МОТИВИ:
по НОХД № 525/ 020г. по описа на Софийски
Окръжен съд
Обвинението против подсъдимия И.Д.Н., за
извършено престъпление по чл. 249, ал.1
вр чл. 26, ал.1 от НК е за това, че на 29.12.2019г. в гр. С., С. област на два
пъти в условията на продължавано престъпление, през непродължителен период от
време е използвал платежен инструмент - банкова карта № 489481******9714, изд.
на 15.02.2019г. от „Р. Б.“ ЕАД, без съгласието на титуляра С.П.Ц., в резултат
на което изтеглил сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, като деянието не
съставлява по-тежко престъпление, както следва:
- около
07.05ч. от АТМ № . на „О. б.“ АД - гр. С., С. област е изтеглил сумата от
400,00 лв. /четиристотин лева/;
-около 07.06ч. от АТМ № . на „О. б.“ АД - гр. С.,
С. област е изтеглил сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева/ - престъпление по
чл. 249, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК.
и по чл. 194, ал. 1 от НК е за това, че
на 29.12.2019г. около 07.00ч. в района на гр. С., от влак № 2660, пътуващ от
гр. В. за гр. С. отнел чужда движима вещ - сумата от 100 лв. от владението на С.П.Ц.
***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои - престъпление
по чл. 194, ал. 1 НК.
В съдебно заседание по същество на
делото представителят на СОП поддържа това обвинение – и по отношение на двете
престъпления, като пледира наказателната отговорност против подсъдимия Н.,
който е с необременено съдебно минало и за двете престъпления да се реализира
при превес на смекчаващите същата обстоятелства, като за престъплението по
чл.249, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК да се
определи наказание – лишаване от свобода за срок от три години, а за престъплението
по чл.194, ал.1 НК- лишаване от свобода –за срок от две години. На осн.чл.23 НК
да се определи и наложи за изтърпяване по-тежкото от двете наказания, а именно-
лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване да се отложи по
реда на чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от 5 години, считано от влизане на
присъдата в законна сила.
Служебният защитник на подсъдимия Н.-
адв. К. възразява срещу становището на прокуратурата, че обвинението за авторството на Н. за двете престъпления за
които е привлечен да отговаря, е доказано по несъмнен начин. Застъпва
становище, че липсва пряко доказателство, под формата на пряк очевидец на
отнемането на портмонето на пострадалата
от дамската и чанта от подсъдимия Н.. Пострадалото лице С.Ц. е разпитана едва 5
месеца след извършване на престъпленията, описанието, което е направила на
мъжа, с когото е пътувала до гр. С. купето на железопътната композиция не
съвпада, а се разминава в съществена степен със заключението на
видеотехническата експертиза, коментиращо заснетите кадри от камерата на АТМ
устройство. С оглед показанията на пострадалата свидетелка Ц. се установява, че
след като подсъдимият е слязъл от влака на жп гара С., в купето се е настанила
някаква жена, която е пътувала заедно с пострадалата до гр. С., а пострадалата
е констатирала липсата на портмонето си едва на работното си място в гр. С.. Заключението на видеотехническата експертиза,
идентифицираща привлеченото към отговорност лице не е съвсем категорично. Поради
което, изводът за авторството на привлеченото към отговорност лице Н., формиран
на базата на косвени доказателства не е единствено възможен, а постановената
осъдителна присъда не би могла да почива на предположения.
Поради изложеното пледира съдът да
постанови присъда, по силата на която да признае за невинен и да оправдае
подсъдимия И.Н. по обвинението и за
двете престъпления. Алтернативно- пледира отговорността да се реализира при
смекчаващи обстоятелства, като на подсъдимия да бъде наложено наказание
лишаване от свобода в абсолютния минимален размер, а именно – 3 месеца- за
престъплението по чл.194,ал.1 НК и 1 година – по чл.249,ал.1, вр.чл.26,ал.1 НК.Общото наказание, определено при групиране по чл.23, ал.1 НК да се определи
в размер на лишаване от свобода за срок от 1 година и неговото изтърпяване да
бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Подсъдимият И.Д.Н. се присъединява
изцяло към заявеното становище от защитника си.
В последната си дума моли да бъде
оправдан.
Съдът, като прецени събраните
многобройни доказателства по делото-писмени- прочетени и приобщени по реда на
чл.283 НПК, гласни
доказателства-свидетелски показания и обяснения на подсъдимия, експертни
заключения, по отделно и в съвкупност, в тяхната взаимна връзка и отношение,
прие за установена следната:
Ф А
К Т И
Ч Е С
К А О
Б С Т
А Н О
В К А
Свидетелката С.П.Ц. ***, но работела на
Централна гара - С. като продавач на билетна каса. Свидетелката работела на
смени и пътувала от гр. М. до гр.С. и обратно с влак. На 29.12.2019г. свид. Ц.
трябвало да бъде на работа по график. Хванала влака който тръгвал от гр. М. в
05.50ч. сутринта. Настанила се в едно от купетата и оставила дамската чанта до
себе си. Направило й впечатление, че вагонът бил празен. Извадила телефона и
започнала да преглежда публикациите, като междувременно се унесла. Пробудила се
след известно време тъй като усетила, че вратата на купето се отваря. Влязъл
подс. Н., който седнал от дясната й страна, в близост до дамската й чанта.
Последната била закопчана. Подсъдимият Н. носел със себе си плик, държал го в
ръцете си, мачкал го, при което пликът шумолял. Свидетелката Ц. не била
подозрителна по характер, не очаквала пътникът до нея да осъществи престъпно
посегателство, затова се отпуснала и заспала отново. Пробудила се чак когато влакът
спрял на гара С. и подсъдимият Н. излизал от купето. Същият слязъл на спирката
на гара С.. На Централна гара С., влакът пристигнал по разписание в 7.30ч. На
работното си място, свид. Ц. потърсила портмонето в дамската си чанта, но не го
открила. Тогава установила липсата му. В портмонето си, свид. Ц. имала сумата
от 100 лева и дебитна карта, издадена от „Р.“ ЕАД. Картата била издадена към
разплащателната й сметка в същата банка. По сметката си, свид. Ц. имала сумата
от 1200 лв. В портмонето, свид. Ц. държала и лист с изписани цифри на Пин-кода за дебитната си
карта. След като установила кражбата на портфейла си, свид. Ц. сигнализирала
банката, като поискала картата й да бъде блокирана. От банковата институция й
съобщили, че били регистрирани както успешни, така и неуспешни транзакции с
банковата й карта. Свидетелката уведомила за случая както 02 РУ-СДВР, така и
РУ-С..Било образувано ДП, въз основа на данните, съдържащи се в записа на
камера на АТМ- банково устройство, били предприети действия за идентифициране,
издирване и залавяне на извършителя на престъпното посегателство.
След като подсъдимият Н. слязъл на
гарата в гр. С., същият се насочил към банкомат /АТМ/ на „О. б.“ АД - филиал С.,
откъдето изтеглил на 2 /два/ пъти сума в общ размер 800 лв. В 07.05ч. подс. Н.
поставил банкова карта с № 489481******9714 в АТМ устройство с № ., въвел ПИН
кода и изтеглил сумата от 400 лв. В 07.06ч. подсъдимият отново въвел картата,
после - ПИН кода за нея и изтеглил сумата от 400,00 лв. Така общата сума на
изтеглените парични средства възлизала на 800,00 лв.
Видно от писмо на „Р. Б.“ ЕАД, лицето С.П.Ц.
с ЕГН ********** е клиент на банката, като на името на същата има издадена
карта Visa с № 489481******9714. Картата била издадена на 15.02.2019г. и
блокирана на 29.12.2019г.
Видно от приложената по делото
разпечатка /л. 56/, на 29.12.2019г. били извършени следните транзакции с
горепосочената карта, както следва: на 29.12.2019г. в 07.05ч. била изтеглена
сумата от 400,00 лв. и в 07.06ч. била изтеглена сумата от 400,00 лв.
С писмо от 17.01.2020г. на ИД Директор
на Дирекция „С.“ към „О. б.“ АД бил предоставен на РУ-С. 1 /един/ брой диск с
видеоматериал снет от системата за видеонаблюдение на „О. б.“ АД - филиал С.,
находящ се в гр. С., ул. „Цар С.“ № за
времето от 07.02ч. до 07.06ч.
В хода на разследването по делото била
назначена и изготвена видео- техническа на предадения от „О. б.“ АД диск,
съгласно заключението на която дискът съдържа 1 /един/ брой папка с 2 /два/
видеофайла и 2 /два/ броя изображения, както и 1 /един/ брой папка, съдържаща
софтуер за възпроизвеждане на видеозаписи. Видно от заключението, на записа се
наблюдава лице от мъжки пол, облечено с черна дълга горна дреха, тип „яке“,
светла сиво-кафеникава дълга долна дреха, кафеникави обувки с черна зимна шапка
на главата. Лицето се насочва към устройство за теглене на пари и поставя в
него обект, визуално наподобяващ на банкова карта, с червеникав цвят. След
известно време, в ръцете на лицето се наблюдава светъл обект визуално
наподобяващ на листче, поглежда го няколко пъти, след което задава команди на
устройството като по-късно от същото устройство взема обекти визуално
наподобяващи банкноти, прегъва ги през средата след което ги поставя в дясната
част на дрехите си. Лицето поставя отново в устройството червеникав обект,
визуално наподобяващ на банкова карта, задава команди и за втори път взима от
устройството обекти визуално наподобяващи на банкноти, след което се оттегля и
излиза от обхвата на камерата. Според експерта, между лицето наблюдаващо се на
видеозаписа и подсъдимия И.Д.Н. е налице сходство в следните признаци: обща
форма и охраненост на лицето, вертикални линии на челото, форма на веждите,
подочни гънки, форма, размер и челно-носова линия, взаимно разположение на
елементите на лицето, назолабиални гънки, гънки до устните, форма на
брадичката. В заключение вещото лице сочи, че лицето наблюдаващо се на записа с
висока степен на вероятност е идентично с подсъдимия И.Д.Н.. В съдебно заседание при
приемане на заключението потвърждава, че сходството на лицето е констатирано по
множество общи признаци.
По образуваното досъдебно производство,
снимките, свалени от видеоматериала на записващото устройство на АТМ при „О. б.“
гр. С., с цел да бъде разпознати идентифициран извършителя, като лицето, което
е пътувало на инкриминираната дата в купето заедно с пострадалата, били
показани на пострадалата Ц. в присъствието на нейната сестра –св. Н.В..
Последната на 19.01.2020г., сутринта, пътувайки от гр. М. за гр. С. с
железопътен транспорт, на перона на гарата в гр. М. забелязала подсъдимия и го
разпознала като лицето, показано и на
снимки, свалени от АТМ при „О. б.“ гр. С..Веднага сигнализирала органите на
реда- служителите на транспортна полиция на гарата, като ги уведомила, че се
касае за извършител на престъпления, който се издирва и посочила вагона, в който се е качил подсъдимият. При
постъпилата информация, свидетелите Д. Ч. и Цв. П.- служители на транспортна
полиция гр. М., предприели незабавни действия, като се качили във влака- във вагона, посочен от св.В., заловили и задържали подсъдимия.
Изложената по- горе фактическа
обстановка се установява по начин непораждащ колебание или съмнение, относно
извършването на престъпните деяния от страна на подсъдимия Н. от съвкупната
преценка на коментираното по-горе заключение на видеотехническа експертиза и
показанията на всички разпитани свидетели по делото- постр. Ц. / в т.ч. и
показанията и от ДП, прочетени и приобщени по реда на чл.281 НПК/, св.Н. В.-
нейна сестра, служителите на транспортна полиция, заловили подсъдимия като
извършител на престъпленията-св.Ч. и П., които се намират в пряка
кореспонденция със самопризнанията на подсъдимия при обясненията му в съдебната
фаза- пряко и непосредствено пред състава на съда, както и при очната ставка,
проведена с пострадалото лице- Ц..
Подсъдимият е признал съществената част
от релевантните факти, а именно- че е пътувал на инкриминираната дата с влака,
движещ се по маршрут М.- С.. Настанил се е в купе, заедно с една жена, за която
не е сигурен, че е пострадалата Ц.- не е в състояние да я разпознае, но
потвърждава, че е седнал в близост до дамската чанта на пътничката. Отворил е
чантата, взел е портмоне, след което е слязъл от влака, взел е парите, намиращи
се в портмонето /не е в състояние да си спомни точната сума/ и е изтеглил пари
от дебитна карта от банкомат двукратно. Твърди, че след това е изоставил портмонето на пейка в същия град,
с желание да бъде намерено и предадено на собственичката му. Обяснява, че с
тези пари се е издържал до пролетта.
Настоящият състав констатира пълен
синхрон, взаимно подкрепяне и взаимно
съчетаване и допълване между гласните доказателства- показания и обяснения. Не
би могло да бъде споделено становището на защитата за съществено противоречие в
показанията на пострадалата Ц., дадени пред съда и тези от досъдебното
производство. Единствения пункт в показанията, по който съдът констатира
разминаване и противоречие е дали празното портмоне е било намерено и е било
върнато, като в хода на съдебното следствие Ц. категорично изоставя твърдяното
по ДП в тази насока. Доколкото обаче се касае за несъществен детайл, който няма
значение за съвкупността от релевантни факти, имащи значение за квалификацията
на престъпленията, съдът счита, че се касае за грешка, при първоначалните
показания, депозирани от пострадалата в хода на досъдебното производство, тъй
като останалата –съществената част показанията и са последователни и
категорични. Поради това, не би могло в никакъв случай въз основа на това да се
прави извод за недостоверност на показанията на пострадалата свидетелка. Още
повече, че както по-горе бе отбелязано – същите са подкрепени по един
убедителен начин от останалите свидетелски показания и от самопризнанията на
привлеченото към отговорност лице.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ
По описания начин, като на 29.12.2019г. в гр. С.,
С. област в интервала от време 07:05-07:06ч.
е използвал платежен инструмент - банкова карта № 489481******9714, изд. на 15.02.2019г. от „Р. Б.“ ЕАД, без
съгласието на титуляра С.П.Ц., в резултат на което изтеглил сумата от 800 лв.
/осемстотин лева/, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, подсъдимият
И.Д.Н. е осъществил състава на престъпление
и по чл.249, ал.1 от НК.
Съдът не приема тезата на прокуратурата,
че престъплението е осъществено като продължавано, т.к. макар и
подсъдимият да е осъществил две поредни транзакции- тегления на суми от
АТМ устройство, но това е осъществено в рамките на две последователни минути –непосредствено
една след друга, не се покрива квалифициращия признак по чл.26 НК „непродължителни периоди от
време“, т.к на практика няма прекъсване , а се касае до едно цялостно деяние.
Умисълът на подсъдимият е бил насочен към изтегляне на цялата сума, която е
възможна, а това да се осъществи посредством две тегления е по причина на зададена
програма с предварително зададени суми –
лимитирани по размер за еднократно теглене от АТМ устройството, което е
обусловило действията на подс.Н..
От субективна страна- подсъдимият е
съзнавал всички съставомерни признаци от обективна страна на престъплението- че
в негова фактическа власт се намира чужд платежен инструмент - банкова карта,
издадена от „Р. Б.” ЕАД на името на С.П.Ц. съзнавал е, че използва платежния
инструмент без знанието и съгласието на картодържателя, извършвайки тегления на
два пъти на парична сума в общ размер на 800,00 лв., въпреки това е действал
със съзнанието, че желае, пряко цели настъпване на обществено-опасните
последици.
По описания по-горе начин, като на
29.12.2019г. около 07.00ч. в района на гр. С., от влак № 2660, пътуващ от гр. В.
за гр. С. отнел чужда движима вещ - сумата от 100 лв. от владението на С.П.Ц. ***,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои, подсъдимият И.Д.Н.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.194,ал.1 НК.
От субективна страна отново е налице пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, с осъществяването на което прекъсва фактическата власт върху предмета
на престъплението –сумата от 100 лева на техния собственик и установява своя
власт над парите без да има законно право на това, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им.
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ
НА ОТГОВОРНОСТТА
Подсъдимият И.Д.Н. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, живущ ***, със средно образование, неженен,
неосъждан, безработен, с ЕГН **********.
С оглед на принципа на
законоустановеност престъплението по чл.249,ал.1 НК е наказуемо с лишаване от
свобода от две до осем години и глоба- до двойния размер на получената сума./
не повече от двойния размер на 800
лева-1600 лева/.
При индивидуализацията на наказанието
съдът отчете като отегчаващо отговорността- недобросъвестното процесуално
поведение на подсъдимия, който в продължителен период се укриваше, с цел да
осуети наказателното преследване, което наложи промяна в МН и постановяване на
щателно общонационално издирване на територията на цялата страна.
Смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства са необременено съдебно минало на подсъдимия и
направените самопризнания в хода на съдебното следствие.
Обстоятелствата, влияещи на
отговорността са идентични и за престъплението по чл.194,ал.1 НК, наказуемо с
лишаване от свобода до 8 години.
При съвкупната преценка, съдът прие, че
и за двете престъпления следва отговорността по отношение на подсъдимия да се
реализира при превес на смекчаващите същата обстоятелства, при условията на
чл.54 НК, като не са налице изключително- или многобройни такива по смисъла на
чл.55, ал.1 НК.
Поради което определи и наложи на подс. Н.-
за престъплението по чл.249, ал.1 НК
наказание в минимален размер –две години лишаване от свобода. Съдът
счита, че така както е определен размерът на глобата в специалната разпоредба
единствено не би могла да надвишава сумата от 1600 лева, като няма пречка да
бъде определена в размер под стойността на отнетата сума с това престъпление и
поради затрудненото финансово и
имуществено състояние на подсъдимия определи да заплати глоба в размер на 500
лева, като счита, че в по-голям размер- би била непосилна за заплащане и
несъбираема, предвид изложените по-горе обстоятелства, за които се съдържат данни в декларацията за
СИС на подсъдимия, приложена по
досъдебното производство.
За престъплението по чл.194,ал.1 НК,
съдът определи наказание – лишаване от свобода за срок от една година.
На осн.чл.23, ал.1 НК групира двете
наказания лишаване от свобода, като определи и наложи за изтърпяване по-тежкото
от тях- лишаване от свобода за срок от две години, към което присъедини
наказанието глоба.
Направените от подсъдимия самопризнания
в с.з. свидетелстват за известно разкаяние и преосмисляне на престъпния
характер на стореното. Поради това съдът намира, че не е необходимо ефективното
изтърпяване на така определеното общо наказание лишаване от свобода за
поправяне и превъзпитаване на подсъдимия, а следва същото да бъде отложено в
изпитателен срок от 5 години, пред който период Н. да търси собствена мотивация
за правомерно поведение, имайки предвид водещия характер на специалната
превенция, спрямо генералната.
В тежест на подсъдимия следва да бъдат
възложени разноските, понесени от бюджета в двете фази на наказателното
производство.
Мотивиран от изложените съображения
съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ: