.,М. СТ. СТР.,АС.
ИЛ. СТ.,С. ЕМ. АЙВ.,АС. Р. М.,ИВ. ХР. ИЛ. и С. АЛ. ХР., всички от гр.
Свиленград,чрез използване на технически средства-4 броя лопати,11 броя
листа за ножовки,2 броя ножовка и 1 брой нож и чрез използване на моторно
превозно средство-лек автомобил марка “Опел Астра” с рег.№Х 9135
ВН,собственост на Алтъна И.а А.а от гр.Свиленград и лек автомобил марка
“Фиат Брава” с рег.№Х 0116 ВР,собственост на Христо Иванов И. от
гр.Свиленград, отнел чужди движими вещи - 25.15 метра кабел модел ТЗБ
4х4х1,2 и 137,40 метра кабел модел ТЗБ 14х4х1,2 всичко на обща стойност
2019,91 лева от владението на “Българска Телекомуникационна Компания”
ЕАД с представител Ат. Ил. Д. от гр. София без нейно съгласие с намерение
противозаконно да го присвои,като случая е немаловажен и деянието е
извършено повторно-престъпление по чл.195 ал. т.4, т.5 и т.7 вр.чл.194 ал.1
вр.чл.28 ал.1 от НК
поради което и на основание чл.195 ал. т.4, т.5 и т.7 вр.чл.194 ал.1
12
вр.чл.28 ал.1 от НК вр с чл.58а,ал.4 вр.с чл.55,ал.1,т.1 от НК го ОСЪЖДА
на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 8/осем/ месеца.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
определеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години.

7-2. ПРИЗНАВА подсъдимият BM M В. с ЕГН:**********, роден на
*************г. в гр. Свиленград,българин,български гражданин от ромски
произход,живущ в гр. **************,не женен, начално образование,
безработен, неосъждан /реабилитиран към датата на извършване на
престъплението/
за ВИНОВЕН в това, че:
На 26.04.2011г.срещу 27.04.2011г. в местността "Ташлъка",в землището на
с.Райкова могила,общ.Свиленград, обл. Хасково в съучастие като извършител
с Й. Д. ЕМ.,П. С. П.,АНТ. Н. АНГ.,М. СТ. СТР.,С. ЕМ. АЙВ.,АС. Р. М. и С.
АЛ. ХР. ,всички от гр.Свиленград,чрез разкопаване на земен участък с
лопати,срязване посредством листовете от ножовка и издърпване навън на
фрагмети от 25.15 метра кабел от типа "ТЗП 4x4x1,2" и 137,40 метра кабел от
типа " ТЗБ 14x4x1,2", противозаконно унищожил чужда движима вещ, а
именно кабелно трасе на стойност 4359,82 лева, собственост на „Българска
Телекомуникацион на Компания"ЕАД-София с представител Ат. Ил. Д. от
гр.София-престъпление по чл.216,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК
поради което и на основание чл.216,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК вр. с
чл.58а,ал.4 вр.с чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК го ОСЪЖДА на наказание
„ПРОБАЦИЯ”, при следните пробационни мерки: „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” за срок от 8/осем/месеца с
периодичност 2/два/ пъти седмично и „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от 8/
осем /месеца.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.23, ал.1 от НК на подс. BM M В. с
ЕГН:**********,със снета по делото самоличност едно общо, най-тежко от
тях наказание, измежду наложените му по горе, а именно „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок 8/осем/ месеца.
13
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
определеното общо наказание „Лишаване от свобода” в размер на 8/осем/
месеца за срок от 3 (три) години.

8-1. ПРИЗНАВА подсъдимият АС. Р. М. с ЕГН:**********, роден на
*************г. в гр.Хасково,българин, български гражданин от ромски
произход,постоянен адрес в гр. *************,настоящ адрес в
гр.*************,неженен,начално образование, строител, , неосъждан
за ВИНОВЕН в това, че:
На 26.04.2011г. срещу 27.04. 2011година в местността “Ташлъка” в
землището на с.Райкова могила ,общ. Свиленград, след като се сговорил
предварително в немаловажен случай със С. АЛ. ХР.,С. ЕМ. АЙВ.,АНТ. Н.
АНГ., П. С. П.,АС. ИЛ. СТ., Б. М. В., Й.Д. Eмилов, ИВ. ХР. ИЛ. и М. СТ.
СТР., всички от гр. Свиленград,чрез използване на технически средства - 4
броя лопати, 11 броя листа за ножовки, 2 броя ножовка и 1 брой нож и чрез
използване на моторно превозно средство-лек автомобил марка “Опел Астра”
с рег.№ Х 9135 ВН,собственост на Алтъна И.а А.а от гр.Свиленград и лек
автомобил марка “Фиат Брава” с рег.№Х 0116 ВР,собственост на Христо
Иванов И. от гр.Свиленград, отнел чужди движими вещи - 25.15 метра кабел
модел ТЗБ 4х4х1,2 и 137,40 метра кабел модел ТЗБ 14х4х1,2 всичко на обща
стойност 2019,91 лева от владението на “Българска Телекомуникационна
Компания” ЕАД с представител Ат. Ил. Д. от гр. София без нейно съгласие с
намерение противозаконно да го присвои-престъпление по чл.195, ал.1, т.4
и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК
поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от
НК вр с чл.58а,ал.4 вр.с чл.55,ал.1,т.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4/четири/ месеца.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
определеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години.

8-2. ПРИЗНАВА подсъдимият АС. Р. М. с ЕГН:**********, роден на
*************г. в гр.Хасково,българин, български гражданин от ромски
произход,постоянен адрес в гр. *************,настоящ адрес в
14
гр.*************,неженен,начално образование, строител, , неосъждан
за ВИНОВЕН в това, че:
На 26.04.2011г. срещу 27.04.2011г. в местността "Ташлъка", в землището
на с.Райкова могила,общ.Свиленград, обл. Хасково в съучастие като
извършител със С. АЛ. ХР.,С. ЕМ. АЙВ., АНТ. Н. АНГ.,П. С. П.,Б. М. В., Й.Д.
Eмилов и М. СТ. СТР., всички от гр.Свиленград,чрез разкопаване на земен
участък с лопати,срязване посредством листовете от ножовка и издърпване
навън на фрагмети от 25.15 метра кабел от типа "ТЗП 4x4x1,2" и 137,40 метра
кабел от типа " ТЗБ 14x4x1,2", противозаконно унищожил чужда движима
вещ, а именно кабелно трасе на стойност 4359,82 лева, собственост на
„Българска Телекомуникацион на Компания"ЕАД-София с представител Ат.
Ил. Д. от гр.София-престъпление по чл.216,ал.1, вр.чл.20,ал.2 от НК
поради което и на основание чл.216,ал.1, вр.чл.20,ал.2 от НК вр.с
чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК го ОСЪЖДА на наказание „ПРОБАЦИЯ”, при
следните пробационни мерки: „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО
НАСТОЯЩ АДРЕС” за срок от 6/шест/месеца с периодичност 2/два/ пъти
седмично и „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от 6/ шест /месеца.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.23, ал.1 от НК на подс. АС. Р. М. с
ЕГН:**********,със снета по делото самоличност едно общо, най-тежко от
тях наказание, измежду наложените му по горе, а именно „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок 4/четири/ месеца.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
определеното общо наказание „Лишаване от свобода” в размер на 4/четири/
месеца за срок от 3 (три) години.

9-1. ПРИЗНАВА подсъдимият ИВ. ХР. ИЛ. с ЕГН:**********, роден на
***********г. в гр.Свиленград,българин,български гражданин,живущ в
гр.**************,не женен,основно образование ,безработен,
неосъждан/реабилитиран към датата на извършване на престъплението/
за ВИНОВЕН в това, че:
На 26.04.2011г. срещу 27.04.2011г. в местността “Ташлъка” в землището
15
на с. Райкова могила, общ.Свиленград, след като се сговорил предварително
в немаловажен случай със Й. Д. ЕМ.,П. С. П.,А.Н. А., М. СТ. СТР., АС. ИЛ.
СТ., С.Е. А.,АС. Р. М.,Б. М. В. и С. АЛ. ХР., всички от гр. Свиленград,чрез
използване на технически средства-4 броя лопати, 11 броя листа за ножовки,2
броя ножовка и 1 брой нож и чрез използване на моторно превозно средство-
лек автомобил марка “Опел Астра” с рег.№ Х 9135 ВН, собственост на
Алтъна И.а А.а от гр. Свиленград и лек автомобил марка “Фиат Брава” с рег.
№Х 0116 ВР,собственост на Христо Иванов И. от гр.Свиленград, отнел чужди
движими вещи - 25.15 метра кабел модел ТЗБ 4х4х1,2 и 137,40 метра кабел
модел ТЗБ 14х4х1,2 всичко на обща стойност 2019,91 лева от владението на
“Българска Телекомуникационна Компания” ЕАД с представител Ат. Ил. Д.
от гр. София без нейно съгласие с намерение противозаконно да го присвои -
престъпление по престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от
НК
поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от
НК вр с чл.58а,ал.4 вр.с чл.55,ал.1,т.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4/четири/ месеца.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
определеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години.

10-1. ПРИЗНАВА подсъдимият АС. ИЛ. СТ. с ЕГН **********,
роден на *************1г. в гр.Свиленград,българин,български гражданин от
ромски произход,живущ в гр. **************,не женен,начално образование,
строител работник, неосъждан/реабилитиран към датата на извършване на
престъплението/
за ВИНОВЕН в това, че:
На 26.04.2011г. срещу 27.04.2011г. в местността “Ташлъка” в землището
на с. Райкова могила , общ.Свиленград, след като се сговорил предварително
в немаловажен случай със Й. Д. ЕМ., П.С. П.,АНТ. Н. АНГ., М.С. С.,ИВ. ХР.
ИЛ.,С. ЕМ. АЙВ.,АС. Р. М., BM M В. и С. АЛ. ХР., всички от
гр.Свиленград,чрез използване на технически средства-4 броя лопати 11 броя
листа за ножовки,2 броя ножовка и 1 брой нож и чрез използване на моторно
превозно средство-лек автомобил марка “Опел Астра” с рег.№Х 9135 ВН,
собственост на Алтъна И.а А.а от гр.Свиленград и лек автомобил марка
16
“Фиат Брава” с рег.№Х 0116 ВР,собственост на Христо Иванов И. от
гр.Свиленград, отнел чужди движими вещи - 25.15 метра кабел модел ТЗБ
4х4х1,2 и 137,40 метра кабел модел ТЗБ 14х4х1,2 всичко на обща стойност
2019,91 лева от владението на “Българска Телекомуникационна Компания”
ЕАД с представител Ат. Ил. Д. от гр. София без нейно съгласие с намерение
противозаконно да го присвои- престъпление по престъпление по чл.195,
ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК

поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от
НК вр с чл.58а,ал.4 вр.с чл.55,ал.1,т.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4/четири/ месеца.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
определеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години.

ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА на основание чл.53, ал.1, б.”а”
от НК веществените доказателства по делото, а именно: 4 бр. прави лопати,
3 броя листове за ножовка; 8 броя листове за ножовка;2 броя метални
ножовки;1 брой нож и 1 чифт за работни ръкавици , които след влизане в
сила на присъдата на съда, ДА СЕ УНИЩОЖАТ ,като вещи с ниска
стойност чрез изгаряне.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК, веществените
доказателства – 25,15 метра кабел от типа "ТЗП4х4х1,2 и 137,40 метра
кабел от типа "ТЗБ 14х4х1,2, ДА СЕ ВЪРНАТ на собственика им-
“Българска Телекомуникационна Компания” ЕАД с представител Ат. Ил. Д.
от гр. София или на изрично упълномощено от него лице.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия С.А. Х. с
ЕГН:********** , със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Държавата, по бюджета на МВР, вносими по сметка на ОД на МВР -
Хасково, направените по делото разноски в размер на 6,00 /шест лева /,
представляващи възнаграждение за вещи лица,сторени в досъдебното
производство, както и по Бюджета на съдебната власт държавна такса в
17
размер на 5 лв. (пет лева), при служебно издаване на Изпълнителен лист,
вносима по сметката на Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Й. Д. ЕМ. с
ЕГН:********** , със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Държавата, по бюджета на МВР, вносими по сметка на ОД на МВР -
Хасково, направените по делото разноски в размер на 6,00 /шест лева /,
представляващи възнаграждение за вещи лица,сторени в досъдебното
производство, както и по Бюджета на съдебната власт държавна такса в
размер на 5 лв. (пет лева), при служебно издаване на Изпълнителен лист,
вносима по сметката на Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия М.С. С. с
ЕГН:********** ,със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Държавата, по бюджета на МВР, вносими по сметка на ОД на МВР -
Хасково, направените по делото разноски в размер на 6,00 /шест лева /,
представляващи възнаграждение за вещи лица,сторени в досъдебното
производство, както и по Бюджета на съдебната власт държавна такса в
размер на 5 лв. (пет лева), при служебно издаване на Изпълнителен лист,
вносима по сметката на Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия П.С. П. с
ЕГН:********** ,със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Държавата, по бюджета на МВР, вносими по сметка на ОД на МВР -
Хасково, направените по делото разноски в размер на 6,00 /шест лева /,
представляващи възнаграждение за вещи лица,сторени в досъдебното
производство, както и по Бюджета на съдебната власт държавна такса в
размер на 5 лв. (пет лева), при служебно издаване на Изпълнителен лист,
вносима по сметката на Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия А.Н. А. с
ЕГН: **********, със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Държавата, по бюджета на МВР, вносими по сметка на ОД на МВР -
Хасково, направените по делото разноски в размер на 6,00 /шест лева /,
18
представляващи възнаграждение за вещи лица,сторени в досъдебното
производство, както и по Бюджета на съдебната власт държавна такса в
размер на 5 лв. (пет лева), при служебно издаване на Изпълнителен лист,
вносима по сметката на Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия С. ЕМ. АЙВ.
с ЕГН:********** , със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Държавата, по бюджета на МВР, вносими по сметка на ОД на МВР -
Хасково, направените по делото разноски в размер на 6,00 /шест лева /,
представляващи възнаграждение за вещи лица,сторени в досъдебното
производство, както и по Бюджета на съдебната власт държавна такса в
размер на 5 лв. (пет лева), при служебно издаване на Изпълнителен лист,
вносима по сметката на Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия BM M В. с
ЕГН:********** ,със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Държавата, по бюджета на МВР, вносими по сметка на ОД на МВР -
Хасково, направените по делото разноски в размер на 6,00 /шест лева /,
представляващи възнаграждение за вещи лица,сторени в досъдебното
производство, както и по Бюджета на съдебната власт държавна такса в
размер на 5 лв. (пет лева), при служебно издаване на Изпълнителен лист,
вносима по сметката на Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия АС. Р. М. с
ЕГН:**********, със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Държавата, по бюджета на МВР, вносими по сметка на ОД на МВР -
Хасково, направените по делото разноски в размер на 6,00 /шест лева /,
представляващи възнаграждение за вещи лица,сторени в досъдебното
производство, както и по Бюджета на съдебната власт държавна такса в
размер на 5 лв. (пет лева), при служебно издаване на Изпълнителен лист,
вносима по сметката на Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия ИВ. ХР. ИЛ. с
ЕГН:********** ,със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в полза
19
на Държавата, по бюджета на МВР, вносими по сметка на ОД на МВР -
Хасково, направените по делото разноски в размер на 6,00 /шест лева /,
представляващи възнаграждение за вещи лица,сторени в досъдебното
производство, както и по Бюджета на съдебната власт държавна такса в
размер на 5 лв. (пет лева), при служебно издаване на Изпълнителен лист,
вносима по сметката на Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия АС. ИЛ. СТ.
с ЕГН **********, със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Държавата, по бюджета на МВР, вносими по сметка на ОД на МВР -
Хасково, направените по делото разноски в размер на 6,00 /шест лева /,
представляващи възнаграждение за вещи лица,сторени в досъдебното
производство, както и по Бюджета на съдебната власт държавна такса в
размер на 5 лв. (пет лева), при служебно издаване на Изпълнителен лист,
вносима по сметката на Районен съд – Свиленград.

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд Хасково в
петнадесет дневен срок от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
20

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 139/2022 г. на РС- Свиленград от 09.06.2022 г.

С внесения обвинителен акт Районна прокуратура Хасково,ТО Свиленград е
повдигнала обвинение против подсъдимите 1. С. АЛ. ХР. с ЕГН:********** от
гр.Свиленград- за престъпления по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК и
чл.216,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК; 2. Й. Д. ЕМ. с ЕГН:********** от гр.Свиленград -за
престъпления по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК и чл.216,ал.1,вр.чл.20,ал.2
от НК; 3. М. СТ. СТР. с ЕГН:********** от гр.Свиленград - за престъпления по
чл.196,ал.1,т.2,вр.чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1 буква “А” от НК
и чл.216,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК; 4. П. С. П. с ЕГН:********** от гр.Свиленград- за
престъпления по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК и чл.216,ал.1,вр.чл.20,ал.2
от НК; 5. АНТ. Н. АНГ. с ЕГН:********** от гр.Свиленград- за престъпления по чл.195,
ал.1, т.4,т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК и чл.216,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК;
6. С. ЕМ. АЙВ. с ЕГН:********** от гр.Свиленград- за престъпления по чл.195, ал.1, т.4 и
т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК и чл.216,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК ; 7. Б. М. В. с
ЕГН:********** от гр.Свиленград- за престъпления по чл.195, ал.1, т.4,т.5 и т.7, вр.
чл.194, ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК и чл.216,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК; 8. АС. Р. М. с
ЕГН:********** от гр.Свиленград- за престъпления по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194,
ал.1 от НК и чл.216,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК; 9. ИВ. ХР. ИЛ. с ЕГН:********** от
гр.Свиленград- за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК и 10.АС.
ИЛ. СТ. с ЕГН ********** от гр.Свиленград- за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5,
вр. чл.194, ал.1 от НК –обвиняеми по Досъдебно производство №277/2011год. по описа на
РУ Свиленград.
След изслушване на страните по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от НПК, съдът на
основание чл. 248, ал. 6 от НПК се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК,и
впредвид изявлението на защитата и подсъдимите , на основание чл. 252, ал. 1 от НПК се
пристъпи незабавно след приключване на разпоредителното заседание към разглеждане на
делото по реда на глава 27,чл.371,т.2 от НПК.
По делото не бе конституиран частен обвинител и граждански ищец и респективно не бе
приет за съвместно разглеждане срещу подсъдимите предявения от страна на пострадалото
дружество гражански искове.
В съдебно заседание и 10те подсъдими и защитниците им заявяват,че подсъдимите
признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, като
дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези
факти.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище за липса на
процесуални пречки делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК /чл.371,т.2/–
съкратено съдебно следствие.
На основание чл.372,ал.1 от НПК съдът разясни правата на подсъдимите по чл.371 от НПК
и ги уведоми,че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от
тях самопризнание по чл.371,т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата.
Всички подсъдими заявиха, че разбират в какво са обвинени и че признават изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като са съгласни да не се
събират доказателства за тези факти.
На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че
самопризнанието на подсъдимите се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанието им, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт.
1
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така както е предявено с
обвинителния акт, като счита същото за безспорно и категорично доказано, досежно
извършването на престъпното деяние в съставомерните му обективни и субективни
признаци, както и неговото авторство, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от
събраните доказателства. Излагат се аргументи, обвързани с правен анализ на
доказателствените средства в кръга на тези чието кредитиране се претендира, извън
подложените на критика за недостоверност и опровергаване от останалите.Съобразно която
интерпретация и в съвкупна преценка на доказателствата се поддържа довод за доказаност
на обвинителната теза, формират се изводи за обективните факти на извършеното от
подсъдимите срещу пострадалото дружество,по начина описан в обвинителния акт, неговия
субект и наличието на умисъл, поради което прокурорът пледира за признаването на
подсъдимите за виновни в извършването на престъплението по съответните обвинения за
всеки един от тях.За същито претендира да им бъде наложено съответното наказание, при
условията на чл.55 от НК ,като подробно мотивира всяко едно от претендираните от
обвинението наказания за престъпленията на всеки един от подсъдимите и начина на
изпълнението му и съответно приложението на чл.23 от НК. Взема становище относно
разноските и веществените доказателства по делото.
По същество адв.М. пледира на подзащитният му/подс. АС. ИЛ. СТ. / да бъде наложено
наказание при предпоставките на чл.55 от НК ,а именно 4месеца Лишаване от свобода и при
режима за изтърпяване предложен от представителя на прокуратурата,а именно
условен,като излага подробни съображения в тази насока.
Подсъдимият АС. ИЛ. СТ. , се придържа се към становището на защитника си по
същество . В правото си на последна дума, същият изразява съжаление за сторенето.
По същество адв.Т. пледира на подзащитните му/подс. М. СТ. СТР. ; подс.П. С. П. ;
подс. АНТ. Н. АНГ. ; подс. С. ЕМ. АЙВ. и подс. Б. М. В./ да им бъде наложено наказание
при предпоставките на чл.55 от НК ,а именно в размерите предложени от представителя на
прокуратурата и при режима за изтърпяване предложен от същия ,като излага съображения
в тази насока.
Подсъдимият М. СТ. СТР. , се придържа се към становището на защитника си по
същество . В правото си на последна дума, същият изразява съжаление за сторенето.
Подсъдимият П. С. П., се придържа се към становището на защитника си по същество .
В правото си на последна дума, същият изразява съжаление за сторенето.
Подсъдимият АНТ. Н. АНГ. , се придържа се към становището на защитника си по
същество . В правото си на последна дума, същият изразява съжаление за сторенето.
Подсъдимият С. ЕМ. АЙВ. , се придържа се към становището на защитника си по
същество . В правото си на последна дума, същият изразява съжаление за сторенето.
Подсъдимият Б. М. В., се придържа се към становището на защитника си по същество . В
правото си на последна дума, същият изразява съжаление за сторенето.
По същество адв.Й. пледира на подзащитният й/подс. С. АЛ. ХР./ да бъде наложено
наказание при предпоставките на чл.55 от НК ,а именно на около 4месеца Лишаване от
свобода и при режима за изтърпяване предложен от представителя на прокуратурата,а
именно условен,като излага подробни съображения в тази насока.
Подсъдимият С. АЛ. ХР., се придържа се към становището на защитника си по
същество . В правото си на последна дума, същият изразява съжаление за сторенето.
По същество адв.Караджонова пледира на подзащитният й/подс. АС. Р. М. / да бъде
наложено наказание при предпоставките на чл.55 от НК ,а именно на около 3месеца
Лишаване от свобода и при режима за изтърпяване предложен от представителя на
прокуратурата,а именно условен,като излага подробни съображения в тази насока.
2
Подсъдимият АС. Р. М., се придържа се към становището на защитника си по същество
. В правото си на последна дума, същият изразява съжаление за сторенето.
По същество адв.С. пледира на подзащитният му/подс. Й. Д. ЕМ./ да бъде наложено
общо наказание при предпоставките на чл.55 от НК ,а именно на около 4месеца Лишаване от
свобода и при режима за изтърпяване предложен от представителя на прокуратурата,а
именно условен,като излага подробни съображения в тази насока.
Подсъдимият Й. Д. ЕМ., се придържа се към становището на защитника си по същество
. В правото си на последна дума, същият изразява съжаление за сторенето.
По същество адв.Щ. пледира на подзащитният му/подс. ИВ. ХР. ИЛ./ да бъде наложено
наказание при предпоставките на чл.55 от НК ,а именно на Лишаване от свобода в размер и
при режим за изтърпяване предложен от представителя на прокуратурата,а именно
условен,като излага подробни съображения в тази насока.
Подсъдимият ИВ. ХР. ИЛ., се придържа се към становището на защитника си по
същество . В правото си на последна дума, същият изразява съжаление за сторенето.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства, обсъждайки и доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 26.04.2011г. около 18.00 часа, в кафенето на подс. ИВ. ХР. ИЛ. находящо се в ромската
махала на гр.Свиленград се събрали подсъдимите АНТ. Н. АНГ., Б. М. В., М. СТ. СТР.,
АС. ИЛ. СТ., АС. Р. М., Й. Д. ЕМ., С. ЕМ. АЙВ. и П. С. П. и ИВ. ХР. ИЛ.. Всички
подсъдими живеели в ромската махала и се познавали отдавна.
По време на разговора помежду им станало ясно,че край пътя за село Райкова
могила,общ.Свиленград имало изкопани дупки в терена и от тях е ваден кабел, собственост
на “Българска Телекомуникационна Компания” ЕАД с представител Ат. Ил. Д. от гр. София.
По време на разговора решили,че и те могат да отидат на местото и да изкопаят такъв
кабел. Уговорили се като извадят кабела да го продадат в пункт за изкупуване на отпадъци
от черни и цветни метали,а парите да поделят поравно помежду си.
Между подсъдимите било постигнато съгласие това да стане късно същата нощ и всеки
от тях каквото може да вземе от дома си-лопати,нож и ножовки. Постигната била и уговорка
подсъдимите ИВ. ХР. ИЛ. и АС. ИЛ. СТ., да откарат останалите подсъдими с автомобилите
които ползвали,а именно: лек автомобил марка "Фиат", модел "Брава" с рег.№ X 0116 BP
/ползван от подс. ИВ. ХР. ИЛ. / и лек автомобил марка "Опел", модел „Астра” с peг. № X
9135 BH/ ползван от подс. АС. ИЛ. СТ. / от тях до уреченото място край пътя,като за
превоза да им бъде заплатено по 40 лева на всеки един от двамата,а сутринта да върнат
копаещите от мястото.
Така вечерта на 26.04.2011г. десетте подсъдими лица се качили в лек автомобил марка
"Фиат" модел "Брава" с рег.№ X 0116 BP и лек автомобил марка "Опел", модел "Астра” с
peг. № X 9135 BH ,като били взели със себе си и лопати, листове от ножовки, нож
посредством които следвало да разкопаят трасето на кабела, да изтеглят същия, след което
да го нарежат и почистят от изолацията му, за да получат чистата мед, която в последствие
да предадат в пункт за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали.
Около 21.00 часа групата от десетте подсъдими, са били превозени от лек автомобил марка
"Фиат" модел "Брава" с рег.№ X 0116 BP управляван от подс. ИВ. ХР. ИЛ. и лек автомобил
марка "Опел", модел "Астра” с peг. № X 9135 BH управляван от подс. АС. ИЛ. СТ. до
предварително набелязаното място в местността „Ташлъка”, землището на с.Райкова
могила, община Свиленград.
Подсъдимите С. АЛ. ХР., Й. Д. ЕМ., М. СТ. СТР., П. С. П., АНТ. Н. АНГ., С. ЕМ.
АЙВ., Б. М. В. и АС. Р. М. с лопатите които носили разкопали на няколко места терена по
3
трасето на кабела, след което нарязвали същия посредством листовете от ножовки,ножовка
и нож издърпвали навън така получените фрагменти от тези кабели.
Срязаните кабели представлявали такива от типа ТЗБ14х4х1,2 и от типа ТЗП 4x4x1,2,
руско производство.
До около 1 година преди деянието по тях минавали съобщителни връзки, но поради
преминаването на безжично предаване на сигнала, вече не се използвали.
Осемте подсъдими копаели и вадели проводниците до около 05.00 часа сутринта на
27.04.2011 година.
Когато привършили с тази си дейност се обадили на шофьорите - подс. ИВ. ХР. ИЛ. и
подс. АС. ИЛ. СТ. да отидат да ги вземат.
Подсъдимите АС. ИЛ. СТ. и ИВ. ХР. ИЛ. отишли на мястото, като двамата натоварили
нарязаните проводници в багажното отделение на лек автомобил марка "Опел", модел
"Астра” с peг. № X 9135 BH.
Изкопаването, изваждането и фрагментирането на кабела било осъществено посредством
лопати, ножовки и нож.
Лопатите били укрити в близки храсти от подсъдимите лица, тъй като извършителите
имали намерение да се върнат отново и да продължат да изваждат кабел по същия начин от
същото трасе.
В РУП Свиленград обаче, на 26.04.2011 година, чрез св.Димитър Иванов Янакиев-
полицейски служител,постъпила информация за проведени изкопни работи в района на
селата Димитровче и Райкова Могила, община Свиленград, и извършена кражба на медни
проводници, собственост на БТК АД.
В тази връзка бил изготвен план за специализирана полицейска операция, за залавяне на
извършителите на деянието.
От вечерта на 26.04.2011г. до сутринта на 27.04.2011г. полицейският служител Николай
Николов и служителят на ГПУ Красен Грудев,наблюдавали действията на копаещите с
термовизионна камера.
Сутринта на 27.04.2011 година, около 05.45 часа на път ІІІ-5509 при км.7,350 , св.Георги
Иванов Казаков-полицай в РУП-Свиленград и колегите му Георги Димитров, Тошко Желев
и Валентин Вълчев спрели за проверка лек автомобил марка "Фиат”модел „Брава” с рег. №
Х 0116 BP управляван от подс. ИВ. ХР. ИЛ. от гр.Свиленград.
От извършената проверка установили,че в автомобила пътували и лицата - подс. П. С.
П., подс.Й. Д. ЕМ., подс.Б. М. В. и подс.АНТ. Н. АНГ., всички от гр. Свиленград.
След тях бил спрян за проверка и втори лек автомобил,а именно: марка "Опел” модел
„Астра", с рег. № X 9135 BH, управляван от подс. АС. ИЛ. СТ. в който пътували лицата –
подс.С. АЛ. ХР., подс.АС. Р. М. , подс.М. СТ. СТР. и подс.С. ЕМ. АЙВ.,всички също от
гр.Свиленград.
Полицейските служители извършили проверка в лек автомобил марка "Опел” модел
„Астра", с рег.№X9135 BH в багажното отделение на който се намирали инкриминираните
вещи,а именно : кабел от два типа,като първия бил с дължина общо 25.15 метра от типа
"ТЗП4x4x1,2",а вторият с обща дължина от 137,40 метра от типа "ТЗБ14х4х1,2".
В последствие, след като били разкрити, като извършители на деянието, подсъдимите
предали доброволно всички инструменти, които са им послужили за разкопаване, съответно
изваждане и фрагментиране на отнетият по този начин кабел,както следва:подс.П. С. П.
предал ½ част от лист за ножовка и 2 бр.зелени ръкавици;подс.М. СТ. СТР. предал 2
бр.листове от ножовка с размер 15 см.; подс.ИВ. ХР. ИЛ. предал 3 броя метални ножовки за
рязане на метал,8 броя метални листове за рязане на метал и 1 брой метален нож с
4
пластмасова дръжка кафява на цвят с дължина 28 см. и подс.АС. ИЛ. СТ. предал 4 броя
лопати и 162,55 метра.
Описаните вещи били приобщени като веществени доказателства по делото с изготвените
протоколи за доброволно предаване от 27.04.2011 година.
Местопроизшествието било посетено от дежурната група на РУП-Свиленград,извършен
бил оглед в местността „Ташлъка”, землището на с.Райкова могила, община Свиленград за
което бил изготвен протокол от 27.04.2011 г. и образувано срещу десетте подсъдими
досъдебно производство за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2
от НК.
От заключението на изготвената оценъчна експертиза е видно,че отнетият кабел е от два
типа,като първият е с дължина общо 25.15 метра от типа "ТЗП4x4x1,2", с цена от 8.20лв. за
линеен метър и обща цена за отнетия кабел 206.23лв., а вторият е с обща дължина от 137,40
метра от типа "ТЗБ14х4х1,2", с цена от 13.20 за линеен метър, и общата цена за отнетият от
този тип кабел 1813.68лв. или общата стойност на отнетия кабел от двата типа към момента
на извършване на деянието-26/27.04.2011г., съгласно заключението на вещото лице възлиза
на сумата от 2019,91 лева.(л 93 том.1).
С тези си действия подсъдимите лица са били унищожили и кабелно трасе собственост
на “Българска Телекомуникационна Компания” ЕАД, като общата стойност на сумата за
полагане нов кабел, съединителни муфи и труд вещото лице е посочило на стойност 4359,82
лева.
Подсъдимият С. АЛ. ХР. с ЕГН:**********, роден на *************** в
гр.Казанлък,българин,български гражданин,живущ в гр. Свиленград, ул. “ Александър
Кипров ”№29,основно образование,работи,като строител,не женен, не осъждан.
Видно от справката му за съдимост, същият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на админидстративно наказание по реда на чл.78а от
НК.
От приобщената по ДП декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние се установява,че подс. С. АЛ. ХР. е неженен, не получава трудов доход и не
притежава движимо или недвижимо имущество.
От приложената по ДП характеристична справка ,касателно подс. С. АЛ. ХР. се
установява,че подсъдимия не е криминално проявен и не се издирва от органите на реда.
Подсъдимият Й. Д. ЕМ. с ЕГН:**********, роден на *************г. в гр.
Свиленград,българин,български гражданин,живущ в гр.Свиленград, ул.**********
№28,начално образование,не женен,безработен, неосъждан към датата на извършване на
престъплението.
Видно от справката му за съдимост, подсъдимият към датата на извършване на
настоящото,не е осъждан.Същият в последствие е осъждан по три дела ,които са влезли в
сила в периода 2013г.-2015г.и за които осъждания ,същият е реабилитиран по право на
основание чл.88а от НК,считано от 21.03.2019г.
От приобщената по ДП декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние се установява,че подс. Й. Д. ЕМ. е неженен,на има две малолетни деца, не
получава трудов доход и не притежава движимо или недвижимо имущество.
От приложената по ДП характеристична справка ,касателно подс. Й. Д. ЕМ. се
установява,че подсъдимия подсъдимия не е криминално проявен и не се издирва от
органите на реда.
Подсъдимият М. СТ. СТР. с ЕГН:**********, роден на **********г. в гр.
Свиленград,българин,български граждани,живущ в гр. *************, не женен, начално
5
образование, безработен, ,осъждан.
Видно от справката му за съдимост, същият е осъждан многократно /12пъти/ ,в това
число с Присъда № 174/03.10.2008 г. на ОС-Хаско во постановена по НОХД № 288/2007 г.
за деяние по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК му е наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 2 години, при първоначален общ режим на изтърпяване. На основание
чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК му определя по следните осъждания-по НОХД № 332/2007 г.
на РС-Свиленград и по НОХД № 435/2007 г. по описа на РС-Свиленград и по настоящата
присъда, едно общо наказание явяващо се най-тежкото от тях, а именно -„Лишаване от
свобода” за срок от 2 две години, което да изтърпи при първоначален общ режим. В сила от
20.10.2008 година. Наказанието е било изтърпяна на 03.06.2010 г.,видно от писмо № 100 /
2008 г. от 02.06.2010 год. на Затвора - гр.Стара Загора.
От приобщената по ДП декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние се установява,че подс. М. СТ. СТР. е неженен, не получава трудов доход и не
притежава движимо или недвижимо имущество.
От приложената по ДП характеристична справка ,касателно подс. М. СТ. СТР. се
установява,че подсъдимия е криминално проявен и е осъждан многократно .
Подсъдимият П. С. П. с ЕГН:**********, роден на **********г. в
гр.Свиленград,българин ,български гражданин от ромски произход,живущ в гр. Свиленград
, ул.”Александър Кипров”№35,не женен, основно образование, общ работник, неосъждан
към датата на извършване на престъплението.
Видно от справката му за съдимост, подсъдимият към датата на извършване на
настоящото,не е осъждан.Същият в последствие е осъждан по четири дела ,които са влезли
в сила в периода 2012г.-2019г.
От приобщената по ДП декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние се установява,че подс. П. С. П. е неженен, получава трудов доход в размер на
4200лева годишно и не притежава движимо или недвижимо имущество.
От приложената по ДП характеристична справка ,касателно подс. П. С. П. се
установява,че подсъдимия е криминално проявен,но не се издирва от органите на МВР.
Подсъдимият АНТ. Н. АНГ. с ЕГН: **********, роден на **********г. в
гр.Харманли,българин, български гражданин от ромски произход,живущ в гр. Свиленград ,
ул. “Обединение”№13,не женен,основно образование, безработен ,осъждан.
Видно от справката му за съдимост, същият е осъждан с Определение №2/12.01.2009 г.
по НОХД № 299/2007г.на РС-гр.Харманли на наказание „Пробация” със задължителните
мерки с продължителност от 6 месеца за престъпление по чл. 197, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.4 и
т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК,като наказанието е изтърпяно на 24.08.2009 г.В
справката за съдимост на подсъдимия е отразено,че същият е реабилитиран по право на
основание чл.86,ал.1,т.1 и т.2 от НК на 24.02.2017г.
Деянието, предмет на настоящия обвинителен акт е извършено преди изтичането на 5-
годишния срок посочен в чл.30 ал.1 от НК.
От приобщената по ДП декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние се установява,че подс. АНТ. Н. АНГ. е неженен,но има едно малолетно дете,за
което следва да полага грижи, не получава трудов доход и не притежава движимо или
недвижимо имущество.
От приложената по ДП характеристична справка ,касателно подс. АНТ. Н. АНГ. се
установява,че подсъдимия е криминално проявен,както и че е осъждан,но не се издирва от
органите на МВР.
Подсъдимият С. ЕМ. АЙВ. с ЕГН:**********, българин,български гражданин от
6
ромски произход,живущ в гр.Свиленград,ул.”Обединение”№6, не женен, начално
образование,работи,общ работник, неосъждан към датата на извършване на престъплението.
Видно от справката му за съдимост, подсъдимият към датата на извършване на
настоящото,не е осъждан.Същият в последствие е осъждан по едно дело ,което осъждане е
влязло в сила на 05.03.2014г.
От приобщената по ДП декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние се установява,че подс. С. ЕМ. АЙВ. е неженен, не получава трудов доход и не
притежава движимо или недвижимо имущество.
От приложената по ДП характеристична справка ,касателно подс. С. ЕМ. АЙВ. се
установява,че подсъдимия е криминално проявен,но не се издирва от органите на МВР.
Подсъдимият Б. М. В. с ЕГН: ********** , роден на *************г. в гр.
Свиленград,българин,български гражданин от ромски произход,живущ в гр.
Свиленград,ул.”Александър Кипров”№18,не женен, начално образование, безработен,
неосъждан /реабилитиран към датата на извършване на престъплението/.
Видно от справката му за съдимост, същият е осъждан с Определение № 239/30.11.2006
г. по НОХД № 69/2006г на РС-Свиленград на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6
месеца изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от 3 год. за деяние по чл.197,
т.3 вр. чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК.В бюлетина е
отразено,че същият е реабилитиран по право на основание чл.86,ал.1,т.1 от НК ,считано от
30.11.2009г.
Деянието, предмет на настоящия обвинителен акт е извършено преди изтичането на 5-
годишния срок посочен в чл.30 ал.1 от НК.
От приобщената по ДП декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние се установява,че подс. Б. М. В. е неженен, не получава трудов доход и не
притежава движимо или недвижимо имущество.
От приложената по ДП характеристична справка ,касателно подс. Б. М. В. се
установява,че подсъдимия е криминално проявен,осъждан е и не се издирва от органите на
МВР.
Подсъдимият АС. Р. М. с ЕГН:**********, роден на *************г. в
гр.Хасково,българин, български гражданин от ромски произход,постоянен адрес в гр.
Свиленград, ул.“Александър Кипров ”№26,настоящ адрес в гр.Любимец ,ул. ”Бяло Море”№
75,неженен,начално образование, строител, , неосъждан.
Видно от справката му за съдимост, същият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на админидстративно наказание по реда на чл.78а от
НК.
От приобщената по ДП декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние се установява,че подс. АС. Р. М. е неженен,на има две малолетни деца, не
получава трудов доход и не притежава движимо или недвижимо имущество.
От приложената по ДП характеристична справка ,касателно подс. АС. Р. М. се
установява,че подсъдимия е криминално проявен,но не се издирва от органите на МВР.
Подсъдимият ИВ. ХР. ИЛ. с ЕГН:**********, роден на ***********г. в
гр.Свиленград,българин,български гражданин,живущ в гр.Свиленград, ул.”Александър
Кипров” №24,не женен,основно образование ,безработен, неосъждан/реабилитиран към
датата на извършване на престъплението/.
Видно от справката му за съдимост, същият е с Определение № 93/09.05.2003г. по
НОХД № 145/2003 г. на РС-Свиленград на наказание „глоба“ в размер на 500 лева за деяния
по чл.197, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.4, т.5 вр чл.194, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”Б” от НК,като
7
същият е реабилитиран по право на основание чл.86,ал.1,т.3,считано от 14.11.2004г.
От приобщената по ДП декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние се установява,че подс. ИВ. ХР. ИЛ. е неженен, но има две малолетни деца, не
получава трудов доход и не притежава движимо имущество на свое име,притежава
недвижимо имущество на свое име-къща в гр.Свиленград.
От приложената по ДП характеристична справка ,касателно подс. ИВ. ХР. ИЛ. се
установява,че подсъдимия е криминално проявен,осъждан е,но не се издирва от органите на
МВР.
Подсъдимият АС. ИЛ. СТ. с ЕГН **********, роден на *************1г. в
гр.Свиленград,българин,български гражданин от ромски произход,живущ в гр.
Свиленград,ул.“Александър Кипров”№33,не женен,начално образование, строител
работник, неосъждан/реабилитиран към датата на извършване на престъплението/.
Видно от справката му за съдимост, същият е бил осъждан по НОХД №485/1999г. по
описа на РС Свиленград на Лишаване от свобода в размер на 2години, чието изпълнение е
било отложено за срок от 4години и което осъждане е влязло в законна сила на 24.02.2000г.,
но е реабилитиран по право на 02.11.2004г.
От приобщената по ДП декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние се установява,че подс. АС. ИЛ. СТ. е неженен, не получава трудов доход и не
притежава движимо или недвижимо имущество.
От приложената по ДП характеристична справка ,касателно подс. АС. ИЛ. СТ. се
установява,че подсъдимия е криминално проявен,осъждано е ,но не се издирва от органите
на МВР.
С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно производство, самата
фактическа обстановка, както и извършените престъпления от страна на подсъдимите се
доказа по безспорен и категоричен начин от всички събрани и приобщени по делото
писмени и гласни доказателства,които съдът кредитира,като логични,последователни,
вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи се помежду си. При анализа на събраните
доказателства обсъдени поотделно и в съвкупност и въз основа на които съдът постанови
присъдата, които съдът възприе като непротиворечиви и логични : протокол за оглед на
местопроизшествие, протоколи за доброволно предаване,заключение на оценъчна
експертиза, характеристики, ДСМПИС и свидетелства за съдимост, както и от
свидетелските показания на Цветана Дойчева Филипова ; Милена Атанасова Тошева ;
Димитър Иванов Янакиев ;Николай Георгиев Николов и Георги Иванов Казаков.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по
съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични,
взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът ги кредитира изцяло.
Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения
аргумент за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното от
страна на подсъдимите признание относно всички релевантни факти по обвинението,
кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви доказателства, като на
основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези
самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на
Присъдата.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира заключението по извършената
Оценителна експертиза, тъй като е извършена от вещо лице–специалист с необходимата
квалификация и знания, включено в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от
Комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт за съдебния район на Окръжен съд
– Хасково, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено
Заключение обективира необходимите данни и фактически констатации, поради което се
8
явява обосновано и аргументиранио, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото
и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговага
правилност. Липсват и обратни доказателства, опровергаващи констатациите и
заключението на вещото лица –Кр.Грозевв, поради това Съдът намира за обосновано,
аргументирано и правилно заключението на експертизата и ползва същата при формирането
на фактическите и правните си изводи.
Всички доказателства и доказателствени средства в своята съвкупност установяват по
категоричен начин времето, мястото и начина на извършване на престъпленията, както и
авторството на подсъдимите. Показанията на всички свидетели са непротиворечиви и се
покриват напълно с фактическата обстановка, такава каквато е описана в обвинителния акт.
Всички тях съдът намира за незаинтересовани и непредубедени свидетели, като показанията
им съдът кредитира изцяло.
Следва да се отбележи,че подсъдимите се признават за виновни и признават всички
изложени факти и обстоятелства в обвинителния акт ,като в съдебно заседение изразяват
съжаление за случилото се. Кореспонденцията на така направеното от подсъдимите
признание на тази част от инкриминираната фактология със заявеното от свидетелите,
окончателно потвърждава извода за доказаност на инкриминираното противозаконно
отнемане на чужда вещ и противозаконното унищожаване на чужда движима вещ /за осем
от подсъдимите / осъществени от подсъдимите /така както е посочено в обвинителния акт/ и
липсата на необходимост от подробна аргументация относно доказателствената
обезпеченост на този фактически сегмент от подложените на доказване събития.
Съобразявайки събраните доказателства по делото и вземайки впредвид реда по който
премина съдебното следствие ,съдът прие че деянията осъществени от подсъдимите по
начина описан в обвинителният акт и се доказа по безспорен и категоричен начин .
От така изложената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав
направи следните правни изводи:
При така установените факти, съдебният състав намира за безспорно доказано, че с
деянието си, подсъдимите С. АЛ. ХР. ; Й. Д. ЕМ.; П. С. П.; С. ЕМ. АЙВ. ;АС. Р. М. ; ИВ.
ХР. ИЛ. и АС. ИЛ. СТ. са осъществили , както от обективна така и от субективна страна,
съставът на престъплението по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК, подс. М. СТ.
СТР. престъплението по чл.196,ал.1,т.2,вр.чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1 буква “А” от НК,а подъдимите АНТ. Н. АНГ. и Б. М. В. по чл.195, ал.1, т.4,т.5
и т.7, вр. чл.194, ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК, както и че подсъдимите С. АЛ. ХР. ; Й. Д. ЕМ.;
П. С. П.; С. ЕМ. АЙВ. ;АС. Р. М.; М. СТ. СТР. ;АНТ. Н. АНГ. и Б. М. В. са осъществили
, както от обективна така и от субективна страна, съставът на престъплението по
чл.216,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК.
Относно извършеното престъпление кражба от подсъдимите , следва да се има
впредвид,че е налице,когато деецът отнеме чужда движима вещ от владението на
другиго,без съгласието на владелеца с намерение тази вещ да бъде присвоена
противозаконно.
Непосредствен обакт на кражбата са обществените отношения,които осигуряват
нормалните условия за упражняване правото на собственост или правото на владение или
държание върху движими вещи. Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта
от владението на другиго.То се осъществява само чрез действие и се изразява в това деецът
да прекрати фактическата власт върху вещта,която до момента на деянието се упражнява от
другиго и същевременно да установи своя фактическа власт върху нея.Кражбата е типично
резултатно престъпление,като престъпният резултат е именно промяната във фактическата
власт върху предмета на посегателство. Когато промяната на фактическата власт настъпи ,
престъплението е довършено,поради това е възможен само недовършен опит,защото
промяната във фактическата власт върху вещта настъпва със самото довършване на
9
деянието.Елемент от обективният състав на кражбата е липсата на съгласие на владелеца на
вещта.Извършител на престъплението кражба може да бъде само лице, което няма
фактическа власт върху предмета на престъплението и което не е собственик на вещта.
От субективна страна престъплението кражба може да бъде извършено само с пряк
умисъл.Умисъл за кражба ще е налице,когато субектът съзнава,че лишава от фактическа
власт владелеца на една чужда вещ,предвижда преминаването й в своя фактическа власт и
цели да установи тази власт върху предмета на престъплението.
От събраните по делото доказателства ,гласни/свидетелските показания Цветана
Дойчева Филипова ; Милена Атанасова Тошева ; Димитър Иванов Янакиев ;Николай
Георгиев Николов и Георги Иванов Казаков и направените самопризнания от страна на
подсъдимите,съгласно реда по който премина настоящото производство/ и писмени
такива,съдът счита,че безспорно е установено по делото,че фактическата власт на
пострадалото дружество- “Българска Телекомуникационна Компания” ЕАД с представител
Ат. Ил. Д. от гр. София върху процесните- 25.15 метра кабел модел ТЗБ 4х4х1,2 и 137,40
метра кабел модел ТЗБ 14х4х1,2 е било прекратено с действията на десете подсъдими,което
е осъществено чрез активното им поведение на 26.04.2011г. срещу 27.04.2011г. в
местността “Ташлъка” в землището на с. Райкова могила, общ.Свиленград ,а именно
разкопали на няколко места терена по трасето на кабела, след което нарязвали същия
посредством листовете от ножовки,ножовка и нож издърпвали навън така получените
фрагменти от тези кабели,като по този начин подсъдимите установили фактическата власт
върху процесните кабели , с което е настъпил престъпния резултат визиран в състава на
чл.194 от НК , а именно промяната във фактическата власт върху предмета на посегателство.
Когато промяната на фактическата власт настъпи , престъплението е довършено,поради
което правилно деянието е квалифицирано като довършено престъпление.
Елемент от обективният състав на кражбата е липсата на съгласие на владелеца на
вещта, което безспорно е установено в настоящото производство с факта на подаване на
жалба от пострадалото дружество след извършване на деянието от подсъдимите.
Извършител на престъплението кражба може да бъде само лице, което няма фактическа
власт върху предмета на престъплението и което не е собственик на вещта,поради което
следва да се приеме ,че подсъдимите са субект на престъплението към което са привлечени
да отговарят, което обстоятелство не е спорно по делото.
Квалификацията във връзка с т. 4 на чл. 195, ал. 1 от НК по отношение на подсъдимите
е налице, тъй като за осъществяване на деянието са използвали техническо средство /4 броя
лопати, 11 броя листа за ножовки,2 броя ножовка и 1 брой нож / и МПС /лек автомобил
марка “Опел Астра” с рег.№ Х 9135 ВН, и лек автомобил марка “Фиат Брава” с рег.№Х 0116
ВР /. С оглед теглото и обема на отнетите вещи, съдът намира, че без използването на
моторно превозно средство би било почти невъзможно осъществяването на деянието,
поради което ролята на използваното средство в случая е способствала и улеснила
осъществяване на деянието, поради което съдът намира, че квалификацията следва да бъде
във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4 предл. първо от НК. В същото време при извършване на
деянието и по-конкретно при разкопаване на няколко места терена по трасето на кабела,
след което нарязвали същия посредством листовете от ножовки,ножовка и нож издърпвали
навън получените фрагменти от тези кабели ,подсъдимите са използвали техническо
средство –лопати, листа за ножовки, ножовка и нож, с оглед на
което квалификацията следва да бъде и във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4 предл. второ от НК.
Безспорно извършеното от подсъдимите следва да се квалифицира и по чл. 195, ал. 1, т.
5 от НК, тъй като деянието е осъществено от десет лица след предварителен сговор помежду
им. В тази насока настоящия състав счита, че безспорно всчки подсъдими са взели
решението за извършване на кражбата в предварително проведен разговор, и в сравнително
10
спокойна обстановка при срещата им в в кафенето на подс. ИВ. ХР. ИЛ. находящо се в
ромската махала на гр.Свиленград и преди деянието, като за целта са снабдили с 4 броя
лопати, 11 броя листа за ножовки,2 броя ножовка и 1 брой нож и два броя леки автомобили.
Налице е и задружно участие на всички подсъдими в самото изпълнителното деяние на
престъплението и в установяване на фактическата им власт върху отнетите вещи. Деянието
извършеното от всички подсъдими, и доколкото стойността на отнетите вещи, с оглед
квалифициращите признаци, не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от
НК.
Налице е и квалфициращия признак предвиден в т.7 , на чл.195 от НК,спрямо
подсъдимите АНТ. Н. АНГ. и Б. М. В. по следните съображения: Подсъдимият АНТ. Н.
АНГ. е осъждан с Определение №2/12.01.2009 г. по НОХД № 299/2007г.на РС-гр.Харманли
на наказание „Пробация” със задължителните мерки с продължителност от 6 месеца за
престъпление по чл. 197, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от
НК,като наказанието е изтърпяно на 24.08.2009г. ,а подсъдимият Б. М. В. е осъждан с
Определение № 239/30.11.2006 г. по НОХД № 69/2006г на РС-Свиленград на наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца изтърпяването на което е отложено за
изпитателен срок от 3 год. за деяние по чл.197, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК.В бюлетина е отразено,че същият е реабилитиран по право
на основание чл.86,ал.1,т.1 от НК ,считано от 30.11.2009г. В случая деянието предмет на
настоящото производство е извършено преди да е изтекъл и срока по чл.30,ал.1, от НК и за
двамата подсъдими. Извършеното от посъдими деяние не може да се разглежда като
маловажен случай, предвид стойност на предмета на престъплението, тъй като в случая е на
лице завишена степен на обществена опасност на дееца -криминално проявени, проявяващи
склонност към извършване на престъпления, демонстриращи престъпна упоритост и
целенасоченост за постигане на съставомерния резултат ,начинът на извършване на
деянието ,говорят за една престъпна упоритост и липса на превъзпитание на извършителите
по предишните им осъждания
При определяне на квалификацията на инкриминираното деяние подсъдимия М. СТ.
СТР., съдът установи, че подсъдимият е извършил деянието при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. ”а” от НК, тъй като е извършил настоящото
престъпление ,след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на Лишаване от
свобода не по-малко от 1 година,изпълнението на което не е отложено по чл.66 и преди
изтичане на срока по чл.30 ал.1 от НК,тъй като видно от справката му за съдимост,същият е
осъждан многократно ,като с Присъда № 174 / 03.10.2008 г. на ОС-Хасково постановена по
НОХД № 288 /2007 г. за деяние по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 му е наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 2 години, при първоначален общ режим на изтърпяване.
На основание чл.25, ал.1 вр чл.23, ал.1 от НК му е определено едно общо наказание явяващо
се най-тежкото измежду наказанията наложени по НОХД № 332/2007 г. на РС-Свиленград и
по НОХД № 435/2007 г. по описа на РС-Свиленград и НОХД № 288 /2007 г.на ОС-Хасково ,
, а именно – „Лишаване от свобода” за срок от 2 две години, което да изтърпи при
първоначален общ режим. Съдебния акт е в сила от 20.10.2008 година. Наказанието е било
изтърпяна на 03.06.2010 г.,видно от писмо № 100 / 2008 г. от 02.06.2010 г. на Затвора –
гр.Стара Загора. Според Постановление № 2 от 27-29.IV.1970 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с
постановление № 6 от 12.IV.1983 г. и постановление № 7 от 26.VII.1987 г.т.2 ,”при реална
съвкупност на престъпления е налице едно осъждане по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. "б" НК,
макар да са постановени с различни присъди за отделните престъпления” . Предходните
осъждания на С. са за престъпления извършени от него като непълнолетен поради което
важи правилото на чл.29 ал.2 от НК.
Въз основа на кредитираните показания на приобщените по съответния ред показания
на разпитаните по делото свидетели/коментирани по горе в мотивите на съда/, безспорно се
установява фактът, че всички подсъдими са осъществили от обективна страна
11
престъплението към което са привлечени да отговоря,а именно -На 26.04.2011г. срещу
27.04.2011г. в местността “Ташлъка” в землището на с. Райкова могила, общ.Свиленград,
след като се сговорили помежду си предварително в немаловажен случай,чрез използване на
технически средства-4 броя лопати, 11 броя листа за ножовки,2 броя ножовка и 1 брой нож
и чрез използване на моторно превозно средство-лек автомобил марка “Опел Астра” с рег.№
Х 9135 ВН, собственост на Алтъна И.а А.а от гр. Свиленград и лек автомобил марка “Фиат
Брава” с рег.№Х 0116 ВР,собственост на Христо Иванов И. от гр.Свиленград, отнели чужди
движими вещи - 25.15 метра кабел модел ТЗБ 4х4х1,2 и 137,40 метра кабел модел ТЗБ
14х4х1,2 всичко на обща стойност 2019,91 лева от владението на “Българска
Телекомуникационна Компания” ЕАД с представител Ат. Ил. Д. от гр. София без негово
съгласие с намерение противозаконно да го присвоят - престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и
т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК,а за подсъдимите АНТ. Н. АНГ. и Б. М. В. -престъпление по
чл.195, ал.1, т.4 ,т.5,т.7 вр. чл.194, ал.1 вр с чл.28,ал.1 от НК ,а за подс. М. СТ. СТР. -
престъпление по чл.196,ал.1,т.2, вр.чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1
буква “А” от НК.
От субективна страна подсъдимите са извършили деянието виновно, при условията на
пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Разбирали са свойството и
значението на извършеното и са могъли да ръководят постъпките си. Съзнавали са
общественоопасния характер на извършеното от тях деяние, предвиждали са настъпването
на общественоопасните последици и са искали тяхното настъпване.В този смисъл те са
съзнавали, че с деянието си ще лишат от фактическа власт владелеца на чужда
вещ/процесния кабел/, предвиждали са преминаването на проц;есния кабел собственост на
пострадалото дружество в тяхна фактическа власт и са целяли да установят тази власт върху
предмета на престъплението с цел последващо разпореждане без правно основание.
Ето защо, съдът намира за осъществен и от субективна страна състава на престъплението
по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК от подсъдимите С. АЛ. ХР. ; Й. Д. ЕМ. ; П.
С. П. ; С. ЕМ. АЙВ. ; АС. Р. М. ; ИВ. ХР. ИЛ. и АС. ИЛ. СТ. ,а подс. М. СТ. СТР. по
чл.196,ал.1,т.2,вр.чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1 буква “А” от НК
,а подсъдимите АНТ. Н. АНГ. и Б. М. В. по чл.195, ал.1, т.4,т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1
вр.чл.28 ал.1 от НК.
Фактите за времето, мястото, както и за осъществяването на съставомерно
изпълнителното деяние, неговия механизъм, предмет и авторство – в лицето на
подсъдимите се доказват по категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени
доказателства,кредитирани от съда и коментирани по горе в мотивите доводи.
Подсъдимите са и годен субект на престъплението, като наказателно отговорни лица.
Предвид изложеното, съдът прие, че подсъдимите с деянието си са осъществили
съставът на престъплението по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК от
подсъдимите С. АЛ. ХР. ; Й. Д. ЕМ. ; П. С. П. ; С. ЕМ. АЙВ. ; АС. Р. М. ; ИВ. ХР. ИЛ. и
АС. ИЛ. СТ. ,а подс. М. СТ. СТР. по чл.196,ал.1,т.2,вр.чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.29, ал.1 буква “А” от НК ,а подсъдимите АНТ. Н. АНГ. и Б. М. В. по чл.195,
ал.1, т.4,т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК , както от обективна така и от
субективна страна, поради което призна същите за виновни по предявеното им обвинение,
при възведената правна квалификация.
Относно извършеното от страна на подсъдимите С. АЛ. ХР. ; Й. Д. ЕМ. ; П. С. П. ; С.
ЕМ. АЙВ. ; АС. Р. М. ; М. СТ. СТР.; АНТ. Н. АНГ. и Б. М. В. престъпление чл. 216, ал.1
вр с чл.20,ал.2 от НК,съдът намира следното:
Унищожаването или респективно повреждането е престъпление, което засяга
обществените отношения, в рамките на които се упражнява правото на собственост върху
движими или недвижими вещи, и по-конкретно тези, които осигуряват физическата цялост
12
на вещите и запазване на техните качества така, че те да служат по предназначението им.
От обективна страна предмет на престъпното деяние по чл.216, ал.1 от НК е реално
съществуваща чужда движима или недвижима вещ - в случая - 25.15 метра кабел от типа
"ТЗП 4x4x1,2" и 137,40 метра кабел от типа " ТЗБ 14x4x1,2", собственост на „Българска
Телекомуникацион на Компания"ЕАД-София с представител Ат. Ил. Д. от гр.София
са годен предмет на престъплението извършено от горепосочените 8 подсъдими, за което се
установи, че към момента на деянието са унищожени -25.15 метра кабел от типа "ТЗП
4x4x1,2" и 137,40 метра кабел от типа " ТЗБ 14x4x1,2" ,повреди на кабелно трасе възлизащо
на обща стойност 4359,82 лева , съгласно заключението на вещото лице по оценителната
експертиза .
Както и при кражбата обаче тази вещ трябва във всички случаи да бъде в нечие владение,
като в случая е безспорно установено от доказателствата по делото, че –процесните 25.15
метра кабел от типа "ТЗП 4x4x1,2" и 137,40 метра кабел от типа " ТЗБ 14x4x1,2" са били във
владение на Българска Телекомуникацион на Компания"ЕАД-София с представител Ат. Ил.
Д. от гр.София, собственик на същите.
Извършител на престъплението по чл.216 ал.1 от НК може да бъде всяко
наказателноотговорно лице, което не е собственик на вещта, какъвто не са и подсъдимите С.
АЛ. ХР. ; Й. Д. ЕМ. ; П. С. П. ; С. ЕМ. АЙВ. ; АС. Р. М. ; М. СТ. СТР.; АНТ. Н. АНГ. и Б.
М. В..
В процесния случай изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимите чрез
действие – разкопаване на няколко места терена по трасето на кабела, след което нарязване
на процесния кабел посредством листовете от ножовки,ножовка и нож, с които действия
подсъдимите са унищожили процесното кабелно трасе.
Така извършеното от подсъдимите С. АЛ. ХР. ; Й. Д. ЕМ. ; П. С. П. ; С. ЕМ. АЙВ. ; АС.
Р. М. ; М. СТ. СТР.; АНТ. Н. АНГ. и Б. М. В. противпоравно действие е довело до
негативно въздействие върху структурата на движимите вещи, така че последните са се
променили крайно отрицателно по отношение на първоначалното им предназначение. А
повреждането е именно такова изменение в субстанцията или структурата на предмета,
което прави вещта временно или частично негодна за използване по предназначение.
В случая веща – 25.15 метра кабел от типа "ТЗП 4x4x1,2" и 137,40 метра кабел от типа "
ТЗБ 14x4x1,2" – са били унищожени,доколкото са прекъснати посредством разкопаването и
нарязването им, в което всъщност се изразява и престъпният резултат на престъплението
повреждане и унищожаване на чужда вещ по чл.216, ал.1 от НК.
Така с реализирането на престъпния резултат чрез повреждането и унищожаването на
веща, обуславящ нарушаването на нормалните условия за упражняване на правото на
собственост от титулярът на абсолютното вещно право върху вещта - предмет на
престъплението, престъпното деяние се явява довършено.
Квалификацията по чл. 20, ал. 2 от НК е налице по отношение и на осемте подсъдими,
тъй като деянието е извършено от осем лица, сговорили предварително за
осъществяването й, като са участвали пряко в самото изпълнение на престъплението,
т.е. всеки един от осемте подсъдими се явява съизвършител по смисъла на чл. 20, ал. 2 от
НК.
Извършването на тези действия от страна на подсъдимите С. АЛ. ХР. ; Й. Д. ЕМ. ; П. С.
П. ; С. ЕМ. АЙВ. ; АС. Р. М. ; М. СТ. СТР.; АНТ. Н. АНГ. и Б. М. В. и настъпването
на вредоносните последици се установи по несъмнен и категоричен начин от всички
доказателства по делото - заключението по оценителна експертиза,писмените
доказателства и от показанията на свидетелите Цветана Дойчева Филипова ; Милена
Атанасова Тошева ; Димитър Иванов Янакиев ;Николай Георгиев Николов и Георги Иванов
Казаков, които се кредитират от съда с доверие като непротиворечиви, логични,
13
последоватлени и вътрешно убедителни. Показанията на всички разпитани по делото
свидетели са еднопосочни и съотвестващи си, като данните от техните показания се
подкрепят напълно и от събраните по делото писмени доказателства,в частност от
протоколите за оглед на местопроизшествието и за оглед на веществените доказателства и
т.н.,което дава основание на съда да приеме за установена горната фактическа обстановка и
да даде вяра на така събраните гласни доказателства, които не бяха опровергани от други
доказателства в обратна насока, които да разколебаят тяхната достоверност и
доказателствената им стойност. Отделно от това и самите подсъдими в съдебно заседание
признават изложената фактическа обстановка в обвинителният акт, което е още една
индиция за случилото се, описано по-горе.
Предвид всичко изложено съдът намери за доказана обективната страна на
престъплението по чл.216, ал.1 вр с чл.20,ал.2 от НК.
Настоящият случай определено според съда не представлява маловажен случай, какъвто
съгл. чл.93, т.9 от НК е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид. При определяне дали конкретното деяние представлява
маловажен случай , следва да се изхожда от всички релевентни по делото обстоятелства,
взети предвид в тяхната съвкупност, характеризиращи деянието и дееца, а не само от
липсата на вреди или тяхната незначителност, или съответно наличието на други
смекчаващи обстоятелства. Това следва с оглед на обстоятелството, че е нужно да се
направи преценка за степента на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид, което именно налага съвкупния
анализ на всички релевантни за тази преценка обстоятелства по делото. Действително в
случая стойността на щетата е висока, но са налице и много други обстоятелства,
изключващи характеризирането на престъплението като маловажен случай, а именно
лошите характеристични данни на подсъдимите, начинът на извършване на престъплението
– през вечерта, което сочи на особена дързост от тяхна страна,т.к. възможността за
осуетяването му е по малка. Така всички дотук изброени обстоятелства според съда
свидетелстват за една по-високата степен на обществена опасност на дееца/дейците и на
самото деяние, и съответно изключват категорично извода за наличието на по-ниска степен
на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Предвид тези съображения съдът счита, че настоящото престъпление не
може да се квалифицира като маловажен случай по чл.216, ал.4 от НК и следователно
неприложима е и разпоредбата на чл.218в, т.1 от НК.
От субективна страна, подсъдимите С. АЛ. ХР. ; Й. Д. ЕМ. ; П. С. П. ; С. ЕМ. АЙВ. ;
АС. Р. М. ; М. СТ. СТР.; АНТ. Н. АНГ. и Б. М. В. са действали при условията на пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Ясно са съзнавали, че чрез действията си въздейства
върху чуждата вещ,предвиждали са и унищожаването й, и са искали и целяли настъпването
на престъпния резултат от своето деяние. Подсъдимите са разбирали противоправния
характер на извършеното, както и общественоопасните последици на същото, но въпреки
това са предприели и осъществили действията в насока постигане на вредоносния резултат.
Този извод се потвърждава от начина, по който подсъдимите са въздействали върху
инкриминираните вещи, като ясно са съзнавали, че по този начин, с оглед характера на
средството и действията с него, ще доведе до унищожаването му, респ. че ще лишат
собственика от възможността да го ползва по предназначение.
Предвид всичко изложено дотук, съдът призна подсъдимите С. АЛ. ХР. ; Й. Д. ЕМ. ; П. С.
П. ; С. ЕМ. АЙВ. ; АС. Р. М. ; М. СТ. СТР.; АНТ. Н. АНГ. и Б. М. В. за виновни в
извършването на престъплението по чл.216, ал.1 вр с чл.20,ал.2 от НК.
Относно наказанието на подсъдимите:
14
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на
подсъдимият С. АЛ. ХР. -за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр.
чл.194, ал.1 от НК, и по чл.216, ал.1 вр с чл.20,ал.2 от НК ,съобразно установеното по
делото, Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства-младата му възраст,
доброто му процесуално поведение в досъдебната и съдебната фаза, социалното му
положение-не работи и не получава доходи и не притежава движимо или недвижимо
имущество,както и изразеното съжаление за сторенето,както и добрите му характеристични
данни,липсаата на предходни осъждания.Отчете се още и дълъгият период на проведеното
разследване .Принципно нарушаване правото на справедлив съдебен процес по чл.6, т.1 от
ЕКПЧ, включващ и разглеждане на делото в разумен срок, подлежи на компенсация чрез
намаляване на наказанието. Преценката за разумната продължителност на едно
производство е изводима от конкретните обстоятелства по делото, като се прилагат
критериите, изводими от практиката на Европейския съд по правата на човека, а именно
сложност на делото, поведение на подсъдимите и компетентните органи. По настоящото
дело, настоящият съдебен състав намира, че продължителността на делото е в разрез с
разумните срокове. Периодът от време от извършване на деянията до разглеждане на делото
пред настоящата съдебна инстанция е над десет години, което предвид сложността на
делото, броя на страните и останалите участници, поведението на подсъдимите и на
компетентните органи, според настоящият съдебен състав продължителността на
производството не е в границите на разумните срокове, поради което може да се приеме,че
е налице нарушение на чл.6, т.1 от ЕКПЧ. Взе се предвид престъпната упоритост и
целенасоченост, проявена от подсъдимия за постигане на съставомерния резултат, както и
грубото незачитане на законите на страната ни в частност неприкосновеността на частната
собствености, което се квалифицира за отегчаващо обстоятелство. Др. такива, от
категорията на отежняващите не се установиха по делото, поради което настоящият състав
счете,че така констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства са достатъчни за да
могат да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК съобразно чл.58,ал.4 от
НК,според която в случаите,когато едновременно са налице условията по ал.1-3 /на чл.58а/
и условията на чл.55,съдът прилага само чл.55,ако е по благоприятен за дееца. От самото
съдържание на чл. 58а НК ясно личи, че неговото приложение всякога предпоставя развитие
на съдебното производство по реда на гл. 27 НПК. Следователно, единствено когато делото
законосъобразно се разглежда в рамките на диференцираната процедура на съкратеното
съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, само тогава чл. 58а НК ще се яви
приложимият закон за определяне на наказанието предвид изискванията и на чл. 373, ал. 2
НПК,което е безспорно налице в настоящият случай.От друга страна както се посочи по-
горе съдът счете,че така констатираните отговорността обстоятелства са достатъчни за да
могат да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК, поради което е налице
основание за неговото приложение.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед тежестта на
всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното престъпление по чл.195,
ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание -лишаване от
свобода от 1година до 10 години и съобразно чл.55,ал.1,т.1 от НК съдът осъди подсъдимия
на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4 месеца.
След преценка на съдебното минало на подсъдимия и като съобрази разпоредбата на
чл.66,ал.1 от НК ,съдът прие,че спрямо подсъдимия така наложеното наказание „Лишаване
от свобода” следва да се отложи за срок от три години,т.к подсъдимият към
инкириминираната дата не е осъждан на Лишаване от Свобода за престъпление от общ
характер и съдът прие,че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне
на дееца не е наложително да изтърпи така определеното наказание.
Определеното при горепосочените съображения наказанияе , Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
15
предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
им се отнеме възможността да вършат други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед тежестта на
всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното престъпление по чл.216,
ал.1 вр с чл.20,ал.2 от НК законодателят е предвидил наказание -лишаване от свобода до 5
години и съобразно чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК ,съдът го осъди на наказание „ПРОБАЦИЯ”,
при следните пробационни мерки: „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС” за срок от 6/шест/месеца с периодичност 2/два/ пъти седмично и
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за
срок от 6/ шест /месеца.
Определеното при горепосочените съображения наказания , Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
им се отнеме възможността да вършат други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
На основание чл.23, ал. 1 от НК ,съдът определи на подсъдимият С. АЛ. ХР., едно общо
наказание, явяващо се най-тежкото от двете, а именно: „Лишаване от свобода” за срок от 4
месеца ,което общо наказание впредвид тежестта на извършеното и с оглед постигане
целите на наказанието, дефинирани в чл.36 НК, и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
намира ,че същото следва да се отложи за срок от три години,т.к подсъдимият към
инкириминираната дата не е осъждан на Лишаване от Свобода за престъпление от общ
характер и съдът прие,че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне
на дееца не е наложително да изтърпи така определеното общо наказание.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на
подсъдимият Й. Д. ЕМ. -за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр.
чл.194, ал.1 от НК, и по чл.216, ал.1 вр с чл.20,ал.2 от НК ,съобразно установеното по
делото, Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства-младата му възраст,
доброто му процесуално поведение в досъдебната и съдебната фаза, социалното му
положение-не работи и не получава доходи и не притежава движимо или недвижимо
имущество,както и изразеното съжаление за сторенето,както и добрите му характеристични
данни,липсата на предходни осъждания към датата на извършване на настоящите
престъпления. Отчете се още и дълъгият период на проведеното разследване .Принципно
нарушаване правото на справедлив съдебен процес по чл.6, т.1 от ЕКПЧ, включващ и
разглеждане на делото в разумен срок, подлежи на компенсация чрез намаляване на
наказанието. Преценката за разумната продължителност на едно производство е изводима от
конкретните обстоятелства по делото, като се прилагат критериите, изводими от практиката
на Европейския съд по правата на човека, а именно сложност на делото, поведение на
подсъдимите и компетентните органи. По настоящото дело, настоящият съдебен състав
намира, че продължителността на делото е в разрез с разумните срокове. Периодът от време
от извършване на деянията до разглеждане на делото пред настоящата съдебна инстанция е
над десет години, което предвид сложността на делото, броя на страните и останалите
участници, поведението на подсъдимите и на компетентните органи, според настоящият
съдебен състав продължителността на производството не е в границите на разумните
срокове, поради което може да се приеме,че е налице нарушение на чл.6, т.1 от ЕКПЧ. Взе
се предвид престъпната упоритост и целенасоченост, проявена от подсъдимия за постигане
на съставомерния резултат, както и грубото незачитане на законите на страната ни в
частност неприкосновеността на частната собствености, което се квалифицира за
16
отегчаващо обстоятелство. Др. такива, от категорията на отежняващите не се установиха по
делото, поради което настоящият състав счете,че така констатираните смекчаващи
отговорността обстоятелства са достатъчни за да могат да обусловят прилагането на
разпоредбата на чл.55 от НК съобразно чл.58,ал.4 от НК,според която в случаите,когато
едновременно са налице условията по ал.1-3 /на чл.58а/ и условията на чл.55,съдът прилага
само чл.55,ако е по благоприятен за дееца. От самото съдържание на чл. 58а НК ясно личи,
че неговото приложение всякога предпоставя развитие на съдебното производство по реда
на гл. 27 НПК. Следователно, единствено когато делото законосъобразно се разглежда в
рамките на диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на
чл. 371, т. 2 НПК, само тогава чл. 58а НК ще се яви приложимият закон за определяне на
наказанието предвид изискванията и на чл. 373, ал. 2 НПК,което е безспорно налице в
настоящият случай.От друга страна както се посочи по- горе съдът счете,че така
констатираните отговорността обстоятелства са достатъчни за да могат да обусловят
прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК, поради което е налице основание за неговото
приложение.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед тежестта на
всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното престъпление по чл.195,
ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание -лишаване от
свобода от 1година до 10 години и съобразно чл.55,ал.1,т.1 от НК съдът осъди подсъдимия
на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4 месеца.
След преценка на съдебното минало на подсъдимия и като съобрази разпоредбата на
чл.66,ал.1 от НК ,съдът прие,че спрямо подсъдимия така наложеното наказание „Лишаване
от свобода” следва да се отложи за срок от три години,т.к подсъдимият към
инкириминираната дата не е осъждан на Лишаване от Свобода за престъпление от общ
характер и съдът прие,че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне
на дееца не е наложително да изтърпи така определеното наказание.
Определеното при горепосочените съображения наказания , Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
им се отнеме възможността да вършат други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед тежестта
на всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното престъпление по чл.216,
ал.1 вр с чл.20,ал.2 от НК законодателят е предвидил наказание -лишаване от свобода до 5
години и съобразно чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК ,съдът го осъди на наказание „ПРОБАЦИЯ”,
при следните пробационни мерки: „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС” за срок от 6/шест/месеца с периодичност 2/два/ пъти седмично и
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за
срок от 6/ шест /месеца.
Определеното при горепосочените съображения наказания , Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
им се отнеме възможността да вършат други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
На основание чл.23, ал. 1 от НК ,съдът определи на подсъдимият Й. Д. ЕМ., едно общо
наказание, явяващо се най-тежкото от двете, а именно: „Лишаване от свобода” за срок от 4
месеца ,което общо наказание впредвид тежестта на извършеното и с оглед постигане
целите на наказанието, дефинирани в чл.36 НК, и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
17
намира ,че същото следва да се отложи за срок от три години,т.к подсъдимият към
инкириминираната дата не е осъждан на Лишаване от Свобода за престъпление от общ
характер и съдът прие,че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне
на дееца не е наложително да изтърпи така определеното общо наказание.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на
подсъдимият П. С. П. -за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр.
чл.194, ал.1 от НК, и по чл.216, ал.1 вр с чл.20,ал.2 от НК ,съобразно установеното по
делото, Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства-младата му възраст,
доброто му процесуално поведение в досъдебната и съдебната фаза, социалното му
положение- работи като получава не висок месечен трудов доход,но не притежава движимо
или недвижимо имущество,както и изразеното съжаление за сторенето,както и сравнително
добрите му характеристични данни,липсата на предходни осъждания към датата на
извършване на настоящите престъпления. Отчете се още и дълъгият период на проведеното
разследване .Принципно нарушаване правото на справедлив съдебен процес по чл.6, т.1 от
ЕКПЧ, включващ и разглеждане на делото в разумен срок, подлежи на компенсация чрез
намаляване на наказанието. Преценката за разумната продължителност на едно
производство е изводима от конкретните обстоятелства по делото, като се прилагат
критериите, изводими от практиката на Европейския съд по правата на човека, а именно
сложност на делото, поведение на подсъдимите и компетентните органи. По настоящото
дело, настоящият съдебен състав намира, че продължителността на делото е в разрез с
разумните срокове. Периодът от време от извършване на деянията до разглеждане на делото
пред настоящата съдебна инстанция е над десет години, което предвид сложността на
делото, броя на страните и останалите участници, поведението на подсъдимите и на
компетентните органи, според настоящият съдебен състав продължителността на
производството не е в границите на разумните срокове, поради което може да се приеме,че
е налице нарушение на чл.6, т.1 от ЕКПЧ. Взе се предвид престъпната упоритост и
целенасоченост, проявена от подсъдимия за постигане на съставомерния резултат, както и
грубото незачитане на законите на страната ни в частност неприкосновеността на частната
собствености, което се квалифицира за отегчаващо обстоятелство. Др. такива, от
категорията на отежняващите не се установиха по делото, поради което настоящият състав
счете,че така констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства са достатъчни за да
могат да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК съобразно чл.58,ал.4 от
НК,според която в случаите,когато едновременно са налице условията по ал.1-3 /на чл.58а/
и условията на чл.55,съдът прилага само чл.55,ако е по благоприятен за дееца. От самото
съдържание на чл. 58а НК ясно личи, че неговото приложение всякога предпоставя развитие
на съдебното производство по реда на гл. 27 НПК. Следователно, единствено когато делото
законосъобразно се разглежда в рамките на диференцираната процедура на съкратеното
съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, само тогава чл. 58а НК ще се яви
приложимият закон за определяне на наказанието предвид изискванията и на чл. 373, ал. 2
НПК,което е безспорно налице в настоящият случай.От друга страна както се посочи по-
горе съдът счете,че така констатираните отговорността обстоятелства са достатъчни за да
могат да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК, поради което е налице
основание за неговото приложение.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед тежестта на
всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното престъпление по чл.195,
ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание -лишаване от
свобода от 1години до 10 години и съобразно чл.55,ал.1,т.1 от НК съдът осъди подсъдимия
на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4 месеца.
След преценка на съдебното минало на подсъдимия и като съобрази разпоредбата на
чл.66,ал.1 от НК ,съдът прие,че спрямо подсъдимия така наложеното наказание „Лишаване
от свобода” следва да се отложи за срок от три години,т.к подсъдимият към
18
инкириминираната дата не е осъждан на Лишаване от Свобода за престъпление от общ
характер и съдът прие,че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне
на дееца не е наложително да изтърпи така определеното наказание.
Определеното при горепосочените съображения наказания , Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
им се отнеме възможността да вършат други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед тежестта на
всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното престъпление по чл.216,
ал.1 вр с чл.20,ал.2 от НК законодателят е предвидил наказание -лишаване от свобода до 5
години и съобразно чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК ,съдът го осъди на наказание „ПРОБАЦИЯ”,
при следните пробационни мерки: „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС” за срок от 6/шест/месеца с периодичност 2/два/ пъти седмично и
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за
срок от 6/ шест /месеца.
Определеното при горепосочените съображения наказания , Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
им се отнеме възможността да вършат други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
На основание чл.23, ал. 1 от НК ,съдът определи на подсъдимият П. С. П., едно общо
наказание, явяващо се най-тежкото от двете, а именно: „Лишаване от свобода” за срок от 4
месеца ,което общо наказание впредвид тежестта на извършеното и с оглед постигане
целите на наказанието, дефинирани в чл.36 НК, и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
намира ,че същото следва да се отложи за срок от три години,т.к подсъдимият към
инкириминираната дата не е осъждан на Лишаване от Свобода за престъпление от общ
характер и съдът прие,че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне
на дееца не е наложително да изтърпи така определеното общо наказание.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на
подсъдимият С. ЕМ. АЙВ. -за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5,
вр. чл.194, ал.1 от НК, и по чл.216, ал.1 вр с чл.20,ал.2 от НК ,съобразно установеното по
делото, Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства-младата му възраст,
доброто му процесуално поведение в досъдебната и съдебната фаза, социалното му
положение- не работи и не притежава движимо или недвижимо имущество,както и
изразеното съжаление за сторенето,както и сравнително добрите му характеристични
данни,липсата на предходни осъждания към датата на извършване на настоящите
престъпления. Отчете се още и дълъгият период на проведеното разследване .Принципно
нарушаване правото на справедлив съдебен процес по чл.6, т.1 от ЕКПЧ, включващ и
разглеждане на делото в разумен срок, подлежи на компенсация чрез намаляване на
наказанието. Преценката за разумната продължителност на едно производство е изводима от
конкретните обстоятелства по делото, като се прилагат критериите, изводими от практиката
на Европейския съд по правата на човека, а именно сложност на делото, поведение на
подсъдимите и компетентните органи. По настоящото дело, настоящият съдебен състав
намира, че продължителността на делото е в разрез с разумните срокове. Периодът от време
от извършване на деянията до разглеждане на делото пред настоящата съдебна инстанция е
над десет години, което предвид сложността на делото, броя на страните и останалите
участници, поведението на подсъдимите и на компетентните органи, според настоящият
19
съдебен състав продължителността на производството не е в границите на разумните
срокове, поради което може да се приеме,че е налице нарушение на чл.6, т.1 от ЕКПЧ. Взе
се предвид престъпната упоритост и целенасоченост, проявена от подсъдимия за постигане
на съставомерния резултат, както и грубото незачитане на законите на страната ни в
частност неприкосновеността на частната собствености, което се квалифицира за
отегчаващо обстоятелство. Др. такива, от категорията на отежняващите не се установиха по
делото, поради което настоящият състав счете,че така констатираните смекчаващи
отговорността обстоятелства са достатъчни за да могат да обусловят прилагането на
разпоредбата на чл.55 от НК съобразно чл.58,ал.4 от НК,според която в случаите,когато
едновременно са налице условията по ал.1-3 /на чл.58а/ и условията на чл.55,съдът прилага
само чл.55,ако е по благоприятен за дееца. От самото съдържание на чл. 58а НК ясно личи,
че неговото приложение всякога предпоставя развитие на съдебното производство по реда
на гл. 27 НПК. Следователно, единствено когато делото законосъобразно се разглежда в
рамките на диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на
чл. 371, т. 2 НПК, само тогава чл. 58а НК ще се яви приложимият закон за определяне на
наказанието предвид изискванията и на чл. 373, ал. 2 НПК,което е безспорно налице в
настоящият случай.От друга страна както се посочи по- горе съдът счете,че така
констатираните отговорността обстоятелства са достатъчни за да могат да обусловят
прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК, поради което е налице основание за неговото
приложение.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед тежестта на
всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното престъпление по чл.195,
ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание -лишаване от
свобода от 1година до 10 години и съобразно чл.55,ал.1,т.1 от НК съдът осъди подсъдимия
на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4 месеца.
След преценка на съдебното минало на подсъдимия и като съобрази разпоредбата на
чл.66,ал.1 от НК ,съдът прие,че спрямо подсъдимия така наложеното наказание „Лишаване
от свобода” следва да се отложи за срок от три години,т.к подсъдимият към
инкириминираната дата не е осъждан на Лишаване от Свобода за престъпление от общ
характер и съдът прие,че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне
на дееца не е наложително да изтърпи така определеното наказание.
Определеното при горепосочените съображения наказания , Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
им се отнеме възможността да вършат други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед тежестта на
всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното престъпление по чл.216,
ал.1 вр с чл.20,ал.2 от НК законодателят е предвидил наказание -лишаване от свобода до 5
години и съобразно чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК ,съдът го осъди на наказание „ПРОБАЦИЯ”,
при следните пробационни мерки: „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС” за срок от 6/шест/месеца с периодичност 2/два/ пъти седмично и
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за
срок от 6/ шест /месеца.
Определеното при горепосочените съображения наказания , Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
им се отнеме възможността да вършат други престъпления, да се въздействува възпитателно
20
и предупредително върху другите членове на обществото.
На основание чл.23, ал. 1 от НК ,съдът определи на подсъдимият С. ЕМ. АЙВ., едно
общо наказание, явяващо се най-тежкото от двете, а именно: „Лишаване от свобода” за срок
от 4 месеца ,което общо наказание впредвид тежестта на извършеното и с оглед постигане
целите на наказанието, дефинирани в чл.36 НК, и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
намира ,че същото следва да се отложи за срок от три години,т.к подсъдимият към
инкириминираната дата не е осъждан на Лишаване от Свобода за престъпление от общ
характер и съдът прие,че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне
на дееца не е наложително да изтърпи така определеното общо наказание.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на
подсъдимият АС. Р. М. -за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр.
чл.194, ал.1 от НК, и по чл.216, ал.1 вр с чл.20,ал.2 от НК ,съобразно установеното по
делото, Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства-младата му възраст,
доброто му процесуално поведение в досъдебната и съдебната фаза, социалното му
положение- не работи и не притежава движимо или недвижимо имущество,както и
изразеното съжаление за сторенето,както и сравнително добрите му характеристични
данни,липсата на предходни осъждания към датата на извършване на настоящите
престъпления. Отчете се още и дълъгият период на проведеното разследване .Принципно
нарушаване правото на справедлив съдебен процес по чл.6, т.1 от ЕКПЧ, включващ и
разглеждане на делото в разумен срок, подлежи на компенсация чрез намаляване на
наказанието. Преценката за разумната продължителност на едно производство е изводима от
конкретните обстоятелства по делото, като се прилагат критериите, изводими от практиката
на Европейския съд по правата на човека, а именно сложност на делото, поведение на
подсъдимите и компетентните органи. По настоящото дело, настоящият съдебен състав
намира, че продължителността на делото е в разрез с разумните срокове. Периодът от време
от извършване на деянията до разглеждане на делото пред настоящата съдебна инстанция е
над десет години, което предвид сложността на делото, броя на страните и останалите
участници, поведението на подсъдимите и на компетентните органи, според настоящият
съдебен състав продължителността на производството не е в границите на разумните
срокове, поради което може да се приеме,че е налице нарушение на чл.6, т.1 от ЕКПЧ. Взе
се предвид престъпната упоритост и целенасоченост, проявена от подсъдимия за постигане
на съставомерния резултат, както и грубото незачитане на законите на страната ни в
частност неприкосновеността на частната собствености, което се квалифицира за
отегчаващо обстоятелство. Др. такива, от категорията на отежняващите не се установиха по
делото, поради което настоящият състав счете,че така констатираните смекчаващи
отговорността обстоятелства са достатъчни за да могат да обусловят прилагането на
разпоредбата на чл.55 от НК съобразно чл.58,ал.4 от НК,според която в случаите,когато
едновременно са налице условията по ал.1-3 /на чл.58а/ и условията на чл.55,съдът прилага
само чл.55,ако е по благоприятен за дееца. От самото съдържание на чл. 58а НК ясно личи,
че неговото приложение всякога предпоставя развитие на съдебното производство по реда
на гл. 27 НПК. Следователно, единствено когато делото законосъобразно се разглежда в
рамките на диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на
чл. 371, т. 2 НПК, само тогава чл. 58а НК ще се яви приложимият закон за определяне на
наказанието предвид изискванията и на чл. 373, ал. 2 НПК,което е безспорно налице в
настоящият случай.От друга страна както се посочи по- горе съдът счете,че така
констатираните отговорността обстоятелства са достатъчни за да могат да обусловят
прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК, поради което е налице основание за неговото
приложение.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед тежестта на
всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното престъпление по чл.195,
ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание -лишаване от
21
свобода от 1година до 10 години и съобразно чл.55,ал.1,т.1 от НК съдът осъди подсъдимия
на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4 месеца.
След преценка на съдебното минало на подсъдимия и като съобрази разпоредбата на
чл.66,ал.1 от НК ,съдът прие,че спрямо подсъдимия така наложеното наказание „Лишаване
от свобода” следва да се отложи за срок от три години,т.к подсъдимият към
инкириминираната дата не е осъждан на Лишаване от Свобода за престъпление от общ
характер и съдът прие,че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне
на дееца не е наложително да изтърпи така определеното наказание.
Определеното при горепосочените съображения наказания , Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
им се отнеме възможността да вършат други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед тежестта на
всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното престъпление по чл.216,
ал.1 вр с чл.20,ал.2 от НК законодателят е предвидил наказание -лишаване от свобода до 5
години и съобразно чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК ,съдът го осъди на наказание „ПРОБАЦИЯ”,
при следните пробационни мерки: „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС” за срок от 6/шест/месеца с периодичност 2/два/ пъти седмично и
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за
срок от 6/ шест /месеца.
Определеното при горепосочените съображения наказания , Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
им се отнеме възможността да вършат други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
На основание чл.23, ал. 1 от НК ,съдът определи на подсъдимият АС. Р. М. , едно общо
наказание, явяващо се най-тежкото от двете, а именно: „Лишаване от свобода” за срок от 4
месеца ,което общо наказание впредвид тежестта на извършеното и с оглед постигане
целите на наказанието, дефинирани в чл.36 НК, и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
намира ,че същото следва да се отложи за срок от три години,т.к подсъдимият към
инкириминираната дата не е осъждан на Лишаване от Свобода за престъпление от общ
характер и съдът прие,че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне
на дееца не е наложително да изтърпи така определеното общо наказание.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на
подсъдимият М. СТ. СТР. -за извършено от него престъпление по чл.196,ал.1,т.2,
вр.чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1 буква “А” от НК , и по чл.216,
ал.1 вр с чл.20,ал.2 от НК ,съобразно установеното по делото, Съдът взе предвид като
смекчаващи вината обстоятелства-младата му възраст, доброто му процесуално поведение в
досъдебната и съдебната фаза, социалното му положение- не работи и не притежава
движимо или недвижимо имущество,както и изразеното съжаление за сторенето. Отчете се
още и дълъгият период на проведеното разследване .Принципно нарушаване правото на
справедлив съдебен процес по чл.6, т.1 от ЕКПЧ, включващ и разглеждане на делото в
разумен срок, подлежи на компенсация чрез намаляване на наказанието. Преценката за
разумната продължителност на едно производство е изводима от конкретните обстоятелства
по делото, като се прилагат критериите, изводими от практиката на Европейския съд по
правата на човека, а именно сложност на делото, поведение на подсъдимите и
компетентните органи. По настоящото дело, настоящият съдебен състав намира, че
22
продължителността на делото е в разрез с разумните срокове. Периодът от време от
извършване на деянията до разглеждане на делото пред настоящата съдебна инстанция е над
десет години, което предвид сложността на делото, броя на страните и останалите
участници, поведението на подсъдимите и на компетентните органи, според настоящият
съдебен състав продължителността на производството не е в границите на разумните
срокове, поради което може да се приеме,че е налице нарушение на чл.6, т.1 от ЕКПЧ. Взе
се предвид предходните осъждания на подсъдимия,които не обосновават квалификацията
във вр.с чл.29, ал.1 буква “А” от НК,лошите му характеристични данни и престъпната
упоритост и целенасоченост, проявена от подсъдимия за постигане на съставомерния
резултат, както и грубото незачитане на законите на страната ни в частност
неприкосновеността на частната собствености, което се квалифицира за отегчаващо
обстоятелство. Др. такива, от категорията на отежняващите не се установиха по делото,
поради което настоящият състав счете,че така констатираните смекчаващи отговорността
обстоятелства са достатъчни за да могат да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55
от НК съобразно чл.58,ал.4 от НК,според която в случаите,когато едновременно са налице
условията по ал.1-3 /на чл.58а/ и условията на чл.55,съдът прилага само чл.55,ако е по
благоприятен за дееца. От самото съдържание на чл. 58а НК ясно личи, че неговото
приложение всякога предпоставя развитие на съдебното производство по реда на гл. 27
НПК. Следователно, единствено когато делото законосъобразно се разглежда в рамките на
диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2
НПК, само тогава чл. 58а НК ще се яви приложимият закон за определяне на наказанието
предвид изискванията и на чл. 373, ал. 2 НПК,което е безспорно налице в настоящият
случай.От друга страна както се посочи по- горе съдът счете,че така констатираните
отговорността обстоятелства са достатъчни за да могат да обусловят прилагането на
разпоредбата на чл.55 от НК, поради което е налице основание за неговото приложение.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед тежестта на
всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното престъпление по
чл.196,ал.1,т.2, вр.чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1 буква “А” от НК
законодателят е предвидил наказание -лишаване от свобода от 3години до 15 години и
съобразно чл.55,ал.1,т.1 от НК съдът осъди подсъдимия на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 10 месеца.
След преценка на съдебното минало на подсъдимия и като съобрази разпоредбата на
чл.66,ал.1 от НК ,съдът прие,че спрямо подсъдимия така наложеното наказание „Лишаване
от свобода” не следва да се отложи,т.к подсъдимият към инкириминираната дата е осъждан
на Лишаване от Свобода за престъпление от общ характер многократно, поради което и на
основание чл.57,ал.1,т.2,б.Б от ЗИНЗС ,съдът постанови така наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ да се изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим.
Определеното при горепосочените съображения наказания , Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
им се отнеме възможността да вършат други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед тежестта на
всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното престъпление по чл.216,
ал.1 вр с чл.20,ал.2 от НК законодателят е предвидил наказание -лишаване от свобода до 5
години и съобразно чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК ,съдът го осъди на наказание „ПРОБАЦИЯ”,
при следните пробационни мерки: „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС” за срок от 10/десет/месеца с периодичност 2/два/ пъти седмично и
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за
23
срок от 10/ десет /месеца.
Определеното при горепосочените съображения наказания , Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
им се отнеме възможността да вършат други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
На основание чл.23, ал. 1 от НК ,съдът определи на подсъдимият М. СТ. СТР. , едно
общо наказание, явяващо се най-тежкото от двете, а именно: „Лишаване от свобода” за срок
от 10 месеца ,което общо наказание впредвид тежестта на извършеното и с оглед постигане
целите на наказанието, дефинирани в чл.36 НК, и на основание чл.57,ал.1,т.2,б.Б от
ЗИНЗС ,съдът постанови така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ да се изтърпи
при първоначален „СТРОГ“ режим,т.к подсъдимият към инкириминираната дата е осъждан
на Лишаване от Свобода за престъпление от общ характер и съдът прие,че за постигане на
целите на наказанието и преди всичко за поправяне на дееца е наложително да изтърпи така
определеното общо наказание.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на
подсъдимият АНТ. Н. АНГ. -за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.4,т.5 и
т.7, вр. чл.194, ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК, и по чл.216, ал.1 вр с чл.20,ал.2 от НК
,съобразно установеното по делото, Съдът взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства-младата му възраст, доброто му процесуално поведение в досъдебната и
съдебната фаза, социалното му положение- не работи и не притежава движимо или
недвижимо имущество,както и изразеното съжаление за сторенето. Отчете се още и
дълъгият период на проведеното разследване .Принципно нарушаване правото на
справедлив съдебен процес по чл.6, т.1 от ЕКПЧ, включващ и разглеждане на делото в
разумен срок, подлежи на компенсация чрез намаляване на наказанието. Преценката за
разумната продължителност на едно производство е изводима от конкретните обстоятелства
по делото, като се прилагат критериите, изводими от практиката на Европейския съд по
правата на човека, а именно сложност на делото, поведение на подсъдимите и
компетентните органи. По настоящото дело, настоящият съдебен състав намира, че
продължителността на делото е в разрез с разумните срокове. Периодът от време от
извършване на деянията до разглеждане на делото пред настоящата съдебна инстанция е над
десет години, което предвид сложността на делото, броя на страните и останалите
участници, поведението на подсъдимите и на компетентните органи, според настоящият
съдебен състав продължителността на производството не е в границите на разумните
срокове, поради което може да се приеме,че е налице нарушение на чл.6, т.1 от ЕКПЧ. Взе
се предвид лошите му характеристични данни и престъпната упоритост и целенасоченост,
проявена от подсъдимия за постигане на съставомерния резултат, както и грубото
незачитане на законите на страната ни в частност неприкосновеността на частната
собствености, което се квалифицира за отегчаващо обстоятелство. Др. такива, от
категорията на отежняващите не се установиха по делото, поради което настоящият състав
счете,че така констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства са достатъчни за да
могат да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК съобразно чл.58,ал.4 от
НК,според която в случаите,когато едновременно са налице условията по ал.1-3 /на чл.58а/
и условията на чл.55,съдът прилага само чл.55,ако е по благоприятен за дееца. От самото
съдържание на чл. 58а НК ясно личи, че неговото приложение всякога предпоставя развитие
на съдебното производство по реда на гл. 27 НПК. Следователно, единствено когато делото
законосъобразно се разглежда в рамките на диференцираната процедура на съкратеното
съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, само тогава чл. 58а НК ще се яви
приложимият закон за определяне на наказанието предвид изискванията и на чл. 373, ал. 2
НПК,което е безспорно налице в настоящият случай.От друга страна както се посочи по-
24
горе съдът счете,че така констатираните отговорността обстоятелства са достатъчни за да
могат да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК, поради което е налице
основание за неговото приложение.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед тежестта на
всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното престъпление по чл.195,
ал.1, т.4,т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК законодателят е предвидил
наказание -лишаване от свобода от 1година до 10 години и съобразно чл.55,ал.1,т.1 от НК
съдът осъди подсъдимия на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 8 месеца.
След преценка на съдебното минало на подсъдимия и като съобрази разпоредбата на
чл.66,ал.1 от НК ,съдът прие,че спрямо подсъдимия така наложеното наказание „Лишаване
от свобода” следва да се отложи за срок от три години,т.к подсъдимият към
инкириминираната дата не е осъждан на Лишаване от Свобода за престъпление от общ
характер/а на пробация/ и съдът прие,че за постигане на целите на наказанието и преди
всичко за поправяне на дееца не е наложително да изтърпи така определеното наказание.
Определеното при горепосочените съображения наказания , Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
им се отнеме възможността да вършат други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед тежестта на
всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното престъпление по чл.216,
ал.1 вр с чл.20,ал.2 от НК законодателят е предвидил наказание -лишаване от свобода до 5
години и съобразно чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК ,съдът го осъди на наказание „ПРОБАЦИЯ”,
при следните пробационни мерки: „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС” за срок от 8/осем/месеца с периодичност 2/два/ пъти седмично и
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за
срок от 8/ осем /месеца.
Определеното при горепосочените съображения наказания , Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
им се отнеме възможността да вършат други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
На основание чл.23, ал. 1 от НК ,съдът определи на подсъдимият АНТ. Н. АНГ. , едно
общо наказание, явяващо се най-тежкото от двете, а именно: „Лишаване от свобода” за срок
от 8 месеца ,което общо наказание впредвид тежестта на извършеното и с оглед постигане
целите на наказанието, дефинирани в чл.36 НК, и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
намира ,че същото следва да се отложи за срок от три години,т.к подсъдимият към
инкириминираната дата не е осъждан на Лишаване от Свобода за престъпление от общ
характер/а както се посочи по горе е осъждан на пробация/ и съдът прие,че за постигане на
целите на наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е наложително да изтърпи
така определеното общо наказание.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на
подсъдимият Б. М. В. -за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.4,т.5 и т.7, вр.
чл.194, ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК и по чл.216, ал.1 вр с чл.20,ал.2 от НК ,съобразно
установеното по делото, Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства-младата
му възраст, доброто му процесуално поведение в досъдебната и съдебната фаза, социалното
му положение- не работи и не притежава движимо или недвижимо имущество,както и
25
изразеното съжаление за сторенето. Отчете се още и дълъгият период на проведеното
разследване .Принципно нарушаване правото на справедлив съдебен процес по чл.6, т.1 от
ЕКПЧ, включващ и разглеждане на делото в разумен срок, подлежи на компенсация чрез
намаляване на наказанието. Преценката за разумната продължителност на едно
производство е изводима от конкретните обстоятелства по делото, като се прилагат
критериите, изводими от практиката на Европейския съд по правата на човека, а именно
сложност на делото, поведение на подсъдимите и компетентните органи. По настоящото
дело, настоящият съдебен състав намира, че продължителността на делото е в разрез с
разумните срокове. Периодът от време от извършване на деянията до разглеждане на делото
пред настоящата съдебна инстанция е над десет години, което предвид сложността на
делото, броя на страните и останалите участници, поведението на подсъдимите и на
компетентните органи, според настоящият съдебен състав продължителността на
производството не е в границите на разумните срокове, поради което може да се приеме,че
е налице нарушение на чл.6, т.1 от ЕКПЧ. Взе се предвид лошите му характеристични данни
и престъпната упоритост и целенасоченост, проявена от подсъдимия за постигане на
съставомерния резултат, както и грубото незачитане на законите на страната ни в частност
неприкосновеността на частната собствености, което се квалифицира за отегчаващо
обстоятелство. Др. такива, от категорията на отежняващите не се установиха по делото,
поради което настоящият състав счете,че така констатираните смекчаващи отговорността
обстоятелства са достатъчни за да могат да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55
от НК съобразно чл.58,ал.4 от НК,според която в случаите,когато едновременно са налице
условията по ал.1-3 /на чл.58а/ и условията на чл.55,съдът прилага само чл.55,ако е по
благоприятен за дееца. От самото съдържание на чл. 58а НК ясно личи, че неговото
приложение всякога предпоставя развитие на съдебното производство по реда на гл. 27
НПК. Следователно, единствено когато делото законосъобразно се разглежда в рамките на
диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2
НПК, само тогава чл. 58а НК ще се яви приложимият закон за определяне на наказанието
предвид изискванията и на чл. 373, ал. 2 НПК,което е безспорно налице в настоящият
случай.От друга страна както се посочи по- горе съдът счете,че така констатираните
отговорността обстоятелства са достатъчни за да могат да обусловят прилагането на
разпоредбата на чл.55 от НК, поради което е налице основание за неговото приложение.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед тежестта на
всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното престъпление по чл.195,
ал.1, т.4,т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК законодателят е предвидил
наказание -лишаване от свобода от 1година до 10 години и съобразно чл.55,ал.1,т.1 от НК
съдът осъди подсъдимия на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 8 месеца.
След преценка на съдебното минало на подсъдимия и като съобрази разпоредбата на
чл.66,ал.1 от НК ,съдът прие,че спрямо подсъдимия така наложеното наказание „Лишаване
от свобода” следва да се отложи за срок от три години,т.к подсъдимият към
инкириминираната дата не е осъждан на Лишаване от Свобода за престъпление от общ
характер/реабилитиран по право на основание чл.86,ал.1,т.1 от НК ,считано от 30.11.2009г. и
деянието, предмет на настоящия обвинителен акт е извършено преди изтичането на 5-
годишния срок посочен в чл.30 ал.1 от НК/ и съдът прие,че за постигане на целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е наложително да изтърпи така
определеното наказание.
Определеното при горепосочените съображения наказания , Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
им се отнеме възможността да вършат други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
26
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед тежестта на
всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното престъпление по чл.216,
ал.1 вр с чл.20,ал.2 от НК законодателят е предвидил наказание -лишаване от свобода до 5
години и съобразно чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК ,съдът го осъди на наказание „ПРОБАЦИЯ”,
при следните пробационни мерки: „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС” за срок от 8/осем/месеца с периодичност 2/два/ пъти седмично и
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за
срок от 8/ осем /месеца.
Определеното при горепосочените съображения наказания , Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
им се отнеме възможността да вършат други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
На основание чл.23, ал. 1 от НК ,съдът определи на подсъдимият Б. М. В., едно общо
наказание, явяващо се най-тежкото от двете, а именно: „Лишаване от свобода” за срок от 8
месеца ,което общо наказание впредвид тежестта на извършеното и с оглед постигане
целите на наказанието, дефинирани в чл.36 НК, и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
намира ,че същото следва да се отложи за срок от три години,т.к подсъдимият към
инкириминираната дата не е осъждан на Лишаване от Свобода за престъпление от общ
характер/ реабилитиран по право на основание чл.86,ал.1,т.1 от НК ,считано от 30.11.2009г.
и деянието, предмет на настоящия обвинителен акт е извършено преди изтичането на 5-
годишния срок посочен в чл.30 ал.1 от НК/ и съдът прие,че за постигане на целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е наложително да изтърпи така
определеното общо наказание.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на
подсъдимият ИВ. ХР. ИЛ. -за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр.
чл.194, ал.1 от НК,съобразно установеното по делото, Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства-младата му възраст, доброто му процесуално поведение в досъдебната
и съдебната фаза, социалното му положение- не работи и не притежава движимо или
недвижимо имущество,както и изразеното съжаление за сторенето,както и сравнително
добрите му характеристични данни,липсата на предходни осъждания към датата на
извършване на настоящите престъпления/доколкото същият е бил реабилитиран по право/.
Отчете се още и дълъгият период на проведеното разследване .Принципно нарушаване
правото на справедлив съдебен процес по чл.6, т.1 от ЕКПЧ, включващ и разглеждане на
делото в разумен срок, подлежи на компенсация чрез намаляване на наказанието.
Преценката за разумната продължителност на едно производство е изводима от конкретните
обстоятелства по делото, като се прилагат критериите, изводими от практиката на
Европейския съд по правата на човека, а именно сложност на делото, поведение на
подсъдимите и компетентните органи. По настоящото дело, настоящият съдебен състав
намира, че продължителността на делото е в разрез с разумните срокове. Периодът от време
от извършване на деянията до разглеждане на делото пред настоящата съдебна инстанция е
над десет години, което предвид сложността на делото, броя на страните и останалите
участници, поведението на подсъдимите и на компетентните органи, според настоящият
съдебен състав продължителността на производството не е в границите на разумните
срокове, поради което може да се приеме,че е налице нарушение на чл.6, т.1 от ЕКПЧ. Взе
се предвид престъпната упоритост и целенасоченост, проявена от подсъдимия за постигане
на съставомерния резултат, както и грубото незачитане на законите на страната ни в
частност неприкосновеността на частната собствености, което се квалифицира за
отегчаващо обстоятелство. Др. такива, от категорията на отежняващите не се установиха по
делото, поради което настоящият състав счете,че така констатираните смекчаващи
27
отговорността обстоятелства са достатъчни за да могат да обусловят прилагането на
разпоредбата на чл.55 от НК съобразно чл.58,ал.4 от НК,според която в случаите,когато
едновременно са налице условията по ал.1-3 /на чл.58а/ и условията на чл.55,съдът прилага
само чл.55,ако е по благоприятен за дееца. От самото съдържание на чл. 58а НК ясно личи,
че неговото приложение всякога предпоставя развитие на съдебното производство по реда
на гл. 27 НПК. Следователно, единствено когато делото законосъобразно се разглежда в
рамките на диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на
чл. 371, т. 2 НПК, само тогава чл. 58а НК ще се яви приложимият закон за определяне на
наказанието предвид изискванията и на чл. 373, ал. 2 НПК,което е безспорно налице в
настоящият случай.От друга страна както се посочи по- горе съдът счете,че така
констатираните отговорността обстоятелства са достатъчни за да могат да обусловят
прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК, поради което е налице основание за неговото
приложение.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед тежестта на
всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното престъпление по чл.195,
ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание -лишаване от
свобода от 1година до 10 години и съобразно чл.55,ал.1,т.1 от НК съдът осъди подсъдимия
на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4 месеца.
След преценка на съдебното минало на подсъдимия и като съобрази разпоредбата на
чл.66,ал.1 от НК ,съдът прие,че спрямо подсъдимия така наложеното наказание „Лишаване
от свобода” следва да се отложи за срок от три години,т.к подсъдимият към
инкириминираната дата не е осъждан на Лишаване от Свобода за престъпление от общ
характер /същият е бил реабилитиран по право/и съдът прие,че за постигане на целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е наложително да изтърпи така
определеното наказание.
Определеното при горепосочените съображения наказания , Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
им се отнеме възможността да вършат други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на
подсъдимият АС. ИЛ. СТ. -за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр.
чл.194, ал.1 от НК,съобразно установеното по делото, Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства-младата му възраст, доброто му процесуално поведение в досъдебната
и съдебната фаза, социалното му положение- не работи и не притежава движимо или
недвижимо имущество,както и изразеното съжаление за сторенето,както и сравнително
добрите му характеристични данни,липсата на предходни осъждания към датата на
извършване на настоящите престъпления/доколкото същият е бил реабилитиран по право/.
Отчете се още и дълъгият период на проведеното разследване .Принципно нарушаване
правото на справедлив съдебен процес по чл.6, т.1 от ЕКПЧ, включващ и разглеждане на
делото в разумен срок, подлежи на компенсация чрез намаляване на наказанието.
Преценката за разумната продължителност на едно производство е изводима от конкретните
обстоятелства по делото, като се прилагат критериите, изводими от практиката на
Европейския съд по правата на човека, а именно сложност на делото, поведение на
подсъдимите и компетентните органи. По настоящото дело, настоящият съдебен състав
намира, че продължителността на делото е в разрез с разумните срокове. Периодът от време
от извършване на деянията до разглеждане на делото пред настоящата съдебна инстанция е
над десет години, което предвид сложността на делото, броя на страните и останалите
участници, поведението на подсъдимите и на компетентните органи, според настоящият
28
съдебен състав продължителността на производството не е в границите на разумните
срокове, поради което може да се приеме,че е налице нарушение на чл.6, т.1 от ЕКПЧ. Взе
се предвид престъпната упоритост и целенасоченост, проявена от подсъдимия за постигане
на съставомерния резултат, както и грубото незачитане на законите на страната ни в
частност неприкосновеността на частната собствености, което се квалифицира за
отегчаващо обстоятелство. Др. такива, от категорията на отежняващите не се установиха по
делото, поради което настоящият състав счете,че така констатираните смекчаващи
отговорността обстоятелства са достатъчни за да могат да обусловят прилагането на
разпоредбата на чл.55 от НК съобразно чл.58,ал.4 от НК,според която в случаите,когато
едновременно са налице условията по ал.1-3 /на чл.58а/ и условията на чл.55,съдът прилага
само чл.55,ако е по благоприятен за дееца. От самото съдържание на чл. 58а НК ясно личи,
че неговото приложение всякога предпоставя развитие на съдебното производство по реда
на гл. 27 НПК. Следователно, единствено когато делото законосъобразно се разглежда в
рамките на диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на
чл. 371, т. 2 НПК, само тогава чл. 58а НК ще се яви приложимият закон за определяне на
наказанието предвид изискванията и на чл. 373, ал. 2 НПК,което е безспорно налице в
настоящият случай.От друга страна както се посочи по- горе съдът счете,че така
констатираните отговорността обстоятелства са достатъчни за да могат да обусловят
прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК, поради което е налице основание за неговото
приложение.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед тежестта на
всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното престъпление по чл.195,
ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание -лишаване от
свобода от 1години до 10 години и съобразно чл.55,ал.1,т.1 от НК съдът осъди подсъдимия
на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4 месеца.
След преценка на съдебното минало на подсъдимия и като съобрази разпоредбата на
чл.66,ал.1 от НК ,съдът прие,че спрямо подсъдимия така наложеното наказание „Лишаване
от свобода” следва да се отложи за срок от три години,т.к подсъдимият към
инкириминираната дата не е осъждан на Лишаване от Свобода за престъпление от общ
характер /доколкото е бил реабилитиран по право/и съдът прие,че за постигане на целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е наложително да изтърпи така
определеното наказание.
Определеното при горепосочените съображения наказания , Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
им се отнеме възможността да вършат други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
Относно веществените доказателства по делото
Съдът постанови, на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК, веществените доказателства –
25,15 метра кабел от типа "ТЗП4х4х1,2 и 137,40 метра кабел от типа "ТЗБ 14х4х1,2, ДА
СЕ ВЪРНАТ на собственика им- “Българска Телекомуникационна Компания” ЕАД с
представител Ат. Ил. Д. от гр. София или на изрично упълномощено от него лице, а що се
отнася до веществените доказателства – 4 бр. прави лопати, 3 броя листове за ножовка; 8
броя листове за ножовка;2 броя метални ножовки;1 брой нож и 1 чифт за работни
ръкавици,които вещи, принадлежат на подсъдимите и са са послужили за извършване на
престъпленията ,за които са признати за виновни,съдът ОТНЕ В ПОЛЗА НА
ДЪРЖАВАТА на основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК , които след влизане в сила на
присъдата на съда, постанови ДА СЕ УНИЩОЖАТ ,като вещи с ниска стойност чрез
изгаряне.
29
Относно разноските по делото
В предвид признаването на вината на подсъдимите по повдигнатите им обвинения и
съобразно чл.189,ал.3 от НПК, съдът осъди всеки един от тях да заплати в полза на
Държавата, по бюджета на МВР, вносими по сметка на ОД на МВР - Хасково, направените
по делото разноски в размер на 6,00 /шест лева /, представляващи възнаграждение за вещи
лица,сторени в досъдебното производство, както и по Бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер на 5 лв. (пет лева), при служебно издаване на Изпълнителен лист,
вносима по сметката на Районен съд – Свиленград.
Водим от изложеното съдът постанови присъдата.

Районен Съдия:...........................




30
Съобщи за изтекли лични данни