РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 05.06.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на пети май през две хиляди и седемнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Л.Д. като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 933 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Б.2.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от ***, чрез процесуалния представител адв. К.К., срещу Ц.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, кумулативно обективно
съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер на 575.66
лева, от които 435,95 лева главница по следните фактури №№ **********/ 15.12.2013 г., №
**********/15.01.2014 г., № **********/15.02.2014 г. № **********/15.03.2014 г.
и № **********/15.04.2014 г., и 139,71 лева
представляващи сбор от мораторните лихви, върху всяка една от главниците
до 28.11.2016 г., както и законна лихва върху главницата, считано от
депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на
вземането, ведно със сторените в заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба,
че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава било подадено
възражение, поради което за него се е породил правният интерес да предяви
настоящия иск. Твърди, че „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД е предприятие с основен предмет на дейност
изграждане, използване и поддържане на обществени делекосъобщителни мрежи и
информационни системи на територията на Република България, както и за
предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез тях и други услуги на своите
абонати. Сочи, че между БТК и Ц.В.И. са сключени допълнителни споразумения за
предоставяне на мобилни услуги, а именно: 1. Допълнително споразумение към
договор № 871229399109052011-21929252, сключен на 09.05.2011 г. за мобилен
номер ********* и *********; и
2.Допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги,
сключен на 30.10.2013г. за срок от 24 месеца за предоставяне на мобилни услуги
за номер *********. Излага се, че за
ползваните услуги са издадени счетоводни документи. Сочи, че за следните
периоди: от 15.11.2013 г, до 14.12.2013 г. ответникът е ползвал мобилни услуги
към номер ********** и към номер **********, за които е издадена фактура №
**********/15.12.2013г. на стойност 58,60лв.; за периода от 15.12.2013г. до
14.01.2014г. ответникът е ползвал мобилни услуги към номер ********** и към
номер **********, за които е издадена фактура № **********/15.01.2014г. на
стойност 83,29лв; за периода от 15.01.2014г. до 14.02.2014г. ответникът е
ползвал мобилни услуги към номер ********** и към номер **********, за които е
издадена фактура № **********/15.02.2014г. на стойност 11,44лв.,; периода от
15.02.2014г, до 14.03.2014г. ответникът е ползвал мобилни услуги към номер
********** и към номер **********, за които е издадена фактура № **********/15.03.2014г.
на стойност 11.74лв.; за периода от 15.03.2014г. до
14.04.2014г. ответникът е ползвал мобилни услуги към номер ********** и към
номер **********, за които е издадена фактура № **********/15.04.2014г. на
стойност 270.88лв. Сочи се, че към датата на депозиране на исковата молба
процесните суми не са за заплатени. Излага се, че общия размер на 5 –те броя
месечни фактури са в размер на 435.95 лв.
По отношение на акцесорния иск сочи, че съгласно чл, 84 от ЗЗД, когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му, поради което ответникът дължи и 139.71 лв., представляваща
мораторна лихва за забава, както следва: 20,42лв. по фактура №
**********/15.12.2013г. за периода от 03.01.2014г. до 28.11.2016г.; 28,18лв. по
фактура № **********/15.01.2014г. за периода от 03.02.2014г, до
28.11.2016г.; 3,75лв. по фактура №
**********/15.02.2014г. за периода от 06.03.2014г. до 28 11.2016г.; 3,74лв. по
фактура № **********/15.03.2014г. за периода от 03.04.2014г. до 28.11.2016г.;
83,62лв. по фактура № **********/15.04.2014г. за периода от 04.05.2014г. до
28.11.2016г. Твърди се, че до настоящия момент претендираните суми не са
заплатени от ответника. Сочи, че поради неплащане на задълженията от страна на
ответника на 29.05.2015г. „Българска телекомуникационна компания” ЕАД е
сключила Договор за прехвърляне на вземания със „СГ Груп" ООД,
по силата на който дружеството цесионер придобило вземанията по всички
гореизброени фактури. Излага се, че "СГ Груп" ООД в качеството си на
пълномощник на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД е изпратило
уведомление на Ц.В.И. на основание чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и
договорите. Твърди се, че на 12.05.2016г. "СГ Груп" ООД прехвърлило
всички свои вземания придобити по горепосочения Договор на "Б.2."
ЕООД, като цедента е уведомил длъжника за извършената цесия с подаденото
заявление по чл.410 ГПК като информацията за извършеното прехвърляне се съдържа
и в заявлението по чл.410 от ГПК така и в заповедтта за изпълнение изпратена до
длъжника. Предвид изложеното счита, че е активно легитимиран да предяви
заявление на основание чл. 410 от ГПК както и настоящия установителен иск по
реда на чл. 422 и сл. от ГПК. Поради изложеното моли съда да
уважи предявените искове и да му присъди сторените по делото разноски.
В проведеното по
делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба сочи, че
не е изтекла погасителната давност по отношение на претендираните суми,
доколкото с депозиране на възражение по чл.410 ГПК спира да тече погасителната
давност. По отношение на направеното възражение от ответника, че разговорите
между двата номера – ********** и ********** в избрания тарифен план са
неограничени, а БТК е таксувала същите, навежда доводи, че от детайлната
справка, приложена по делото се установява, че сумата за проведените разговори
между двата номера е 0,00 лева. Твърди и, че в общите условия, които са
достъпни на интернет страницата на мобилния оператор е посочено в кои случаи се
начислява сума при провеждане на разговор между двете карти. Излага и, че
безплатните разговори важат само за територията на РБ.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Сочи, че
предявения иск е неоснователен, като се позовава на изтекла кратка погасителна
давност. Прави и възражение в тази насока. От друга страна навежда твърдения,
че исковата молба е неоснователна, тъй като подписаното от нея споразумение от
31.10.2013 г. съдържа клауза, че разговорите към един мобилен номер на Виваком
са неограничени. Твърди, че е посочила два номера № ********** и №**********,
за които не следва да се начисляват никакви такси за провеждани разговори.
Твърди, че видно от приложената детайлна справка такива са начислявани, поради
което счита, че е нарушено
допълнителното споразумение. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения
иск. Претендира присъждането на разноски.
В проведеното по
делото о.с.з. процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли
предявения иск. Поддържа направеното възражение за изтекла давност по отношение
на част от фактурите. Поддържа и направеното възражение за неправилно начислени
такси за водени разговори между тел. номера ********** и **********, тъй като
тези номера следва да говорят безплатно. Претендира и присъждането на разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 9254/2016г. по описа
на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сума в
размер на 435, 95 лева, представляваща главница по издадени фактури в периода
от 15.12.2013 г. до 15.04.2014 г.; сума в размер на 139,71 лева, представляваща
лихва върху върху всяка една от главниците по издадените фактури, считано от
датата на падежа на всяка една от тях до датата на подаване на заявлението,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане на същото, както и сторените в заповедното производство
разноски в размер на 325,00 лева.
Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 4798/08.12.2016
г., като срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение от длъжника. Ищецът с
оглед на реализираната от длъжника възможност да оспори вземането по издадената
заповед е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право,
предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство са и сключените
между ответницата и VIVACOM
договори. Видно е, че на 09.05.2011 г. между Ц. И. и мобилния оператор е
подписан анекс за продължаване срока на Договора, като новия абонаментен план
за картите ********* и ********* е SIMпатия. От представения Анекс от 30.10.2013 г., сключен
между ответницата и мобилния оператор се установява, че номер ********* е с
променен абонаментенплан – MaxiCall XS. В същия е договорено, че абонатът има право на разговор
с един безплатен номер, като не е е посочен кой е той.
Установява се от
представените по делото месечни сметки №№ **********/ 15.12.2013 г., №
**********/15.01.2014 г., № **********/15.02.2014 г. № **********/15.03.2014 г.
и № **********/15.04.2014 г., ведно с извлечението по услуги и детайлизирани
справки какви суми са начислявани на ответницата, както и какви разговори е
водила същата и кои от тях са били таксувани.
Видно е от
представения по делото Договор за цесия от 29.05.2015 г., сключен между „БТК“
ЕАД, в качеството си на цедент и „СГ
ГРУП“ ООД, в качеството си на цесионер, че цедентът е прехвърлил възмездно на
цесионера вземания, произтичащи от Договори, описани в Приложение №1.1
/липсващо по делото/ към Договора.
Установява се от
представеното по делото пълномощно, че БТК“ ЕАД е упълномощило цесионера да го
представлява пред лицата, чиито задължения са
предмет на прехвърляне при и по повод на изпращане на уведомителни
съобщения по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
По делото е
представено и уведомление по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за настъпилата цесия,
адресирано до ответницата, без данни същото да е достигнало да адресата си.
Видно е от
представения по делото Договор за цесия от 12.05.2016 г., сключен между „СГ
ГРУП“ ООД, в качеството си на цедент и „Б.2.“ ЕООД, в качеството си на
цесионер, че цедентът е прехвърлил възмездно на цесионера вземания от трети
физически и юридически лица, описани в Приложение №1.1 към Договора. Установява
се от представеното Приложение към
Договора, че претедираното от ответницата задължение, фигурира под №210 в
същия.
Видно е от
представеното по делото пълномощно, че „СГ ГРУП“ ООД е упълномощило цесионера
да го представлява пред лицата, чиито задължения са предмет на прехвърляне при и по повод на изпращане
на уведомителни съобщения по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
По делото е
представено и уведомление по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за настъпилата цесия,
адресирано до ответницата, без данни същото да е достигнало да адресата си.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
докаже учреденото по
негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в
негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо
ответника; наличието на валидно облигационно отношение между ответника и “БТК“
ЕАД, предоставяне на дължимите по договора услуги, валиден договор за
прехвърляне на вземането на „СГ груп“ ООД, надлежно уведомяване на ответника за
настъпилото прехвърляне, валиден договор за прехвърляне на вземането на ищеца,
надлежно уведомяване на ответника за настъпилото прехвърляне, както и че
задължението по договора е станало изискуемо, както и размерът на задължението
- главница и лихви.
Съответно в тежест на ответника по делото е да установи
всички положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици, вкл., че е заплатил сумите.
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните
суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че срещу издадената
заповед в срок е постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията на
съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за
установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на
настоящото производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа на придобито вземане от праводателя
си по договор за цесия от 12.05.2016 г., в който вземането, което придобива
срещу ответника като длъжник е описано като главница по фактури с № **********/15.12.2013г.
за периода от 03.01.2014г. до 28.11.2016г.; № **********/15.01.2014г. за
периода от 03.02.2014г, до 28.11.2016г.;
фактура № **********/15.02.2014г. за периода от 06.03.2014г. до 28
11.2016г.; фактура № **********/15.03.2014г. за периода от 03.04.2014г. до
28.11.2016г.; фактура № **********/15.04.2014г. за периода от 04.05.2014г. до
28.11.2016г., както и сума в размер на 139.71
лв., представляваща сбор мораторните лихви за забава върху всяка фактура за
периода от 20.09.2013 г. до 15.08.2016 г. Направеното от ответника оспорване на вземането, поражда процесуално задължение на
ищеца да докаже правата на праводателя си спрямо ответника, за който праводател
твърденията са, че също е придобил право на вземане към ответника въз основа на
договор за цесия от 29.05.2015 г. Цесията е
договор, по силата на който носителят на едно вземане отстъпва същото на трето лице и по силата, на който настъпва промяна в
субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на
когото цедентът е прехвърлил вземането си. Цесията трябва да отговаря на всички
условия за действителност на договорите. Цедентът загубва правата си от момента
на сключване на договора, а цесионерът ги придобива от този момент. Не се спори в теорията и практиката, че
договорът за цесия е неформален договор. Тази неформалност на договора, обаче не означава, че в същия не следва да бъде
индивидуализирано вземането, което се прехвърля. По настоящето дело ищецът не е
представил доказателства, които да
установят по безспорен и категоричен начин, че в полза на цедента е
възникнало претендираното вземане към ответника в посочения размер. Видно е от представения
по делото договор за цесия от 29.05.2015 г., че с него "БТК" ЕАД е прехвърлила на праводателя на ищеца - "СГ
Груп" ООД вземанията, произтичащи от определени договори. Тези вземания и
договорите, от които произтичат, са посочени и определени в Приложение № 1.1 и
приложение № 1.2 към договора за цесия, които приложения обаче не са представени
заедно с договора за цесия и не са налични в кориците по делото. Съдът изрично е указал на
ищеца, че в негова тежест е доказването на факта, че е налице валиден договор за
прехвърляне на вземането. Ищецът
е представил копие
от договора за цесия от 29.05.2015 г. с депозиране на исковата молба, поради което не е имало основание и не е
било необходимо да му се дават указания, че не сочи такова доказателство. Даване на указания на ищеца за обратното би
съставлявало недопустимо преждевременно произнасяне на съда по
доказателствената стойност на вече представени доказателства. На етапа на
изготвяне на доклад съдът няма право да изразява становище дали представените
доказателства са годни да докажат претендираните от съответната страна
обстоятелства и - ако ги намери за недостатъчни - да указва на страните да
представят други такива. Фактът, че не е представена част от доказателство,
каквато се явява приложението към един договор, не дава основание на съда да
изисква от страната допълнително представянето му щом това приложение не е
описано изрично в исковата молба (какъвто е настояшият случай). Единствено в
този случай би могло да се счете, че непредставянето му се дължи на технически
пропуск на страната и съдът да установи несъответствие между описаните в
исковата молба доказателства и реално представените такива. При липса на
индиция и основание за съда да счете, че непредставянето е технически пропуск,
даването на указания би представлявало нарушение на функциите и правомощията на
съда, който би се явил своеобразен помощник на едната страна. От представените
доказателства не се установява какви вземания са прехвърлени с договора за
цесия от 29.05.2015 г. между "Българска Телекомуникационна Компания"
ЕАД и "СГ Груп" ООД и дали сред тях е вземане спрямо ответника по
делото, поради което съдът счита, че ищецът не е доказал по несъмнен по несъмнен начин
непрекъснатост на веригата от цесии и дали последният цесионер е получил
вземането от правоимащо лице. Въз основа на изложеното предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Друго самостоятелно основание за
отхвърляне на предявения иск се явява обстоятелството, че исковата претенция се
явява недоказана по размер. Ответникът оспорва размерът на предявения иск с
твърдението, че неправилно са му начислявани такси за разговори с мобилен
номер, който е включен в безплатните му разговори. По делото безспорно се установи, че в
издадените месечни сметки, между номерата, които е следвало да
разговарят безплатно помежду си са начислявани такси. Ищецът, с оглед на
наведените от него твърдения, че безплатните разговори важат само на
територията на Република България следваше в условията на пълно доказване да докаже, че претендираните суми
са начислявани именно, поради водени разговори извън територията на страната. Недоказването
на това обстоятелство влече до недоказването на размера на претендираната
главница. Поради недоказаността на главния иск за цена на ползвани услуги, на
отхвърляне подлежи както той, така и предявения акцесорен иск за лихва. При липса на доказано вземане
по основание и размер по основно правоотношение между първоначалния кредитор,
праводател на праводателя на ищеца, и длъжникът-ответник, съдът не следва да
обсъжда дали вземането, което ищецът претендира, е погасено по давност, но
споделя принципните съображения на процесуалния представител на ищеца, изложени
в депозираната по делото молба, че с
подаване на заявление по чл. 410 от ГПК течението на давността се прекъсва по
арг. от чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 116 б "б" от ГПК и, че
вземането не е погасено по давност, ако от датата, на която е настъпил срокът
за изпълнение/изтичане на крайния срок на плащане/ до датата на заявлението по
чл. 410 от ГПК, не са изтекли три години в случаите на "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111 б "в" от ЗЗД/ТР 3/2011 от
18.05.2012 г. на ОСГТК, ВКС/, което се отнася и за неустойките от неизпълнен
договор съгласно чл. 111 б "б" от ЗЗД, при което с оглед датата, на
която е подадено заявлението чл. 410 от ГПК- 07.12.2016
г., не е изтекъл период от 3 години, изтичането на който би обосновало
основателност на възражението за погасяване по давност на удостоверените за
дължими с представените по делото месечни сметки суми, ако искът беше доказан.
Поради изложеното
исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.3 ГПК на ответникът се дължат и сторените в настоящето
производство разноски в размер на 300 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Б.2.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от ***, чрез процесуалния представител адв. К.К. искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че Ц.В.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Б.2.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от *** сума в общ размер на 575.66 лева / петстотин седемдесет и пет
лева и шестдесет и шест стотинки/, от които 435,95 лева главница по следните
фактури №№**********/15.12.2013
г., №**********/15.01.2014 г., № **********/ 15.02.2014 г. №
**********/15.03.2014 г. и № **********/15.04.2014 г., и 139,71 лева
представляващи сбор от мораторните лихви, върху всяка една от главниците
до 28.11.2016 г., както и законна лихва върху главницата, считано от
депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на
вземането, ведно със сторените в заповедното производство разноски, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Б.2.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от *** да заплати на Ц.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300,00
лв. /триста лева/, представляваща сторени в исковото производство разноски,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: