Р
Е Ш Е Н И Е
Гр.Момчилград, 12.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският
районен съд в публично заседание, проведено на 09.11.2020година
в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ ОСМАН,
при участието на секретаря АНИТА
ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 289/ 2020г. по описа на
съда, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба срещу наказателно постановление
и е с правно основание чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Жалбоподателят Й.М.Х. с ЕГН- **********,***,
е обжалвал НП № 20- 0318- 000487 от 05.10.2020г.
на Началника на РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, упълномощен със заповед №
8121з-515/14.05.2018г., с което за нарушение по чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/
и на основание чл.175
ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева, както и с „лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“, както и са му били отнети 10 контролни
точки. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваният акт, и се иска отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят, поддържа жалбата си и моли съда
наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, и сочи, че
не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията- а самата кола
била на друго лице, което го е оставило за ремонт в неговият сервиз /имал
автосервиз в Джебел/, и той е решил да я изпробва.
Въззиваемата страна- АНО, не се представлява и изразява становище за
неоснователност на жалбата, и иска потвърждаване на атакуваното нак.постановление по изложените подробни
съображения. В молбата на ю.к. на ОДМВР- Кърджали се иска същото и се
претендира ю.к. възнаграждение, респ. намаляване на адв.хонорар поради
прекомерност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в
жалбата доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на атакуваното
НП, приема за установено следното от фактическа страна: Жалбата срещу процесното
НП е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59–
60
ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 29.08.2020г.
около 16,05ч. 2-ма служители на РУ- Кирково- К.Й. и Ст.В./ актосъставител и
свидетел по АУАН/ са изпълнявали служебните си задължения по охрана на
общественият ред на територията на общ.Кирково- на 3 –то класен път № 867 в
община Кирково, по посока на движение от с.Добромирци за с.Бенковски, когато са
спрели за проверка л.а.“***“ с рег. № К ****, управляван от жалбоподателят по
настоящото производство- и собственост на друго лице. При извършената проверка
са установили, че автомобилът е собственост на лицето З.Б.Ю.с ЕГН- **********
от гр.Джебел, който е бил с поставени регистрационни табели, но е бил с служебно
прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП от 12.05.2019г.. За така
установеното служител на посоченото РУ към ОДМВР- Кърджали е съставил АУАН серия GA № 231139/ 29.08.2020г. против
жалбоподателят, за допуснато нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. С този акт е бил
иззет контролният талон на водача. Актът е връчен на същата дата, и в
законоустановеният срок няма постъпило възражение срещу него.
По този повод в РП- Момчилград е била образувана проверка, която е
приключила с отказ на Прокуратурата да образува срещу жалбоподателят досъдебно
производство за престъпление по чл.345 ал.2 от НК /за управление на МПС, което
не е регистрирано по надлежният ред/. Посочено е, че жалбоподателят по
настоящото производство е имал автосервиз в гр.Джебел, кв.Прогрес № 44- на
изхода на града, и същият е ремонтирал посоченото по-горе МПС, и след ремонта
решил да го изпробва, но е бил спрян за проверка, като не знаел, че
регистрацията на автомобила е служебно прекратена, и не бил уведомен от
собственика за това.
Прокуратурата е приела в мотивите, че
жалбоподателят по настоящото производство не е бил уведомяван като
собственика на МПС за служебно прекратяване на регистрацията, и не е бил
уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила. Прокуратурата е
приела, че за неспазването на срока за заплащане на задължителната застраховка
„ГО“ и служебното прекратяване на
регистрацията на осн.чл.140 ал.10 от ЗДвП не прави МПС „нерегистрирано по
съответният ред“ по смисъла на НК. Наблюдаващият прокурор е посочил, че за
липсата на валидна задължителна застраховка „ГО“ собствениците на превозните
средства получават уведомление от „Гаранционен фонд“, че ще бъдат предприети
мерки от компетентните органи за спиране от движение на МПС и налагане на
адм.наказания. Прокуратурата е приела, че автомобилът е собственост на лицето З.Б.Ю.с
ЕГН- ********** от гр.Джебел, който по
време на проверката е бил с поставени регистрационни табели, въпреки, че е бил
с служебно прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП от
14.05.2019г. /за това, че е без зад.застраховка „ГО“/. Поради това е отказано
образуването на нак.производство срещу жалбоподателя по чл.345 ал.2 от НК, и
преписката е изпратена на съответният адм.орган. Няма данни това прокурорско
постановление да е било обжалвано, поради и което се приема, че същото е влязло
в законна сила.
Въз основа на горното срещу жалбоподателят е било издадено процесното НП № 20- 0318- 000487 от 05.10.2020г. на
Началника на РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, упълномощен със заповед №
8121з-515/14.05.2018г., с което за нарушение по чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/
и на основание чл.175
ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева, както и с
„лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“, както и са му били
отнети 10 контролни точки.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетел и актосъставителят, които
потвърждават описаната в АУАН фактическа обстановка- при извършена проверка на
посоченото място, дата и час на управляваното от жалбоподателя МПС са
установили, че същото е с прекратена служебна регистрация.
Като доказателства са представени; извлечение от информационните масиви на
МВР, че е прекратена по служебен ред регистрацията на посоченият л.а. по чл.143
ал.10 от ЗДвП- при получено от „Гаранционен фонд“ уведомление; извлечение от
масивите на КАТ- МВР /от което е видно,
че посоченият по-горе автомобил е със служебно прекратена регистрация от 14.05.2019г./,
както и че автомобилът е собственост на лицето З.Б.Ю.с ЕГН- ********** от
гр.Джебел, и посочените НП и АУАН.
Приложени са и докладна записка и обяснения от жалбоподателя и жалбоподателя-
дадени по повод на проверката. В съдебно заседание е представен касов фиш за
платени такси за автосервизни услуги. Т.е. от тях се установява, че
управляваното от жалбоподателя към момента на проверката МПС не е собственост
на посоченото в нак.постановление лице, а на друго физическо лице, както и че
самият жалбоподателя има автосервиз, и колата е била оставена в него за ремонт.
При така установената фактическа обстановка, могат да се направят следните
правни изводи: Жалбата е основателна, като съображенията са следните; Административно
наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се
засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От
тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя,
нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление- по арг.
от нормата на чл.84
от ЗАНН във вр. с чл.14
ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на
ВС, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимият по делото
закон.
При извършена служебна проверка не се констатират допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление, ограничаващи правото на защита на
привлеченото към отговорност лице и водещи до отмяна на наказателното
постановление на това основание. Съдът приема, че АУАН е съставен от
компетентен орган при спазване на предвидената в чл.40
и чл.43
от ЗАНН процедура и съдържа реквизитите на чл.42 от ЗАНН. Деянието е установено по несъмнен начин от формална страна,
индивидуализиран е извършителят и му е дадена възможност да направи възражение
във връзка с констатираното нарушение, като същият не е посочил такива възражения.
В конкретният случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено
от компетентен орган– началник на РУ към ОДМВР- Кърджали, видно от заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи /което е служебно
известно на съда, предвид много на брой дела от тази категория, разглеждани от
съда/. АУАН е съставен от компетентно /териториално и материално/ лице–
посоченото, което безспорно е длъжностно лице на службите за контрол,
предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.189
ал.1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок,
като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Съдът счита, че деянието е описано достатъчно изчерпателно както в
АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка.
Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, действала към момента
на извършване на нарушението– по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От
своя страна, разпоредбата на чл.175
ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Не се спори по делото, че
управляваният от жалбоподателя автомобил/л.а. безспорно е моторно превозно средство по
смисъла на §
6 т.11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателят
на път, отворен за обществено ползване. Жалбоподателят не оспорва и фактът, че
автомобилът е собственост на друго лице,
което му го е оставило за ремонт в притежаваният от него автосервиз.
Съдът споделя доводите на жалбоподателят, обективирани в жалбата, че
деянието не било съставомерно, както и че жалбоподателят е нямал възможност да
узнае, че МПС е било с служебно прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.15
от ЗДвП, като и че не е бил уведомен за
прекратяването на регистрацията- и това е така защото автомобилът се води на
името на друго лице- което е собственик, и че деянието е извършено без вина,
доколкото жалбоподателят не е узнал за този факт по надлежният ред- до деня на
проверката.
Съдът намира, че в случая приложение намира разпоредбата на чл.143
ал.10 ЗДвП /в сила от 01.01.2016г./, съгласно която служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по реда на чл.574
ал.11 от Кодекса за застраховането, и за това обстоятелство се уведомява
собственикът на пътното превозно средство за този факт. Служебно прекратена
регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на
чл.574 ал.6 от същият нормативен акт, или, по желание на собственика, след
представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, но само след
като бъде уведомен собственика, като в случая това не е сторено от компетентния
орган съгласно на чл.143 ал.10 от ЗДвП /като в тази насока е и подзаконов
нормативен акт, а именно Наредба №1-45/ 24.03.2000г./- като не са ангажирани
доказателства от АНО за сторено уведомяване на собственика на МПС в тази
насока.
Както и по-горе се посочи, и от
показанията на свидетелите не може да се установи дали до времето на проверката
жалбоподателят е знаел, че регистрацията на управляваният от него лек автомобил
е била прекратена- на първо място той не е собственик на автомобила, последният
му е оставен за ремонт, защото жалбоподателят има автосервиз, и на второ място-
няма доказателства, че собственикът е бил уведомен за прекратената регистрация,
а оттам пък последният да е уведомил жалбоподателя за това.
Освен изложеното следва да се подчертае, че наличието на поставени регистрационни
табели на МПС и регистрационни талони, дават достатъчно основание на водача да
приеме, че същият е надлежно регистриран, доколкото водачите нямат достъп до
база данни КАТ. Предвид изложеното, съдът намира, че не е доказана субективна
страна на нарушението.
Сиреч, за да бъде съставомерно деянието на жалбоподателя административно нарушение, то трябва да бъде
виновно извършено, като съгласно чл.11 от ЗАНН за вината са приложими разпоредбите на общата част на НК, като в
случая деянието на жалбоподателя следва да бъде умишлено с оглед
ограничителната разпоредба на чл.7
ал.2 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.18 т.2 от Наредба № I- 45 от
24.03.2000г. за регистрацията, отчета,
пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на
ремаркетата, теглени от тях е че регистрацията на съответното превозно средство
се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата
на чл.18 „б“ ал.1 т.8 от същата наредба - по реда на чл.143
ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд по чл.574
ал.11 от Кодекса за застраховането, като съгласно разпоредбата на чл.143
ал.10 от ЗДвП, възпроизведена и в разпоредбата на чл.18 „б“ ал.2 от
горепосочената наредба, задължително следва да бъде уведомен собственикът на
превозното средство от съответните органи на отдел КАТ/ПП към съответното ОДМВР
за тази прекратена регистрация.
И понеже това не е било направено, т.к. липсват доказателства в тази
насока, се стига до закономерният извод, че жалбоподателят е управлявал
процесното МПС, без да знае за отмяната на регистрацията на превозното средство
и по този начин негово извършено деяние е безвиновно, респ., той няма вина за
неговото извършване. И освен това, жалбоподателят дори не е собственик на този
автомобил. И тъй като неговото деяние не е виновно извършено, то съгласно
разпоредбата на чл.
6 от ЗАНН не се явява административно нарушение и затова съдът намира, че
жалбоподателят не е извършил нарушение на разпоредбата на чл.140
ал.1 от ЗАНН, и поради което наказателното
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. В този смисъл е постоянната практика на
Административен съд- Кърджали, обективирана в Решение № 36/ 16.03.2020г. по
КАНД № 252/ 20г. и други подобни решения.
Така мотивиран, на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20- 0318- 000487 от 05.10.2020г. на Началника на РУ- Кирково
към ОДМВР- Кърджали, с което на Й.М.Х. с
ЕГН- ********** ***, за нарушение по чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/
и на основание чл.175
ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева, както и с
„лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца“, както и са му били отнети 10 контролни точки..
Решението
подлежи на касационно обжалване Административен съд-Кърджали в 14-дневен срок
от съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: